Световен Конгрес „UNIDOS”, Мадрид, урок 2

Мъдростта на кабала обяснява, че ако искаме да се върнем към нашия корен (точно това е към което се стремим и е важно за нас), ние трябва да се издигнем над нашата природа към по-висшето измерение, над Махсом (границата, разделяща ни от духовното). С други думи, трябва да извършим действие, противоположно на разбиването на това уникално създадено желание: Трябва да се свържем един с друг отново.

Нашият егоизъм не изчезва във връзката ни; по-скоро ние придобиваме силата да го преодолеем. Така, силата на нашето обединение е 620 пъти по-голяма отколкото е била изначално в момента на нашето създаване, и затова ние чувстваме и разбираме себе си, реалността и Творецът такива каквито са. Затова растем в нашия свят и се развиваме от неживото към растителното, животинското и човешкото ниво, където човешкото ниво предполага подобие с Твореца.

Ние сме се развивали много години на човешкото ниво, докато нашето его е станало толкова голямо, че не можем да се разбираме един друг както преди. В предишните поколения сме били свързани един с друг. Всеки е чувствал, че принадлежи на семейство, че има дом, родители, деца, внуци. Знаел е, че има роднини и приятели, които могат да му помогнат в трудни моменти. Хората са били прикрепени към своите семейства и са живели в големи семейства, родове и племена.

Днес ние бързо се отделяме от нашите близки, а нашите деца се отделят от нас дори по-бързо. Връзката между нас е загубена и ние не чувстваме нужда от нея. Семейството не изглежда като нещо задължително. Няма значение, че сме сами; чувстваме се свободни така. Нашето егоистично желание е пораснало толкова много, че не ни е грижа за нашите роднини и малко се интересуваме от приятелите си.

Преди сме имали много приятели. Участвали сме в различни клубове и сме се срещали с хора, които имат подобни интереси. Днес човек почти няма приятели. Хората предпочитат да бъдат сами. Те са безразлични към страната си и могат да се преместят да живеят на друго място с лекота. Светът е станал кръгъл и без граници.

Още повече, развитието на егото ни е довело до точка, в която сме загубили естествената егоистична връзка помежду си. Егоизмът ни е подготвил за състояние, където можем да се обединим чрез връзките на нова свързаност, която ние реализираме и завършваме, така че всички граници и естествени различия между нас, причинени от нашето его, изчезват и ние можем да се издигнем на нивото (човек), организирано не на нивото на роднинството, а според духовното величие.

От 2-рия урок на конгреса “UNIDOS”, Мадрид, 04.06.2011

[44893]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Развитие на егоизма | Add Comment →