Entries in the '' Category

Поглед върху действителността през паралелните светове

Трябва да се разбере, че „Няма такава тревичка долу, над която да не стои ангел свише, който я бие и я кара да расте”. Тоест, всички събития ставащи в този свят, от най-лошите и до най-добрите, всички те имат само един източник – отгоре се спуска сила, която предизвиква в този свят действие, мисъл, процес.

Няма нищо в нашия свят, което да не се управлява свише – от най-малките частици на атома до най-големите галактики, от всяко движение в мислите, думите, действията на човека, животното, растенията, на неживата природа. Т.е., даже когато ни се струва, че сякаш ние си взаимодействаме един с друг, това също минава през върха и се регулира от там, от висшия свят.

Двата свята: висшия и нисшия, съществуват паралелно един спрямо друг, и всички сили се спускат от висшия свят в нашия свят, управлявайки всеки детайл.

 

Но може да се каже и иначе, че висшия свят е много по-вътрешен, както се казва „вътрешната част на Тора” или „вътрешната същност на нещата”. Целият висш свят се скрива вътре в този свят и оттук управлява цялата материя.

Но както и да си го представяме, нашия свят – това е свят на следствието, и затова ние не сме способни да решим в него нито един проблем. На нас само ни се струва, че можем да извършим тук някакви поправки – но това е така само, за да ни обърква. За това, че само с течение на времето, след много старания, ние накрая да осъзнаем, че нищо не сме постигнали, а само сме влачили след себе си всички неизправности, докато не стигнем до една голяма криза.

И тогава ние, накрая, се хващаме за главата и започваме да разбираме, че проблема е в това, че ние сме действали сами, със собствени сили, а не сме поканили висшата сила, за да действа тя вместо нас.

А висшата система, или действа отгоре надолу по безусловен, неизбежен начин, когато от висшия свят – света на решенията и действията, по естествен начин се спускат в този свят сили и пораждат в него действия. И тогава се получава, че нашия свят се управлява отгоре, което се нарича естествен ход на събитията – „в своето време” (беито), т.е. съгласно естествената програма на развитие.

Но маже да бъде и по друг начин, когато аз сам се включвам в това управление на нашия свят свише. Ако аз усещам тук долу какво става и моля за промяна, въздействайки на корена (на корена на своята душа във висшия свят), а този висш корен, на свой ред, въздейства на мен, и между нас възниква разкриване, общуване, ответна реакция – то това означава, че аз напредвам по пътя на ”ускоряване на времето” (ахишена), а не по естествения начин.

Тогава аз издигам нагоре молитва, МА”Н, получавам отгоре отговор, МА”Д, и по такъв начин сам участвам в преминавания от мен процес.

Всички страдания, които ние усещаме, идват единствено за да ни разкрият, че ние нищо не можем да направим, оставайки в рамките на нашия свят. И ако действително искаме нещо да променим – то трябва да повлияем на корена. Науката кабала ни обяснява, че целия живот ни е даден за това, да ни задължи да се обърнем към корена.

А всичко това е необходимо, за да предизвикаме ние, накрая, такова състояние, когото целия този свят се издигне във висшия свят и се слее с него, изчезвайки от нашите усещания.

От урока по статията „Обобщаващо въведение (Птиха колелет)”, 27.05.2011

[44138]

Отворете вход за светлината!

Въпрос: Как на практика мога да повлияя на другарите си, за да пребивават те в правилно намерение по време на урока и най-главното – по време на четенето на книгата Зоар?

Отговор: Преди всичко, ние трябва да се поддържаме един друг във вътрешното търсене, във вътрешното усещане, защото това се нарича поръчителство. Без взаимната ни поддръжка, аз няма да достигна състоянията, в които ще усещам всички общи желания като свои.

И не защото те се нуждаят от мен или аз от тях. Тези действия са много по-дълбоки от външната поддръжка. С тях аз пробуждам себе си към осъзнаване на това, че всичко това е желанието – съсъда на моята душа

Понякога аз мисля за съединяването в желанията, но разбирам това или не, самият аз по този начин възбуждам светлината, ако извършвам действия, насочени към единството на нашия духовен съсъд/желание. Защото светлината – е една. И ако аз не се обръщам към нея посредством едно желание/съсъд – аз не пробуждам светлината.

Затова аз трябва да мисля за общите желания, в които ние пребиваваме във взаимно отдаване и поръчителство. Всъщност, поръчителството – това е това тясно отворче, през което ние откриваме входа на светлината. Защото поръчителство означава, че ти вече си съединен с други в единство, подобно на единството на светлината.

От урока по Книгата „Зоар”, 15.05.2011

[43091]

Степента на стремежа и тъгата

Баал а-Сулам.”Плодовете на Мъдростта. Послания”, стр. 70, писмо 19: ”Душата” – това е мярката на стремежа и тъгата.

Въпрос: Количеството на стремежите и тъгата може да се разбере, но какво е тяхното правилно качество?

Отговор: За всеки човек и количеството, и качеството се определят субективно, в зависимост от корена на неговата душа и нейната мисия. Но, както е и в нашия свят, има всевъзможни състояния, които ние можем да измерим по висотата и по техния характер – по степен на страданията или радостите, по остротата на техните усещания, по темпото на въздействие върху човека.

Баал а-Сулам им дава оценки всичко по три параметъра. И макар, че ние различаваме доста повече, но в крайна сметка те всички се събират в тези три: ”в това място, в това време, в тази жена”. (пояснение в урока)

От урока по писмото на Баал а-Сулам, 01.05.2011

[41877]

Какъв виждаш ти своя път

Книгата „Зоар”. Глава ”Мишпатим”, п.42: Душите, за които се говори тук, това са души на ”малки деца”, хранещи се със силите на своите майки, и Творецът вижда, че ако те се въплътят в света, ще се разсмърди духа им и ще се вкиснат като негодно вино, и затова Той ги събира, когато са още малки, докато още излиза от тях приятен аромат.

Следва да не се забравя, че става въпрос за нашето желание за наслаждение, което се разделя на всевъзможни част. Тези части минават поправяне и се наричат с различни имена: ”деца”, ”жени”, ”слугиня”, ”господарка”, ”свещеник”, ”ученик на мъдреца” и много други.

Няма нито една дума в цялата реалност, в книгата „Зоар”, във всичко, включвайки и този свят, което не би указало на форма на желание. А науката Кабала ни помага с помощта на светлината да дадем оценка на желанието: какво е то, какво то представлява, по какъв начин е насочено, направо или засега противоположно, какво не му достига и какво да правим с всички тези желания.

Да кажем, че сега пред нас се изправя огромен свят. Така ние го усещаме. Но всичко това са видове желания и ако можехме да ги различим, то бихме видели не тяхната външна форма, а вътрешната мрежа – как трябва да обърнем всяко то тях, така че да го насочим към достигане на единство и всеобщо отдаване. В крайна сметка става въпрос само за това и за нищо друго.

Книгата „Зоар” ни обяснява пътя на въздействие на светлината върху келим/желанията, как тези желания пристъпват постепенно към процес на изясняване и поправяне – или по пътя ”беито”(в своето време), или по пътя ”ахишена” (ускорявайки времето), ако човек е способен да ускори развитието си.

Четейки Зоар, всеки човек изучава, какво се случва с него или по пътя ”беито” или по пътя ”ахишена”. Той вижда и това, и другото, в зависимост от това какво иска да види своето развитие.

От урока по Книгата „Зоар”, 28.04.2011

[41681]

Изпълнявайки своето предназначение

Световен конгрес”WE!”, Ню Джърси, урок N:7

Въпрос: Следвайки съвета ви да разширя своя свят, аз присъединих към себе си, доколкото можах, подобни на мен частици. Но аз виждам как хората, намиращи се извън нашата група страдат, тъй като ние не донасяме до тях науката кабала и съществуващата между нас степен на връзка.

Отговор: Аз вече ви говорих как да се разпространява науката кабала. Дайте да почетем най-простата и лека книга, например ”Вавилонската кула – последният етаж”, на един човек, на втори, на трети. Открийте при вас неголяма библиотека и по този начин ще видите, заинтересовани ли са хората от това или не. Усещат ли те, че наистина има причина за този хаос? Разбират ли, че има решение?

Така е най-добре да се действа, защото когато започнете да говорите с тях, вие навреждате и на себе си и на тях. Най-доброто разпространение е – дайте им да почетат книга.

Въпрос: Но какво мога още да направя, за да укрепя връзката между тези, които изучават науката кабала?

Отговор: Това е друг въпрос. Заслужава си да се обедините с другите жени, за да може с общо усилие, желание, безпокойство и стремеж да подтиквате мъжете да работят повече между тях над разрушаването на техния егоизъм и укрепване на взаимната връзка.

Вие даже не си представяте, колко голямо е влиянието на жените над мъжете! Аз много пъти в своя живот съм получавал отлични съвети от жена си – буквално, сякаш от ангел от небесата. Често тя ми предлагаше решение в най-критичните състояния – говоря за духовни решения.

Вие, жените, можете да влияете на мъжете и не трябва да се отклонявате от тази задача.

От 7-я урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 03.04.2011

[41462]

Когато чашата е пълнa

Въпрос: Как да не позволя на егоизма да обере всички плодове на моя труд?

Отговор: За това е необходимо всички сили, които ти получаваш, да отиват за обединението. Обаче на пътя към следващото състояние, на теб ще ти се наложи да се поизпотиш, почти да уловиш успеха за опашката – и да паднеш, не достигайки го. Да паднеш още по-ниско, отколкото си бил по-рано.

Благодарение на това, ти разкриваш какво ти липсва, за да достигнеш истинското обединение. Тогава ти се стараеш да подобриш групата, да издигнеш величието на Твореца и другарите, да се поставиш под въздействието им, за да се въодушевиш още по-силно… Ти правиш всичко възможно, възпламеняваш се от всеобщото настроение, и изведнъж – бум! Отново падаш.

Паденията ще продължат, докато ти не достигнеш до мига на истината. Това ще бъде такъв крах, че след него ти ще кажеш:”Край!” Няма да се получи – това идва от само себе си, когато ти наистина се отчайваш.

Обаче това не е просто отчаяние – ти се отчайваш в силите си, а не в целта. Това отчаяние – не е слабост, а завършен анализ на ситуацията: ”Аз сам няма да пробия – не съм способен. Къде е оръжието, което ще ми помогне? Тук ми е нужен Твореца и сега в мен има сили, за да изискам от Него помощта”.

А всичко, което е било досега, са били само напразни ридания.

Въпрос: Значи, аз трябва да върша нескончаема, почти безкрайна работа?

Отговор: Не, напълно крайна е. Съществува точна мярка,”чаша”, която се пълни. Финалната черта вече е прекарана. А като цяло, това е и подема на първото духовно стъпало.

От урока по статия на Рабаш, 22.04.2011

[41239]