Въпрос: Развитието може да става само посредством светлината. Какво означава това в контекста на широкото разпространение?

Отговор: Нашето масово разпространение има за цел да доведе хората до знанието за това, че се намираме в ново състояние, което ни подтиква към обединение.

Само по този начин ще постигнем подобие, взаимно разбиране и правилно съединение със заобикалящата ни природа. Защото, ние се явяваме нейна интегрална част и днес, бедствията нагледно демонстрират, че това е така.

Не можем да избягаме от природата или да я покорим, да се извисим над нея, както мечтаехме по-рано. Не, ние сме нейни части, а това означава, че трябва да доведем цялото човешко общество до съответствие с интегралната, всеобща, универсална природа, с единната система.

В тази система, не трябва да бъдем развален елемент, постъпващ както му скимне. Напротив, използвайки всички свои механизми, постепенно трябва да стигнем до такова състояние, че да действаме в природата осъзнато и едновременно с това – точно като нея.

В началото, бедите ме задължават да го направя – като непослушно дете. Но си струва да се вслушам и да постигна подобие с природата без удари, по собствено желание. И ето, аз търся възможност да стана по-умен, по-възприемчив, за да не упорствам под пороя от удари в сляпата гордост на своя брутален и побеснял егоизъм. Какъв смисъл има това?

Напротив, необходимо е да променя обкръжението си, за да може то да ми въздейства и да ме убеди да изучавам и спазвам законите на природата. Ако не ги спазвам – тогава съм загубен. Защото природата се приближава към мен и всеки път ме натиска все по-силно, а самият аз, все повече се развивам в своя егоизъм.

Като следствие, постоянно нарастващият разрив между мен и глобалната природа действа в моя вреда, тъй като ние с нея сме различни, намираме се в конфликт, противостоим един на друг – и аз страдам. Ситуацията може да се превърне във взрив, война, мащабни стихийни бедствия, социални катастрофи. Затова, нямаме друг изход – трябва да се променим.

Но когато търсим, как да го направим, трябва да се учим от природата. Вече изучихме всевъзможните закони на физиката, химията, биологията, зоологията, ботаниката и т.н. В рамките на естествознанието, изследвахме неживата, растителна и животинска природа, за да използваме нейните закони в своя полза.

Много добре, но сега пред нас се проявяват нови закони – законите на обществото. Природата иска да бъдем глобални, интегрални, взаимно свързани, за да отстъпим и да се обединим –  и сега, трябва да изучим тези закони.

Днес, това също е естествознание. Някога ни се струваше, че обществото може да бъде изградено произволно, но в наше време, природата ни показва обществото във вид на мрежа от строги закони. Оказва се, че в тази мрежа не можем да се държим както ни хрумне.

Стигаме дотам, че се замисляме как да изградим своите мисли и желания. Не е достатъчно да нагласим отношенията си на физическото ниво, на обмена на стоки и услуги – оказва се, че мислите и желанията също се явяват част от природата. Излиза, че трябва да се отнасям към всички интегрално и да желая всеобщо единение в глобалната мрежа.

За тази цел, трябва по принцип да изуча интегралната система. От различните науки, знаем нейните закони. Интегралните системи в природата са много. Всяко здраво живо тяло е интегрална система. Всеки болен орган съдържа дефект, свързан с интегралността, порок на взаимната връзка между всички части.

Затова, сега трябва все по-добре да разберем, къде сме попаднали. А ние сме попаднали в ситуация, когато и в мислите, и в желанията, и в движенията, и в действията – във всичко трябва да се свържем помежду си. В противен случай ни очаква беда. Ето какво човечеството трябва постепенно да осъзнае.

Тук се случват интересни неща: ако всички се опитаме да направим това, като малки деца, тогава пробуждаме силата на живота, силата на природата, която започва да ни развива. От наша страна е достатъчен стремежа, желанието, детското старание. Затова, в своя социален живот, трябва да играем на поправено общество.

Макар и още да не сме поправени, трябва да действаме по такъв начин, да създаваме такива системи на взаимна връзка, сякаш сме добри един към друг, сякаш отдаваме един на друг, сякаш се обичаме помежду си, съпричастни сме, съобразяваме се един с друг.

Дори да е „като че ли”, но искаме това да се случи. Защото няма друг изход – природата ни е поставила в трудни условия, от които няма да можем да се измъкнем: или ще се обединим, или както е казано, тук ще бъде мястото, на което ще бъдем погребани. Днес, всички ние стоим около планината Синай – планината на ненавистта. В наши дни, цялото човечество трябва да получи Тора – методиката за поправяне.

Именно това послание трябва да съобщим на хората.

От урока по статията „Свят”, 29.05.2011

[44261]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - No Comments→

Въпрос: Казано е, че когато изгубиш мислите за духовното, трябва да благодариш на Твореца. Но как е възможно в такова състояние да Му благодарим?

Отговор: Ако ние знаем, че цялата наша работа идва само над желанието и освен правилното желание нищо не е нужно, за да разкриеш в себе си свойството на отдаване, да разкриеш Твореца, то на нас ни е нужно през цялото време да се подготвяме за всеки следващ миг. Нужно е само правилно да се разшифрова: от кого аз получавам усещане за живот, защо го получавам именно така?

Аз нищо от това не зная. Но ако получавам това от светлината, от висшата сила, която ме води към целта на творението, то от мен се изисква само моето осъзнаване, правилна реакция. Тоест във всяко следващо състояние трябва да опознавам Него, Неговото добро отношение към мен, без да се занимавам с противоположните усещания!

Получава се, че възниква разрив между това, как искам да си Го представя: добър и творящ добро, и този не толкова хубав и приятен свят, който сега усещам. Тогава в мен възниква място за работа, нали разликата между желаното и действителното, между мислите, как трябва да бъде и моите реални усещания – това вече е основание за молитва.

Ако аз не усещам съвършенство във всеки момент означава, че усещам разликата, отдалечаваща ме от Него, тоест своята собствена неизправност. Получава се, че аз вече знам, как да се придвижвам по-нататък, само чувствам отклонение от правилното направление, от целта.

Правилно направление е това, в което всички заедно са обединени: “Израел, Тора, Творец“, тоест аз, вътрешното понятие на групата и нашето единство, разкриването там вътре на свойството отдаване – всичко това е едно цяло. А ако не мога да си представя това правилно, то сега чувствам не доброто отношение на Твореца към мен.

Тоест аз усещам себе си разрушен в разрушен свят. Разкривам, че съдейки по-това, което Творецът ми е дал – той не е добър и творящ добро, и аз не се намирам в света на Безкрайността. И всичко това, поради своето нарушено възприятие, аз не съм способен да усетя съвършенството. Получава се, че в мен има точни данни, как да отлича това, какъв трябва да бъда, ако направлявам себе си към целта и това, което е всъщност.

На всяко състояние в мен има всички данни, нужно е само правилно да се работи над тях – да се изясни какво желая. Получава се, че на мен все не ми стига свойството отдаване, за да изпълня с него своето усещане и да го поправя от недобро към съвършено – това, което съм получил от Твореца.

От Твореца към мен идва съвършенство, а аз се чувствам в него разрушен, в разрушен свят. Разликата между това, какво Той ми е изпратил и това какво чувствам, е моята вътрешна неизправност. Ако сега бих могъл да добавя в своите желания отдаване – аз бих преминал от лошото състояние в доброто. Усещането за този разрив – има молитва, с която се обръщам към Него и Го моля да ми даде свойството на отдаване, силата Бина, силата на поправяне.

И само ако имам правилна молитва, ще получа веднага отговор, което може да бъде състояние по-лошо от предишното… Тоест аз още по-точно ще почувствам, колко съм отдалечен от истинското отдаване. По-рано измервах своето отделяне с груб инструмент, а сега го измервам с много точен, и затова виждам голямо отклонение.

Това не означава, че самото състояние е станало по-лошо. Аз се изменям към по-добро,  започвам по-добре да разбирам своето състояние, достигайки по-голяма чувствителност.

От урока по статия на Рабаш, 24.05.2011

[ 43839]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Ние се намираме в определено състояние, наречено “този свят”. А причината за нашето пребиваване в този свят е, че ние сме длъжни със свои сили, със собствени усилия да се извисим на нивото на подобие с Твореца, достигайки Неговата степен, както е казано: “Светът свой ще видиш през живота си“.

Науката кабала е методика за разкриване на Твореца от творението в този свят. Как ще го разкрием? – Уподобявайки му се. Само в този случай, ако аз приемам желание, подобно на светлината, своя духовен съсъд, аз мога да разкрия в него светлината, Твореца.

Как да направя от себе си съсъд за разкриване на светлината, за да може Той да ме напълни? За това на нас са ни дадени две средства. Първото – това е материал, желание, което аз получавам по мярката на това как мога да придобия чуждите желания –  желанията на другите хора.

В мен има само точка, желаеща да се издигне в духовното, дори и аз да не знам, какво точно представлява тя. Само чувствам, че нещо не ми достига. Това е и точката на желание. Точката в мен няма обем, нито горна, долна, дясна и лява страна.

Аз там нищо не мога да усетя, освен неутолимо желание, искам нещо, но какво именно не зная. Може да се опитвам да си представя духовното в своето въображение, но колкото и да си въобразявам това ще бъдат фантазии от областта на този свят, а не истинска реалност.

Как мога да придам на тази точка обем? – Длъжен съм да се съединя в особен, цял, съвършен организъм – с огромно желание, създадено от Твореца, с Малхут на света на Безкрайността. За мен това е групата, а всъщност е и цялото човечество. Но понеже не знам, какво представлява цялото човечество, на мен ми е достатъчна група. Това е първата съставяща.

Ако аз се старая да се съединя с групата и съм способен да се обединя с някаква нейна част, сякаш отсичам от нея някаква област – тя става моя. Излиза, че получавам обем и този обем е мое желание, а не точка, аз мога да започна в нея да усещам нещо. Какво тогава не ми достига? На мен не ми достига, това желание да бъда подобен на светлината.

Тоест първият етап – това е получаване на желание, вторият – поправяне на желанието, и третият – напълване на желанието. Всичко на всичко!

За получаване на желанието съм длъжен да отменя себе си пред групата, пред тяхното единство, да бъда свързан с тях подобно на капката семе, прилепило се към стените на матката. Това е първият етап.

Вторият етап: да се намирам заедно с приятелите, аз съм длъжен да се старая за моето влизане в групата, моето съединение с тях е било заради отдаване, заради желанието, което сега получавам, за да бъде подобен на светлината.

Аз постигам това за сметка на получаващата светлина (О”М) – светлината възвръщаща към източника, така наречената “светлина на Тора”.

А след това произтича напълване на желанието от светлината Хохма.

Затова, четейки такъв източник като книгата Зоар, обладаваща огромна сила, ние сме длъжни:

1. да усетим себе си съществуващи в общото желание;
2. да искаме, за да може нашето общо желание да бъде поправено – така отдаващо като светлината.

За да предизвикаме такова поправяне, ние сме длъжни по-време на четенето на книгата Зоар да очакваме нашите желания, нашето съединение да бъде заради отдаване, за да усетим себе си едно цяло и действително да станем Шхина – “мястото”, където се разкрива Висшата светлина, Творецът. Ако ние поправим това “място”, заради отдаване дори и до определена степен, то на тази степен ще разкрием Твореца.

Затова нека да се постараем да не забравяме за тази задача като осъзнаем, че постоянно трябва да бъдем в такива усилия, че да построим пред себе си картината, това е и моята вътрешна работа, която сега се опитвам да изпълня с четенето на книгата Зоар. Нали по време на четенето на книгата Зоар идва голяма светлина. Готвим ли за него правилно желание, за да го поправим и напълним?

От урока по книгата Зоар, 13.05.2011

[42950]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Марвин Мински: Частите на нашето съзнание строят в мозъка ни опростени, в сравнение с реалния външен свят, модели на света. Тези модели на света ги построяваме в себе си с определени наши мисли и цели. Помислете колко е трудно да видите чук, но не като инструмент за удари, да видите топката, но не като нещо, което се хвърля и лови.

Ние виждаме не самите предмети, а способите за тяхното използване, защото нашето съзнание решава задачи върху достигането на целта. Поначало нашето съзнание е създадено само за решаване на задачи – достигане на цели. И само това усещаме около нас в този свят.

Нашите знания са преплетени по пътя на достигане на целите. Ние нямаме никаква полза да знаем нещо, ако това знание не ни говори, какво да правим. В нашето съзнание е дълбоко вградена установка: всяко знание е безполезно, ако не можем да го приложим с полза.

Реплика: Нашето съзнание е егоистично, настроено само за решаване на конкретни задачи/цели, представя ни картината на света не предметна/обективна, а целева/субективна, всичко е подобно с възприемането на света от кабала! Следователно, Айзек Азимов е описвал Мински и Саган, като двама човека в света, които са по-умни от него.

[43487]

Filed under: Възприемане на реалността - No Comments→

Проблемът е в това, че ние не чуваме намеците на Твореца. Творецът постоянно, тихичко ни подсказва, но ние не усещаме това. Човек трябва да усеща, че по всяко време му нашепват.

Това не е психологически проблем, не е чужд глас, не е и натрапчива мисъл. Това е нашето вътрешно чувство, което постоянно трябва да повишава чувствителността си към възприемане гласа на Твореца.

Този вътрешен глас аз трябва да го усещам в себе си: ”Това от Него ли идва или от мен?” И ако аз започна да възприемам тези навици, то те много ще ми помогнат. Трябва да почувствам в себе си как Той постоянно ми говори, подсказва.

Това ще бъде неприятно, аз трябва да се сдържам, аз трябва да се освободя от много свои слабости, а понякога – напротив. Но какво да направиш? Трябва някакси да се отпуснеш. Има и такива моменти, защото човекът си е човек.

Но по принцип, такава настройка на вътрешния глас, както е казано: ”Чух един глас”, е много важна. Това не е шизофрения. Това в крайна сметка е много сериозна настройка, подобно на това как се настройва инструмент, за да зазвучи той в точно съответствие с камертона, с чистата нота ”ла”. Ето така трябва да се усеща – на каква вълна аз мога да разбера Твореца.

Въпрос: Как да се науча да различавам гласа на Твореца сред многото други?

Отговор: Само с желание. Няма друг начин. Никой и нищо не може да помогне. В началото на миналия век кабалистът Хазон Иш е написал в книгата си ”Вяра и увереност”, че ”свойството отдаване – това е тънко движение на чувствителната душа”. С тази фраза той започва книгата си. На нас ни е нужна именно такава фина настройка на вълната, на която Творецът предава.

Въпрос: Що за сила е тази, която постоянно ми помага да се задържа на тази настройка и да различавам къде, в какво състояние се намирам? Или това не е важно, добре ли е за мен или е лошо?

Отговор: Какво ни помага да се настроим на тази ”тънкост на душата”? Само и единствено движението към другия, към свързването с другите, когато аз, въпреки себе си, се свързвам с другите въпреки всичките препятствия и проблеми, и се опитвам да се настройвам…

Всички тези перипетии и проблеми специално са ми дадени. Те ми показват къде още не съм настроен. Те ми показват отклонението от нужната вълна. Всичките проблеми, всичките несполуки, всичкото отрицание – това е проявление на моята ненастроеност, докато не бъда в резонанс.

Ако човек така възприема случващото се и въпреки всичко, което се случва с него, не се откъсва от мисълта: ”Няма никой друг освен Него”, и се настройва само на: ”ако не аз за себе си, то тогава кой?” – повече нищо друго не е нужно.

Въпрос: Но къде във вътрешността се усеща този глас?

Отговор: В движението извън себе си. В инструмента, в който се усеща Творецът – това е нова резонансна кухина в теб, която започва да резонира по отношение на другите.

Такъв инструмент ние трябва да създадем. Той се нарича ”душа”.

От празничния урок на руски език, 21.04.2011

[41984]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Творец - No Comments→

Във всяко състояние на подем трябва незабавно да си представиш състоянието на падение. Защото, ако ти можеш да направиш това, означава че си в подем вече по-дълго от един миг. Нищо повече не е необходимо!

Ти вече си получил такова впечатление, направил си ”запис” (решимо), а ако го продължиш по-нататък, то започваш егоистически да се наслаждаваш на това състояние. Получава се, че ти вече не го управляваш, не го насочваш правилно, така, както е било, когато си влязъл в него – а просто започваш да получаваш наслаждение от него, обръщайки го по посока на егоизма си.

Ако състоянието на подем продължава повече от един миг, а ти си разбрал това и не мислиш да добавяш нищо към него – то тогава трябва да го възприемаш като падение. В духовното, ако ти не добавяш, а се оставяш на това време, на този миг, на тази височина – ти се превръщаш в нула. В духовното се отчита само ускорението, а не скоростта.

А духовното се намира в групата – там, където се достига единството, защото вътре в нашето единство ние разкриваме Твореца. Излиза, че трябва през цялото време да проверяваме себе си по отношение на това единство. Ако аз добавям в групата впечатления за нейната важност заедно със собствената си нищожност, спрямо нея, важността на целта, духовната работа, Твореца, разкриващ се в нашето единство – тогава аз действам в правилното направление.

Да допуснем, че аз съм прилагал усилия в това направление и съм съумял да достигна някакво осъзнаване относно духовното, свойството отдаване, почувствал съм нещо и съм разбрал по моментното си състояние. Но аз не мога да остана в това състояние повече от миг, след като почувствам, че съм го постигнал в чувствата и в разума. Защото в следващия миг аз започвам да се наслаждавам, заради самия себе си – за това, че съм разбрал и съм почувствал, че нещо съм постигнал. Това всичко ще бъде егоистично.

Затова още в следващия миг, трябва незабавно да добавя желание от своя страна – да търся още повече! Но откъде да взема такава потребност през цялото време да се стремя към повече, за да не се отпусна съгласно желанието си да се насладя, позволявайки си забавяне и почивка и извличайки удоволствие от постигнатото?

Рабаш пише, че ако човек почувства в себе си състояние на подем, той трябва незабавно да започне да търси неговото обяснение в книгите, в статиите, да прониква нататък с тези нови, постигнати от него сега желания, и все по-дълбоко да постига това състояние. Той прави това, за да може да получи от тук допълнително желание, което ще позволи да се повдига нататък.

Защото, ако не се повдигаме – ние падаме! Невъзможно е да се пълзи по ”равна пътека”, в духовното това не съществува. Както е казано: ”Нито един миг не прилича на друг!” Аз съм длъжен да направя така, че всеки следващия миг да е по-висок от предходния.

От урока по статията на Рабаш, 12.05.2011

[42876]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група - No Comments→

Ние питаме: Защо Творецът ни е създал такива тъмни и егоистични, а не други? Сякаш ние разбираме, как би било иначе…

Все пак, ако се появява такъв въпрос – значи има защо. Всеки случаен въпрос възникващ в нас – означава, че е имало някаква вътрешна причина. Човек така е устроен, че задава такъв въпрос и трябва да получи на него отговор, т.е. напълване.

Засега ние не сме способни да усетим в себе си този отговор, затова приемаме хипотезата, че ”Преимуществото на светлината се постига само от тъмнината”. Т.е. усещането за наслаждаване, ”вкус”, с който Творецът е искал да наслади творението, това може да се усети в нас само ката желание, като недостатък.

И за този недостатък, не е достатъчно само да се чуе някъде отстрани – него трябва да го усетиш в себе си, като собствена нужда за напълване. Тогава и наслаждението ще бъде твое! Ти ще го усетиш и ще се насладиш.

Затова тук е необходимо особено формиране на желанието, потребност от усещането на светлината в творението – а след това наслаждението се облича вътре в тези желания. В онова количество, в което е било желанието – в такова ще се усеща наслаждаването.

Ако Творецът съществува, ако Той е добър и носещ благо, напълващ всичко с безкрайна светлина, а Неговото желанието да наслаждава е безгранично, излиза че не ни достига желание всичко това да го получим! Около нас вече е разпръснато това благо на Твореца – но ние, не сме способни да го почувстваме и да го помолим да влезе в нас.

Ние Му викаме: ”Хайде дай ми! Е кога най-сетне ще получа нещо?”. Но трябва да се разбере, веднъж завинаги, че ние няма какво да искаме, освен желание. Тъй като светлина вече имаме, колкото си искаш! Проблемът е само желанието – голямо, за да усети тази светлината.

Това желание трябва някак си да го придобием, да го купим, да го откраднем, някак си с хитрина да го получим направо или по заобиколен път. Няма значение как, важното е да го постигнем! Без такова желание – ние няма да усетим светлината!

Сякаш пред мен лежи разтворена книга, но аз нямам очила и не мога да я прочета! Тогава бих ли молил да ми дадат тази книга? Аз ще помоля за очила! На нас не ни достига само инструмента за възприемане (кли), т.е. ”нямаме съд”, желание.

Затова, всички действия през които ни превеждат са необходими не за привличане на светлината. Това са действия за формиране в нас на желание към тази светлина.

От урока по ”Въведение в науката кабала (Птиха)”, 23.05.2011

[44201]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Има ли в нашия мозък такъв участък, в който се усеща наслаждение от обединението в групата и от разкриването на Твореца – така, както наслаждението от храната, секса, домашното огнище?

Отговор: За мозъка, както и за желанието, не е важно от какво се наслаждават. Но Творецът води с нас „нечестна игра”. Той е поставил условие: ако искаш да се наслаждаваш в този живот, в нашия свят от сладостта – тогава се наслаждавай.

Така постъпваме с децата. Те трябва да се развиват, за да станат възрастни и затова, ние ден след ден, в продължение на 18 години им даваме всичко, което е по силите ни. Детето разваля играчките, не слуша, прави всичко наобратно, а ти се отнасяш с него снизходително – нищо не можеш да направиш, трудно се отглеждат децата, на теб ти остава само да им даваш всичко необходимо.

Виждаме, че природата също дава на децата всичко – желание, сили, стремеж да растат, те бягат, играят, непрекъснато правят нещо. Всичко е устроено така, за да даде на човека възможност да се развива. Завършил е своето развитие? Сега е задължен да работи усилено, да отиде в армията. Това, толкова се различава от целия предишен живот! Детството е завършило – ти, вече си възрастен!

В духовния свят, Творецът поставя пред нас същото условие. На теб ти дават да се развиваш в духовното в малкото състояние (катнут), като те осигуряват с всичко необходимо – както децата в този свят. Но според степента на твоето израстване, ти поставят все по-трудни условия – трябва да отдаваш все повече, да плащаш, да обичаш, за да получаваш нещо в отговор.

Светлината се намира в абсолютен покой. Желанието иска да се наслаждава от светлината. Но по средата има условие – като за възрастния в този свят: ако искаш да се наслаждаваш, си задължен да заплатиш, да допълниш своето желание, съсъда за получаването на светлината.

Наслаждението си остава същото. Но има поставено такова условие, че ти не си способен да се наслаждаваш от него. И затова нямаме избор – трябва да постигнем отдаването.

„Но аз искам да се наслаждавам направо, да бъда в Малхут на Безкрайността! Дай ми наслаждение, напълни ме!” Но не – на теб ти казват: „Малхут на Безкрайността? Моля! Само че, там ще усетиш страшна тъмнина…” Защо? Защото има условие – Първото съкращаване, и ако не си подобен по свойства на светлината – усещаш тъмнина.

Ето защо, всички наслаждения идват от светлината. Дори ако някой се наслаждава от убийството – това също идва от светлината. Няма друг източник на наслаждения. Но има условие: ако желаеш да постигнеш същинските наслаждения, неизчезващите, вечните – ти си задължен да ги получиш в желанието за отдаване. Нямаш избор – такова е условието.

От урок по статията „Предисловие към Птиха”, 13.05.2011

[44123]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Международен конгрес „We!”, Ню Джърси, урок №6

Въпрос: Как може човек да разбере, че е готов да бъде учител, и има ли подготвителни курсове за това?

Отговор: Преди всичко, човек трябва да има склонност към преподаване, т.е. не да поучава (всеки човек може да прави това по егоистичен начин), а да обяснява, да наблюдава как работи ученика и дали зачита мнението на учителя. Преподавателят също трябва да притежава способността да се учи от учениците, да приспособява и обяснява съгласно измененията.

Аз не мисля, че всеки е способен да направи това, но съществуват много сфери във възпитанието. Някои хора не обичат да говорят и обясняват, но изведнъж се разкриват като добри практически лидери. Те играят с децата, организират групи и ги водят на екскурзии.

Нашето възпитание е различно с това, че ние, на първо място, искаме да учим децата за живота. Ние им показваме музеи, заводи, болници, разбира се в зависимост от възрастта. Те се запознават с работата по летищата, железопътните гари и банките. Ние правим предварително договори с ръководителите на предприятията, и когато децата пристигнат им се обяснява производственият процес.

Ние отрано им казваме къде отиваме. Върнат ли се, децата сядат заедно в кръг и обсъждат какво са разбрали, как действат определени механизми и тяхната цел и т.н. Ние искаме те да знаят всичко за живота: как работят ресторантите, болниците, фабриките и зоопарковете. През цялото време на екскурзията те си водят записки, а след това съставят разказ и го обсъждат заедно със своите възпитатели. Това разширява техния мироглед.

Правим много неща в рамките на взаимната договореност. Когато някой се скара с някого, възникне спор или има неразбирателство, то това се обсъжда между всички. Понякога дори устройваме съд: избираме от децата съдия, адвокат, съдебни заседатели, свидетели и зрители. Следващият път ролите се разменят.

Така всяко дете се научава да вижда себе си отстрани: как то изглежда от гледна точка на съдията, обвинителя, зрителите и т.н. Детето започва да се развива и вижда един по-широк от своето виждане свят.

Съществуват други примери, но главния елемент е беседата в кръг. Не съществува клас, който седи и гледа напред – всички са равни в кръга, включително и учителя.

Възпитателят принизява себе си до общото ниво и се намира между децата, не е отделен. Той ги насочва по много незабележим начин, който те не усещат. Ние ги учим те да бъдат отговорни: съдията, защитника, обвинителя. Децата имат огромна способност да попиват и ние трябва използваме това.

Всеки човек, който може да преподава или ръководи група, да подготвя материали или да разработва методи, може да стане учител. Ние се нуждаем от различни специалисти да работят с децата – и момчетата и момичетата. Обикновено те учат отделно, но понякога ги обединяваме.

От 6-я урока на конгреса „We!”, Ню Джърси, 02.04.2011

[41084]

Filed under: Възпитание на децата, Конгреси и събития - No Comments→

Въпрос: В “Даргот Сулам” (932), Рабаш пише, че Тора не трябва да се изучава от езичниците, т.е. от егоистите. Тогава, какво правим ние тук?

Отговор: В кабала, „не трябва” означава не е възможно. По същия начин може да се каже, че егоистите не трябва да получават висшата светлина. Опитай се да нарушиш забраната, а ние ще погледаме.

Става дума за законите на природата, а в нея няма забрани. Но ако тръгнеш срещу нея, ще бъдеш наказан. „Забрана” означава неспособност. Ако кабалистите пишат „не трябва” – значи не си способен на това.

Егоистите не трябва да се обучават на Тора или казано по друг начин – те не трябва да изучават Тора, защото егоистът, по принцип не може да направи това. Няма средства, инструменти, за да го направи. Защото той, като езичника, се кланя на собственото си его, което не му позволява да установи връзка със светлините.

Тора, т.е. науката кабала е методика, свързваща съсъдите и светлините. Но ако нямаш съсъди, тогава и светлината няма да ти се разкрие. Затова не можеш да изучаваш Тора. Защото „Тора” е пътят на светлината, разпространяваща се в желанията, съгласно закона за подобие на свойствата.

Въпрос: С какво се занимаваме на уроците?

Отговор: Ние вървим към това. Използваме Тора в качеството й на светлина, връщаща към Източника – засега я използваме отдалеч.

На по-високото стъпало има светлини и съсъди, а аз съм отрязан от тях. Но искам да бъда на това стъпало и в зависимост от моя стремеж, привличам от него малко светене, което ме подготвя за издигането.

По този начин, използвам Тора в качеството на обкръжаваща светлина, а не на светлина в пълния смисъл на тази дума. Още не изучавам Тора като такава. Истинското учене е разпространяването на светлините в поправените съсъди-желания, взаимодействието между светлината и желанието посредством екрана. Именно това е Тора.

Моето духовно „Аз” е същността на получаващото желание, поправено с намерение заради отдаване и способно да получава светлината. Желаейки да постигнем това, ние четем книгите на кабалистите, стремим се с всички сили, работим в групата, за да изразим по някакъв начин своето желание, насочено към отдаването.

Но отговорът идва само под формата на обкръжаваща светлина. Дори не знам какво е това – само от време на време чувствам в себе си промени: малко повече разбиране, малко повече чувства… Това, още не е Тора. Истинската Тора е конкретика: желание, екран, светлината и връзката между тях, водеща до разкриването на Твореца в творението, на светлината в съсъда.

Но дори и сега, ние използваме силата на Тора. За това е казано: „Аз създадох злото начало и създадох като допълнение Тора, защото криещата се в нея светлина, връща към Източника”.

От урока по статия на Рабаш, 12.04.2011

[40478]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала, Тора - No Comments→

Съобщение: Леонид Гозман (съпредседател на партията „Справедливо дело”): „Ситуацията в Русия става все по-тревожна:

– властта стремително губи авторитет и доверие. Разочарованието, равнодушието са обхванали всички слоеве на обществото.

– има усещане за несправедливостта на живота и аморалността на властта.

– държавата става все по-малко ефективна, неспособна да се справи с корупцията, тероризма, нарастването на цените, технологичното изоставане, да обезпечи на страната безопасност и спокойствие на гражданите.

Ако страната не се плъзне към национал-социализъм или към революция, възможно е да се върне на пътя на демократичното развитие, но кога ще се случи това и ще успеем ли? Необходимо е да се смени властта!

Реплика: Лично аз, не виждам алтернатива на сегашната власт. Предлагат се безпомощни варианти за решение на проблема. Докато не определим неговата същност, няма да разберем как да го решим. Но същността на проблема не е в правителството, а в това, че противостоим на Природата. (Съгласно кабала, онези, които управляват света не решават абсолютно нищо – те са марионетки!).

Природата е алтруистична, а ние сме егоистични. И докато не решим това противоречие, няма да можем да излезем от глобалната интегрална криза. Решението на проблемите е в това, всички ние да постигнем подобие с природата, т.е. в последователната промяна в природата на човека, от егоизъм на любов към ближния. Съществува методика.

[43020]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Ако погледнем цялото създадено желание, то човекът ще се окаже само точка в него. По-нататък, всичко зависи от това, доколко ще може да се свърже с останалите, с частните желания или с групата. Ако в него има стремеж да се съедини с другите – именно това означава да копае земята под основата на сградата. Тъй като, той не копае вътре в себе си – няма какво да копае там, защото е само точка.

Неговото тяло остава отвън и изобщо не се отнася към него – това е животинско тяло. А точката е човекът, тоест началото на душата. В зависимост от това, доколко ще успее да се свърже с останалите – толкова и ще вкопава навътре. Той получава от тях желания, материал, след това вижда доколко е способен или неспособен да ги приеме, и от онези желания, които е могъл да получи, изгражда сградата на своята душа с помощта на светлината.

Във всеки от нас, няма повече от една точка. Аз се опитвам да се съединя с останалите и виждам, че съм противоположен на съединението. Но съм готов да изтърпя това, отменям себе си спрямо желанията на другарите, с които искам да се съединя, възприемайки ги като майка, като майчинско лоно – каквото се и явява групата.

Аз отменям себе си пред нея и тогава получавам целия този присъединяващ се към мен материал на желанието. И тогава се обединявам с образувалото се място и получавам „обем”. Но когато правя това, превъзмогвам своето нежелание и затова отменям себе си, моля за поправяне. И тогава, идва обкръжаващата, висша светлина, връщаща към Източника, и реализира нашето съединение – между мен и групата.

Това е моето първо съединение с групата на нулевото ниво (авиют шореш), в което усещам светлината Нефеш – и сега се наричам „духовен зародиш” (убар). Постигнал съм моето първо духовно стъпало!

После, моят егоизъм расте по отношение на него и изведнъж започвам да чувствам голяма тежест в сърцето си – 1-во ниво (авиют алеф). На това ниво, вече съм имал „жизнено пространство” – там, където съм се обединил с групата в едно цяло. Но по отношение на другите – още не. И сега, искам да обхвана още по-голяма област със своето съединение – за мен, тя ще се нарича „ближен”. Смятам моята група за своя майка и работя, за да стана нейна неделима частица.

И отново: учене, светлина, връщаща към Източника, отменяне на себе си и т.н. – докато не придобия цялото съвместно желание, като допълнение на онова, което съм имал и цялата тази площ ще стане моя – нивото „1”, Руах.

И така продължавам по-нататък. Тоест, копая все по-навътре в групата, прониквам в тях и вземам техния „материал”, желание. Защото, самият аз нямам нищо, освен точката и животинското тяло, което желае само материални наслаждения. И само с тази черна точка влизам в духовното, а целият останал съсъд на моята душа, се изгражда от чуждия материал.

