Докато не опиташ, няма да узнаеш

Въпрос: Рабаш пише, че човек трябва да вярва. Какъв смисъл влага той в думата „вяра”?

Отговор: Думите, които срещаме в кабалистичните текстове, автоматично възприемаме в техния общоприет, обичаен за нас смисъл. От една страна, това много ни обърква. А от друга – трябва да разберем, че всичко това не е случайно – просто сега е необходимо да си изясним духовното значение на тези думи.

А всяко противоречие и объркване между, да речем, тълкуването на думата „вяра” в нейния обичаен за нас смисъл, приет в този свят, и нейния духовен смисъл възниква, защото в нас все още липсва вътрешното усещане. Тъй като в мига, в който в мен се появи духовно усещане, то тази дума вече не ме обърква.

Например, мога хиляди пъти да чувам думата „солен”, но докато сам не опитам, няма да мога да разбера какво означава. Моето знание идва от усещането. Защото желанието за наслаждение трябва да почувства вкуса на напълването, а дотогава, в него винаги ще възниква объркване.

Въпрос: Защо има хора, които са готови веднага да повярват на онова, което им се говори?

Отговор: Такова е развитието на човека на неживото, растително или животинско ниво. Когато постигне човешкото ниво, тогава вече трябва да се развива самостоятелно.

Всяко негово предишно състояние се отменя. Ако по-рано е вярвал на всякакви измислици, вярвания, религии, то сега сякаш е празен. И когато си намери учител, тогава не вярва дори и на него. На групата, на книгите – също не вярва. Те му казват, че са ги написали мъдреци – но какво от това?

Човек престава да вярва сляпо, както е било по-рано. И как иначе да е? Той трябва да напредва с вярата на мъдреците – над знанието. Това означава, че човек нищо не приема на вяра просто така, а е задължен да провери написаното от кабалистите.

Но за тази цел, е необходимо да изпълни няколко условия: да открие книгите, да се включи в група, да провери нейните принципи, да си изясни доколко са реални, доколко се основават на силите, законите и свойствата на Природата. Цялата тази проверка, човек извършва за да намери втората природа, която досега е била скрита от него.

Въпрос: Но в този случай той напредва чрез знание. А къде е тук „над знанието”?

Отговор: Вярно е. А над знанието – това е, когато човек приема всички тези условия и ги реализира върху себе си. С други думи, всички свои съмнения, обърквания, пречки, той възприема като средство, като основа за духовното си развитие.

Всяка духовна работа на човека се извършва по-високо от знанието, но всеки път, всички тези условия, той изяснява вътре в знанието. А иначе, кое ще се нарече напредване?

От урок по статия на Рабаш, 25.03.2011

[45718]

Discussion | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: