Въпрос: С какво се отличава “желанието” (хисарон) от “стремежа” (иштокекут)?

Отговор: Желанието (хисарон) означава, че аз просто искам някакво напълване. Например, аз искам да ям. А “стремежът” (иштокекут) зависи от това, доколко на мен това действително ми е необходимо в дадения момент, колко аз сега страдам от отсъствието на неговото напълване.

Тоест “стремежът” – това е допълнение към желанието, с което се измерва, доколко то е остро в дадения момент, в каква степен нашето его е готово да страда заради постигане на желаемото.

С други думи: колко ти си готов да заплатиш за това? – сега ние ще видим. Искаш ли да получиш това – моля! Колко даваш?

И по твоя отговор ще можем да измерим твоя стремеж. Ти казваш: “Сто” – “Не, хайде хиляда” – “Хиляда??” Ето тук и се проверява, колко си готов да заплатиш – с това се измерва твоя стремеж към желаната цел.

А самото желание – е просто. Ако дават безплатно – тогава ще взема.

И разбира се, човек се оценява по своя стремеж. Желанието идва към нас от Твореца, а стремеж ние добавяме за сметка на обкръжението. Стремежът – това е плодът на нашата работа, резултатът от вложените усилия.

От урока по “Учение за Десетте Сфирот””, 28.04.2011

[44199]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →