Световен конгрес “We!”, Ню Джърси, урок 7

Ние трябва да работим заедно, под една команда. Нужно ни е да създадем голям интернет-портал и да пристъпим към обяснение на методиката на поправяне. Там ще съберем всички статии, всички новости за кризата и неспособността на света да я реши с налични средства.

Нашият портал ще стане авторитетен източник на информация за бъдещето на света за всички, за които е важно. Бъдещето е помрачено с кризи в най-различни области. То се проявява във възпитанието, в икономиката, в семейството, в наркомания и отчаяние – във всичко, което съвкупно се складира в понятието „криза”, не само финансова, а все обемна.

Това трябва да се обясни на света, показвайки му път за изход от тази ситуация. Всъщност, ако се обеснява и предава грамотно, бързо и насочено води човека към решаване на проблема. В нас няма никаква друга възможност, ние сме длъжни да преминем през такова взаимодействие, към такава взаимовръзка, която не е основанана егоизма.

Длъжни сме здраво да се сплотим един с друг, за да почувстват хората, както и ние, духовна компенсация. Оказва се, че е достатъчно нормален живот и съвсем не е нужно да се гонят „жерави в небето”. Ако аз осигурявам за себе си всичко необходимо – на мен вече ми е добре. А всичко останало търся в духовния подем.

Това е длъжен да почувства всеки човек по света. И с това ние действително стигаме до решение.

На нас ни е нужно да дадем отговор на своето его: с какво да го напълним? Какво удовлетворява човека? С какво той ще живее? Тук е малко само едно равно разпределение, то няма да реши проблема на нашите огромни желания.

И хората получават такъв отговор, както е при нас. Със своите огромни желания ние понякога чувстваме, че не се нуждаем в повече, че битието просто ни устройва, а всичко останало нека бъде за душата.

И затова разпространението, с което ние трябва да се обърнем към света, ни задължава и нас самите да намерим в своите среди духовна сила. Баал а-Сулам пише за това в края на „Предисловие към книгата Зоар”: ние чувстваме, че в нас има светлина и тя ни напълва.

От една страна, изход няма, ние все едно не можем да извлечем повече от природните и промишлени ресурси, а от друга страна, се появява решение: необходимото да е обезпечено на всички, а свръх това – духовно напълване в изобилие за всеки.

Да се надяваме, че ще добием успех. Аз очакам от всички съвместна работа.

От Седмия урок на конгреса “We”, Ню-Джърси, 03.04.2011

[ 41306 ]

Filed under: Конгреси и събития, Криза, глобализация, Разпространение на методиката | Add Comment →