Въпрос: В моето желание има множество пластове, представящи ми се външно. Едни искат да ме убият, други устояват към мен, има приятели, колеги, роднини. Как да се отнасям към тях?

Отговор: В този свят, докато не е поправен, отношението ми е длъжно да бъде насочено към неутрализиране на вредата от тяхна страна – в тази степен, до която те ми пречат да изпълнявам духовната си работа.

Да кажем, ако някой е дошъл, за да ме убие, то аз се старая да го убия първи. Ако някой се опитва да ми навреди, аз го неутрализирам по адекватен начин.

Тези смущения са предизвикани от това, че още не съм поправен. Но друг изход при мен няма и съм длъжен да се боря за своето място.

Въпрос: Но има и други пластове, много по-близки.

Отговор: В отговор на положителното или отрицателно отношение на това или друго материално ниво аз съм длъжен да действам така, че да приближа хората към поправяне, да предизвикам някакъв напредък.

Ние, като правило, много повърхностно се отнасяме към целия свят и не поддържаме с него някакви особени връзки, освен тези, които са необходими. Всички основни свързващи ни връзки са опънати в нашата световна група.

От урока по статия от брошурата за Песах, 14.04.2011

[40663]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →