Светлина на живота или късо съединение?

Ако не намирам радост в нищо от земния живот – значи вече съм стигнал до „тавана” на своето развитие в този свят. Вече толкова пъти съм се опитвал да се напълня егоистично и толкова пъти съм се разочаровал, че съм се убедил – в този свят няма напълване. Тоест като че ли със своя растящ егоизъм съм опрял главата си в тавана – и какво повече да правя?

Единственият изход е да променя посоката на своето развитие. И в това трябва да ни помогне обществото, като ни внуши друг подход към живота – че напълването е възможно само при отдаването, при излизането от себе си, от своето его. А колкото и да напълвам себе си егоистично, наслаждението веднага изчезва.

Това се вижда особено добре от примера за съвокуплението (като отражение на духовния „зивуг”) – най-голямото наслаждение, което съществува в този свят на животинско ниво. Но щом човекът постигне удовлетворяване – наслаждението веднага свършва. Защо не продължава още години и не се развива по-нататък?

Тоест виждаме, че колкото и да се напълваш, веднага се опустошаваш. И колкото повече наслаждение има, толкова по-бързо изчезва.

Това е следствие от духовните закони. Ако светлината влиза пряко в кли/желанието, „плюсът” влиза в „минуса” – те се анулират помежду си. Това е като късото съединение – не остава нито желание, нито наслаждение. Започваме да чувстваме пустота вътре в своето желание и празнота от недостига на предишното наслаждение, тоест двойно опустошаване.

И затова, човечеството започва да чувства, че няма на какво да се наслаждава. А всичко е, за да разкрием новия подход към живота – отдаването.

Ако поставя пред себе си екран за егоистичното напълване и мога да се съпротивлявам на егоистичното наслаждаване, то наслаждението не изчезва. Защото, то вече стига до „обличане в отдаване”, Хасадим, до обличането на отразената светлина.

Тоест имам винаги „+” и „ – ” , между които стои съпротивление, което не им дава да се съединят помежду си. Затова, те не се анулират едно-друго, а извършват „работа”, тоест дават ми удовлетворение, възможност да се наслаждавам от противостоенето на плюса и минуса.

И колкото повече има плюсове и минуси, толкова по-голям резултат получавам за своето „съпротивление” – по-голямо напълване. Това означава да се работи „извън” своето желание за наслаждение. Защото самото желание е само проводник, който директно ме дава на късо.

Човечеството, все още не вижда това, но в крайна сметка ще разбере, че не е възможно да се наслади егоистично! Такова нещо не съществува в природата! Можеш да получиш за себе си само на неживото, растително и животинско стъпало, когато вземаш необходимото за живота – и това не се нарича егоизъм. Защото, то ти е необходимо, за да поддържаш своя живот.

Ето защо, насъщно необходимото: нужните калории за деня, не се нарича получаване. Но за всички желания над необходимото, вече трябва да се прави сметка. Вече толкова пъти си се опитвал да се насладиш от тях, вече си гледал този филм много пъти в продължение на хиляди години – сега е настъпило времето да се анализира целия този път, да се разбере, че той не води към радости и да се смени посоката.

От урок по статия на Рабаш, 18.03.2011

[38437]

Discussion | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: