За ползата от съмненията

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Точката в сърцето пробужда в човека съмнения: „Кой съм аз и какво съм? Каква е целта на моя живот?” Избавя ли се той на някакъв етап от духовния път от тези съмнения в Твореца и в замисъла или те го съпровождат до края?

Отговор: Съмненията безусловно остават с човека. Защото без тях е невъзможно да се движиш напред, невъзможно е да правиш анализ.

„Съмнението” е такова състояние, когато във всяка посока е възможно всичко, когато не можеш да различиш ангела на смъртта от ангела на живота, доброто от злото, Твореца от Неговата противоположност. На всяко стъпало, във всяко състояние, за теб е необходимо да преминеш етапите, отразяващи целия път, включвайки всичко най-лошо и най-добро – в разума и в чувството.

Без „съмнението” като междинно състояние, не можем да минем. За това е казано: „ И беше вечер, и беше утро – ден първи”. Всяко ново стъпало започва от „вечерта” (ерев), тоест със смесването (ирбувия) на нещата, между които не мога да направя разлика: „Подобно на светлина, но вече не е светлина… Като че ли е тъмнина, но не е съвсем тъмнина…” Всичко е размито в моите очи.

Затова, когато се потопиш в объркването и в съмнението – знай, че настъпва новото състояние. „Пак всичко е в мъгла, забравям дори простите определения, няма за какво да се уловя…” Такъв е преходът от стъпало на стъпало. Радвай му се.

От урок по статия на Рабаш, 07.06.2011

[44996]

Discussion | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: