Entries in the '' Category

Трапезата, на която сме поканени

каббалист Михаэль ЛайтманБаал а-Сулам, “Свят”:  Казано е в “Изреченията на праотците”: “Всичко е дадено под залог, и мрежата е разкрита над всички живи, магазинът е отворен, и търговецът дава в дълг, и книгата е открита, и ръката записва, и всеки, който желае да вземе в дълг, нека дойде и вземе.

А събирачите на дългове обхождат непрестанно, ежедневно, и изискват от човека с негово знание и без неговото знание, и има в тях, на какво да се опрат. А съдът е съд истински, и всичко е готово на трапезата”. От началото на творението са записани всички хора в списъка на поканените гости. И замисълът на Твореца ги задължава да дойдат на трапезата, без знание или със знание.

Трапеза“ това е краят на поправянето на Малхут в света на Безкрайността, която е длъжна да напълни света на Безкрайността. Това състояние вече е запланирано и съществува, ние сме в него, на нас само не ни достигат инструментите, съсъдите, за да усетим това. За тяхното поправяне и поставяне в порядък ние и говорим.

По този начин, “всичко е готово на трапезата”. Тя вече е готова и Творецът чака “гости” – нашите поправени желания, за които сме длъжни да се погрижим.

Всичко се явява производно на тази трапеза: светлините НаРаНХаЙ и съсъдите КаХаБ-ЗОН, спускащи се от Малхут на Безкрайността по стълбата на духовните светове. В първоначална и финална форма, с други думи, първото и третото състояние пораждат второто състояние, в което ние се намираме, те определят нашия път между тях, всички наши поправяния.

И затова е необходимо да се грижим не за началната и не за крайната форма, а само за нашия принос, за нашето участие в процеса, за това, че по най-ефективен начин тези действия се вливат в последователността и ускоряват развитието, правейки го максимално продуктивно, интензивно и фокусирано.

От урока по статията “ Свят “, 29.05.2011

[44270]

Духовният еталон

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Защо буквата „самех” в Зоар е в съотношение с ГАР (трите висши сфирот) де-Бина, когато буквите започват от ЗАТ (седемте нисши сфирот) де-Бина?

Отговор: А ние как използваме буквите в нашия свят? Нима имаме отношение към ЗАТ на Бина, З”А и Малхут на света Ацилут?.. Защото е известно, че буквите от „алеф” до „тет” произхождат от ЗАТ на Бина, от „ют” до „цадик” – от З”А, куф-рейш-шин-тав от Малхут, а петте крайни букви (МАНЦЕПАХ) – от парса.

Всички завършват до парса на света Ацилут. По-долу се намират световете БЕА, под тях е този свят, а ние съществуваме още по-надолу от този свят – в нашия свят. Как ние използваме буквите?

Работата е там, че в света Ацилут се намира модел, съгласно който се разделя всяка част в цялата реалност. Затова, където и да се намирам, аз мога да използвам буквите съгласно своята степен.

Например, във Франция в хранилището за Международни мерки и теглилки (International Bureau of Weights and Measurements, BIPM), се намира еталона на метъра от сплав на иридий и платина. (Впоследствие било решено да се откажат от използване на физически еталон, и сега метър се определя, изхождайки от постоянната скорост на светлината, като дължина на пътя, през, който минава светлината във вакуума за 1/ 299 792 458 секунди).

По такъв начин в нашият свят съществуват световните мерни еталони, по които ние проверяваме нашите средства за измерване, и във всяко място можем да измерим обектите и разстоянията между тях.

Подобно на това е света Ацилут, където се намира главния модел – еталон, по който всичко е точно разделено и премерено във всичките други светове. Въз основа на този модел се изграждат всички останали степени, световете БЕА, всеки от които е проекция на света Ацилут и затова в тях също има букви.

Нашият свят също се явява проекция на висшите светове, въпреки че неговия материал е съвсем друг – егоистичен. И затова в нашия свят ние също използваме букви. Освен това, ние използваме думите на нашия свят за описание на духовните светове, така нареченият език на клоните.

От урока по Книгата Зоар.26.05.2011

[44040]

Как да плаваме с вдигнати платна срещу вятъра

каббалист Михаэль ЛайтманВинаги вървим по „криволичещ” път: стремим се към отдаването и съединението – и биваме отблъснати назад, разкривайки колко не съответстваме на отдаването и съединението. После, въпреки всичко преодоляваме това състояние и осъзнаването на злото, издигаме се над своите лоши усещания и напредваме.

Тук действа условието: „Прави каквото искаш – само не побягвай!” Когато почувствам отблъскване в разума и сърцето, си мисля: „Не си струва да продължавам – това не е за мен. Тук няма нищо и трябва да се върна у дома!” и просто стоя на края на пропастта – тогава, трябва да преодолея съмненията с вяра над знанието и да продължа напред.

Затова е казано, „преимуществото на светлината ще се види от тъмнината”. Тоест от състоянието на тъмнина, неразбиране, празнота в сърцето. Точно по този начин напредваме: стремим се напред, получаваме тласък назад и го усещаме много повече от напредването. Тоест сякаш правя крачка напред (1) и две назад (2), а след това трябва да престъпя тези две крачки и да се върна напред – тогава се оказва, че съм направил една крачка нагоре!

Защото, когато са ме отблъсквали, в мен са се разкрили нови желания, нов егоизъм, още по-тъмен и жесток, а аз трябва да го преодолея, да се издигна над него и да се съединя с групата, с още по-мощна сила отпреди.

Сега, отново трябва да напредна две крачки, пак да получа допълнителен егоизъм, който да ме отблъсне две крачки назад, да го преодолея и над него, ще се издигам все по-нагоре. Тоест всички сили, които ме тласкат назад, превръщам в помощ за своето напредване.

Така се издигам на планината, на която се намира дворецът на Царя: колкото по-нависоко съм се изкачил, толкова по-силно ме бутат надолу, а аз се катеря обратно с голяма упорство и се издигам все по-нависоко. Състоянията стават все по-лоши.

Както е казано за раби Шимон, авторът на книгата „Зоар”, който преди да се издигне на най-високото, окончателно поправено състояние, паднал толкова ниско, че се почувствал като обикновен търговец на пазара. Тоест колкото по-нагоре се издигам, толкова по-дълбоки са моите падения, когато чувствам, че изобщо не принадлежа на този път – но въпреки всичко, вървя напред.

Как мога да почувствам сладостта на сливането, ако не съм усетил горчивината на разединяването и ненавистта? Ако не съм изпитал глад и апетит, как мога да усетя вкуса на храната? Вкусът се ражда от дълбочината на желанието, на глада, на страстта. Ако нямам нищо от това, как ще мога да почувствам нещо?

Затова ни принуждават да се стремим към духовното и да мечтаем за него, да го преследваме… Макар, това мое желание да не е реално, да не бягам натам и да не се съединявам правилно – това не е важно! Но когато се отблъсквам назад – ето, това е реално! Именно моето падение е истинско!

Напредвам със свои сили. Но когато ме отблъскват назад – го прави светлината. Тоест именно това отблъскване е и моят истински духовен съсъд. И отново напредвам със свои сили, а светлината ме отблъсква назад. Точно тези падения раждат в мен истинското духовно желание – истинската ненавист, истинското отблъскване, истинската потребност. А докато действам със свои сили, това е просто игра, както е казано: „Направи всичко, което е по твоите сили!”

Тоест именно в паденията, точно изучавам истинската форма на отдаването и напредването. Фараонът ме учи да разбирам Твореца. И не е възможно да усетя наслаждението и вкуса на съединението, ако преди това не е имало свади, отблъсквания, ненавист.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 11.05.2011

[42847]

Как да започнем да чуваме учителя

каббалист Михаэль ЛайтманНевъзможно е да напредваш правилно, ако се водиш от твоето собствено мнение, защото ти изцяло си в този свят. Ще можеш да израстваш, само ако откриеш същността на две различни становища: да чуеш своето собствено мнение и мнението на учителя, да разбереш разликата между тях, да ги сравниш едно с друго, така че винаги да преминаваш с вяра над знанието и да приемаш гледната точка на учителя.

Трябва да избираш и да напредваш през цялото време, приемайки мнението на учителя като свое, въпреки твоя все по-голям нарастващ егоизъм и всичките ти вътрешни съмнения и доводи, независимо от уж очевидни факти и обща логика, която ти казва, че не се водиш по твоя собствен разум, а под или над него.

Ако човек може да се справи с всичките тези проблеми, той ще може да напредва. Ако не, няма шанс за успех. Така само малцина достигат духовния свят.

За да оцелеем в тази вътрешна борба през цялото време и да продължим противно на нашата логика, ние трябва да бъдем подпомагани от групата, която винаги усилва важността на учителя. Това означава, че е необходимо да се снижим пред групата, за да получим от нея сила, за да надвием нашето собствено мнение и да приемем това на учителя.

Има трима участващи в процеса: човекът, учителят и групата. Всичко това е необходимо за достигане разкриването на Твореца (който може да бъде разкрит също от обратната страна), така че мнението на учителя и това на Твореца се обединяват в едно. Тогава човек ще може да напредва, разбирайки, че групата и учителят са представители на Твореца във връзката му с него. По този начин човек трябва да разбира всичките свои идеи, оценки и избор само по отношение на тях.

Ако имате късмет, вие ще може да го направите и да вървите напред; ако не, дори няма да усетите, че не извършвате правилния избор и няма да се придвижвате в правилната посока. Няма да имате никаква скала, по която да можете да измерите.

Кога „думите, които идват от сърцето влизат в сърцето”? Ако правилно установяваш своето мнение по отношение мнението на учителя, ти ще започнеш да чуваш какво ти говори.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 25.05.2011

[43945]

Поправяне на недостатъците пред погледа ни

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Казвате, че човек не е нищо друго освен усещане и съзнание, каквото и да се случва около него е извън неговия контрол и той просто отбелязва резултата. Ако е така, какво означава да търсим това, което се описва в книгата „Зоар”?

Отговор: Точно сега чета или слушам от книгата „Зоар”. Докато минавам по нея, си представям всички образи в съзнанието си: ангели, хора и пейзажи.

Защо възприемам това като външен образ, вместо да разбирам това с усещанията и мислите си, незабавно да го виждам в себе си? Това е защото съм непоправен и моето желание да усещам наслада, моето его разделя възприятията ми на вътрешни и външни. Показва ми тази повредена картина, в която всичко, което книгата „Зоар” описва привидно се случва от външната страна, не вътре в мен.

Но от външната страна няма нищо. Цялата реалност е в мен. Защо тогава извършвам своя опит като външен? Това е, защото аз не мога да обединя цялата реалност в себе си все още, аз не я възприемам като моя жизненоважна част. Защо това е така? Защото се свързвам с това егоистично, разделяйки всички части на вътрешни, които са по-важни за мен и външни, които са по-маловажни, напълно незначителни или игнорирани от мен. Това е моята егоистична, не поправена форма на възприятие. Какво да правя тогава?

Това е, което трябва да си казвам:

  1. Книгата „Зоар” говори единствено за моето вътрешно състояние и свойства, и с изключение на това, което се случва вътре в мен в момента, няма нищо друго. Човекът е малък свят и всичко е в него.
  2. Всичко, което виждам като случващо се от външната страна се определя единствено от моето собствено непоправено възприятие. Ако поправя себе си, ще видя всичко вътре в мен.

С други думи, разликата е между това, което си представям докато чета книгата „Зоар” като нещо случващо се извън мен и което ще бъда в състояние да възприема като възникващо в мен, показващо ми не поправеното ми възприятие. Следователно, аз трябва да се стремя да търся правилната форма на възприятие вътре, моля се и се моля това да се разкрие в мен.

Това е, което наричаме да постигнеш съдържанието. Както е написано от Баал а-Сулам във „Въведение към ТЕС”, параграф 155, „Въпреки че те не разбират какво учат, чрез стремежа и голямото желание да го разберат, те пробуждат върху себе си Светлината заобикаляща душите им.” Аз се стремя да видя тази картина в нейния автентичен вид и постоянно да я приближавам.

От урок по книга Зоар, 24.05.2011

[43852]

Расте онзи, който иска да расте

Баал а-Сулам, „Свят”: „Наред с тежкото егоистично противостояние между хората, се обострят националните отношения. Всичко това няма да си отиде от света и няма да помогнат никакви средства и уловки – ще стане онова, което трябва да стане.

Не трябва да си мислим, че светът може да поправи сам себе си. Дори ако хората разберат, че нашият егоизъм е цялото зло на света, при всички случаи поправянето е невъзможно без „подправка”, тоест без кабалистичната методика. Предстои ни да дадем на света светлината, връщаща към Източника, а това може да бъде направено само по пътя на изучаването на науката кабала в този или в друг вид, съобразно различните типове желания, тоест хора в нашия свят.

Така или иначе, трябва да им дадем светлината. Няма да поправим егоизма по никакъв друг начин – тук не помагат нито психологията, нито социологията, нито прекрасните начинания, нито бедите. Всичко това, може само да съдейства за привличането на светлината, връщаща към Източника. Без нея нямаме никакви шансове.

Защото, в светлината е заключена целта и цялата програма за нейното постигане, всички етапи, които трябва да преминем. И затова, без светлината, ние сме като животните, нямаме сили да се помръднем от мястото си. Тя трябва да дойде и да окаже върху нас своето въздействие – само тогава ще започнем да се движим.

Защо изпитваме беди и всевъзможни промени? Всъщност, това не са промени, а именно беди, които ще растат дотогава, докато по някакъв начин не започнем да привличаме светлината – макар и малка част от нея, дори да го направят само някои от нас.

Развитието се осъществява само чрез светлината. Трябва добре да се осъзнае това. Няма и най-малък шанс, егоистичното желание да намери само пътя за развитие. В продължение на цялата история, то е намирало тази възможност с помощта на светлината, която е идвала, без да очаква, че ще я повикат и непрекъснато ни е подтиквала напред.

Но днес сме преминали границата, след която трябва да изпреварим идването на светлината със своето желание, насочено именно към нея. Отсега, всичко започва „с нашето подаване”, с „молитвата и добрите дела”. Тази формулировка означава, че ние самите трябва да поискаме да се развиваме – вече не в егоистично преследване на нови наслаждения, а над егоизма. Необходимо е пробуждане, издигане от наша страна.

И затова, не можем да се развиваме, докато не формираме в себе си молба, очаквайки че в отговор, към нас ще дойде силата на светлината, която ще ни окаже своето въздействие и ще ни даде нови свойства за обединение и любов, за да се сплотим в глобално, интегрално цяло. Само в тази светлина са заложени нашите бъдещи състояния. Ние не знаем какви са те и как да ги преминем, но нашата работа всъщност, е много проста: търсим силата, която ни развива.

Това е всичко, не са необходими никакви премъдрости. Аз не знам предварително, какво ме очаква. Понякога забелязвам, че има нещо ново в разума и в чувството, откривам нов, тънък слой разбиране и усещане. Това, прилича малко на въздействието на светлината, която пробужда и поправя в нас желанията. Не трябва да се намесваме в нейната работа – необходимо е само с всички сили да ускорим развитието.

Светлината никога няма да ни подейства, докато не я помолим за това. Задължени сме първи да дадем своята молба – ето какво се изисква от нас. Защото тази молба, тази потребност инициира духовното действие над материята на желанието. Благодарение на нея изясняваме, кои сме и какво сме, и какъв е Творецът. На своето малко стъпало, макар и малко, разбираме висшето стъпало, за да се слеем с него – не го разбираме напълно, а само мястото, към което се приобщаваме. Защото, прилепвайки се към точката в майчината утроба, аз трябва да се сравня с нея по свойствата.

По такъв начин, творенията осъществяват голямата работа, като желаят да се слеят с висшето в мъничък сегмент на възприятието. А после, те искат висшето да ги анулира все повече, напълвайки ги със своите светлини на развитието. Подобно на зародиша, ние молим именно онези светлини, които ни развиват, а не тези, които носят наслаждение – и така стигаме до съответствие с Твореца.

От урок по статията „Свят”, 29.05.2011

[44266]

Кабалистите – за любовта към ближния и любовта към Твореца, ч.7

Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите – са мои.

Любовта към ближния – средството за достигане на любовта към Твореца

За човечеството няма друго средство за поправяне, освен изпълнението на закона на Висшето управление: “Отдаване на ближния заради Твореца“, включващо два етапа:

  1. “Възлюби ближния, както себе си“ – означава, че грижата за благото на обществото трябва да е не по-малка и преди естествената загрижиженост за себе си.
  2. “Възлюби Твореца с всичкото си сърце и душа“ – предполага, че грижата за благото на ближния и обществото, трябва да бъде единствено за това, да се придобие благоволение в очите на Твореца, от това, че изпълнява Неговото желание.

Баал а-Сулам. „Свят“.

Добри, по свое собствено желание

Въпрос: Развитието може да става само посредством светлината. Какво означава това в контекста на широкото разпространение?

Отговор: Нашето масово разпространение има за цел да доведе хората до знанието за това, че се намираме в ново състояние, което ни подтиква към обединение.

Само по този начин ще постигнем подобие, взаимно разбиране и правилно съединение със заобикалящата ни природа. Защото, ние се явяваме нейна интегрална част и днес, бедствията нагледно демонстрират, че това е така.

Не можем да избягаме от природата или да я покорим, да се извисим над нея, както мечтаехме по-рано. Не, ние сме нейни части, а това означава, че трябва да доведем цялото човешко общество до съответствие с интегралната, всеобща, универсална природа, с единната система.

В тази система, не трябва да бъдем развален елемент, постъпващ както му скимне. Напротив, използвайки всички свои механизми, постепенно трябва да стигнем до такова състояние, че да действаме в природата осъзнато и едновременно с това – точно като нея.

В началото, бедите ме задължават да го направя – като непослушно дете. Но си струва да се вслушам и да постигна подобие с природата без удари, по собствено желание. И ето, аз търся възможност да стана по-умен, по-възприемчив, за да не упорствам под пороя от удари в сляпата гордост на своя брутален и побеснял егоизъм. Какъв смисъл има това?

Напротив, необходимо е да променя обкръжението си, за да може то да ми въздейства и да ме убеди да изучавам и спазвам законите на природата. Ако не ги спазвам – тогава съм загубен. Защото природата се приближава към мен и всеки път ме натиска все по-силно, а самият аз, все повече се развивам в своя егоизъм.

Като следствие, постоянно нарастващият разрив между мен и глобалната природа действа в моя вреда, тъй като ние с нея сме различни, намираме се в конфликт, противостоим един на друг – и аз страдам. Ситуацията може да се превърне във взрив, война, мащабни стихийни бедствия, социални катастрофи. Затова, нямаме друг изход – трябва да се променим.

Но когато търсим, как да го направим, трябва да се учим от природата. Вече изучихме всевъзможните закони на физиката, химията, биологията, зоологията, ботаниката и т.н. В рамките на естествознанието, изследвахме неживата, растителна и животинска природа, за да използваме нейните закони в своя полза.

Много добре, но сега пред нас се проявяват нови закони – законите на обществото. Природата иска да бъдем глобални, интегрални, взаимно свързани, за да отстъпим и да се обединим –  и сега, трябва да изучим тези закони.

Днес, това също е естествознание. Някога ни се струваше, че обществото може да бъде изградено произволно, но в наше време, природата ни показва обществото във вид на мрежа от строги закони. Оказва се, че в тази мрежа не можем да се държим както ни хрумне.

Стигаме дотам, че се замисляме как да изградим своите мисли и желания. Не е достатъчно да нагласим отношенията си на физическото ниво, на обмена на стоки и услуги – оказва се, че мислите и желанията също се явяват част от природата. Излиза, че трябва да се отнасям към всички интегрално и да желая всеобщо единение в глобалната мрежа.

За тази цел, трябва по принцип да изуча интегралната система. От различните науки, знаем нейните закони. Интегралните системи в природата са много. Всяко здраво живо тяло е интегрална система. Всеки болен орган съдържа дефект, свързан с интегралността, порок на взаимната връзка между всички части.

Затова, сега трябва все по-добре да разберем, къде сме попаднали. А ние сме попаднали в ситуация, когато и в мислите, и в желанията, и в движенията, и в действията – във всичко трябва да се свържем помежду си. В противен случай ни очаква беда. Ето какво човечеството трябва постепенно да осъзнае.

Тук се случват интересни неща: ако всички се опитаме да направим това, като малки деца, тогава пробуждаме силата на живота, силата на природата, която започва да ни развива. От наша страна е достатъчен стремежа, желанието, детското старание. Затова, в своя социален живот, трябва да играем на поправено общество.

Макар и още да не сме поправени, трябва да действаме по такъв начин, да създаваме такива системи на взаимна връзка, сякаш сме добри един към друг, сякаш отдаваме един на друг, сякаш се обичаме помежду си, съпричастни сме, съобразяваме се един с друг.

Дори да е „като че ли”, но искаме това да се случи. Защото няма друг изход – природата ни е поставила в трудни условия, от които няма да можем да се измъкнем: или ще се обединим, или както е казано, тук ще бъде мястото, на което ще бъдем погребани. Днес, всички ние стоим около планината Синай – планината на ненавистта. В наши дни, цялото човечество трябва да получи Тора – методиката за поправяне.

Именно това послание трябва да съобщим на хората.

От урока по статията „Свят“, 29.05.2011

[44261]

Да разшифроваш всеки миг

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Казано е, че когато изгубиш мислите за духовното, трябва да благодариш на Твореца. Но как е възможно в такова състояние да Му благодарим?

Отговор: Ако ние знаем, че цялата наша работа идва само над желанието и освен правилното желание нищо не е нужно, за да разкриеш в себе си свойството на отдаване, да разкриеш Твореца, то на нас ни е нужно през цялото време да се подготвяме за всеки следващ миг. Нужно е само правилно да се разшифрова: от кого аз получавам усещане за живот, защо го получавам именно така?

Аз нищо от това не зная. Но ако получавам това от светлината, от висшата сила, която ме води към целта на творението, то от мен се изисква само моето осъзнаване, правилна реакция. Тоест във всяко следващо състояние трябва да опознавам Него, Неговото добро отношение към мен, без да се занимавам с противоположните усещания!

Получава се, че възниква разрив между това, как искам да си Го представя: добър и творящ добро, и този не толкова хубав и приятен свят, който сега усещам. Тогава в мен възниква място за работа, нали разликата между желаното и действителното, между мислите, как трябва да бъде и моите реални усещания – това вече е основание за молитва.

Ако аз не усещам съвършенство във всеки момент означава, че усещам разликата, отдалечаваща ме от Него, тоест своята собствена неизправност. Получава се, че аз вече знам, как да се придвижвам по-нататък, само чувствам отклонение от правилното направление, от целта.

Правилно направление е това, в което всички заедно са обединени: “Израел, Тора, Творец“, тоест аз, вътрешното понятие на групата и нашето единство, разкриването там вътре на свойството отдаване – всичко това е едно цяло. А ако не мога да си представя това правилно, то сега чувствам не доброто отношение на Твореца към мен.

Тоест аз усещам себе си разрушен в разрушен свят. Разкривам, че съдейки по-това, което Творецът ми е дал – той не е добър и творящ добро, и аз не се намирам в света на Безкрайността. И всичко това, поради своето нарушено възприятие, аз не съм способен да усетя съвършенството. Получава се, че в мен има точни данни, как да отлича това, какъв трябва да бъда, ако направлявам себе си към целта и това, което е всъщност.

На всяко състояние в мен има всички данни, нужно е само правилно да се работи над тях – да се изясни какво желая. Получава се, че на мен все не ми стига свойството отдаване, за да изпълня с него своето усещане и да го поправя от недобро към съвършено – това, което съм получил от Твореца.

От Твореца към мен идва съвършенство, а аз се чувствам в него разрушен, в разрушен свят. Разликата между това, какво Той ми е изпратил и това какво чувствам, е моята вътрешна неизправност. Ако сега бих могъл да добавя в своите желания отдаване – аз бих преминал от лошото състояние в доброто. Усещането за този разрив – има молитва, с която се обръщам към Него и Го моля да ми даде свойството на отдаване, силата Бина, силата на поправяне.

И само ако имам правилна молитва, ще получа веднага отговор, което може да бъде състояние по-лошо от предишното… Тоест аз още по-точно ще почувствам, колко съм отдалечен от истинското отдаване. По-рано измервах своето отделяне с груб инструмент, а сега го измервам с много точен, и затова виждам голямо отклонение.

Това не означава, че самото състояние е станало по-лошо. Аз се изменям към по-добро,  започвам по-добре да разбирам своето състояние, достигайки по-голяма чувствителност.

От урока по статия на Рабаш, 24.05.2011

[ 43839]

Три стъпки до Твореца

каббалист Михаэль ЛайтманНие се намираме в определено състояние, наречено “този свят”. А причината за нашето пребиваване в този свят е, че ние сме длъжни със свои сили, със собствени усилия да се извисим на нивото на подобие с Твореца, достигайки Неговата степен, както е казано: “Светът свой ще видиш през живота си“.

Науката кабала е методика за разкриване на Твореца от творението в този свят. Как ще го разкрием? – Уподобявайки му се. Само в този случай, ако аз приемам желание, подобно на светлината, своя духовен съсъд, аз мога да разкрия в него светлината, Твореца.

Как да направя от себе си съсъд за разкриване на светлината, за да може Той да ме напълни? За това на нас са ни дадени две средства. Първото – това е материал, желание, което аз получавам по мярката на това как мога да придобия чуждите желания –  желанията на другите хора.

В мен има само точка, желаеща да се издигне в духовното, дори и аз да не знам, какво точно представлява тя. Само чувствам, че нещо не ми достига. Това е и точката на желание. Точката в мен няма обем, нито горна, долна, дясна и лява страна.

Аз там нищо не мога да усетя, освен неутолимо желание, искам нещо, но какво именно не зная. Може да се опитвам да си представя духовното в своето въображение, но колкото и да си въобразявам това ще бъдат фантазии от областта на този свят, а не истинска реалност.

Как мога да придам на тази точка обем? – Длъжен съм да се съединя в особен, цял, съвършен организъм – с огромно желание, създадено от Твореца, с Малхут на света на Безкрайността. За мен това е групата, а всъщност е и цялото човечество. Но понеже не знам, какво представлява цялото човечество, на мен ми е достатъчна група. Това е първата съставяща.

Ако аз се старая да се съединя с групата и съм способен да се обединя с някаква нейна част, сякаш отсичам от нея някаква област – тя става моя. Излиза, че получавам обем и този обем е мое желание, а не точка, аз мога да започна в нея да усещам нещо. Какво тогава не ми достига? На мен не ми достига, това желание да бъда подобен на светлината.

Тоест първият етап – това е получаване на желание, вторият – поправяне на желанието, и третият – напълване на желанието. Всичко на всичко!

За получаване на желанието съм длъжен да отменя себе си пред групата, пред тяхното единство, да бъда свързан с тях подобно на капката семе, прилепило се към стените на матката. Това е първият етап.

Вторият етап: да се намирам заедно с приятелите, аз съм длъжен да се старая за моето влизане в групата, моето съединение с тях е било заради отдаване, заради желанието, което сега получавам, за да бъде подобен на светлината.

Аз постигам това за сметка на получаващата светлина (О”М) – светлината възвръщаща към източника, така наречената “светлина на Тора”.

А след това произтича напълване на желанието от светлината Хохма.

Затова, четейки такъв източник като книгата Зоар, обладаваща огромна сила, ние сме длъжни:

  1. да усетим себе си съществуващи в общото желание;
  2. да искаме, за да може нашето общо желание да бъде поправено – така отдаващо като светлината.

За да предизвикаме такова поправяне, ние сме длъжни по-време на четенето на книгата Зоар да очакваме нашите желания, нашето съединение да бъде заради отдаване, за да усетим себе си едно цяло и действително да станем Шхина – “мястото”, където се разкрива Висшата светлина, Творецът. Ако ние поправим това “място”, заради отдаване дори и до определена степен, то на тази степен ще разкрием Твореца.

Затова нека да се постараем да не забравяме за тази задача като осъзнаем, че постоянно трябва да бъдем в такива усилия, че да построим пред себе си картината, това е и моята вътрешна работа, която сега се опитвам да изпълня с четенето на книгата Зоар. Нали по време на четенето на книгата Зоар идва голяма светлина. Готвим ли за него правилно желание, за да го поправим и напълним?

От урока по книгата Зоар, 13.05.2011

[42950]

Умния човек прилича на кабалиста…

каббалист Михаэль ЛайтманМарвин Мински: Частите на нашето съзнание строят в мозъка ни опростени, в сравнение с реалния външен свят, модели на света. Тези модели на света ги построяваме в себе си с определени наши мисли и цели. Помислете колко е трудно да видите чук, но не като инструмент за удари, да видите топката, но не като нещо, което се хвърля и лови.

Ние виждаме не самите предмети, а способите за тяхното използване, защото нашето съзнание решава задачи върху достигането на целта. Поначало нашето съзнание е създадено само за решаване на задачи – достигане на цели. И само това усещаме около нас в този свят.

Нашите знания са преплетени по пътя на достигане на целите. Ние нямаме никаква полза да знаем нещо, ако това знание не ни говори, какво да правим. В нашето съзнание е дълбоко вградена установка: всяко знание е безполезно, ако не можем да го приложим с полза.

Реплика: Нашето съзнание е егоистично, настроено само за решаване на конкретни задачи/цели, представя ни картината на света не предметна/обективна, а целева/субективна, всичко е подобно с възприемането на света от кабала! Следователно, Айзек Азимов е описвал Мински и Саган, като двама човека в света, които са по-умни от него.

[43487]

Да чуеш намеците на Твореца

Проблемът е в това, че ние не чуваме намеците на Твореца. Творецът постоянно, тихичко ни подсказва, но ние не усещаме това. Човек трябва да усеща, че по всяко време му нашепват.

Това не е психологически проблем, не е чужд глас, не е и натрапчива мисъл. Това е нашето вътрешно чувство, което постоянно трябва да повишава чувствителността си към възприемане гласа на Твореца.

Този вътрешен глас аз трябва да го усещам в себе си: ”Това от Него ли идва или от мен?” И ако аз започна да възприемам тези навици, то те много ще ми помогнат. Трябва да почувствам в себе си как Той постоянно ми говори, подсказва.

Това ще бъде неприятно, аз трябва да се сдържам, аз трябва да се освободя от много свои слабости, а понякога – напротив. Но какво да направиш? Трябва някакси да се отпуснеш. Има и такива моменти, защото човекът си е човек.

Но по принцип, такава настройка на вътрешния глас, както е казано: ”Чух един глас”, е много важна. Това не е шизофрения. Това в крайна сметка е много сериозна настройка, подобно на това как се настройва инструмент, за да зазвучи той в точно съответствие с камертона, с чистата нота ”ла”. Ето така трябва да се усеща – на каква вълна аз мога да разбера Твореца.

Въпрос: Как да се науча да различавам гласа на Твореца сред многото други?

Отговор: Само с желание. Няма друг начин. Никой и нищо не може да помогне. В началото на миналия век кабалистът Хазон Иш е написал в книгата си ”Вяра и увереност”, че ”свойството отдаване – това е тънко движение на чувствителната душа”. С тази фраза той започва книгата си. На нас ни е нужна именно такава фина настройка на вълната, на която Творецът предава.

Въпрос: Що за сила е тази, която постоянно ми помага да се задържа на тази настройка и да различавам къде, в какво състояние се намирам? Или това не е важно, добре ли е за мен или е лошо?

Отговор: Какво ни помага да се настроим на тази ”тънкост на душата”? Само и единствено движението към другия, към свързването с другите, когато аз, въпреки себе си, се свързвам с другите въпреки всичките препятствия и проблеми, и се опитвам да се настройвам…

Всички тези перипетии и проблеми специално са ми дадени. Те ми показват къде още не съм настроен. Те ми показват отклонението от нужната вълна. Всичките проблеми, всичките несполуки, всичкото отрицание – това е проявление на моята ненастроеност, докато не бъда в резонанс.

Ако човек така възприема случващото се и въпреки всичко, което се случва с него, не се откъсва от мисълта: ”Няма никой друг освен Него”, и се настройва само на: ”ако не аз за себе си, то тогава кой?” – повече нищо друго не е нужно.

Въпрос: Но къде във вътрешността се усеща този глас?

Отговор: В движението извън себе си. В инструмента, в който се усеща Творецът – това е нова резонансна кухина в теб, която започва да резонира по отношение на другите.

Такъв инструмент ние трябва да създадем. Той се нарича ”душа”.

От празничния урок на руски език, 21.04.2011

[41984]

Да направиш всеки миг по-висок от предходния

Във всяко състояние на подем трябва незабавно да си представиш състоянието на падение. Защото, ако ти можеш да направиш това, означава че си в подем вече по-дълго от един миг. Нищо повече не е необходимо!

Ти вече си получил такова впечатление, направил си ”запис” (решимо), а ако го продължиш по-нататък, то започваш егоистически да се наслаждаваш на това състояние. Получава се, че ти вече не го управляваш, не го насочваш правилно, така, както е било, когато си влязъл в него – а просто започваш да получаваш наслаждение от него, обръщайки го по посока на егоизма си.

Ако състоянието на подем продължава повече от един миг, а ти си разбрал това и не мислиш да добавяш нищо към него – то тогава трябва да го възприемаш като падение. В духовното, ако ти не добавяш, а се оставяш на това време, на този миг, на тази височина – ти се превръщаш в нула. В духовното се отчита само ускорението, а не скоростта.

А духовното се намира в групата – там, където се достига единството, защото вътре в нашето единство ние разкриваме Твореца. Излиза, че трябва през цялото време да проверяваме себе си по отношение на това единство. Ако аз добавям в групата впечатления за нейната важност заедно със собствената си нищожност, спрямо нея, важността на целта, духовната работа, Твореца, разкриващ се в нашето единство – тогава аз действам в правилното направление.

Да допуснем, че аз съм прилагал усилия в това направление и съм съумял да достигна някакво осъзнаване относно духовното, свойството отдаване, почувствал съм нещо и съм разбрал по моментното си състояние. Но аз не мога да остана в това състояние повече от миг, след като почувствам, че съм го постигнал в чувствата и в разума. Защото в следващия миг аз започвам да се наслаждавам, заради самия себе си – за това, че съм разбрал и съм почувствал, че нещо съм постигнал. Това всичко ще бъде егоистично.

Затова още в следващия миг, трябва незабавно да добавя желание от своя страна – да търся още повече! Но откъде да взема такава потребност през цялото време да се стремя към повече, за да не се отпусна съгласно желанието си да се насладя, позволявайки си забавяне и почивка и извличайки удоволствие от постигнатото?

Рабаш пише, че ако човек почувства в себе си състояние на подем, той трябва незабавно да започне да търси неговото обяснение в книгите, в статиите, да прониква нататък с тези нови, постигнати от него сега желания, и все по-дълбоко да постига това състояние. Той прави това, за да може да получи от тук допълнително желание, което ще позволи да се повдига нататък.

Защото, ако не се повдигаме – ние падаме! Невъзможно е да се пълзи по ”равна пътека”, в духовното това не съществува. Както е казано: ”Нито един миг не прилича на друг!” Аз съм длъжен да направя така, че всеки следващия миг да е по-висок от предходния.

От урока по статията на Рабаш, 12.05.2011

[42876]

Със затворени очи пред отворената книга

Ние питаме: Защо Творецът ни е създал такива тъмни и егоистични, а не други? Сякаш ние разбираме, как би било иначе…

Все пак, ако се появява такъв въпрос – значи има защо. Всеки случаен въпрос възникващ в нас – означава, че е имало някаква вътрешна причина. Човек така е устроен, че задава такъв въпрос и трябва да получи на него отговор, т.е. напълване.

Засега ние не сме способни да усетим в себе си този отговор, затова приемаме хипотезата, че ”Преимуществото на светлината се постига само от тъмнината”. Т.е. усещането за наслаждаване, ”вкус”, с който Творецът е искал да наслади творението, това може да се усети в нас само ката желание, като недостатък.

И за този недостатък, не е достатъчно само да се чуе някъде отстрани – него трябва да го усетиш в себе си, като собствена нужда за напълване. Тогава и наслаждението ще бъде твое! Ти ще го усетиш и ще се насладиш.

Затова тук е необходимо особено формиране на желанието, потребност от усещането на светлината в творението – а след това наслаждението се облича вътре в тези желания. В онова количество, в което е било желанието – в такова ще се усеща наслаждаването.

Ако Творецът съществува, ако Той е добър и носещ благо, напълващ всичко с безкрайна светлина, а Неговото желанието да наслаждава е безгранично, излиза че не ни достига желание всичко това да го получим! Около нас вече е разпръснато това благо на Твореца – но ние, не сме способни да го почувстваме и да го помолим да влезе в нас.

Ние Му викаме: ”Хайде дай ми! Е кога най-сетне ще получа нещо?”. Но трябва да се разбере, веднъж завинаги, че ние няма какво да искаме, освен желание. Тъй като светлина вече имаме, колкото си искаш! Проблемът е само желанието – голямо, за да усети тази светлината.

Това желание трябва някак си да го придобием, да го купим, да го откраднем, някак си с хитрина да го получим направо или по заобиколен път. Няма значение как, важното е да го постигнем! Без такова желание – ние няма да усетим светлината!

Сякаш пред мен лежи разтворена книга, но аз нямам очила и не мога да я прочета! Тогава бих ли молил да ми дадат тази книга? Аз ще помоля за очила! На нас не ни достига само инструмента за възприемане (кли), т.е. ”нямаме съд”, желание.

Затова, всички действия през които ни превеждат са необходими не за привличане на светлината. Това са действия за формиране в нас на желание към тази светлина.

От урока по ”Въведение в науката кабала (Птиха)”, 23.05.2011

[44201]

„Нечестната” игра на Твореца

Въпрос: Има ли в нашия мозък такъв участък, в който се усеща наслаждение от обединението в групата и от разкриването на Твореца – така, както наслаждението от храната, секса, домашното огнище?

