Въпрос: Достатъчно ли е, когато четем книгата „Зоар”, да се стремим само към единство?

Отговор: Не. В „Предисловие към Учението за Десетте Сфирот”, п.55, Баал а-Сулам пише, че стремящият се да разкрие, желаещият да разкрие, стремящият се да познае изучаваното, привлича върху себе си светлината, заобикаляща неговата душа. Светлината идва в степента, в която той се стреми.

„Да се стремя да позная” означава, че се стремя да извърша в себе си такива действия, за които е написано в Тора. Тора е инструкция, ръководство за действие (Тора – от думите „ораа”/инструкция и „ор”/светлина) , как да се поправя с помощта на светлината, въздействаща върху мен по времето, когато се занимавам с тази инструкция.

Четейки тази инструкция, аз се старая да разпозная в себе си онези състояния, за които се говори в нея. Този текст е написан по необичаен начин – за духовния свят със земен език, за да може чрез всички скривания да пожелаем да разпознаем, да видим, какво иска той да ни каже, какво представляват свойствата и желанията, съществуващи в мен.

Длъжен съм да ги разкрия, да ги позная! Искам практически да работя с тях! Искам светлината, висшата сила да ме издигне над моето желание за наслаждение и да мога да работя с този материал, а не да бъда закован в него – дори да не чувствам това, отъждествявайки себе си със своя материал.

Искам да се отделя от него, да го погледна отстрани – и тогава ще мога да се опитам да построя от него една или друга форма, както детето строи кула от кубчета. Ще мога да видя и да изуча какво се случва с мен. Вече ще имам сила да работя над своя нежив материал. А после, ще мога да придобия сили да работя над растителното ниво на желанието за наслаждение, след това – над животинското, докато не се създам отново като човек. За тази цел, ще трябва да се издигна на нивото на висшата светлина.

Така напредваме – стремейки се и желаейки да научим как да работим. Това е задължителен стремеж – да науча, как да намеря в себе си тези вътрешни свойства и да работя с тях. Искам сам да бъда господар на своите действия – в онова, което зависи от мен. Сякаш подреждам всички свои желания, а после казвам на Твореца: „А сега ги съедини, поправи ги!”

Но аз трябва да ги доведа до поправянето, като че ли да ги съединя, а когато дойде светлината и ги поправи – това се осъществява. Което означава, че аз моля, а Творецът изпълнява, аз искам – а Той осъществява. Ние с Него сме партньори.

Затова, наше задължение е да се стремим да разберем Тора/„Зоар”. А след като светлината започне да ми въздейства, също стигам до такова състояние, при което виждам, разбирам и усещам всичко, за което става дума.

От урока по  книгата „Зоар”, 15.05.2011

[43081]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - No Comments→

Въпрос: Може ли да се получи душа, разкривайки духовния мир и Твореца без науката кабала?

Отговор: Човек започва да изследва природата и установява в нея определен закон, т.е. определена връзка между явленията. За пример, аз хвърлям на пода някакъв предмет, изчислявам с какво ускорение пада и оттук извеждам закон. Ето защо другите не изучават природните явления, а получават готови знание за тях.

Има хора, които откриват законите на природата и хора, които се учат и по-такъв начин извършват разкритие винаги лично, индивидуално.

Явленията открити от учените са съществували в природата и преди. Нима и преди не са падали ябълки по главите преди Нютон да открие закона за привличането?

Ето защо нищо ново няма, ние проявяваме това, което вече съществува.

Едновременно има първооткриватели и такива, които се учат от тях и се стараят правилно да използват получените знания.

Така стоят нещата и с науката кабала – с физиката на по-широкия свят, не усещания в нашите органи на чувствата. За него ние сме длъжни да развием допълнителен орган на чувствата, нарича се “свойство на отдаване” и в който разкриваме духовните явления: сфирот, светове, парцуфи. По същия начин работим като с учение.

Казано е: “от действията твои ще Те познаем”. Оттук е ясно, че всичко произтича от действия, от изследвания. “ Човек съди само по-това, което виждат неговите очи”.  “Вярата” – това е силата на отдаване, която ти получаваш. Ти не закриваш очите си, за да приемеш сляпо за факт чуждо мнение – такова няма в нито една наука, дори и в кабала.

Напротив, казано е: “знай Твореца и служи Му“. В основата на всичко лежи знание, анализ, разкритие.

Така и има хора, които вече са осъществили това разкритие, видели са определени закономерности и предават на теб знанието за тези закони, за методиката на изследване, за да облекчат твоя път. Нали едни и същи закони действат за всички, ние се намираме в един свят.

Така че не трябва да се гледа на науката Кабала като на непознато животно. Тя е корен на всички науки на нашия свят, доколкото ни се разкриват корените на творението, и отношението към нея трябва да бъде именно като към наука.

Кабала няма отношение към религията. Падайки от степента любов към ближния в себелюбие и взаимна ненавист, ние сме я изгубили и не усещаме висшия, духовен свят  и тогава се е родила религията.

По-такъв начин, “ религия” – това е науката кабала, оставаща в изгнание, в отделяне от Твореца, в отделяне от висшия свят, в отделяне от предмета на изучаване. Външното реално усещане, без знания и разбиране, трактовка на духовните действия и взаимоотношения с истинската реалност, с Висшата сила, се е превърнала в юдеизъм.

И съществува в отрязъка от време от разрушаването на Храма до избавлението, след което ние отново се връщаме към науката кабала. Затова е и казано: “всички познават Мен, от малък до голям”.

Разбира се, нищо не трябва да се презира. Ние се придвижваме с помощта на съществуващите средства, но всяко от тях има своя сфера на прилагане.

От урока по статията “Свобода на волята”, 27.05.2011

[44126]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→