Единствената полза от този свят

каббалист Михаэль ЛайтманСветовен конгрес We”, Ню Джърси, урок 5

Ние дори не осъзнаваме до каква степен сме потопени в егоистичната природа. Нашите клетки, нашите тела, нашият свят, нашите мисли и желания и като цяло всичко, което съществува е просто егоизъм и нищо повече.

Всичко се стреми само да получава, да поема възможно най-много добро за своя лична полза. Това е природата, в която се раждаме и в която живеем, без да имаме никакво понятие, че може да съществува нещо друго освен това.

Въпреки това, ние трябва да преминем от един свят в друг или с други думи, да придобием допълнителен, нов свят, да израснем от точката в сърцето, да я развием в ново духовно „тяло”. Всъщност това е аналогично на нашето сегашно тяло, което само ни се струва плоско, но в действителност се обрисува от сили и вектори. Но вместо да виждаме този образ на компютърен екран, ние го виждаме на 3D екрана на нашето съзнание.

Ние възприемаме реалността на този екран на получаващото желание. Всичко, което можем да получим или възприемем, попада на този екран и спира там, създавайки картината, която виждаме.

Но силите на отдаване са напълно различни. Не можем да ги спрем с екрана на получаващото желание и затова не ги възприемаме. Само като създадем екран в отдаващото желание, ние ще разкрием втората половина от реалността. Всъщност ние няма да чувстваме половината, а почти 100% от всичко, което съществува. Каквото количество светлина този нов екран – намерението за отдаване – ще спре, такъв вид картина ние ще видим на него.

Много е трудно да започнеш да издигаш второ „тяло” от твоята точка в сърцето. За да направиш това, трябва да влезеш в група като в майчина утроба, и да започнеш да растеш в нея. Това изглежда много отблъскващо и нереално на човек. Целият свят е против и  не мисли за това, и не му придава никакво значение.

Затова за нас е много трудно да се фокусираме на групата. Каквото обкръжението счита за важно, това е важно и за нас. Ако светът смята работата в групата за неважна, то и ние я забравяме всяка секунда. Дори ако се опитаме да разпънем конец на връзка, да слушаме за нея и да я поддържаме в мислите си, все пак ще ни изглежда детинска, нереална и наивна и това е защото тя не е важна за големия свят. И наобратно, ако най-нереалното нещо стане важно за всички, тогава ние ще мислим за него, ще говорим за него и ще се стремим към него.

Ето защо ни е нужно „мнението на обществото”, уверението, взаимното влияние, което ни убеждава, че правим нещо истинско и че нашият свят наистина не си заслужава. Какво имаме тук освен временен живот, пълен със страдания? Ако не беше възможността да придобие вечен, съвършен живот през това време, тогава нямаше да има никаква полза от този свят за нас или за нашите деца.

От 5-тия урок на конгреса “We”, Ню Джърси, 01.04.2011

[39711]

Discussion | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed