Световен конгрес ”UNIDOS”, Мадрид, урок N: 2

Кризата, която преживяваме сега, показва разединеността между нас. Защото всъщност, тя разкрива, че ние, абсолютните егоисти и индивидуалисти, – се намираме в глобален свят. И в това са всички проблеми. Глобалността на света ни разкрива Природата, а егоистичното ни естество е съвършено противоположно на нея.

Това различие, тази пропаст между нас, ние усещаме като криза и затова във всичко, което правим усещаме болка, обърканост, преследват ни болести и неуспехи. Това произтича от липсата на подобие на егоистичните ни желания и висшата светлина.

Затова в днешната криза ние трябва да видим отправната точка за подема на цялото човечество, в това особено състояние, от което ние някога сме излезли по програмата, заложена в информационната частичка, родена от светлината. Ние сме се развили тук, в нашата Вселена, и сега се връщаме отново към това съвършено състояние.

Част от човечеството, в която се е проявила точката в сърцето, се развива с помощта на две сили. Необходими са само условията: група, учене, учител. А другата част на човечеството, в процеса на развитието си, достига до такова състояние, в което кризата става непоносима. И тук възниква въпросът: какво означава непоносима?

От усещането за ужасни страдания, човечеството може да пристъпи към войни, унищожения, различни проблеми. Имено това и се случва: част от населението пропада от наркотици, други замислят терор, трети въобще нищо не ги вълнува: те напълно са затънали в кражби. Егоизмът е проникнал във всички направления. От липсата на вътрешно напълване, човек не знае какво да прави със себе си.

Тези отрицателни явления оголват всички степени на отчаянието и безизходицата, усещани днес от човечеството. И хората, всъщност – не са виновни. Те чувстват огромни вътрешни въздействия, които ги довеждат до избухване на насилие. Какво да се направи, за да се облекчи състоянието им?

Ние вече говорихме за разпространението на науката Кабала – в това е спасението. Ако ние разпространим знанието на науката Кабала преди егото им да избие навън, то ще опазим света от големи беди. Така че, всичко зависи от хората с точка в сърцето.

От света нищо не зависи – не си струва да очакваш някакви действия от останалите хора, които нямат точки в сърцето, те нямат тази положителна сила, която е способна да напълни егото им. Те са само носители на огромно егоистично желание и само ни добавят собствената неудовлетвореност и болка.

А ние трябва да обработим това огромно желание, да се включим в него, заедно с тях да се устремим към съединение, да продължим да учим, и в отговор да увеличим разпространението, отделяйки особено внимание на необходимостта от обединение между нас.

Имено ние трябва да съединим в едно нашето общо, разбито желание – нашия общ, духовен съсъд. Макар и разбит, в него има такива части, които са свързани помежду си, независимо от съвършено различните свойства на желанието. Затова, ако всички останали се присъединят към тях, – те също ще се включат в тази връзка.

По такъв начин, една част от човечеството активно строи връзката помежду си, а другата негова част участва в този процес пасивно.

От 2-я урок на конгреса “UNIDOS”, Мадрид, 04.06.2011

[45046]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Разпространение на методиката | Add Comment →