„Учение за Десетте Сфирот”, част 1, п.4. „И останали: свободно място, въздух и празно пространство около централната точка.

И това съкращаване е било равномерно така, че празното пространство се получило напълно кръгло от всички страни, а не във вид на правоъгълник с прави ъгли, тъй като и Безкрайността е съкратила себе си във вид на кръг, равномерно от всички страни.”

От страна на светлината няма никакви стъпала и тя напълва всичко равномерно, затова и Малхут, когато се  почувствала получаваща от светлината, направила равномерно съкращаване. Засега, няма никаква разлика между горното и долното, никакви стъпала – а напълно еднакво отношение към всяко получаване заради себе си, което се е разкрило в нея.

Съкращаването действа еднакво на най-малкото и на най-голямото егоистично желание. Малхут като че ли казва: „Щом не си насочен към отдаване, значи не се отнасяш към мен!” – и отделя от себе си всички тези свойства.

Това е много фин принцип. Той показва чистия, глобалния, безкрайно справедливия и изискващ подход, който ни дава макар и малко да разберем състоянието на окончателното поправяне (Гмар Тикун). Защото при него и най-малкото нещо има еднакво значение – ако макар и малка част от цялото не е поправена, все едно, че не е поправено всичко.

Там може да има милиарди желания, но сред тях няма големи и малки, горе-долу, дясно-ляво, никакви различия. Не е важна природата на желанията: нека един да иска да яде, друг – да пие, трети – да почива. Важно е само дали искаш това егоистично или заради отдаване. Такива строги, избирателни принципи действат в духовното.

От урок по „Учение за Десетте Сфирот”, 02.05.2011

[42020]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →