Недостатък от излишък на съвършенство

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Нима Творецът има нужда от творенията? Не трябва ли да е обратно, че само ние имаме нужда от Него?

Отговор: Ако Творецът не се нуждаеше от творенията – защо е трябвало да ги създава? А по силата на своята природа, Добър и Творящ благо, Той е създал творенията, за да ги наслади – това Му доставя удоволствие! Тоест във висшия също има потребност, «недостатък», но не егоистичен – Творецът иска да отдава.

Казано е: «Кравата иска да накърми телето повече, отколкото то иска да суче». А иначе на кого бих отдавал, ако Той не иска нищо от мен? В Него има огромно желание – Той иска аз да се насладя! Това е недостиг – но положителен, добър.

Желанието на творението да напълни само себе си отначало не е съществувало и е било създадено «от нищото». Но желанието и потребността да отдава са същестували изначално. Тя се отнася към Твореца, а не към творението. И тази форма на недостатък ние трябва да възприемем от Него, за да се стремим да отдаваме и сме длъжни да удовлетворим в себе си този недостиг, а ако не отдаваме – то се стараем.

Висшият страда, ако нисшият не се издига до Него и не получава от Него. Това се нарича страданията на Шхина, която не може да отдава, да приближи душите към себе си. На нас само ни се струва, че недостига е винаги нещо лошо. Но ако на мен не ми достига отдаване на другите – нима това е лошо?

Но ако във висшия има недостиг, значи ли това, че Той е несъвършен? Да, Той е несъвършен в смисъла, че зависи от нисшите – но само по силата на любовта си към тях. До самия Край на поправянето остава недостиг – и във висшия и в нисшия.

А ние съдим според степента на своята неизправност и мислим, че щом като Той има нужда от нас, значи Той е също несъвършен. Но в Твореца потребността да отдава произлиза от излишъка на съвършенство.

Потребността на Твореца и потребността на творението не изчезват, а растат и в края на поправянето стават огромни! Това не е като в нашия свят, когато задоволяваш потребността си от любов и тя изчезва. Толкова сме се стремили да бъдем заедно, сега сме се съединили и край – желанието пропада. Аз съм се наял и повече нищо не ми е нужно, в мен не може да влезе втори обяд.

Затова ние подготвяме в себе си такъв съсъд, такова желание, което не изчезва никога! Обратно, всеки път аз усещам все повече и по-голям недостатък – и все по-голямо напълване. Но недостатък, който се напълва с отдаване за ближния не означава ущърбност. Той е ценен, почтен, висш! Като майка, която желае да отдаде на детето си. И разбира се, че в нея има недостатък – от сутрин до вечер всички нейни мисли са само за него, от момента, когато то се е зародило в нея. Но нима това я прави по някакъв начин ущърбна? Обратно, те двамата могат да насладят един друг – и това е възможност за напълване, за развитие, за любов.

Творецът е като тази майка, която през цялото време страда за детето си и иска да му даде колкото се може повече. Това е огромен недостиг, който съществува в света – и именно от него е създадено желанието, което е заключено в нас. Когато това желание се разкрие напълно, то ще бъде на тази висота, както желанието на Твореца да ни отдава. Но то не принизява, а възвеличава, тъй като причината за него е любовта.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 22.06.2011

[46145]

Discussion | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация: