Въпрос: Защо съвременните учени не разкриват същността на случващото се?

Отговор: Напротив, те постепенно стигат до същността. Мнозина, вече разкриват и пишат, че човешкото общество трябва да се устреми към обединяване. Казано е: „мъдростта е в народите – вярвай”. Знанието съществува – те виждат, че единството наистина е необходимо. Просто нямаме друг изход – това можем да видим с очите си, дори да не сме на духовния път и да нямаме методиката за поправяне.

Нещо повече – самите те, широко ще разгласят необходимостта от единство. Необходимо е само, с всички сили да форсираме този процес.

Но главното, което се изисква от нас е, да направим достояние на хората, по всички всемъзможни начини, по всички канали, че има методика и средство. Именно тук се крие проблемът: как да предадем на света тази методика, за да приеме той лекарството? Как да преработим  цялата наука кабала по такъв начин, че хората да не й обърнат гръб?

Необходимо е да действаме постепенно: сега не говорим за Твореца, за Тора, за заповедите и т.н. Само подхващаме мисълта за обединението и я разширяваме. По-нататък обясняваме все повече и повече, докато хората не преминат през определени промени в разбирането, и най-важното – не претърпят вътрешно развитие посредством светлината. Тогава ще се разкрият нови точки в сърцата, а освен това, светът ще може да осъзнае, че „Исраел” е функция, предназначение. И изведнъж  ще започнат да ни възприемат по друг начин.

За тази цел, трябва поетапно да доведем до хората нашата част – методиката за поправяне. За кризата и необходимостта от обединяване, те ще разкажат сами. Ние трябва само да им обясним, как точно да се обединят.

Ние изпитваме горчивина, заради неспособността да бъдем единни – сякаш Творецът, Природата ни водят към безизходица – само, за да се пресекат пътищата ни. Както в Древния Вавилон, стоим пред неотменим закон. Ненавиждаме се един друг, и в същото време тотално, безгранично зависим един от друг. Как може да съществува това? Ненавистниците зад гърба ми са готови да ме убият, а аз сякаш заспивам в техните ръце, подобно на бебе. Нима е възможно това?

Природата ни води към безизходица, към катастрофа. Точно затова трябва да говорим със света, ясно показвайки: това е оптималното състояние, за да бъде получена методиката за поправяне.

От урока по статията „Даряването на Тора”, 21.06.2011

[46038]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката | Add Comment →