Бала а-Сулам, „Мир в света”: В нашето поколение, когато благосъстоянието на всеки човек се обезпечава от всички страни на света, в същата степен човек непременно се оказва в зависимост от целия свят, също както зъбчатото колело в механизма.

И затова е немислимо да се установи по мирен път добър и щастлив ред в една страна, докато това не бъде направено във всички страни по света. Така че, не следва повече да се обсъжда и да се търси справедлива гаранция за мира на една страна или на един народ.

Напротив, става въпрос за мира в целия свят. Благополучието или неблагополучието на всеки човек зависи пропорционално от благополучието на хората по целия свят.

Как да се разкрие на хората тази тотална взаимна зависимост? Ние виждаме днес, че всеки все още разчита на самия себе си, извън зависимостта от другите. Ние трудно признаваме взаимната зависимост в семейството, в града, в страната, но държавите и народите съвсем не чувстват сковаващите ги взаимни връзки. Какви беди трябва да се случат по света, за да почувстват хората, до каква степен зависят един от друг? Въпросът засега остава открит.

Това осъзнаване ще се осъществи по добър или по лош начин. Но ние сме длъжни да разкрием истината – за да поискаме после поправяне на всеобщото единство. Творецът непременно ще се разкрие в творението – Един в единното. Когато между всички нас ще има съвършена връзка – съобразно с това, по закона за подобието на свойствата, в нас ще се разкрие висшата светлина.

Въпросът сега е в това, как да разкрием необходимостта от тази връзка? Това може да се направи от желанието да се извърши отдаване на Твореца, за да ни се разкрие Той. Ако ние искаме да му доставим удоволствие, то с помощта на светлината постепенно ще придобием истинското желание.

А другият вариант е съвършено противоположен: разкрива се взаимната ни зависимост, а на нас не ни е по силите да направим нищо и тогава, преди гибелта, от безизходност – ще се обединим. Но и в този случай единството няма да дойде, докато не разберем, че тук няма да минем без намерение за отдаване, съвършено свободно и безвъзмездно, когато ние ценим единството като такова и си поставим за цел да доставим удоволствие на Твореца.

Какъв е този дълъг и тежък път: от страдание към осъзнаване на правилната форма на единство. Много сурово учене, което струва скъпо на човечеството – защото то няма да се нуждае от светлината, няма да види верния курс, тъй като у него няма искра, показваща как да пристъпи към дело и да реализира единството, как да привлече светлината, носеща осъзнаване.

Ето защо тук е необходима специална група, устремена направо към Твореца, която да предаде това направление на цялото човечество. Само тогава хората ще поискат единство, заради подобието с Твореца.

А иначе пътят ще бъде непоносимо тежък. Защото получавайки удари, те са неспособни да разберат, защо са нужни тези удари. А ние – сме способни. Под ударите ние си събираме ума, защото у нас има точка в сърцето. А човек без точка в сърцето е неспособен да види целта – той единствено усеща болка от удара и не става по-умен.

Групата е необходима и е длъжна да разпространява в света методиката на поправянето. Иначе хората ще останат съвършено безпомощни пред нещастието, не е по силите им да разберат, откъде и защо е дошло то. Това е очевидно даже по научните изследвания: учените констатират факта, но до решение не стигат. Те не могат да разберат това, те нямат възможности, нямат инструменти, за да видят това.

Затова ние сме длъжни с цялата сериозност да се отнесем към състоянието на света и да работим заедно с тях.

От урока по статията “Мир в света”, 15.05.2011

[43108]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация | Add Comment →