Затова е казано: „Възлюби ближния, като самия себе си”. Тоест присъедини към себе си останалите – това е основното духовно правило, основният инструмент (общият съсъд) за разкриване на светлината в теб. Затова, цялата работа се извършва в групата и зависи от това, колко ще успеем да прокопаем вътре в нея, да отменим своето животинско тяло, оставащо назад, да влезем в групата и да получим нейните желания, мисли, сили, важността на целта. Всичко това се намира там, заедно с висшата светлина и Твореца. Затова, именно на мястото на задълбочаване в групата, ние изграждаме сградата на своята душа.

От урока по статия на Рабаш, 13.05.2011

[42990]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Материята е желание за наслаждение, различаващо само две състояния: наслаждение или страдание – и в тях ние съществуваме. Цялата същност на методиката, която науката кабала дава е в това, как да получим наслаждения. Затова, тя се нарича наука за получаването (от думата „лекабел” – да получавам).

Питам се, за какво ми е науката – нима не знам какво искам? Но работата е в това, че така, никога няма да получиш желаното. В крайна сметка, ще си останеш празен. За да можеш в крайна сметка да получиш, е необходима особена, висша, Божествена наука.

Защото Творецът, създавайки желанието за получаване на наслаждение, му е дал „инструкция” („Тора”, от думата ораа, инструкция), как може да получава, за да напълва себе си. И това, можеш да направиш само при условие, че се приближиш до свойството на Твореца, до желанието за отдаване и се прилепваш към Него все по-силно и по-силно, тоест допълнително към своето желание за наслаждение, ще придобиеш и намерението за отдаване. Тогава, с неговата помощ ще можеш да напълниш себе си.

Съществуват само две сили или две свойства: отдаване и получаване. Аз се наслаждавам, че ме напълва силата на отдаването – светлината влиза и ме напълва.

Но светлината идва при мен само в случай, че съвпадам с нея по свойства и съм подобен на нея. Устроен съм като радиоприемник, който трябва да умее да се настройва, за да улови определена вълна. И аз го настройвам точно на някаква вълна и я усещам, а после продължавам да го пренастройвам – на някакви други вълни. Тоест моят приемник през цялото време лови такива вълни, на които е вече готов да се настрои.

Нашето желание за наслаждение е просто възприемащ материал, който сам по себе си не може да улови светлината. Нужно е да го настроим на определена честота, която съответства на идващата към него светлина.

Цялата същност на науката кабала се състои в това, как от себе си, от намерението да правя всичко заради себе си, да направя приемник за светлината и съответно да придобия намерение да правя всичко заради отдаване.

От програмата „Седмична глава”, 23.03.2011

[37849]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Тора - No Comments→

Михаил Хазин (известен икономист http://worldcrisis.ru): Фин капитализъм (или виртуален – от типа Активи) създава богатство, печатайки празни хартийки или електронни записи и за сметка на контрола над финансовата система, им придава цена.

Икономиката вече не работи по Марксисткия принцип “пари-стока-пари”. Новата формула “пари – пари” е кратка и ефективна. Главоболието по производството на реални полезни стоки се стеснява в икономиката. Връзката между цена и полезност на предметите като храна, дрехи, жилище, услуги изчезва, както е изчезнала връзката между номинала на монетата и масата от скъпоценни метали вложени в нея.

Предметите на новия век са изчистени от полезност. Тяхната полезност е в новата икономика – това е тяхната способност да бъдат продадени, а “производството” носещо полза, става като надуване на “балони”. Вярата във възможността да се продаде въздуха във вид на акции, опции, фючерси и други “финансови инструменти” става главна движеща сила в икономиката и основен източник на капитал.

Реплика: Единствената полза и смисъл от произхождащото е в това, да се приближи психологията към разбирането на това, че информацията, мисълта, намерението, желанието, неговото виртуално/ психологическо напълване имат, в крайна сметка, същата ценност, както и материалните придобивки.

[43417]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Световен конгрес NOI , Рим, урок 1

Въпрос: В наше време, когато в света нараства кризата и все повече се случват стихийни бедствия и войни, как трябва да се отнасяме към хората, претърпели бедствие? Нали чувстваме болка, виждайки такива страдания и нямаме възможност да помогнем.

Отговор: Кризата не върви само в едно направление. Това са не само земетресение и цунами в Япония, наводнение и тайфун в Америка, пожар в Русия или държавни преврати в близкия Изток.

Това са само локални явления и затова ние не се вълнуваме много, когато слушаме за тях, не ги възприемаме много близки в сърцето. Нашата егоистична природа не ни дава дълбоко да съпреживяваме. Ако аз се опасявам, че това цунами ще дойде до мен – това вече е съвсем друго нещо.

Но тази криза е много планова. И докато се проявява с някакви отделни катастрофи ту тук, ту там, но, в същност, тя готви почва за това, за да може основателно да потресе света – в обща и глобална форма. Именно от това се страхуват хората, които разбират, какво произтича сега.

Това ще бъде глобална икономическа криза. Когато икономическите връзки рухнат, в условията на нашата пълна всеобща зависимост един от друг, това ще бъде огромен проблем . Незабавно ще връхлети всички и тогава хората ще изгубят ума си не знаейки какво да правят. Да се надяваме, че на нас по-рано ще ни се отдаде да окажем на света положително влияние и да предотвратим такова развитие.

И не трябва да се мисли, че за влияние върху света, ние трябва да търсим средствата за масова информация и да привличаме на своя страна световни ръководители, ние действаме във вътрешна форма. Свързани сме с вътрешните сили на света, глобална и интегрална сила, действаща вътре в него. Ако ние и съответстваме, и вървим заедно, тогава действаме съгласно закона на природата. В тази система ние (тази част от човечеството, която иска добро съединение между хората) внасяме силата на единство, любовта..

От първия урок на Конгреса “NOI”, Рим, 21.05.2011

[43682]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Криза, глобализация - No Comments→

П.Л. Капица. От доклада “Енергия и физика“ (08.10.1975): Човечеството зависи от създаването и използването на източниците на енергия, защото произвежданата от тях работна сила в много пъти превъзхожда мускулната сила на човека и животните. Лишаването от енергийни ресурси води до падане на материалното благосъстояние.

И така, проблемът на човечеството е в получаване, преобразуване и консервиране на енергия. Във физиката е установен закон за съхраняване на енергията в природата. Самият закон предсказва глобална криза в добиването на енергия.

Енергията се добива от природни ресурси: торф, въглища, нефт, газ. Запасената в тях химическа енергия се е натрупвала хиляди години. Но в близките десетки години те ще бъдат изчерпани, употребата на енергия ще се ограничи, което ще доведе към снижаване на нивото на материалното благосъстояние на човечеството. Поради това енергийния проблем е проблем Номер Едно.

Никакви други източници на енергия (слънчева, енергията на вълните, геотермална, атомна и др.) не ни дават необходимата мощност, поради това, че в природата съществува ограничение за плътността на потока (изхода) енергия.

Реплика: Както виждаме, времето на изтощаване на енергийните ресурси е дошло. Решението е в бърз преход на обществото към разумно потребление. А когато започнем да разработваме основните му принципи, то ще видим, че всъщност трябва да решаваме проблема “любов към ближния”! Без неговото решение, на разумно потребление няма да се съгласи никой, и най-вече нашият егоизъм. А за да го променим е призвана науката Кабала…

[43773]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Творението се развива по разностранен начин и на различни нива. Като цяло, тези нива са пет, но всяко се дели на още  пет, а те – на още и т.н. – до безкрайност.

Главно в целия този процес се явява простото действие, за което е казано: „разпространението на светлината и нейното излизане, правят съсъда достоен за своето предназначение”.

Ако искаме да породим някакво свойство, някаква реакция за или против получаването, за или против отдаването, за или против намерението, в някаква форма, то трябва в тази форма, в тези детайли на възприятието, да предизвикаме развитието и пречката за неговото реализиране – получаването на светлината и нейното излизане, отварянето и затварянето. Тогава, благодарение на тези две противоположни действия, ще получим правилното впечатление – новото желание.

Казано по друг начин, ако искам да се издигна от желание № 1 към качествено по-високото желание № 2, ако искам да се променя именно качествено – да стана по-разумен, по-даващ, по-наблюдателен, по-чувствителен – тогава е необходимо да предизвикам само едно действие: нека светлината да се разпространи в мен, а после да си тръгне.

Това действие ще породи качествени промени в моето желание, благодарение на което ще започна повече да разбирам, повече да чувствам, повече ще забелязвам, в сравнение с онова, което е било по-рано.

Всички мои действия трябва да са много добре прицелени, за да изпратя точно насочения импулс, предизвикващ влизането и излизането на светлината. По този начин определям скоростта на своето развитие. Ако искам да постигна нов детайл на духовните стъпала, да се изкача по тяхната стълбата, да се издигна по качествената скала – това може да се направи само, по пътя на разпространението и на излизането на светлината. Така се изгражда съсъда, който е все по-качествен и по-висок, достоен за своето ново предназначение.

От това ще видим, че сме способни постоянно да издигаме себе си. Разбира се, ние използваме външни фактори: силата на светлината и силата на желанието, но сами ги привеждаме в действие.

От урок по „Въведение в науката кабала” (Птиха), 25.05.2011

[43977]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Как да стигнем до хората, облечени във власт? Нали искаме да разчупим рамките, от които е изграден целия им живот.

Отговор: Съесем не. Ние не воюваме с властта, не разрушаваме политиката и икономиката, не рушим обичайния ред. Борим се само за възпитанието на народа – и нищо повече. Аз съм за това, всичко в света да остане такова, каквото е и към него да се добави само принципа на любовта към ближния, като към себе си.

Нямам работа с това, което е изградено досега. Нека изграждат нататък – да бъдат живи и здрави. За мен е важно само едно: човекът трябва да знае в какъв свят живее, за какво живее и как наистина може да се напълни, за да постигне целта, без да изпада в заблуда, и без да се ласкае чрез всевъзможни игри, които дават само временно, непълноценно напълване и биват прекъсвани от смъртта.

Нищо не отменям, не действам срещу правителствените програми, банките, общините и т.н. С нищо от това нямам работа. Правете каквото искате. Искате да крадете – крадете, занимавайте се с глупости. Не е важно – аз не се интересувам от всичко това. Искам само да добавя възпитание.

Възпитание – за да знаем в какъв свят живеем, как функционира той, какво го движи, каква е целта му, какво ще бъде, ако тръгнем заедно с тази програма и какво ще стане, ако се отклоним от нея или се насочим в противоположната посока. Колко страдания ще ни донесе? Как именно? Струва ли си това или не? Искам хората да знаят, да видят пред какво са изправени, за да разчетат картата правилно – и нищо повече.

Всички други световни дела се намират на друга плоскост – нямам пресечна точка с тях, моят офис е на по-горния етаж.

Става дума за това, докъде все пак ще стигнем. Защото ние изтощаваме Земните ресурси и ги замърсяваме. И затова, трябва да преминем от потребителско общество към балансирано – иначе казано, да престанем да правим глупости.

На хората им трябват простите насъщни неща: жилище, работа, храна, дрехи и т.н. Това трябва да се осигури на всеки, а всичко останало да се пресече – да се прекрати произвеждането на безполезни стоки, да се премахне измерването на успеха чрез годишната продукция. Защото тази продукция опустошава планетата и замърсява околната среда.

И затова, ти ще работиш полови ден за осигуряване на необходимото, а останалия половин ден ще седиш и ще учиш, от време на време ще се явяваш на изпити. Затова, и само затова ще ти дават заплата.

Защото, човекът не знае в какъв свят живее. Той завършва училище, което не съответства на реалността, в която се намира. Живее в своята илюзия, откъснат от света и се учудва на бедите, които сам си навлича. Те идват от това, че сме като малки деца, действаме в своя вреда.

И затова, аз искам само едно – да ти добавя образоване, а основната му същност е в поправянето на взаимоотношенията между хората. Тогава, ти ще съответстваш на света, ще бъдеш балансиран с него, вие ще станете интегрално цяло, каквато всъщност е и повелята на времето. Всички тези елементи трябва да са съединени правилно с общия механизъм, с природните мрежи на взаимната връзка – а ти дори не знаеш за това.

Ето за какво говоря. Вярно е, че такова възпитание ще промени човека, но това ще стане постепенно, от само себе си. Аз не воювам с природата на нещата, а само ти обяснявам света, показвам ти къде живееш – и като следствие се променяш. Защото пред теб са фактите – какво да се прави. Няма какво да правим: разглеждайки ненарушимите закони, ние ще ги вземем под внимание.

Със нападки няма да поправиш нищо. Защото, хората постъпват съгласно своята същност. Можеш ли да я поправиш? Разрушението е заложено в природата на човека, и докато не му дадеш правилното възпитание, докато той не се убеди сам, че рискува да загуби живота си – няма да спре. Той трябва да види това по най-красноречив начин, сякаш смъртта вече е на прага. Именно това е образованието, възпитанието, което ни трябва.

Иначе няма да оцелеем на Земята. Това показват изследванията. И няма друго средство, освен възпитанието. Не трябва да се морализира, не разказвай на хората дали са добри или лоши. Те са такива, каквито ги е създала природата. Не могат да крадат по-малко, да лъжат по-малко – просто не могат. За това е казано: „Иди при Твореца, който ме е създал”. От самото начало, Творецът ти казва: „Аз съм създал злото начало”. Нали нямаш намерение да Му предявяваш претенции за стореното?

