Списанието „Physics Essays” (А.Сорли, Д.Фискарлети, Д.Клинар): Идеята на Нютон за времето, като абсолютна величина, е невярна. Повече съответства на картината на света: времето, измерващо порядъка на промените.

Обикновено ние смятаме времето за абсолютна физическа величина, независимата променлива (t на хоризонталната ос на графиките, демонстрираща еволюцията на физическата система). Но в действителност ние никога не измерваме самото t. Ние измерваме свойствата на обекта: честота, скорост и т.н.

Иначе казано, реално съществува изменението на свойствата на обекта и (образно) движението на стрелките на часовника, а ние съпоставяме първото на второто, за да измерим свойството на обекта. t – само по себе си се явява математическа величина и не съществува в реалността.

Това не означава, че времето не съществува, а показва, че то е свързано с пространството, а не съществува само по себе си, че времето не е абсолютно.

Това е посочвал още Айнщайн: «Времето няма независимо съществувание, освен реда на събитията, по които ние го отчитаме. Времето – това е последователност от събития».

Реплика: Така и мнението на учените се приближава към знанието на кабалистите. Веднага в глава 1 на «Учението за Десетте Сфирот» се дава определение за времето, като последователност на събития, а не като съществуващо самостоятелно. Това определение прави АР”И (16 век), а той го е взел от книгата «Зоар» (2в н.е.).

[44544]

Filed under: Възприемане на реалността | Add Comment →