Когато бедата приближава

Д-р. Ангелов, Бостън: По всички признаци бедата приближава. Какво да правим?

Първото, което правим, е да отхвърлим този факт, че бедата приближава. Дори и да има признаци, ние притежаваме способността да не ги забелязваме. Да направим паралел между диабета и кризата, която с бясна скорост приближава.

Пациентът с наближаващ диабет не вижда или не иска да види признаците на приближаващата беда. Сега ми е добре. Радвам се на живота. Толкова вкусно и блажено е в калейдоскопа на сладостта. А проблемът е в това, че именно нашето мирозрение и изгражда условията за това заболяване. Ако човек не ядеше толкова сладко, то и диабет нямаше да съществува, но това е толкова вкусно, а и отвсякъде ми рекламират разни сладки и вкусотии. А и как само са опаковани. И как ухаят. Как да се въздържи човек?!

Но ето че идва прегледът при лекаря, при който се забелязва наближаващата беда. Докторът се опитва да покаже на пациента всички възможни последствия в живота и да насочи болният към това, как да промени живота си – да се храни здравословно, да се занимава с физически упражнение, да се справя правилно със стреса . Дори рисува на пациента картината на кризата, в която болният може да попадне и то със всевъзможните усложнения.

Само че какво са тези празни думи за пациента?! Нищо! Той продължава да яде сладко – е какво, да спра да живея ли?! Минава време,  пациентът получава всички усложнения, предсказани от специалиста, преминава от таблетки на инсулин. Настъпва състояние на отчаяние и изведнъж той си спомня думите, казани му от доктора още в самото начало. И тогава заради това състояние на отчаяност, той започва да се храни по правилен начин, да се занимава с физически упражнения, променя начина си на живот и постепенно спира таблетките и инсулина, но вече е получил някакви необратими проблеми.

Днес човечеството стои пред точно същия избор. Ние можем да достигнем до хубавото и спокойно състояние или чрез кризата, която вече приближава, или по добрия път. Какво имам предвид? Днес всеки от нас потребява повече от колкото има нужда. Средствата за масова информация буквално ни бомбандират с това, че трябва да продължаваме със стремежа си да трупаме. Как още не си си купил това и това?! А още и това?! Или и другото?! Купувай! Имай! С това икономиката ни ще стане по-стабилна. И ето ние купуваме и купуваме… а за това трябва още повече да работим…

За какво ни говорят специалистите? Купуваме вещи, за да получаваме удоволствие… но още веднага след като си купил поредната вещ и  удоволствието угасва и трябва да купуваш нещо ново.

А къде можеш да откриеш удоволствие, което никога не гасне?

Отговорът е очевиден – в общуването с любимите ти хора! Но затова няма време, тъй като трябва да работиш, за да си способен да купуваш вещите, от които получаваш удоволствието, което гасне в момента на покупката или на другия ден.

Но в резултат на кризата, както казват специалистите, много скоро вече няма да можем да си позволяваме всички тези разкошни вещи. А ще имаме проблем дори и с най-необходимото! Това е същото както и с доктора, който вижда последствията от пагубния начин на живот, и така може да предскаже диабета.

Не вярвате? Ами тогава по трудния път чрез глад, разруха, грабежи и безпорядък ние все пак ще достигнем до това, че трябва да живеем заедно, да си   помагаме един на друг, да употребяваме само най-необходимото и да се грижим за всички, които ни обкръжават. Да учим законите на природата, за да живеем в равновесие и баланс с нея. Да намерим истинска радост в общуването с близките. Но трябва ли да преминем през всичките проблеми?

Какво не правим както трябва сега, че ни превеждат през криза?

Ние сме загрижени само за самите себе си, печелим незаслужено на гърба на обкръжаващите ни. По-рано ценообразуването се пресмяташе според стойността на изхабените време и материали. Да кажем, бутилка вода струваше на производителя 12 цента. Продаваха я за 25. Всички ние бяхме доволни и на всички им стигаше. Но днес бутилка вода можеш да си купиш за 2, 5 долара, въпреки че този, който ви я продава, е заплатил за нея същите тези 12 цента. Всичко обаче се диктува от търсенето.

Така ние раздухме всички цифри и съвестта изчезна от нашите отношения. Собствениците на компаниите си определят баснословни заплати, докато в същото време работниците в предприятията страдат. Медицинското обслужване струва толкова скъпо, че в скоро време всички предприятия ще се изнесат зад граница, тъй като там никой не трябва да плаща за медицински застраховки, а и заплащането за труда е нищожно. Заставят ни да купуваме и да вземаме заеми точно както заставят и болните от диабет да ядат тези сладки вкусотии. Главната ни задача е да живеем за чужда сметка.

И така, какво трябва да знаем? Какви са законите на природата? Трябва ли да вървим срещу тези закони, така че след кризата и страданията отново да стигнем до изпълнението на същите тези закони? Съвсем не е задължително.

И така, сега ние увеличаваме нашето потребление, игнорираме близките и нуждите на другите, разделяме се и се отдалечаваме един от друг, конкурираме се и се стремим към превъзходство един над друг. Какво става след катаклизмите? Хората започват да бъдат доволни и от минималното, но при това се радват на живота, разбирайки неговата важност. Хората си помагат един на друг, понеже именно в това е залогът за преживяване в тежки условия и получават удоволствие от радостта на ближния, както майката се радва на постиженията на детето си. Конкуренцията се сменя със сътрудничество и по този начин прогресът се ускорява. Ако всеки е загрижен за обкръжаващите го, защото е разбрал, че от тяхното благополучие зависи благополучието на всекиго, то няма проблем в загрижеността за ближния.

И така, не е ли вече време да преминем през страданията и инжекциите инсулин, така че в края на краищата да променим стила си на живот? Наистина ли трябва да чакаме страданията, за да разберем, че трябва да живеем по законите на природата?

Изборът е за всеки от нас. Ако във фашистка Германия  нямаше информация за наближаваща заплаха и трагедия, то днес в интернет има и предупреждения за наближаваща заплаха, и лекарството, за да бъде предотвратена кризата. Изборът е на всеки от нас.

Бъдете здрави,

Д-р Ангелов, Бостън.

[44631]

Discussion | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Следваща публикация: