Завиждай на другарите си

Реплика: В нашата епоха на преситеност аз предварително знам, че не си струва да прилагам усилия за закупуването на Мерцедес. Защото след месец-два желанията ми ще нараснат и аз ще поискам нещо друго…

Отговор: Това е вярно, но ние не говорим вече за Мерцедес, а за духовна цел. Ако за теб има нещо по-високо от нея, ти ще се отклониш от пътя. Това ясно ли ви е?

Реплика: Но нали и най-духовната цел не ми е ясна. Аз не знам, какво е това?

Отговор: Оттук следва въпросът: подбужда ли те това да се добереш до истината? Ако ли не – ти не напредваш. Всеки ден ти трябва да правиш вътрешен разбор: „От една страна – какво имам, а от друга страна – какво нямам? И кога ще го имам?

А иначе, без посока и без усилие, как ще напреднеш, за да постигнеш желаното? Ако ти всеки миг не държиш пред себе си целта, то никога няма да я постигнеш. Или милсиш, че пътуваш във влака с платен билет?

Казано иначе, теб те мързи, както и другите, изчаквате, докато страданията не започнат да ви тикат по пътя. Просто отбиваш номера, успокоявайки се, че това ще има някакъв ефект. Така ли е?

Реплика: Разбира се. Но как да накарам себе си да провеждам тази ежедневна проверка? Тъй като аз не съм властен над своите мисли.

Отговор: Помоли другарите да те подстрекават, да те подбуждат. Те се възвисяват над теб на хиляди стъпала – защо не им завиждаш? Защо не се засрамваш пред тях? Около теб има хора, вече преминали махсом. Вярно, ти не знаеш какво е това, но си чувал думата. Тези хора пребивават в духовно усещане, малко, но духовно. А ти?

Ах да, ти това не го виждаш и затова не им завиждаш. Вярно, нали? Но не виждаш, защото в тях цари намерение за отдаване. Ако те ти го открият, ти ще побегнеш назад, обратно към потребността от Мерцедес. Затова, те не ти го откриват. Но все пак, някак си, се опитай да позавиждаш на тяхното постижение. Ти си задължен да направиш това.

Творецът е готов да ни даде Безкрайността, а ние нямаме сили да получим нищо, освен тъничко осветяване, което Той изпраща, за да поддържа нашето съществувание. Трябва да се мисли за това, как да стигнем до срама. А за това са нужни упражнения между нас и групата. Без това, нищо няма да се получи.

Докато човек не изгради своите взаимоотношения с групата така, както би искал да ги изгради с Твореца, нищо няма да се осъществи и да се разкрие. На теб сякаш са ти дали конструктор – множество дребни детайли, за да сглобиш от тях необходимата конструкция. Когато ги сглобиш – тогава ще ти дадат задача за възрастни. Без това, за съжаление или за щастие, няма движение напред.

От урока по статията „Даряването на Тора“, 23.06.2011

[46273]

Discussion | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация: