Най-тежкото и лошо състояние, усещано от Малхут, това е състоянието на пълното напълване със светлина в света на Безкрайността, тъй като то няма никакво покритие от нейна страна. Всичко това кара Малхут да премине множество изменения, които се наричат движения, действия.

Цялата тази верига от усещания, преживявани вътре в Малхут, се наричат нейни движения. Затова става дума за вътрешни усещания, за вътрешна мъдрост, за вътрешно движение, за това, че всичко се прави само от желанието и от съпровождащото го намерение. Нищо освен това, в действителност, не съществува!

Нашият свят, който ние наблюдаваме около нас – това е въображаем свят. Всичко се случва вътре в Малхут на света на Безкрайността, докато тя не си спомни, че е тя и не се превърне в получаваща заради отдаване – т.е. да се отдели от усещането за получаване заради себе си, което е било в нея до първото съкращаване.

Независимо, че това първо усещане не се е наричало егоистично, понеже тя не го е извършвала преднамерено и не е разбирала състоянието в което е влизала.

И така, духовното движение не се измерва и не се оценява с количеството материални действия – а само с вътрешните състояния, които изминава човек. Затова е толкова трудно да се оцени. Всеки пита: Как да проверя колко съм напреднал? Но това може да се отчете само, ако се намираш вече в духовния свят и можеш точно да преброиш количеството духовни действия, които си създал.

Ние виждаме по малкото дете, че то въобще не знае къде е и как е. Чак когато постепенно израства, то качествено усъвършенства своя разум и започва да пресмята, какво е било вчера, днес, утре. То се научава да усеща времето, а след това и движението. Него го учат: това прави така, а това не прави така. Т.е. то започва да постига някои неща и връзката между тях, да се учи осъзнато да преминава от едно състояние в друго, да слуша и изпълнява съветите на възрастните.

И точно така се случва в духовния свят, и ние преминаваме към духовни действия. Но всичките те – са само вътре в човека. Отвън нищо не се случва, и нищо не зависи от външните действия. Но с външните действия ние можем да повлияем на своето вътрешно състояние, защото това е психологически въпрос.

Ние се включваме в заобикалящото ни общество за сметка на нашето външно участие, някакви си материални действия, а благодарение на това се съединяваме с него вътрешно. И тази вътрешна връзка ни влияе и се отброява в нашата духовна работа.

Затова, всичко зависи от нашето осъзнаване на злото – само заради него е необходимо учението и работата. В онзи миг, когато човек усеща своя егоизъм, той е готов да извърши духовно действие – тоест промяна вътре в себе си, за да се отърве от това зло. И после въпросът е в това що за зло е това, от което той желае да се избави – колко е голямо то като количество и като качество, относително отдаването или получаването.

От урока по ” Учение за Десетте Сфирот”, 06.06.2011

[44974]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →