Съвършенство, което не е достатъчно в мен

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: От една страна, ние говорим, че системата от души е съвършена и напълно поправена, освен мен. От друга страна, казано е, че Шхина се намира в прахта, и човек е длъжен да се моли, за да я повдигне. Как да се разреши това противоречие?

Отговор: Намирам се против системата. Тази система е съвършена, освен една съставяща – аз. Аз съм този елемент на системата, който е длъжен да влезе в нея и да я допълни до абсолютно съвършенство.

Ако аз влизам в нея, то допълвам не само своето лично място вътре в тази система, а изпълнявам във всичко нейните действия своята липсваща част.

Тогава, от една страна, виждам колко тя не ми стига и оценявам своята неизправност не по-себе си, а в тази мярка, в която се нарушава съвършенството на цялата система, не допълвайки я. Аз всичко проверявам относно общата система.

От друга страна я считам за напълно съвършена – но без моето включване в нея, без моето участие в нея. Тоест – системата е съвършена – освен мен. Това разкривам на практика.

Въпрос: Но защо е казано в Зоар, че Шхина се намира в прахта, и човек е длъжен да се моли, за да я повдигне? Тоест той се отнася към системата като към разбита…

Отговор: Разбира се, относно мен тя е разбита! Нали всеки съди по мярката на своята неизправност. Ето аз виждам, че тя е разбита. И тя е разбита в тази мярка, в която аз не я допълвам. Не гледам отвисоко на никой. Всички се намират в съвършенство.

Въпрос: Но с какво допълвам съвършената система?

Отговор: Тя не е съвършена – защото аз не се намирам в нея съвършен!

Въпрос: Тогава какво означава, че съм длъжен да се отнасям към нея като към съвършена?

Отговор: Тя е съвършена – освен мен! Ако се счита, че всички пребивават  в пълно поправяне (Гмар Тикун), тогава ти нищо не трябва да правиш. Ти не постигаш това състояние и не можеш към него да се отнасяш така. Ти я считаш съвършена във всичко, освен твоята част. Така ние трябва да се отнасяме към нея в нашата духовна работа.

Сама по-себе си тази система е съвършена – това е изходно (1) и крайно (3) състояние. Но ние се намираме в промеждутъчното (2) състояние и в него моето отношение към системата е такова, че всички са съвършени, освен мен.

Аз съм длъжен да я допълня по правилен начин. На мен ми е нужно да разкрия своето зло – къде именно нарушавам съвършенството на общата система. И тогава откривам в цялата тази система къде за мен не е достатъчно – във всяка нейна клетка, всяка частица.

Тоест аз разкривам не своето “аз” в тази система, а откривам доколко тази система е неизправна без мен, без моето правилно участие. Нали аз не излизам от системата, а се намирам вътре в нея, но като нейна не поправена част, като ракова клетка, която ще погълне цялата система, не позволявайки нито на цялата система, нито на някаква нейна част да бъде съвършена.

Излиза, че сега аз разкривам своя не поправен образ на Човека/Адам – не по мярката на своята лична неизправност, а мярката на неизправността на системата заради мен. Тогава постигам Човека/Адам, противоположен на Твореца, себе си. И това ме подбужда към поправяне.

Така аз всеки път разкривам този Човек противоположен на Твореца – все по-лоша, не поправена система, нали в мен има сили все повече да я поправя.

Винаги се разкрива лявата линия, сякаш ужасно чудовище, все повече растящо в моите очи, и против него в мен има сила дясната линия, за да мога да я поправя.

Въпрос: Но кой съм аз, ако аз поправям себе си относно системата?

Отговор: Аз – това е точката на разбиване, която чувства себе си откъсната от цялата система. Тази точка на разбиване включва в себе си всички мои форми, противоположни на Твореца – форми на не поправена система. Нали самата точка няма форма. Със своето неучастие в общата система тя я нарушава и тогава формата на неизправната система съм Аз. Когато системата бъде поправена ще бъда и аз.

От урока по книгата Зоар, 27.03.2011

[39202 ]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: