Разделение на труда

Световен конгрес в Москва, урок №1

„Свят” в кабала, се нарича всяко състояние на творението. Ние се спускаме и издигаме по стълбата на световете Адам Кадмон, Ацилут, Брия, Ецира и Асия. Дори сегашното ни състояние, също се нарича „наш свят”.

Всичко започва и завършва със състоянията на света на Безкрайността. Разликата между тях ни говори за целта на творението.

Първоначалното състояние на света на Безкрайността е съвършено и неосезаемо. То прилича на капката семе, от която после ще се развие плод и ще се роди човек. Едва когато порасне, той ще достигне своето зряло, осъзнато състояние, разбирането: къде е, какво е, какво става с него. А всичко това произлиза само от някакви малки генетични данни.

И ние сме се намирали в същото състояние в света на Безкрайността – като капка семе, от която трябва да се зароди всичко. После минаваме през второ състояние – етап на развитие. И накрая, в третото състояние се издигаме на най-високото стъпало и стоим всички заедно в едно огромно желание, което се нарича Адам.

„Адам” означава „подобен”. С други думи, ние сме напълно подобни на светлината, на Твореца. Излизането на това ниво е задължителен, казва науката кабала. И началото на този подем, вече виждаме в нашето сегашно състояние. Спускайки се отгоре надолу, стигнахме днес до махсома, т.е. до бариерата преди излизането нагоре и цялото човечество стоим пред него.

И не е важно, че в света има само няколко милиона души, които се интересуват единствено от това как да преминат във висшия свят. Цялото останало човечество го подкарват напред чрез страдания. Докато ние се устремяваме напред не посредством страдания, а благодарение на собствения си стремеж. В това е разликата между нас и общия свят. За разлика от масите, ние напредваме сами – напред ни тегли нашето желание.

Така че, съществуват две сили, които ни движат към целта. Първата сила, е силата на увличането напред, увличащата сила, а втората сила е подтискаща. Тя частично съществува и в нас – ние също частично биваме подгонвани отзад и частично сами вървим напред. Но масите биват подтиквани напред само чрез страдания.

Ето такова е „разделението на труда”: ние трябва да вървим напред, да организираме себе си, да разбираме какво изисква от нас Природата. А тя иска да я разкрием, да разкрием нейните висши състояния, да се адаптираме към тези състояния, да излезем на следващо ниво на вечността, на съвършенството. Към това ни тегли Природата.

И същевременно, трябва да мислим как да помогнем на останалите маси, които нямат тази възможност, които страдат, изпитват огромен натиск и изобщо не си представят какво ще стане с тях нататък.

От 1-вия урок на конгреса в Москва, 10.06.2011

[45460]

Discussion | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Следваща публикация: