Entries in the '' Category

Това още не е Тора

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: В „Даргот Сулам“ (932), Рабаш пише, че Тора не трябва да се изучава от езичниците, т.е. от егоистите. Тогава, какво правим ние тук?

Отговор: В кабала, „не трябва” означава не е възможно. По същия начин може да се каже, че егоистите не трябва да получават висшата светлина. Опитай се да нарушиш забраната, а ние ще погледаме.

Става дума за законите на природата, а в нея няма забрани. Но ако тръгнеш срещу нея, ще бъдеш наказан. „Забрана” означава неспособност. Ако кабалистите пишат „не трябва” – значи не си способен на това.

Егоистите не трябва да се обучават на Тора или казано по друг начин – те не трябва да изучават Тора, защото егоистът, по принцип не може да направи това. Няма средства, инструменти, за да го направи. Защото той, като езичника, се кланя на собственото си его, което не му позволява да установи връзка със светлините.

Тора, т.е. науката кабала е методика, свързваща съсъдите и светлините. Но ако нямаш съсъди, тогава и светлината няма да ти се разкрие. Затова не можеш да изучаваш Тора. Защото „Тора” е пътят на светлината, разпространяваща се в желанията, съгласно закона за подобие на свойствата.

Въпрос: С какво се занимаваме на уроците?

Отговор: Ние вървим към това. Използваме Тора в качеството й на светлина, връщаща към Източника – засега я използваме отдалеч.

На по-високото стъпало има светлини и съсъди, а аз съм отрязан от тях. Но искам да бъда на това стъпало и в зависимост от моя стремеж, привличам от него малко светене, което ме подготвя за издигането.

По този начин, използвам Тора в качеството на обкръжаваща светлина, а не на светлина в пълния смисъл на тази дума. Още не изучавам Тора като такава. Истинското учене е разпространяването на светлините в поправените съсъди-желания, взаимодействието между светлината и желанието посредством екрана. Именно това е Тора.

Моето духовно „Аз” е същността на получаващото желание, поправено с намерение заради отдаване и способно да получава светлината. Желаейки да постигнем това, ние четем книгите на кабалистите, стремим се с всички сили, работим в групата, за да изразим по някакъв начин своето желание, насочено към отдаването.

Но отговорът идва само под формата на обкръжаваща светлина. Дори не знам какво е това – само от време на време чувствам в себе си промени: малко повече разбиране, малко повече чувства… Това, още не е Тора. Истинската Тора е конкретика: желание, екран, светлината и връзката между тях, водеща до разкриването на Твореца в творението, на светлината в съсъда.

Но дори и сега, ние използваме силата на Тора. За това е казано: „Аз създадох злото начало и създадох като допълнение Тора, защото криещата се в нея светлина, връща към Източника”.

От урока по статия на Рабаш, 12.04.2011

[40478]

Нашето дело – не е „Справедливо дело”

каббалист Михаэль ЛайтманСъобщение: Леонид Гозман (съпредседател на партията „Справедливо дело”): „Ситуацията в Русия става все по-тревожна:

– властта стремително губи авторитет и доверие. Разочарованието, равнодушието са обхванали всички слоеве на обществото.

има усещане за несправедливостта на живота и аморалността на властта.

държавата става все по-малко ефективна, неспособна да се справи с корупцията, тероризма, нарастването на цените, технологичното изоставане, да обезпечи на страната безопасност и спокойствие на гражданите.

Ако страната не се плъзне към национал-социализъм или към революция, възможно е да се върне на пътя на демократичното развитие, но кога ще се случи това и ще успеем ли? Необходимо е да се смени властта!

Реплика: Лично аз, не виждам алтернатива на сегашната власт. Предлагат се безпомощни варианти за решение на проблема. Докато не определим неговата същност, няма да разберем как да го решим. Но същността на проблема не е в правителството, а в това, че противостоим на Природата. (Съгласно кабала, онези, които управляват света не решават абсолютно нищо – те са марионетки!).

Природата е алтруистична, а ние сме егоистични. И докато не решим това противоречие, няма да можем да излезем от глобалната интегрална криза. Решението на проблемите е в това, всички ние да постигнем подобие с природата, т.е. в последователната промяна в природата на човека, от егоизъм на любов към ближния. Съществува методика.

[43020]

Дом за новороденото

каббалист Михаэль ЛайтманАко погледнем цялото създадено желание, то човекът ще се окаже само точка в него. По-нататък, всичко зависи от това, доколко ще може да се свърже с останалите, с частните желания или с групата. Ако в него има стремеж да се съедини с другите – именно това означава да копае земята под основата на сградата. Тъй като, той не копае вътре в себе си – няма какво да копае там, защото е само точка.

Неговото тяло остава отвън и изобщо не се отнася към него – това е животинско тяло. А точката е човекът, тоест началото на душата. В зависимост от това, доколко ще успее да се свърже с останалите – толкова и ще вкопава навътре. Той получава от тях желания, материал, след това вижда доколко е способен или неспособен да ги приеме, и от онези желания, които е могъл да получи, изгражда сградата на своята душа с помощта на светлината.

Във всеки от нас, няма повече от една точка. Аз се опитвам да се съединя с останалите и виждам, че съм противоположен на съединението. Но съм готов да изтърпя това, отменям себе си спрямо желанията на другарите, с които искам да се съединя, възприемайки ги като майка, като майчинско лоно – каквото се и явява групата.

Аз отменям себе си пред нея и тогава получавам целия този присъединяващ се към мен материал на желанието. И тогава се обединявам с образувалото се място и получавам „обем”. Но когато правя това, превъзмогвам своето нежелание и затова отменям себе си, моля за поправяне. И тогава, идва обкръжаващата, висша светлина, връщаща към Източника, и реализира нашето съединение – между мен и групата.

Това е моето първо съединение с групата на нулевото ниво (авиют шореш), в което усещам светлината Нефеш – и сега се наричам „духовен зародиш” (убар). Постигнал съм моето първо духовно стъпало!

После, моят егоизъм расте по отношение на него и изведнъж започвам да чувствам голяма тежест в сърцето си – 1-во ниво (авиют алеф). На това ниво, вече съм имал „жизнено пространство” – там, където съм се обединил с групата в едно цяло. Но по отношение на другите – още не. И сега, искам да обхвана още по-голяма област със своето съединение – за мен, тя ще се нарича „ближен”. Смятам моята група за своя майка и работя, за да стана нейна неделима частица.

И отново: учене, светлина, връщаща към Източника, отменяне на себе си и т.н. – докато не придобия цялото съвместно желание, като допълнение на онова, което съм имал и цялата тази площ ще стане моя – нивото „1”, Руах.

И така продължавам по-нататък. Тоест, копая все по-навътре в групата, прониквам в тях и вземам техния „материал”, желание. Защото, самият аз нямам нищо, освен точката и животинското тяло, което желае само материални наслаждения. И само с тази черна точка влизам в духовното, а целият останал съсъд на моята душа, се изгражда от чуждия материал.

Затова е казано: „Възлюби ближния, като самия себе си”. Тоест присъедини към себе си останалите – това е основното духовно правило, основният инструмент (общият съсъд) за разкриване на светлината в теб. Затова, цялата работа се извършва в групата и зависи от това, колко ще успеем да прокопаем вътре в нея, да отменим своето животинско тяло, оставащо назад, да влезем в групата и да получим нейните желания, мисли, сили, важността на целта. Всичко това се намира там, заедно с висшата светлина и Твореца. Затова, именно на мястото на задълбочаване в групата, ние изграждаме сградата на своята душа.

От урока по статия на Рабаш, 13.05.2011

[42990]

Приемникът ми е на честотата на светлината

Материята е желание за наслаждение, различаващо само две състояния: наслаждение или страдание – и в тях ние съществуваме. Цялата същност на методиката, която науката кабала дава е в това, как да получим наслаждения. Затова, тя се нарича наука за получаването (от думата „лекабел” – да получавам).

Питам се, за какво ми е науката – нима не знам какво искам? Но работата е в това, че така, никога няма да получиш желаното. В крайна сметка, ще си останеш празен. За да можеш в крайна сметка да получиш, е необходима особена, висша, Божествена наука.

Защото Творецът, създавайки желанието за получаване на наслаждение, му е дал „инструкция” („Тора”, от думата ораа, инструкция), как може да получава, за да напълва себе си. И това, можеш да направиш само при условие, че се приближиш до свойството на Твореца, до желанието за отдаване и се прилепваш към Него все по-силно и по-силно, тоест допълнително към своето желание за наслаждение, ще придобиеш и намерението за отдаване. Тогава, с неговата помощ ще можеш да напълниш себе си.

Съществуват само две сили или две свойства: отдаване и получаване. Аз се наслаждавам, че ме напълва силата на отдаването – светлината влиза и ме напълва.

Но светлината идва при мен само в случай, че съвпадам с нея по свойства и съм подобен на нея. Устроен съм като радиоприемник, който трябва да умее да се настройва, за да улови определена вълна. И аз го настройвам точно на някаква вълна и я усещам, а после продължавам да го пренастройвам – на някакви други вълни. Тоест моят приемник през цялото време лови такива вълни, на които е вече готов да се настрои.

Нашето желание за наслаждение е просто възприемащ материал, който сам по себе си не може да улови светлината. Нужно е да го настроим на определена честота, която съответства на идващата към него светлина.

Цялата същност на науката кабала се състои в това, как от себе си, от намерението да правя всичко заради себе си, да направя приемник за светлината и съответно да придобия намерение да правя всичко заради отдаване.

От програмата „Седмична глава”, 23.03.2011

[37849]

Производство не на стоки, а на балони

каббалист Михаэль ЛайтманМихаил Хазин (известен икономист http://worldcrisis.ru): Фин капитализъм (или виртуален – от типа Активи) създава богатство, печатайки празни хартийки или електронни записи и за сметка на контрола над финансовата система, им придава цена.

Икономиката вече не работи по Марксисткия принцип “пари-стока-пари”. Новата формула “пари – пари” е кратка и ефективна. Главоболието по производството на реални полезни стоки се стеснява в икономиката. Връзката между цена и полезност на предметите като храна, дрехи, жилище, услуги изчезва, както е изчезнала връзката между номинала на монетата и масата от скъпоценни метали вложени в нея.

Предметите на новия век са изчистени от полезност. Тяхната полезност е в новата икономика – това е тяхната способност да бъдат продадени, а “производството” носещо полза, става като надуване на “балони”. Вярата във възможността да се продаде въздуха във вид на акции, опции, фючерси и други “финансови инструменти” става главна движеща сила в икономиката и основен източник на капитал.

Реплика: Единствената полза и смисъл от произхождащото е в това, да се приближи психологията към разбирането на това, че информацията, мисълта, намерението, желанието, неговото виртуално/ психологическо напълване имат, в крайна сметка, същата ценност, както и материалните придобивки.

[43417]

Инфузия на силата на единство

каббалист Михаэль ЛайтманСветовен конгрес NOI , Рим, урок 1

Въпрос: В наше време, когато в света нараства кризата и все повече се случват стихийни бедствия и войни, как трябва да се отнасяме към хората, претърпели бедствие? Нали чувстваме болка, виждайки такива страдания и нямаме възможност да помогнем.

Отговор: Кризата не върви само в едно направление. Това са не само земетресение и цунами в Япония, наводнение и тайфун в Америка, пожар в Русия или държавни преврати в близкия Изток.

Това са само локални явления и затова ние не се вълнуваме много, когато слушаме за тях, не ги възприемаме много близки в сърцето. Нашата егоистична природа не ни дава дълбоко да съпреживяваме. Ако аз се опасявам, че това цунами ще дойде до мен – това вече е съвсем друго нещо.

Но тази криза е много планова. И докато се проявява с някакви отделни катастрофи ту тук, ту там, но, в същност, тя готви почва за това, за да може основателно да потресе света – в обща и глобална форма. Именно от това се страхуват хората, които разбират, какво произтича сега.

Това ще бъде глобална икономическа криза. Когато икономическите връзки рухнат, в условията на нашата пълна всеобща зависимост един от друг, това ще бъде огромен проблем . Незабавно ще връхлети всички и тогава хората ще изгубят ума си не знаейки какво да правят. Да се надяваме, че на нас по-рано ще ни се отдаде да окажем на света положително влияние и да предотвратим такова развитие.

И не трябва да се мисли, че за влияние върху света, ние трябва да търсим средствата за масова информация и да привличаме на своя страна световни ръководители, ние действаме във вътрешна форма. Свързани сме с вътрешните сили на света, глобална и интегрална сила, действаща вътре в него. Ако ние и съответстваме, и вървим заедно, тогава действаме съгласно закона на природата. В тази система ние (тази част от човечеството, която иска добро съединение между хората) внасяме силата на единство, любовта..

От първия урок на Конгреса “NOI”, Рим, 21.05.2011

[43682]

Енергийната криза и нейното решение

каббалист Михаэль ЛайтманП.Л. Капица. От доклада “Енергия и физика“ (08.10.1975): Човечеството зависи от създаването и използването на източниците на енергия, защото произвежданата от тях работна сила в много пъти превъзхожда мускулната сила на човека и животните. Лишаването от енергийни ресурси води до падане на материалното благосъстояние.

И така, проблемът на човечеството е в получаване, преобразуване и консервиране на енергия. Във физиката е установен закон за съхраняване на енергията в природата. Самият закон предсказва глобална криза в добиването на енергия.

Енергията се добива от природни ресурси: торф, въглища, нефт, газ. Запасената в тях химическа енергия се е натрупвала хиляди години. Но в близките десетки години те ще бъдат изчерпани, употребата на енергия ще се ограничи, което ще доведе към снижаване на нивото на материалното благосъстояние на човечеството. Поради това енергийния проблем е проблем Номер Едно.

Никакви други източници на енергия (слънчева, енергията на вълните, геотермална, атомна и др.) не ни дават необходимата мощност, поради това, че в природата съществува ограничение за плътността на потока (изхода) енергия.

Реплика: Както виждаме, времето на изтощаване на енергийните ресурси е дошло. Решението е в бърз преход на обществото към разумно потребление. А когато започнем да разработваме основните му принципи, то ще видим, че всъщност трябва да решаваме проблема “любов към ближния”! Без неговото решение, на разумно потребление няма да се съгласи никой, и най-вече нашият егоизъм. А за да го променим е призвана науката Кабала…

[43773]

Правилното използване на светлината: въвеждане и извеждане

Творението се развива по разностранен начин и на различни нива. Като цяло, тези нива са пет, но всяко се дели на още  пет, а те – на още и т.н. – до безкрайност.

Главно в целия този процес се явява простото действие, за което е казано: „разпространението на светлината и нейното излизане, правят съсъда достоен за своето предназначение”.

Ако искаме да породим някакво свойство, някаква реакция за или против получаването, за или против отдаването, за или против намерението, в някаква форма, то трябва в тази форма, в тези детайли на възприятието, да предизвикаме развитието и пречката за неговото реализиране – получаването на светлината и нейното излизане, отварянето и затварянето. Тогава, благодарение на тези две противоположни действия, ще получим правилното впечатление – новото желание.

Казано по друг начин, ако искам да се издигна от желание № 1 към качествено по-високото желание № 2, ако искам да се променя именно качествено – да стана по-разумен, по-даващ, по-наблюдателен, по-чувствителен – тогава е необходимо да предизвикам само едно действие: нека светлината да се разпространи в мен, а после да си тръгне.

Това действие ще породи качествени промени в моето желание, благодарение на което ще започна повече да разбирам, повече да чувствам, повече ще забелязвам, в сравнение с онова, което е било по-рано.

Всички мои действия трябва да са много добре прицелени, за да изпратя точно насочения импулс, предизвикващ влизането и излизането на светлината. По този начин определям скоростта на своето развитие. Ако искам да постигна нов детайл на духовните стъпала, да се изкача по тяхната стълбата, да се издигна по качествената скала – това може да се направи само, по пътя на разпространението и на излизането на светлината. Така се изгражда съсъда, който е все по-качествен и по-висок, достоен за своето ново предназначение.

От това ще видим, че сме способни постоянно да издигаме себе си. Разбира се, ние използваме външни фактори: силата на светлината и силата на желанието, но сами ги привеждаме в действие.

От урок по „Въведение в науката кабала” (Птиха), 25.05.2011

[43977]

Разбери света, в който живееш

Въпрос: Как да стигнем до хората, облечени във власт? Нали искаме да разчупим рамките, от които е изграден целия им живот.

Отговор: Съесем не. Ние не воюваме с властта, не разрушаваме политиката и икономиката, не рушим обичайния ред. Борим се само за възпитанието на народа – и нищо повече. Аз съм за това, всичко в света да остане такова, каквото е и към него да се добави само принципа на любовта към ближния, като към себе си.

Нямам работа с това, което е изградено досега. Нека изграждат нататък – да бъдат живи и здрави. За мен е важно само едно: човекът трябва да знае в какъв свят живее, за какво живее и как наистина може да се напълни, за да постигне целта, без да изпада в заблуда, и без да се ласкае чрез всевъзможни игри, които дават само временно, непълноценно напълване и биват прекъсвани от смъртта.

Нищо не отменям, не действам срещу правителствените програми, банките, общините и т.н. С нищо от това нямам работа. Правете каквото искате. Искате да крадете – крадете, занимавайте се с глупости. Не е важно – аз не се интересувам от всичко това. Искам само да добавя възпитание.

Възпитание – за да знаем в какъв свят живеем, как функционира той, какво го движи, каква е целта му, какво ще бъде, ако тръгнем заедно с тази програма и какво ще стане, ако се отклоним от нея или се насочим в противоположната посока. Колко страдания ще ни донесе? Как именно? Струва ли си това или не? Искам хората да знаят, да видят пред какво са изправени, за да разчетат картата правилно – и нищо повече.

Всички други световни дела се намират на друга плоскост – нямам пресечна точка с тях, моят офис е на по-горния етаж.

Става дума за това, докъде все пак ще стигнем. Защото ние изтощаваме Земните ресурси и ги замърсяваме. И затова, трябва да преминем от потребителско общество към балансирано – иначе казано, да престанем да правим глупости.

На хората им трябват простите насъщни неща: жилище, работа, храна, дрехи и т.н. Това трябва да се осигури на всеки, а всичко останало да се пресече – да се прекрати произвеждането на безполезни стоки, да се премахне измерването на успеха чрез годишната продукция. Защото тази продукция опустошава планетата и замърсява околната среда.

И затова, ти ще работиш полови ден за осигуряване на необходимото, а останалия половин ден ще седиш и ще учиш, от време на време ще се явяваш на изпити. Затова, и само затова ще ти дават заплата.

Защото, човекът не знае в какъв свят живее. Той завършва училище, което не съответства на реалността, в която се намира. Живее в своята илюзия, откъснат от света и се учудва на бедите, които сам си навлича. Те идват от това, че сме като малки деца, действаме в своя вреда.

И затова, аз искам само едно – да ти добавя образоване, а основната му същност е в поправянето на взаимоотношенията между хората. Тогава, ти ще съответстваш на света, ще бъдеш балансиран с него, вие ще станете интегрално цяло, каквато всъщност е и повелята на времето. Всички тези елементи трябва да са съединени правилно с общия механизъм, с природните мрежи на взаимната връзка – а ти дори не знаеш за това.

Ето за какво говоря. Вярно е, че такова възпитание ще промени човека, но това ще стане постепенно, от само себе си. Аз не воювам с природата на нещата, а само ти обяснявам света, показвам ти къде живееш – и като следствие се променяш. Защото пред теб са фактите – какво да се прави. Няма какво да правим: разглеждайки ненарушимите закони, ние ще ги вземем под внимание.

Със нападки няма да поправиш нищо. Защото, хората постъпват съгласно своята същност. Можеш ли да я поправиш? Разрушението е заложено в природата на човека, и докато не му дадеш правилното възпитание, докато той не се убеди сам, че рискува да загуби живота си – няма да спре. Той трябва да види това по най-красноречив начин, сякаш смъртта вече е на прага. Именно това е образованието, възпитанието, което ни трябва.

Иначе няма да оцелеем на Земята. Това показват изследванията. И няма друго средство, освен възпитанието. Не трябва да се морализира, не разказвай на хората дали са добри или лоши. Те са такива, каквито ги е създала природата. Не могат да крадат по-малко, да лъжат по-малко – просто не могат. За това е казано: „Иди при Твореца, който ме е създал”. От самото начало, Творецът ти казва: „Аз съм създал злото начало”. Нали нямаш намерение да Му предявяваш претенции за стореното?

И лекарството за теб е само едно: „Тора като добавка” – с други думи, кабалистичната методика за възпитание.

От урока по статията „Свобода на волята”, 27.05.2011

[44119]

Как да се разкаже за духовното?

Книгата „Зоар”. Главата „Трума”, т.24: „Малхут, заради съсъдите в нея се нарича „Афар (прах) и Афарон”. Афарон означава „нашият прах”. От времето, когато Малхут се е издигнала в Бина, Бина също се нарича Афарон.

И тогава, Бина се разделя на две части: на ГАР – висшите Аба ве-Има и това е „самех (60)”, съответстваща на шестте сфирот ХАБАД ХАГАТ, всяка от които се състои от десет части. А от хазе и надолу, тя се установила във вид на парцуфа ИШСУТ, който включва четирите сфирот НЕХИМ, и това е „мем (40)”.

Въпрос: Какво са буквите, за които говори „Зоар”?

Отговор: Буквата е символ. Формите на буквите символизират сили, които се съединяват заедно. Защото ние, трябва да им придадем някаква форма, за да можем с нейна помощ да опишем тези сили.

В духовното пространство няма форми. Но в нашия свят, с помощта на буквите, аз мога да обясня духовните свойства. Например, буквата „самех” (ס) е кръгла, което показва нейното свойство милосърдие, отдаване. Числовото ѝ значение (гематрия) е равно на 60. 60 – това е 6х10 (шест сфирот, всяка от които се състои от десет). Така може да се обясни, какво е 6, какво е 10, какво означава „кръгла”, какво е свойството, което изобразяваме като кръглата буква „самех”.

Но в духовното пространство няма нищо такова. А за да си обясним тези неща един на друг, трябва да имаме общ език. Ако го нямаше езикът, с който общуваме, нямаше да има нужда нито от букви, нито от други символи.

Защото в духовното, т.е. в моето вътрешно усещане, не трябва да си рисувам никакви форми. В моето вътрешно усещане няма никакви изображения – има само усещания в желанието, получаващо някакво впечатление.

Но когато искам да кажа какво е моето желание, доколко то се впечатлява, от какво, от какви противоположни свойства, тогава вече се проявяват лявата и дясната страна, горе и долу, различните цветове. Тогава ми трябват всички тези аспекти.

Защо художникът рисува картина? Той чувства, че просто трябва да излее от себе си своето вътрешно усещане, възхищението, въодушевлението си, да го предаде на другите хора. Но картината е само външен израз, отразяващ само в някаква степен вътрешното му усещане и желанието да сподели с другите.

На неразбиращите хора им се струва, че художникът е излял на хартия или платно цялото си вътрешно усещане, вдъхновение. Ако става въпрос за слабо земно впечатление – това все още е възможно. Но да се предаде духовно впечатление, е невъзможно.

Затова ни е забранено да изобразяваме духовното като картини или скулптури, защото в тях ти, все едно няма да можеш да предадеш своето вътрешно впечатление. Но изобразяването на духовни свойства, състояния и процеси във вид на букви и чертежи се позволява, тъй като в тях изобразяваш не своето вътрешно впечатление, а само символите на впечатленията.

Това се нарича език, когато се свързваме помежду си с помощта на външни символи, всеки от които, по наше споразумение, може да пробуди в нас съответни вътрешни впечатления, предавайки ги един на друг. Но при всички случаи, във всеки човек, това вътрешно впечатление е различно, защото всички ние сме различни.

От урока по книгата „Зоар”, 26.05.2011

[44046]

Да пораснеш възрастен и да служиш на хората

Съгласно висшата програма се намираме в процес на развитие, който трябва да завърши с пълно освобождаване. И преди всичко, трябва да разкрием, че се намираме „в изгнание” от нещо.

Но какво е то, откъде съм изгонен и от какво съм разделен днес? И тук ще науча, че съществува някаква висша реалност – истинска, постоянна, вечна, съвършена, а аз съм отделен от нея и се намирам в някаква лъжлива реалност! Живеем във въображаем свят, както наричат кабалистите нашия свят. Той ми се представя така, както халюцинира човек, който е загубил съзнание.

Трябва да използвам тези въображаеми картини толкова, доколкото съм способен и доколкото ми дават, за да се издигна. Сякаш свише ми казват: „Това е достатъчно, във всичко останало ще ти помогнем отвън. Но намирайки се в безсъзнателно състояние, си длъжен сам да направиш някакво усилие, за да излезеш от него”.

Виждали ли сте как довеждат човека в съзнание? Разтърсват го и го събуждат, не му дават да  потъне вътре в себе си, принуждават го да отвори очи, да започне да гледа, да реагира. Колкото повече работят върху теб и те пробуждат, толкова по-добре това ти помага да стигнеш до чувството, да събудиш в себе си вътрешните сили. И тогава започваш да възприемаш заобикалящите те, а не потъваш в себе си.

Има такива мигове, когато само от теб зависи къде в крайна сметка ще се окажеш – в съзнание или в безсъзнание. И за нас е необходимо да се пробудим и да пробудим света.

Няма съмнение, че ако съществува програма за развитие, която ни вози като във влак, то сме длъжни да пропътуваме от началната точка до крайната, до пълното освобождаване. Но в самия край на този път има участък, в който трябва сами да участваме в своето движение към целта.

И тук също нямаме избор – ако не искаш да участваш, ще те принудят. Не може без изобщо да участваш в програмата, да стигнеш до нейния край. Няма да почувстваш тази крайна точка, ако до този момент не си участвал в движението към нея.

Участието ти е необходимо за теб самия – за да те развие, да те научи на нещо. Само тогава ще можеш да почувстваш какво означава пълно освобождаване.

А без това няма да успееш нищо да почувстваш. Ние и сега се намираме в света на Безкрайността – но нима го усещаме? Усещаме напълно противоположното – заради неразвитостта на възприятието.

Затова, нашето развитие, започвайки от този момент и до окончателното освобождаване, трябва да премине с нашето активно участие. И всичко това също е заложено в замисъла на творението и в програмата на неговото развитие.

Просто настъпи моментът! Както детето, което расте, и колкото по-голямо става, толкова по-голямо участие трябва да взема в своя живот. Трябва да се научи какво е необходимо да прави самото то – дори и да е само това, да събира своите играчки. Докато не порасне и не стане възрастен, който може сам да се обслужва и да служи на другите хора.

От урока по статията „Обобщаващо въведение (Птиха колелет)“, 27.05.2011

[44156]

Кабалистите – за любовта към ближния и любовта към Твореца, ч.6

Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите – са мои

Любовта към ближния – средството за достигане на любовта към Твореца

Изобщо съществуват само две заповеди:

–          Човек към Твореца,

–          човек към човека.

Но и двете са предназначени да доведат човек към крайната цел – сливане с Твореца. И практическото изпълнение и на двете е едно. Защото извършвайки нещо безответно заради Твореца, без каквато и да е изгода за себе си, човек не чувства дали изхожда в своите действия от любов към другаря или от любов към Твореца.

Баал аСулам.  Дарованието на Тора. п. 13.

[44195]

Златните мини на душите

Баал аСулам, Бейт Шаар аКаванот (Вратата на намеренията), глава „За Песах и изхода от Египет”: Първите поколения, поколението на Енош и поколението на Вавилонската кула, заточили Шхина на върха на „седмото небе”.

Исраел от поколението на Египетското робство са били същите искри „кери” (изгубено семе), които е ронил Адам Ришон 130 години, докато не се е родил Шет.

Искрите на „кери” са светлината Хохма (мъдрост), които са имали намерение да получат егоистично, заради себе си. Ако светлината Хохма не достигне до правилното място, което се намира под екрана, и не се облече в светлината Хасадим (милосърдие), тогава тя се нарича „ронещо семе на земята” (от иврит, „арец” – земя, и „рацон” – желание), „напразна загуба”.

Всеки човек трябва да премине през тези стъпала, поколенията Енош и Вавилонската кула, през егоистичните желания, които не зачитат никой и желаят направо да получат всички наслаждения, което се нарича „изгубено семе”.

Душата е подобна на злато и когато е изкопано от „земята”, то е примесено с боклуци, докато не бъде почистено, за да се отдели цялата мръсотия и да се назове „злато”.

След разбиването на съсъдите, което се случило в нашите корени, в духовния свят, нашата душа е потънала в желание за получаваме на наслаждение заради себе си и напълно се смесила с тях. Има много малко искри на отдаване, които свършват в това егоистично желание, които е много трудно да бъдат извлечени от него.

Това е подобно на златна мина – добиване на злато от земята, когато хиляди тоновe почва трябва да се пресеят и да преминат през различни процеси докато най-накрая бъдат извлечени няколко грама злато. Почвата не идва от случайно място, а от там, където преди е било златото. Въпреки това трябва да бъдат повикани камиони заради почвата, за да бъде тя изчистена, промита с вода и пропусната през филтри, така че накрая да се извлекат няколко късчета злато.

Такъв е произхода и на нашата душа след разбиването. Вътре в огромното егоистично желание има няколко разпръснати искри, които също са егоистични, но са способни да бъдат поправени за да отдават. Имено тях трябва постепенно да отделим и това е работата, която трябва да направим.

От урока по книгата на Ари „Вратата на намеренията”, 18.04.2011
[40968]

Човекът, дошъл, за да ни изведе нагоре

Цялата наука кабала е дошла до нас от книгата „Зоар” и произведенията на Ари. Но ако не е бил Баал а-Сулам, ние не бихме могли да я изучаваме. Защото книгата „Зоар” е пълна с иносказания, разкази, разбираеми само за човека, който се намира на същото духовно стъпало и може да разшифрова тези загатвания.

Що се отнася до Ари, то той, самият нищо не е писал – той само е говорил. Всички произведения на Ари са написани от неговия ученик, Хаим Виталем, и цялото това многотомно събрано съчинение е основано на това, което Ари е казал за половин година. Толкова кратко време е съществувала неговата група, която той е обучавал, и след това е починал.

Този материал по различни пътища е попаднал при различни хора, които от него са направили книги. Една част от записите са се пазили на някакво тайно място, а друга е била погребана в гроба на Хаим Витал, и после са я извадили от там, отваряйки гроба. Трета част се е предавала по наследство и е преминала през много хора и кой знае какво са направили е нея.

А Ари е говорил за цялата система общо и ако човек няма пълния материал, и не е способен да го разучи добре, то не може правилно да го организира. Затова, макар тези записи да са били събрани също от кабалисти, то там много не е достигало и не се е спазвала правилната последователност.

Затова Баал а-Сулам е добавил към произведенията на Ари своя коментар, за да успеем ние да следваме това естествено течение, от лесното към все по-сложното и обучавайки се в правилната форма, да можем да разберем написаното от Ари.

Без това, ние нищо нямаше да разберем. А в науката кабала това е много опасно, защото ако ти не разбираш, за какво се говори, то можеш да си фантазираш всичко, каквото ти е изгодно.

Затова на нас ни е необходимо да разберем, каква голяма работа е извършил за нас Баал а-Сулам, без която ние нищо не бихме достигнали. Понякога ме питат: има толкова много други кабалисти – защо ние не изучаваме техните произведения? Но няма от кого повече да се учим, защото всички те са писали от своята висока степен – такива, като АГРА, Рамхал. Да учим по тези произведения е невъзможно, защото те не са разшифровали това за обикновените хора, такива като нас, за да можем да разберем и използваме това, да го реализираме върху себе си.

От урока по статията „Обобщаващо въведение (Птиха колелет)“, 27.05.2011

[44159]

Не разкривай тайните на своето сърце

В кабала не е прието да се говори за лични усещания. Говорят за любовта към другарите, но само общо – като не говорят за себе си и като не изричат конкретни имена.

Трябва да говорим за величието на учителя, величието на Твореца, групата, другарите, важността на целта, защото без това, да се въодушевим един друг, ние няма да напреднем. Това ни дава сили за работа, и именно в това е целия смисъл на групата. Но за всичко това се говори не от първо лице, като не разкриваме своите собствени чувства, желания (келим).

Защото останалите още са непоправени до степента Бина (хафец хесед), за да „не правя на другия това, което е ненавистно на теб самия“ и могат да те повредят със своите мисли. Затова съществува такава забрана.

Ти разказваш за това, колко е велика духовната цел – но не за това, как ти или някой друг е вдъхновен от духовното. Необходимо е да се разказва за закона, действащ в мирозданието, за формулата, съществуваща в системата от сили, а не да се показва на някого лично.

Цялата наша работа е вътрешна и скромна. Аз трябва да видя групата не както конкретни хора и лица, а както сили, стремящи се към Твореца, към отдаване, и обединяващи се, за да достигнат заедно тази цел. Тази връзка между нашите желания, тази мрежа, която и ни свързва се нарича група.

Затова, когато аз говоря за групата, не споменавам имената на хората. В нея сякаш няма хора – има само желания, свързани във взаимно поръчителство! Ако тези желания достигат такава връзка, която да стане действително отдаваща съгласно първото духовно стъпало, то те я разкриват и я напълват със светлината Хасадим, с взаимното отдаване.

От урока по статията на Рабаш, 26.05.2011

[44033]

Народ, който не притежава друго, освен идеи

Въпрос: Можем ли да отделим геноцида над еврейския народ, като едно отделно явление?

Отговор: Това не е просто историческо, а природно явление. То е вкоренено в самата природа.

Унищожаването на другите народи по време на втората световна война е било свързано в частност с плановете на Германия за прочистване на териториите и е имало за цел да реши проблема с доставката на земеделската продукция. Всичко е било разчетено още предварително.

Но корена на “еврейския проблем“ се е усещал инстинктивно, още от незапомнени времена и до днес. Народът на Израел е особен народ, пазещ методиката за поправяне на света. И затова, когато друг народ иска да утвърди своята система – да допуснем нацизмът, – и да установи своя порядък в света, то този народ подсъзнателно чувства, че в света съществуват пазители на друга методика, която противоречи на неговата собствена.

“Аз утвърждавам, че обединение е възможно , само ако нашият немски народ се обедини и подчини светът на своя порядък и своята сила. Цялото Земно кълбо трябва да бъде наше. Но съществува един друг народ, който заявява, че владее методиката. Той няма нито реалната сила, нито държава, нито армия – нищо освен идея. И тази идея живее у евреите в продължение на хиляди години, тя е заложена в природата и аз не мога нищо да сторя с това. А между другото, днешното мое решение  е диаметрално противополжно на тяхното решение“.

Тук става въпрос за идеологично противопоставяне: “Аз трябва не само да подтисна евреите, а да ги изтрия от лицето на земята. Само тяхното пълно изтребване ще стане доказателство за моята правота, която самата природа, Висшата сила, Творецът ще потвърди.  А ако ги оставя живи, то дори на себе си няма да успея да докажа, че съм прав в своето решение за народното и световно единство“.

Немците са искали да обединят народа, да утвърдят правилния от тяхна гледна точка порядък и в такъв случай, за тях не съществува друг по-омразен враг от евреите, притежаващи друга методика за обединение на света. Това се разкрива на идеолозите поради самата им природа. Това е вкоренено в общото желание на света.

Справка по темата: Юлиус Щрайхер, идеолог на расизма, осъден от Нюрнбенгският трибунал за антисемистка пропаганда и призиви към геноцид, по време на делото, станал и силно извикал: «Purimfest!» (еврейския празник Пурим —триумф над враговете на  юдеите). Уикипедия

[42034]

Кабалистите – за Тора и Заповедите, ч.41

Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпросите си по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите – са мои.

Само светлината, заключена в Тора възвръща човек към Източника

Главната цел, възложена на нас (духовната) работа (над себе си) – е да достигнем целта, заради която светът е създаден – (да дадем на Твореца възможност) да наслади творенията. А затова ние трябва да подготвим себе си за придобиване на желания за отдаване (желания с намерение за отдаване), което се и явява поправянето, за да бъде съвършен подаръкът на Твореца, за да не чувстваме ние срам по време на получаването на наслажденията.

И като средство за това – ни е дадена Тора и заповедите, за да придобием тези желания, както е казано от мъдреците (Кидушин 30): Казал Творец: “Аз създадох злото начало и Аз създадох Тора – попдправката за него (за неговото поправяне)“, с помощта на което то губи всички искри на любов към себе си, и ще се удостои, така че всички негови желания да бъдат насочени само към това, да достави наслаждение на Твореца“.

Рабаш. Шлавей Сулам. 1987 г, статия 10. „Каква е тежестта на злословието и против кого е то“.

[42249]

Кабалистите – за любовта към ближния и любовта към Твореца, ч.5

Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите – са мои

Любовта към ближния – средството за достигане на любовта към Твореца

За пребиваващият в егоизъм, няма разлика между любовта към Твореца и тази към ближния, защото всичко, излизащо от пределите на егоистичните интереси, се усеща нереално. Затова любовта към ближния, като цел е най-близка и достижима, тъй като е застрахована от грешки и има възможност да бъде контролирана.

Баал аСулам. Дарованието на Тора, п.15

Човек усеща себе си самостоятелно съществуващ. А всъщност – това е илюзия, тъй като всичко съществуващо е единствоно Твореца. И затова, който залъгва или огорчава другаря, лъже и огорчава Твореца, тъй като освен човека съществува единствено Твореца. А ако човек привиква да говори истината, това го сближава с Твореца.

Баал аСулам. Шамати, статия 67, Отдели се от злото

[44141]

Кабалистите – за любовта към ближния и любовта към Твореца, ч.3

Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите – са мои

Любовта към ближния – средството за достигане на любовта към Твореца

И двата етапа на поправяне на егоизма – поправянето относително другаря и относително Твореца, преследват една цел – извършване на действия заради Твореца. Защото за човек няма никаква разлика дали отдава на Твореца или на другаря, тъй като всичко, което става извън неговите интереси се оценява от тях като нереално.

Баал аСулам Любовта към Твореца и творенията

Указанието да поправи отношението към ближния до “Възлюби ближния както самия себе си“, се явява крайната цел на всички действия. В изпълнението на това указание е невъзможно да се обърка, защото е ясно, че само напълването потребностите на другаря, което човек поставя над напълването на собствените потребности, се явява мярата за неговото отдаване.

И затова не  поставя като цел “Възлюби Твореца с цялото си сърце и душа“, тъй като всъщност това е напълно еквивалентно със “Възлюби ближния като самия себе си“. И ако в отношението към Твореца може и да се обърка, то другаря се усеща явно и собственото отношение към него той може правилно да оцени.

Баал аСулам Любовта към Твореца и творенията

[43933]

В него е целият ми живот и цялата ми свобода

каббалист Михаэль ЛайтманОт всяко състояние е необходимо да извадим само едно желание – за поправяне. Намираме се в процес на развитие на егоизма и висшата светлина, всеки път пробужда в нас все по-голямо желание за наслаждение, което усещаме като все по-голям недостиг от напълване.

И ако не го поправим, тогава този процес продължава. Егото се развива все по-силно и ние чувстваме, че все повече и повече не ни достига, за да бъдем щастливи!

И както съществуват 4-ри степени на развитие на желанието – неживо, растително, животинско, човешко, така съществуват и 4-ри степени на осъзнаване на това желание. Тоест, може да се случи така, че много силно да страдам, но да не знам от какво. Мога да страдам съвсем малко, но вече точно да знам защо – тоест да разбирам причината за своите страдания!

Накрая, стигаме до такова състояние, когато напълно ясно виждаме своята неразривна, органична връзка с висшата светлина, с Твореца, който осветява нашето егоистично желание. И с тази светлина, Той пробужда егото във всеки от нас, съгласно собствените му, определени за него условия.

Светлината поражда в нас усещане за недостиг, страдание. То расте и количествено, и качествено. Количеството е просто броя на нашите житейски проблеми, усещането на злото. А неговото осъзнаване е вече нещо друго. Усещането на злото е чувството, че ми е зле. А неговото осъзнаване  е, когато знам от какво ми е зле. И причината е, че има някаква цел, имай някой, който организира за мен всичко това, който ме управлява и преднамерено пробужда в мен усещането за страдание, за да мога със собствени сили да стигна до осъзнаването на своето зло.

Така, Той ме довежда в групата. И тук, не просто усещам някакви безцелни неуспехи, а се уча да превръщам лошото усещане в целенасочено. Тоест от всички преживявания, свързани с недостиг на пари, власт, почит, знания и всичко останало, трябва да премина към грижата за съединението в групата, и само в зависимост от него да съдя за своето състояние – дали е лошо или добро.

Трябва да се издигна над всички други оценки и измервания. Не е важно как усещам себе си в своя личен живот – достатъчно е да имам най-необходимото. А всички останали тревоги, ще пренеса върху връзката ми с обкръжението – защото там е съсредоточен целият ми живот, цялата ми свобода и моята реализация.

Затова, именно по моята връзка и отношение с обкръжението, оценявам: в добро или лошо състояние се намирам, разбирам ли, че в него е целият ми живот и само по отношение на него осъзнавам своето зло. Тоест вече започвам сам да насочвам своето усещане за злото там, където искам да го почувствам, и по отношение на какво.

От урок по статия на Рабаш, 10.05.2011

[42744]