Срамът като средство за поправяне

Баал а-Сулам, „Даряването на Тора”: „Един богаташ довел при себе си човек от пазара. Той го хранил и поил, всеки ден му подарявал злато, сребро и скъпоценности, увеличавайки всеки път своите дарове.

Накрая, богаташът попитал: „Кажи ми, изпълниха ли се вече всички твои желания?” А беднякът му отговорил: „Все още не са се изпълнили всичките ми желания. Защото, колко хубаво би било, ако можех със собствен труд да спечеля цялото това имущество и всички скъпоценности, като теб – вместо да получавам милостиня от твоите ръце.”.

И казал му богаташът: „Ако е така, то все още не е създаден човекът, способен да удовлетвори твоите желания”.”

Творецът нарочно е създал творението така, че да усеща дискомфорт и в крайна сметка да не може да получава никакво напълване в своето желание. Този дискомфорт ще подбужда творението към поправяне – дотолкова, че няма да се успокои, докато не постигне същата степен на отдаване на Твореца, в каквато Творецът му отдава. Творението няма повече да може просто да получава, тъй като по този начин, сякаш пренебрегва Даващия, Неговата любов и отдаване.

Любовта на Даващия е абсолютна. Неговото отдаване е съвършено и лишено от всякакво намерение да предизвика в творението този срам. Ние чувстваме, че той изхожда от наша страна, от получаващото желание. В своето усещане, не отнасяме това желание към Твореца, затова, и пробуждащия се в него срам, също не „приписваме” на Твореца.

„Почакайте, но нали няма никой, освен Него. Творецът управлява всички”.

Вярно е, но тук се появява въпросът за принадлежността. Ако смятам себе си за съществуващ, тогава пиша на своята сметка получаващото желание и срама в него. Ако пък не се смятам за съществуващ, то мога да впиша желанието и срама за сметка на Твореца.

Други варианти няма – не мога да усещам своето съществуване и в същото време да го приписвам на Твореца: „Това е направил Той!” Има ли в мен точка на собствено съществуване? Ако няма, тогава няма за кого да говорим. Ако има, тогава именно аз желая и се срамувам.

По такъв начин, срамът е онзи лост, онова средство, благодарение на което придобиваме всички поправяния. Какво представлява той? Срамът е разликата между получаващия и Даващия – онова, което усеща получаващият. С други думи, трябва да постигнем този срам.

И затова, в раздела „Вътрешно съзерцание” от първата част на ТЕС, Баал а-Сулам цитира думите на раби Елазар, че срамът е приготвен само за високите души. Те постигат Твореца, Неговото отношение към нас – и оттук постигат срама. Колкото по-нататък напредваме в постигането на Твореца, толкова по-силно усещаме срама, представляващ средство за поправяне.

Без срам, няма какво да поправям. По същия начин е безполезно да упрекваш котката, която е изяла сметаната. Да се срамува и изчервява може само човекът, тъй като този корен е заложен в него, но изобщо го няма на животинското ниво. Съответно, на човешко ниво, всичко зависи от това, доколко разбирам и се чувствам крадец – такъв, който получава заради получаването, без да се съобразява със стопанина, с Даващия.

Тук се крият тънки моменти: ако искам да извърша отдаване, необходимо е да усещам Даващия, да чувствам колко много иска да ми даде. Без това, няма да имам срам, т.е. усещане, колко много трябва да Му дам в замяна. Тогава, между нас няма да се появи подобие – няма да знам как да се държа и какво иска всъщност Той от мен.

С други думи, без разкриването на Твореца, творението не може да изпълни нито една заповед, нито едно действие по отдаването. Ако пред мен го няма образа на Даващия, просто няма с какво да сравнявам.

Аз съм като бедняка от примера на Баал а-Сулам, а пред мен стои богаташът. Той ме обича, дава ми всичко и е готов на всичко заради мен – дори на това да остане бедняк, правейки ме богат. Но аз трябва да го усетя, да почувствам неговото отношение, а срещу него – себе си и своето отношение. И да разбера: не е по силите ми да му върна любовта.

Проблемът тук не е в напълването – не е в онова, което ми дава. Иначе би било достатъчно просто да спра да приемам неговите подаръци. Нещо повече – дори ако поискам да му се отплатя, какво мога да дам на онзи, който притежава несметни съкровища? Какво мога да дам на Твореца?

Работата тук е в Неговото отношение, в безкористната любов, на която аз не съм способен. Именно от това се срамувам.

По такъв начин, срамът е причината, поради която в творението се появяват съсъдите за отдаване, намерението за отдаване.

От урока по статията „Даряването на Тора“, 23.06.2011

[46266]

Discussion | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: