Мишна. Трактат на мъдреците (1 в.н.е.): „Казал раби Акива, че всичко се дава като залог и капанът е поставен за целия живот. Дюкянът е отворено и всичко се дава назаем. Но книгата е отворена и всичко се записва в нея. Който поиска да вземе назаем, нека вземе. Но всеки ден се начислява на човека, осъзнава ли той това или не, такса за взетото, справедливо. И всичко е готово за трапезата”.

От статията на Баал а-Сулам „Свят”: Виждаме в нашия свят смяната на телата, но душите преминават от тяло в тяло – до своето окончателно поправяне.

Творецът е създал нашия свят за хората, за да постигнат възвишената цел – сливането с Него. За да ни принуди да изпълним работата по поправянето на себе си от егоизма до любовта към себеподобните, Творецът се е скрил, но е подготвил този свят за нас, не в качеството на безстопанствено имущество, както ни се струва, а като залог – тоест поставил е капан – животът, който разкриваме като клопка и сме принудени да приемем да поправим себе си до великата цел.

Магазинът е отворен, въпреки че светът изглежда без стопанин и ние всички вземаме непредпазливо – „магазинерът дава назаем” – стопанинът е скрит, не иска възнаграждение, тъй като дава на кредит на всеки – в брой – „книгата е отворена и ръката пише”, записва всяка постъпка. А законът за развитието ни тласка напред и ни принуждава от лошите действия, под въздействието на горчивите им последствия, да преминем към добрите.

А времето за съществуване на всяко лошо състояние е доколко се изисква за осъзнаването на неговото зло – дотолкова, че обществото не може повече да се намира в него. Тогава то го разрушава, преминава в по-доброто и отново разкрива в него загубата и т.н., докато редуващите се състояния не доведат до такова, в което не се разкрива злото.

„И събирачът на данъци, всеки ден изисква такса от човека” – живеещите неосъзнато, заплащат със страдания, а онези, които сами се стремят към целта на творението, усещат доброто в своето движение.

А очакваната цел, която в края на крайщата, трябва да бъде постигната, напомня на трапеза, която гостите опитват с огромно наслаждение – „Съдът е справедлив съд, всичко е поправено и е готово за трапезата”.

Всичко е като залог

Всичко е като залог. Чака живите капанът.

Лихварят е в магазина. Правилата са прости.

В разтворената книга всяка монета

Ръката вписва в брой без суета.

И всеки желаещ дълг да заеме,

Нека влезе и да вземе. Липсата е забранена.

Но събиращите налози няма да се спрат.

Ще дойдат и ще съберат дълга. Искаш или не.

Защита имат те. И съдник е Творецът.

Отиват си длъжниците, за да се върнат пак.

Готов е и чака Неговите гости в дворецът.

И е застлана масата, и трапезата е готова.

(Стихотворна преработка – А. Илин, Ню Йорк)

[40256]

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници | Add Comment →