Световен конгрес в Москва, урок №5

През вековете кабалистите са изследвали проблемите на човечеството и са изяснявали по какво се различаваме от глобалната, затворена, огромна хармонична картина: „По какво точно се различава човешката природа? По какви именно свойства? Как може да се променят тези свойства? Под влияние на какво?”

Кабала обяснява, как да отработваме върху себе си тези поетапни изменения, като си помагаме един на друг, съгласно определен принцип, определен алгоритъм, за да постигаме все по-голямо и по-голямо подобие с Природата, все по-дълбоко и по-дълбоко да разкриваме в себе си свойства, с които й противоречим – и да ги поправяме в определен ред.

При това, в самия себе си човек не трябва нищо да поправя – трябва да поправяме връзката между нас – и тогава ще стигнем до хармония.

Тук се проявява много интересно нещо: по принцип, трябва да приема себе си такъв, какъвто съм. Много хора се занимават със самоизяждане: „Ето, аз съм такъв или такъв, лош, ленив, алчен, завистлив”, и т.н.

Своята специфика трябва да оставим на спокойствие – тя не ни пречи. Всичко това ще намери правилното си приложение само, ако се устремя към добрата връзка с другите – във взаимоотношенията, взаимното разбиране, взаимната зависимост.

Ако започна да изследвам, да усещам и правилно да реализирам нашите отношения, то изведнъж ще открия (и това е просто удивително), че всички свойства се намират в мен: най-противните, най-страшните, такива, за които на мен самия ми е срамно да си призная. И изведнъж виждам, че те са ми необходими, за да получавам от другите и да им отдавам – и по този начин, да бъда интегрална част от целия този огромен, затворен организъм.

Оказва се, че всички наши желания: кражба, лъжа, завист, ненавист, отблъскване, използване на другите и т.н., тези вътрешни подбуди, с които сме се родили, всички до една са ни необходими. Затова, в никакъв случай не трябва да се занимаваме с такова самопоправяне! Това е голяма грешка, която често забелязвам в нашата световна група.

Трябва да работим единствено над  взаимната връзка. Да не се посочват на човека неговите недостатъци – той няма недостатъци! Недостатъкът се крие само във връзката между нас и никъде другаде!

Това е и „поръчителството” – свойството, на което науката кабала отделя такова голямо внимание. Когато се подготвяме за занятията, започваме да нагласяваме връзката между нас – това намерение трябва да изпреварва всички начинания: взаимния контакт, взаимното задължение да бъдем един с друг във вътрешна връзка, необходимостта да намерим тази вътрешна връзка помежду си.

И едновременно с това, изучаваме кабалистичните текстове. Наистина не знаем, какво става с нас при изучаването на тези текстове, и не знаем точно за какво говорят те. Просто четем за нашите бъдещи правилни състояния, описани от кабалистите. Така, малкото дете инстинктивно взема играчката в ръка, защото природата го подтиква да играе и да расте. Така и ние в групата играем помежду си, сякаш изграждаме правилния модел.

И така, четейки едновременно за това, като че ли привличаме към себе си следващото състояние – подобно на малкото дете, което се вози на някаква машинка, с кубчета, с мозайка. Специално му дават всякакви задачи във вид на игри, а то усилено се опитва да ги реши, следвайки повелята на своята природа.

По този начин, и ние трябва да подтикваме себе си, така трябва да се въодушевяваме един друг, да си даваме пример един на друг, да говорим колко е важно това, за да се зарежда всеки човек от другите с тяхното въодушевление, с тяхната цел, с техните намерения за сближаване, за обединение, за вътрешна съгласувана хармония.

От 5-ия урок на конгреса в Москва, 11.06.2011

[45605]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития | Add Comment →