Въпрос: Глобалната криза вече заяви себе си на всеслушание. Кога хората ще започнат да се интересуват от случващото се? Кога ще тресне гръм?

Отговор: Това зависи от нас. Длъжни сме с всички сили да разпространяваме метода за поправяне. Посланието ни е просто и можем да го предложим на правителствата на страните, които са вече в беда.

Ключовият проблем е – какво ще стане с нарастналия до небето егоизъм. Човек има нормалното, земно желание да обезпечи себе си с всичко необходимо за съществуването си. Нужна му е храна, семейство и други неща, без които не може. А освен това, в него се надига огромно егоистично желание, насочено към излишество. То е присъщо на всеки от нас – до такава степен, че дори не знаем как да определим степента на необходимото.

Ще се удовлетвори ли човек, ако бъде обезпечен с това, което се нарича хляб насъщен? Не. Какво да правим с неговия егоизъм? С какво да напълним черната дупка?

Отговорът е такъв: егоизмът е нараснал, за да го превърнем в духовно желание, в духовен съсъд и да го напълним с постижение, с отдаване, с любов, а в крайна сметка – с висша светлина. Но как да го направим? Как да направим преход от потребителското общество, което е ненаситно в гонитбата си за материално богатство, към минималистично общество с насъщна необходимост?

Защото в противен случай светът не ще може да съществува, всички ресурси в него са на свършване. На потребителското общество не ще му се отдава повече да удовлетворява егоизма си. Хората в света няма да могат да ходят по универсалните магазини, товарейки количките до краен предел. Пиршеството свърши, от сега нататък всеки ще получава само необходимото.

Как да напълним хората? Трябва да поставим милиони хора на учебната скамейка. Срещу обучение ще получават необходимите вещи. А иначе не ще им се полагат. Наистина, откъде накъде? Бедата си е беда, тя е обща. Правителството им обезпечава минимума за живот, всеки продължава да живее където е живял, стабилното състояние се съхранява – и всички при това започват да се учат.

Какво всъщност ще учат? Законите на живот в интегралната система. Всъщност това са законите в групата, но кабала на уроците не се споменава. Предмет на изучаване ще бъдат системите и механизмите, отнасящи се до единното общество. Като получават всичко необходимо, хората макар и на занятия ще слушат и изучават фактите, свидетелстващи за това, че нямаме никаква друга възможност да оцелеем освен чрез обединение.

На чиновете седят “диваци”, желаещи само да препечелят, да извлекат печалба. Но постепенно те започват да разбират, че няма друг изход, че е настъпила нова система, че светът вече ще се развива по друга система. С потребителството е свършено, това общество е изживяло себе си, макар и да е просъществувало за кратко – максимум 100 години: от краят на 19 век до 70-90 години на 20 век. През това време е имало и кризи, включително и Великата депресия през 30-те години.

И така, хората се захващат с обучение, а правителството им обезпечава необходимото, което струва много по-малко, отколкото да разкрива работни места. А да се създават места е безполезно, защото няма да има кой да купи продукцията, която те произвеждат. И така суровините и енергията са на превършване.

Така че най-компактното и икономично решение е да се изпратят хората да се учат. От къщи по интернет, в кинотеатрите – няма значение къде. Главното е, че всеки е устроен в учебни рамки. А ученето ще вразумява човек и той ще разбере, че е попаднал в нов свят, където предишните закони не действат. За това пише и Баал а-Сулам: ние трябва да седнем на учебния чин и отново да се учим на това, как да живеем по-нататък.

Постепенно, благодарение на ученето, хората ще придобият ново желание и ще започнат да възприемат измененията в него, докато не разберат, че напълването може да се случи и от друга, по-висока степен. Процесът ще бъде постепенен, тъй като става дума за гигантска маса, която започва да съзрява. Това ще ни доведе до реални промени.

Други варианти днес няма. Затова и никой нищо не намира. Но си представи каква светлина могат да привлекат тези стотици милиони, просто като се вслушат в това, което те изучават. Това е и решението, което Баал а-Сулам посочва и което се налага само по логиката на нещата, доколкото няма други средства – единствено да доведем хората поне малко по-близо до светлината.

От урока по “Въведение в науката кабала” (Птиха), 25.05.2011

[45278]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация | Add Comment →