Статия №1 от книгата „Шамати” (Чуто): „„Няма никой освен Него” означава, че няма никакава друга сила в света, която да има възможност да направи нещо срещу Твореца.

А това, че човекът вижда, че има в света неща и сили, отричащи съществуването на Висшите сили е така, защото такова е желанието на Твореца. И това е метод за поправяне, наречен: „лявата ръка отблъсква, а дясната приближава”. И това, че лявата отблъсква, влиза в рамките на поправянето.”

Животът на човека може да се раздели на две части: времето, когато е убеден, че всичко идва при него от Твореца, от една сила, от Природата и времето, когато не е убеден в това – забравя, греши, съмнява се, че това е дошло от Твореца, от единствената сила, управляваща цялото мироздание.

На човека специално се дават такива мисли и усещания, за да допълни сам своето отношение към Твореца. Творецът нарочно обърква човека – сякаш има още някакви други сили или скрива Себе си, като ни дава възможност да се убедим сами, че се намираме в пълната власт на Твореца и на никой друг.

И затова, Творецът ни изпраща всевъзможни съмнения, отвежда ни в пълна мъгла, неизвестност и тъмнина. Но от всички най-тежки състояния, от най-дълбокото скриване и неизвестност, трябва да направим единствения извод и да решим, че се намираме във връзка и под властта на единствената висша сила, съществуваща в света.

Въпреки цялата неразбория, объркването на мислите и желанията, които ме разкъсват на различни страни, аз трябва да ги събера всички заедно, около един източник, една причина и да разбера, защо мисля и чувствам по този начин!

Цялото свое „Аз”, своето светоусещане е необходимо да отнеса към една, единствена сила, от която идва усещане към мен, че живея, че съществувам. Цялата реалост ми се представя такава, именно защото това висше желание, висшата сила е поискала да я усетя именно по този начин. Моето усещане напълно зависи от Нея.

Това се нарича „да вървя по пътя на Твореца” – тоест през цялото време да се държиш за Него, като си представяш, че няма никой освен Него. Една сила управлява мен и цялата реалност.

Сега, човечеството започва да усеща това, да свиква с тази мисъл. Започваме да разбираме, че светът е глобална и интегрална система. Постепенно, това ни довежда до мисълта, че съществува само една висша сила, в чието поле се намираме – не е важно как я наричат: Природа, Бог, Творец.

Но тази сила вечно ни обърква, изпраща ни препятствия и пречки, отклонява ни от този път, като пробужда в нас всевъзможни, сякаш, „собствени” мисли и желания, отхвърлящи висшето единство. За броени мигове сме способни да се задържим в мислите и дори в усещанията, че „няма никой освен Него”, освен тази една висша сила, общата сила на природата, която създава и управлява всичко, съгласно своята програма, цел, желание.

Но в следващия миг, този образ вече изчезва, а ние дори не забелязваме това. И след известно време, намираме себе си вече със съвсем други мисли и желания. Така влияе върху човека обкръжението, чрез което Творецът ни обърква, като ни принуждава сами да търсим как да укрепим себе си, за да не ни отклонят от пътя никакви пречки и да се уловим здраво за Него с всичките свои желания.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 26.04.2011

[41548]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец | Add Comment →