Отговор: За мозъка, както и за желанието, не е важно от какво се наслаждават. Но Творецът води с нас „нечестна игра”. Той е поставил условие: ако искаш да се наслаждаваш в този живот, в нашия свят от сладостта – тогава се наслаждавай.

Така постъпваме с децата. Те трябва да се развиват, за да станат възрастни и затова, ние ден след ден, в продължение на 18 години им даваме всичко, което е по силите ни. Детето разваля играчките, не слуша, прави всичко наобратно, а ти се отнасяш с него снизходително – нищо не можеш да направиш, трудно се отглеждат децата, на теб ти остава само да им даваш всичко необходимо.

Виждаме, че природата също дава на децата всичко – желание, сили, стремеж да растат, те бягат, играят, непрекъснато правят нещо. Всичко е устроено така, за да даде на човека възможност да се развива. Завършил е своето развитие? Сега е задължен да работи усилено, да отиде в армията. Това, толкова се различава от целия предишен живот! Детството е завършило – ти, вече си възрастен!

В духовния свят, Творецът поставя пред нас същото условие. На теб ти дават да се развиваш в духовното в малкото състояние (катнут), като те осигуряват с всичко необходимо – както децата в този свят. Но според степента на твоето израстване, ти поставят все по-трудни условия – трябва да отдаваш все повече, да плащаш, да обичаш, за да получаваш нещо в отговор.

Светлината се намира в абсолютен покой. Желанието иска да се наслаждава от светлината. Но по средата има условие – като за възрастния в този свят: ако искаш да се наслаждаваш, си задължен да заплатиш, да допълниш своето желание, съсъда за получаването на светлината.

Наслаждението си остава същото. Но има поставено такова условие, че ти не си способен да се наслаждаваш от него. И затова нямаме избор – трябва да постигнем отдаването.

„Но аз искам да се наслаждавам направо, да бъда в Малхут на Безкрайността! Дай ми наслаждение, напълни ме!” Но не – на теб ти казват: „Малхут на Безкрайността? Моля! Само че, там ще усетиш страшна тъмнина…” Защо? Защото има условие – Първото съкращаване, и ако не си подобен по свойства на светлината – усещаш тъмнина.

Ето защо, всички наслаждения идват от светлината. Дори ако някой се наслаждава от убийството – това също идва от светлината. Няма друг източник на наслаждения. Но има условие: ако желаеш да постигнеш същинските наслаждения, неизчезващите, вечните – ти си задължен да ги получиш в желанието за отдаване. Нямаш избор – такова е условието.

От урок по статията „Предисловие към Птиха”, 13.05.2011

[44123]

Магическите кръгове в педагогиката

Международен конгрес „We!”, Ню Джърси, урок №6

Въпрос: Как може човек да разбере, че е готов да бъде учител, и има ли подготвителни курсове за това?

Отговор: Преди всичко, човек трябва да има склонност към преподаване, т.е. не да поучава (всеки човек може да прави това по егоистичен начин), а да обяснява, да наблюдава как работи ученика и дали зачита мнението на учителя. Преподавателят също трябва да притежава способността да се учи от учениците, да приспособява и обяснява съгласно измененията.

Аз не мисля, че всеки е способен да направи това, но съществуват много сфери във възпитанието. Някои хора не обичат да говорят и обясняват, но изведнъж се разкриват като добри практически лидери. Те играят с децата, организират групи и ги водят на екскурзии.

Нашето възпитание е различно с това, че ние, на първо място, искаме да учим децата за живота. Ние им показваме музеи, заводи, болници, разбира се в зависимост от възрастта. Те се запознават с работата по летищата, железопътните гари и банките. Ние правим предварително договори с ръководителите на предприятията, и когато децата пристигнат им се обяснява производственият процес.

Ние отрано им казваме къде отиваме. Върнат ли се, децата сядат заедно в кръг и обсъждат какво са разбрали, как действат определени механизми и тяхната цел и т.н. Ние искаме те да знаят всичко за живота: как работят ресторантите, болниците, фабриките и зоопарковете. През цялото време на екскурзията те си водят записки, а след това съставят разказ и го обсъждат заедно със своите възпитатели. Това разширява техния мироглед.

Правим много неща в рамките на взаимната договореност. Когато някой се скара с някого, възникне спор или има неразбирателство, то това се обсъжда между всички. Понякога дори устройваме съд: избираме от децата съдия, адвокат, съдебни заседатели, свидетели и зрители. Следващият път ролите се разменят.

Така всяко дете се научава да вижда себе си отстрани: как то изглежда от гледна точка на съдията, обвинителя, зрителите и т.н. Детето започва да се развива и вижда един по-широк от своето виждане свят.

Съществуват други примери, но главния елемент е беседата в кръг. Не съществува клас, който седи и гледа напред – всички са равни в кръга, включително и учителя.

Възпитателят принизява себе си до общото ниво и се намира между децата, не е отделен. Той ги насочва по много незабележим начин, който те не усещат. Ние ги учим те да бъдат отговорни: съдията, защитника, обвинителя. Децата имат огромна способност да попиват и ние трябва използваме това.

Всеки човек, който може да преподава или ръководи група, да подготвя материали или да разработва методи, може да стане учител. Ние се нуждаем от различни специалисти да работят с децата – и момчетата и момичетата. Обикновено те учат отделно, но понякога ги обединяваме.

От 6-я урока на конгреса „We!”, Ню Джърси, 02.04.2011

[41084]