Лекция в Рим

Въпрос: Можете ли да обясните връзката между човека, неговата душа и Твореца? Казвате, че човекът няма душа, докато не я развие?

Отговор: Всеки човек има точка в сърцето – като капката семе. За да бъде развита, ни трябва сила. Както капката семе се прикрепя към стената на матката, получава храна от майката и започва да расте – така и ние трябва да се присъединим към обществото, да се отменим спрямо тази подходяща за нас група, която е за нас като утробата на майката.

Ако аз се отменя така, няма да бъда като чуждо тяло в нея – като капката семе, която не се възприема като нещо чуждо. И затова, тялото не я отхвърля и зародишът може да расте.

Така и аз отменям себе си пред групата и получавам сили. И тогава, духовната ми точка, началото на душата ми – започва да расте. Тя расте по същите стадии, както зародишът в майката. Това се обяснява в кабалистичните книги в хиляди страници. Тези стадии се наричат именно по този начин: „зародиш – откърмяне – узряване” (ибур – еника – мохин) на нашата душа.

И ако човек не е започнал този процес, т.е. благодарение на съединението си с другите, поне малко не е разкрил висшето измерение, което съществува извън него, то тялото му умира, а тази точка на душата си остава само точка. Тя отново се въплъщава в тяло и го съпровожда, давайки му възможност да расте.

Но ако човек стигне дори до най-малкото, до първото духовно стъпало, вече чувства, че се отнася към друго измерение – духовно и вечно. То е вечно, защото се намира по-високо от нашия материален, „животински” егоизъм, отнасящ се към нашето тяло. И тогава, тялото може да умре и да се разложи, но човек ще се отъждествява не с него, а с онова духовно състояние, което е постигнал.

Ето до това трябва да стигнем! Поне до най-първото стъпало. А после е много по-лесно, защото човек започва да вижда стъпките, които трябва да направи нататък.

От лекция в Рим, 20.05.2011

[44669]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития | Add Comment →