И лекарството за теб е само едно: „Тора като добавка” – с други думи, кабалистичната методика за възпитание.

От урока по статията „Свобода на волята”, 27.05.2011

[44119]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Книгата „Зоар”. Главата „Трума”, т.24: „Малхут, заради съсъдите в нея се нарича „Афар (прах) и Афарон”. Афарон означава „нашият прах”. От времето, когато Малхут се е издигнала в Бина, Бина също се нарича Афарон.

И тогава, Бина се разделя на две части: на ГАР – висшите Аба ве-Има и това е „самех (60)”, съответстваща на шестте сфирот ХАБАД ХАГАТ, всяка от които се състои от десет части. А от хазе и надолу, тя се установила във вид на парцуфа ИШСУТ, който включва четирите сфирот НЕХИМ, и това е „мем (40)”.

Въпрос: Какво са буквите, за които говори „Зоар”?

Отговор: Буквата е символ. Формите на буквите символизират сили, които се съединяват заедно. Защото ние, трябва да им придадем някаква форма, за да можем с нейна помощ да опишем тези сили.

В духовното пространство няма форми. Но в нашия свят, с помощта на буквите, аз мога да обясня духовните свойства. Например, буквата „самех” (ס) е кръгла, което показва нейното свойство милосърдие, отдаване. Числовото ѝ значение (гематрия) е равно на 60. 60 – това е 6х10 (шест сфирот, всяка от които се състои от десет). Така може да се обясни, какво е 6, какво е 10, какво означава „кръгла”, какво е свойството, което изобразяваме като кръглата буква „самех”.

Но в духовното пространство няма нищо такова. А за да си обясним тези неща един на друг, трябва да имаме общ език. Ако го нямаше езикът, с който общуваме, нямаше да има нужда нито от букви, нито от други символи.

Защото в духовното, т.е. в моето вътрешно усещане, не трябва да си рисувам никакви форми. В моето вътрешно усещане няма никакви изображения – има само усещания в желанието, получаващо някакво впечатление.

Но когато искам да кажа какво е моето желание, доколко то се впечатлява, от какво, от какви противоположни свойства, тогава вече се проявяват лявата и дясната страна, горе и долу, различните цветове. Тогава ми трябват всички тези аспекти.

Защо художникът рисува картина? Той чувства, че просто трябва да излее от себе си своето вътрешно усещане, възхищението, въодушевлението си, да го предаде на другите хора. Но картината е само външен израз, отразяващ само в някаква степен вътрешното му усещане и желанието да сподели с другите.

На неразбиращите хора им се струва, че художникът е излял на хартия или платно цялото си вътрешно усещане, вдъхновение. Ако става въпрос за слабо земно впечатление – това все още е възможно. Но да се предаде духовно впечатление, е невъзможно.

Затова ни е забранено да изобразяваме духовното като картини или скулптури, защото в тях ти, все едно няма да можеш да предадеш своето вътрешно впечатление. Но изобразяването на духовни свойства, състояния и процеси във вид на букви и чертежи се позволява, тъй като в тях изобразяваш не своето вътрешно впечатление, а само символите на впечатленията.

Това се нарича език, когато се свързваме помежду си с помощта на външни символи, всеки от които, по наше споразумение, може да пробуди в нас съответни вътрешни впечатления, предавайки ги един на друг. Но при всички случаи, във всеки човек, това вътрешно впечатление е различно, защото всички ние сме различни.

От урока по книгата „Зоар”, 26.05.2011

[44046]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала, Зоар - No Comments→

Съгласно висшата програма се намираме в процес на развитие, който трябва да завърши с пълно освобождаване. И преди всичко, трябва да разкрием, че се намираме „в изгнание” от нещо.

Но какво е то, откъде съм изгонен и от какво съм разделен днес? И тук ще науча, че съществува някаква висша реалност – истинска, постоянна, вечна, съвършена, а аз съм отделен от нея и се намирам в някаква лъжлива реалност! Живеем във въображаем свят, както наричат кабалистите нашия свят. Той ми се представя така, както халюцинира човек, който е загубил съзнание.

Трябва да използвам тези въображаеми картини толкова, доколкото съм способен и доколкото ми дават, за да се издигна. Сякаш свише ми казват: „Това е достатъчно, във всичко останало ще ти помогнем отвън. Но намирайки се в безсъзнателно състояние, си длъжен сам да направиш някакво усилие, за да излезеш от него”.

Виждали ли сте как довеждат човека в съзнание? Разтърсват го и го събуждат, не му дават да  потъне вътре в себе си, принуждават го да отвори очи, да започне да гледа, да реагира. Колкото повече работят върху теб и те пробуждат, толкова по-добре това ти помага да стигнеш до чувството, да събудиш в себе си вътрешните сили. И тогава започваш да възприемаш заобикалящите те, а не потъваш в себе си.

Има такива мигове, когато само от теб зависи къде в крайна сметка ще се окажеш – в съзнание или в безсъзнание. И за нас е необходимо да се пробудим и да пробудим света.

Няма съмнение, че ако съществува програма за развитие, която ни вози като във влак, то сме длъжни да пропътуваме от началната точка до крайната, до пълното освобождаване. Но в самия край на този път има участък, в който трябва сами да участваме в своето движение към целта.

И тук също нямаме избор – ако не искаш да участваш, ще те принудят. Не може без изобщо да участваш в програмата, да стигнеш до нейния край. Няма да почувстваш тази крайна точка, ако до този момент не си участвал в движението към нея.

Участието ти е необходимо за теб самия – за да те развие, да те научи на нещо. Само тогава ще можеш да почувстваш какво означава пълно освобождаване.

А без това няма да успееш нищо да почувстваш. Ние и сега се намираме в света на Безкрайността – но нима го усещаме? Усещаме напълно противоположното – заради неразвитостта на възприятието.

Затова, нашето развитие, започвайки от този момент и до окончателното освобождаване, трябва да премине с нашето активно участие. И всичко това също е заложено в замисъла на творението и в програмата на неговото развитие.

Просто настъпи моментът! Както детето, което расте, и колкото по-голямо става, толкова по-голямо участие трябва да взема в своя живот. Трябва да се научи какво е необходимо да прави самото то – дори и да е само това, да събира своите играчки. Докато не порасне и не стане възрастен, който може сам да се обслужва и да служи на другите хора.

От урока по статията „Обобщаващо въведение (Птиха колелет)”, 27.05.2011

[44156]

Filed under: Без категория, Възприемане на реалността, Вътрешна работа, Духовна работа - No Comments→