Въпрос: Как човек може да разкрие своето предназначение?

Отговор: Това идва вследствие на въпроса за смисъла на живота: “За какво живея?” И всеки път този въпрос става все по-високо, издига се над всички въпроси на сърцето.

В моето сърце има множество въпроси/желания, и аз трябва да се ориентирам в тях, да ги построя по реда и да взема най-важния – така, че да не се засенчи. Именно с този въпрос аз трябва да вървя, за да ме поддържат само всички останали – в постигането на отговора на този най-главен въпрос.

Всеки избира своята цел за такъв важен въпрос – това могат да бъдат парите, почестите, властта, знанията. Един иска да стане учен, друг – член на правителството, трети – просто мечтае да се сдобие с успех и да се наслади на живота. А има такива хора, които питат за смисъла на живота.

Но за това вече е необходимо да се свърже с корена, откъдето идва този живот, за да узнае, в какво е неговия смисъл! Получава се, че това е търсене над обичайния земен живот – не вътре в обществото, а над него, откъдето се спуска този живот. Вътре в човешкото общество е невъзможно да се намери отговора на този въпрос.

Аз, някога отдавна, от наивност мислех, че чрез науката всичко може да доведе до разкриването на отговора на този въпрос и да се разбере как е започнал животът, как е възможно от неживото по изкуствен начин да се направи растително, животинско или човешко, и така да се разгадае тайната на живота: откъде се взема той и за какво съществува?

Но в крайна сметка разбрах, че нашата наука не отговаря на такива въпроси, и затова тутакси загубих интерес да се занимавам с нея – като нещо маловажно.

Човек трябва да се постарае да разбере най-важния за него въпрос, най-високото си искане, и да върви с него. И тогава той постепенно ще разкрие как го тегли към все по-високи и по-високи въпроси. А в крайна сметка ще дойде до въпроса: “А кой е Той – Творецът, който ме е създал? Откъде съм се взел, кой съм аз, за какво?”

Това вече е въпрос от степента на Бина, на отдаването, който Малхут пита отвътре. В „Зоар” това се обяснява в статията, която се нарича “Кой (Ми) е създал това (Еле)”. “Ми” – това е Бина, а “Еле” – Малхут. До този въпрос човек и трябва да стигне: “Кой е създал това?” – тоест, кой е създал мен?

И когато той постигне – “Кой” (Ми), той ще опознае също така самия себе си – това “Еле”. Защото “Еле” се изяснява само в съединяването с “Ми”.

И тогава той стига до името “Елоким” (Името на Твореца, състоящо се от “Еле” и “иМ”), което се облича в него, както е казано: “Да бъде на теб името на Твореца”. Така той постига всичко.

От урока по писмото на Рабаш, 31.05.2011

[44432]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →