Световен конгрес в Москва, урок 7

Въпрос: Имам въпрос за отделянето от този живот. Става така, че желанието за Твореца извежда човека от материалността.Като че ли се насилвам да обичам детето си, съпруга си, семейството си и да ходя на работа, защото трябва. Като че ли е игра. За една жена това е безкрайно мъчение, тоест вътрешно ти си в желание, но живееш в този свят така сякаш играеш игра.

Отговор: Наистина е така. Човек не може да се разкъса между две, три или пет желания, тъй като може да има само едно желание. Какво е решението тогава?

Чувал съм същия въпрос и от мъже, и от жени: „Как мога да продължа без да загубя желанието за този свят, моята работа, семейство и близки? Как мога да правя всичко това, ако по-голямото желание изяжда, потиска и анулира по-малкото?”.

Това се случва, ако ти не свързваш и не приемаш всички тези желания като идващи от един източник. Ти трябва да ги събереш, свържеш и да направиш такава каша от тях, че да премахнеш напълно всички разлики. Желанието за детето, съпруга, Твореца, групата, родителите и целта на творението трябва да бъдат обединени. Трябва да се „нанижат” всички като на шиш.

Ако това не е така, то твоята работа не е цяла и ти не си цял в своя стремеж. Това не може да е, тъй като на нас ни е дадено такова разнообразие от желания в нашия свят, за да ги съберем и видим като едно.

От 7-мия урок на конгреса в Москва, 12.06.2011

[45501]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовността на жената, Конгреси и събития | Add Comment →