Въпрос: Книгата „Зоар” е пълна с истории и земни образи. Защо те са толкова важни, ако само ни объркват и ни отвличат от правилното намерение?

Отговор: Всичко, което казва човек, живеещ в светостта (желанието за отдаване), изхожда от неговото постижение, усещане и съществуване в желанието за отдаване, а не просто му идва на ум. Защото неговото желание за получаване е станало „осветено”, тоест то е придобило свойството отдаване и живее в него, това е свойството, което той усеща.

Ето защо получава определен израз от Твореца в себе си и го изразява в такава форма. Той самият не представя тези образи, нито пък те просто се появяват в неговия ум. А формата на Твореца, която се е разкрила вътре в него, буди определен образ – картината, която ни се описва.

Затова трябва да използваме тези истории и да се свържем с тях. Ако все още не ги разбираме, в последствие ще ги разберем. Запомнете думите ми. Още повече, вие ще постигнете същото ниво на постижение и същата история, картини, образи и изрази изведнъж ще се появят вътре във вас.

Ето защо кабалистите се разбират един друг. Ние не ги разбираме, но колкото повече се свързваш с това, което те казват, толкова повече ги разбираш.

Не е съвпадение, че в хасидската традиция, ако в записките на рава има грешки, ти трябва да ги благословиш, защото ако той ги е написал така, за теб това е знак на святост. Това следва от факта, че човек, който е в светостта, не може да направи грешка. На теб ти изглежда, че той е сгрешил, защото ти си непоправен. И това се нарича вяра над разума.

От урок по книгата „Зоар”, 30.05.2011

[44320]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Учител и ученик | Add Comment →