”Учението за Десетте Сфирот”, ч.1: ”Въпроси и отговори за смисъла на термините”.

Въпрос 28: Какво е това източник, отсичащ душите (махцевет а-нешама)?

Желанието да получаваш наслаждение, присъщо на душите от природата, ги отделя и ”отсича” от висшата светлина, тъй като различието по свойства разделя в духовното. Понятието отсичане на душите – това е преход от света Ацилут към света Брия.

Творецът е създал една душа, една структура – желание, което иска да се наслади, ”създадено от нищото”.

Това едно единствено свойство. В духовното не съществува място, затова едно свойство означава точка, капка семе, един параметър. Това е просто желание да получи наслаждение и затова в него има само един атом, ”елементарна частица”.

А всичко останало, което съществува вътре в желанието, идва при него от желанието на Твореца за отдаване. Когато Творецът напълва желанието на творението, Той също му предава своето свойство – свойството отдаване, усещането на Твореца. И от това желанието на творението започва да се развива.

Същото става под табур на Галгалта, където е невъзможно да се работи, защото там се оказва желанието за наслаждаване, неспособно да действа за отдаване. Затова силата на Бина, силата за отдаване (Некудот де- СА”Г ), внася себе си, своето свойство за отдаване, като се разпространява под табур на Галгалта и се слива с Малхут.

От тава Малхут се разделя на две части: горна, в която се е разпространило свойството отдаване, и долна, която така си остава с желанието за наслаждаване. В тази част е забранено да се получава светлина, защото тя не може да работи за отдаване и на нея може да се направи само съкращаване.

Така възниква границата, наречена ”парса”, отделяща горната част, която се нарича свят Ацилут (което означава ”при Него”- „ецло” ). След това, когато се спуснала Бина, тя осветила и поправила това място така, че в него е станало възможно получаване заради отдаване – с една дума над табур на Галгалта.

Получава се, че от света на Безкрайността до Парса желанията могат да приемат светлина с цел отдаване. И затова съществува такава огромна разлика между Ацилут и световете БЕА (Брия, Ецира, Асия), намиращи се под Парса. Тази разлика (условие) се нарича ”Източник, отсичащ душите” (махцевет а-нешама).

Защото над тази граница, душите са съединени в едно. И ако ние издигаме своите непоправени желания от световете БЕА през Парса в света Ацилут, то попадаме в Шхина (събранието на всички души ) и се обединяваме с останалите. Това означава да се достигне Малхут на света Ацилут.

В Малхут на света Ацилут няма разсичане между душите – там съществува една, цяла душа, която се нарича Адам. Но по-ниско от Парса се намират нейните раздробени части – разбъркани, повредени, разпръснати, отделени една от друга със своя егоизъм.

Тоест ”източник, отсичащ душите” (махцевет а-нешама ) е линията, под която се намират частиците от душите, а по-високо от нея – обединената душа. Границата, разделяща световете, се нарича „Парса”. А условието, по което тя се е образувала, се нарича ”източник, отсичащ душите”. Тоест това е причината, по която общата душа се разделила на множество души – границата относно душите.

От урока ”Учението за Десетте Сфирот”, 23.06.2011

[46248]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →