Да се намираш в състоянието “ло лишма” (заради себе си) – това означава, да знаеш, какво е това “лишма” (отдаване). Ние не можем да съдим за нито едно свойство, ако не сме постигнали неговата противоположност. Затова, ние трябва поне някак да усетим какво означават “ло лишма” и “лишма”, за да оценим в какво състояние относно тях се намираме.

Всички стъпала “ло лишма” започват от този миг, когато човек си представи, че се намира във висшата светлина, в абсолютното свойство отдаване – но не чувства това свойство заради това, че неговите собствени свойства засега не са поправени и скриват от него истинското усещане, тоест закриват Твореца лично от него.

Тогава човек казва, че се намира в “ло лишма” (в егоизма). И той вече може да каже какви именно свойства преграждат от него Твореца – във всеки миг, при всяка възможност. Той е точно като дете, което възприема живота на нивото на двугодишно или десетгодишно.

Тоест, необходимо ни е да си представяме, какво се нарича отдаване. Нека все още не го възприемаме в истинския му вид, но вече чувстваме, че се намираме срещу това свойство, освен което няма нищо. Но в своето възприемане на реалността ние виждаме собствените си тъмни свойства, противоположни на отдаването, които ни рисуват такава картина, всевъзможни образи на белият фон на свойството Бина, свойството отдаване. Тази картина, мярката на скриване от нас на свойството отдаване – се нарича този свят.

Но от друга страна, този свят “покрива” (компенсира) моите непоправености и ги скрива от мен. И зад този скриващ екран аз съм способен да съществувам.

Творецът едновременно и ни се разкрива, и се скрива. А ние трябва да вземем пример от Него и да изясним и двете Негови свойства: разкриващите и скриващите. Тоест винаги съществува някакво попълване и скриване, наречено с думата “екран”, “покритие”, което от една страна, закрива, а от друга страна, допълва и компенсира.

От урока по статия на Рабаш, 19.06.2011

[45792]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →