Изход от безсъзнанието

Световен конгрес в Москва, урок №1

Науката кабала се разкрива не сама по себе си, а защото хората в своето развитие я разкриват. Тя разказва за това, че, според схемата на мирозданието, ние отново трябва да стигнем да нашата изходна точка.

Изначално е било създадено едното желание и това първо състояние се нарича „свят на Безкрайността“. В това състояние желанието и светлината, която го е създала, се намират в абсолютно подобие, в абсолютно сливане, в абсолютно взаимодопълване. Тук желанието се напълва със светлина, но това е само зачатъчно състояние на бъдещото творение – то още нищо не усеща.

И затова отначало то трябва да стане противоположно на Твореца, противоположно на светлината. За да се отдели напълно от Източника, творението преминава през пет особени етапа на своето развитие, които се наричат „светове“. Така става нисхождането на това желание, тоест неговото последователно отделяне от първоначалното състояние.

Първият свят се нарича Адам Кадмон. „Адам“ – това е праобраза на бъдещия човек. След това световете Ацилут – свят на създаването, Брия – свят на еманацията, Ецира – свят на творенето и Асия – свят на „действието“. Пет свята, пет последователни низхождания, огрубяване, скриване, излизане на светлината от желанието, което тя напълва. Всяко следващо състояние – е сякаш същия свят на Безкрайността, само светлината там се намира в по-скрит вид.

Ние с вас и днес се намираме в света на Безкрайността – няма нищо друго. Само, че това състояние е скрито от нас зад много вътрешни закриващи екрани. Трябва само да ги разкрием, да ги смъкнем от себе си като кори, – и тогава постепенно ние започваме да усещаме себе си в истинския си вид.

Това прилича на човека, който лежи в безсъзнание. Такова е нашето състояние под номер две – тук, в този свят. Тук ние се намираме в абсолютно скритие, сякаш напълно сме загубили съзнание и пребиваваме, както ни се струва, в някакви вътрешни флуктуации.

Ако ние произведем над себе си определени усилия, да дойдем в съзнание, то постепенно ще се издигнем към нашето изходно състояние. Само че вече то ще се нарече „трето”.

Това е същият свят на Безкрайността, към който ние се издигаме абсолютно по същите стъпала на световете, които сме преминали по степента на нашето низхождане, когато сме губели усещането за съвършенство, пълното намиране в светлината. Постепенно, издигайки се по същите стъпала, ние ще усещаме постижението – изхода от безсъзнателното състояние в съзнателно.

 

Първият изход от безсъзнателното състояние в съзнателно се нарича „граница“, или „махсом“. Главното за нас с вас е да преминем този „махсом“, да излезем от абсолютното откъсване за усещането на общата природа.

Сега ние усещаме природата само във вида на нашия свят, възприемаме я не чрез духовните желания. Ние с вас усещаме света в напълно прекъснато състояние, не-използвайки тези инструменти, които имаме от пълния обем на мирозданието.

Ние усещаме себе си чрез нашите пет органа на чувствата: обоняние, осезание, зрение, слух, вкус, тактилно усещане. По такъв начин, нашето самоусещане се пропуска през животинското ни тяло. А след това вътре, в нашия мозък, възниква определена картина. В задната част на мозъка ни има своего рода „екран“, на който се проектира всичко, което ние възприемаме. И всичко това се събира в една картина на света.

 

Това съвършено не е това, което се възприема при излизане от безсъзнателното състояние. В момента, в който преминем махсом, ние започваме да усещаме съвършено други състояния, започваме да усещаме светлината вътре. Нашето желание получава в себе си напълване с наслаждение, знание за истинския свят – и тогава в нас се рисува именно такава картина.

 

И така, замисълът на Твореца, изначалният замисъл на светлината се състои в това, да създаде желание (светлината е първична, желанието – вторично) и да стане това желание, т.е. творение, равно на светлината по статус, по мощ, по усещания. Естествено, това състояние лежи над нашия свят, тоест над времето, пространството, преместването, над разделянето на живот, раждане, смърт – над всичко това. Разкривайки в себе се това ново усещане, ние ще усетим себе си съществуващи вечно, както цялата природа. Ние ще престанем да се отъждествяваме с „животинското“, което съществува тук, в този свят. То сякаш изчезва от възприятията ни, като най-малкото наше усещане.

Така, че човекът, идвайки в съзнание, може някак да си представи себе си, да си спомни, какво е станало с него. Това усещане е останало някъде, но то е такова малко, такова нищожно, такова ниско по капацитет, по мощност, че потиска осъзнаването на това, че се намираме в огромен нов свят – безкраен, вечен и съвършен.

Ето този махсом ние с вас трябва да преминем.

От 1-я урок на конгреса в Москва, 10.06.2011

[45353]

Discussion | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация: