За ползата и вредата от „локомотивите”

Въпрос: Да се обединяваме с ближния, значи да оценяваме неговото напълване по-високо от своето. Проблемът е в това, че не ми достига взаимодействие, интеракция с ближния, за да го поставям отново и отново по-високо от себе си…

Отговор: Това няма никакво отношение към физическото взаимодействие, към външната връзка. Каква е разликата, намираш ли се сред другарите или си на хиляда километра от тях?

Точно затова не бих искал хората да ходят от конгрес на конгрес. Нека привикнат отдалеч да поддържат връзката между сърцата. А иначе излиза, че без нашия знаменит „локомотив” не чувстваме, че сме обединени помежду си.

Не трябва никъде да бягам – трябва да се концентрирам вътрешно. Достатъчно е да видя другарите – и вече съм с тях. Не са необходими никакви движения на тялото, за да участвам в обединението. Полагам вътрешни усилия и съвсем не е необходимо да давам стотици и хиляди долара за билети, за да мога задължително да се прегърна и да поскачам с другарите. Мога да го правя вътрешно и то в не по-малка степен.

Да, за новите, за децата това е нужно, но с времето, човек все пак трябва да премине към по-дълбоко обединение, към вътрешната картина.

Защо мислиш, че се намираш с другарите само на урока, а после за целия ден се отделяш от тях? Нима има значение къде се намираш? Напротив, по време на деня можеш много по-силно да се стремиш към другарите, отколкото на урока. Защото на урока, ти си егоист, постоянно търсещ себе си в картината.

От урок по статия от брошурата за Песах, 14.04.2011

[40661]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed