Entries in the '' Категория

Пътят към Твореца е един

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Само чрез мъжката група ли може жената да се насочва към Твореца?

Отговор: В никакъв случай! Жената също трябва лично да се настройва към Твореца! Това движение чрез мъжката група е само затова, да изведе всички нас на това ниво. Но настройването – е все пак индивидуално.

Нима у жената няма връзка с Твореца?! Ние напредваме заедно: мъжете не могат да напреднат без женското желание, а жените не могат да се придвижват към Твореца без мъжкото усилие. Всичко това трябва да бъде заедно, точно както е и с раждането на децата.

Движението – това е раждане на всеки стадий, когато ние раждаме следващото състояние. Сама жена не може да бъде родител, точно както и мъжът. Те са задължени да бъдат заедно, да създадат семейство, да се грижат за общото семейно обкръжение, и тогава да раждат новите състояния.

А отношението към Твореца и при мъжа и при жената е – лично. Но движението може да бъде само групово. Аз лично се настройвам към Твореца. Но откъде получавам? Получавам чрез групата.

Влиянието на средата и върху мъжът и върху жената е решаващото.  А жената също не може да напредва, ако не ѝ влияе обкръжаващата среда, само че не женската, а мъжката.

От празничния урок на руски език, 21.04.2011

[41978]

На границата на светлината и съсъда

Въпрос: Във „Въведение в науката кабала“ Баал а-Сулам пише, че „получаващото желание с всички негови разновидности е било изначално включено в замисъла на творението“. За какво говори това?

Отговор: За това, че няма нищо ново, а има само разкриване, проявяване на вече съществуващото. Всички форми са изначално заложени в желанието, всички светлини вече присъстват в светлината.

Какво тук е новото? Това, че между тях ще се роди – Човекът. Той ще се появи на границата, пожелавайки да направи правилната връзка между светлините и съсъдите.

А дотогава му е необходимо, те да се различават, за да може да има скриване и при едните и при другите. Той сам ще ги свързва на всяка степен: малко желание – малко светлина, отново и отново. Именно човекът определя, в каква форма те се обединяват, – така, че техният съюз да служи за отдаване.

Аз вземам желание – колкото може, и светлина – колкото е нужно за поправянето, и със своите усилия създавам такова съчетание между тях, че те да обезпечават получаването заради отдаване. Тази форма и ще стане форма на Човека, състояща се от съсъда и светлината, от две начала: „нещо от същността“ и „нещо от нищото“. Така човекът сам формира себе си.

Излиза, че многообразието от светлини и съсъди е зададено изначално, но не е предопределена тяхната правилна връзка, формата на Човека. Всеки път ние трябва да проверяваме тази форма и да искаме нейната реализация.

От урока по „Въведение в науката кабала“ (Птиха), 24.05.2011

[43877]

Мостовой – мостче към кабала

Мнение: П. Мостовой (академик в Академията  по проблемите на безопасността, отбраната, реда и законността, арбитър на Комисията РСПП по корпоративна етика, адвокат):

„До началото на 20-ти век стана ясно, че икономиката зависи от интензивността на потребление на стоките и затова, „рекламата е двигател на търговията”. Успехът на производителя на стоки зависи от необходимостта от неговите стоки – ето защо, в хората трябва да се култивира желание за неговата стока.

Всичко беше насочено към увеличаването на потреблението. На обществото, изкуствено се насаждаха ненужни желания за използване на ненужни стоки, които не са предназначени за насъщните потребности, а за изкуствено създадени в хората потребности под влияние на рекламата.

Съществуват два вида потребление:

егоистичен (нестихващ) вид потребление – наложен от „консуматорското общество”,

– алтруистичен (разумен, ограничен, консервативен) вид потребление.

Егоистичният вид потребление, вследствие на изтощаването на природните ресурси, на нарушаването на екологичното равновесие, на възбуждането на „гладната” част от човечеството, води човечеството към катастрофа. Обществото вече разбира, че преходът към разумно потребление е неизбежен, но самият преход изглежда неосъществим.

Преходът от егоистичния модел на потребление към алтруистичния, може да стане само постепенно. Необходимо е да се разработи разпределение на средствата за съответните социални програми. Необходима е разяснителна работа сред населението. Задачата трябва да бъде обявена като първостепенна за цялата западна цивилизация.

Проблемът е в разясняването. Ясно е, че трябва да се откажем от онова, което е свръх необходимото, но не е ясно „защо”. Как да се появи в хората нова мотивация, заради която да полагат усилия – да се променят механизмите на връзката. Масите трябва да се въодушевят от тази цел. Потреблението да започне да се променя чрез промяна на подсъзнанието на хората. Да се започне с най-простото – да се забрани рекламата.”

Реплика: С всеки изминал ден се появяват все по-разумни статии, доближаващи се все по-близо до мнението на кабала. Увеличава се вероятността, осъзнаването на необходимостта от прехода към разумно потребление, да се възприеме като неотложна и да остане въпроса: „С какво да напълним егоизма, т.е. желанията, над нивото, необходимо за съществуване?”

Кабала дава отговор – само с висшето постижение. В противен случай, егоизмът в хората ще остане и те, по всяко време ще се стремят да се „откъснат”, което означава, че целта „Равновесие на обществото с Природата” няма да бъде постигната. Като резултат, ще получим нова съветска власт с разпределители и надзиратели. Надявам се,  че следващото нещо, което ще бъде открито, ще е разбирането на възможността за духовно напълване, под формата на награда за доброволното ограничаване на егоизма.

[43893]

Кабалистите – за любовта към ближния и любовта към Твореца, ч.4

Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите – са мои

Любовта към ближния – средството за достигане на любовта към Твореца

В любовта към другарите, човек не може да залъгва себе си, казвайки си, че ги обича в същото време, когато всъщност не ги обича. Защото в това той може да се контролира. Докато в любовта към Твореца той не е в състояние да оцени наистина ли намерението му е “заради Твореца“ или заради  “самия себе си“.

Рабаш. Шлавей Сулам. Да отидем при Фараона – 2. Статия 13, 1985-86 г.

Поправянето на отношенията с ближния се явяват надеждно средство да се достигне до отдаване на Твореца, защото отношенията с другарите са непостоянни и неопределени, въпросите относно отношенията с тях постоянно занимават човека, целта за поправянето се усеща реална.

В това време, когато работата по поправяне на отношението към Твореца е постоянна и определена и не възникват въпроси относно тези отношения от страни, затова човек привиква към някакво изпълняване на отношенията, а изпълняваното по навик не носи полза.

Баал аСулам. Дарованието на Тора, п.14

[44056]

Ние – канибали!

каббалист Михаэль ЛайтманЕ.Фром, социолог, в статията “Човек – кой е той? “:

“Най-ужасната човешка страст – стремежът на силния да използва слабия, за достигане на своите егоистични цели. Това е изтънчена форма на канибализъм.

Когато човек престане да бъде средство за употреба на своя силен събрат, тогава започва в частност човешката история. И за това не е достатъчно осъзнаване, а е необходимо още и разкаяние”.

Реплика: Под разкаяние трябва да се разбира осъзнаване на злото като личен егоизъм. В степента на осъзнаване на егоизма като зло, можем да се “отървем” от него и да осъзнаем, че доброто е в обединение, отстъпки и  любов – и тогава всеки усеща нуждата от другия и е готов да му помогне във всичко.

Такова действие е възможно само под въздействието на разкриване на единната система от всички връзки, когато всеки започва да усеща другите като части от своето тяло, както майката чувства младенеца.

Природата ще ни доведе до това: по неволя – с кризи и войни, или с добро – с наше съгласие.

[44081]

През буквите на книгата „Зоар“…

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Буквите, за които разказва книгата „Зоар“, изразяват ли видовете връзки между нас?

Отговор: Разбира се! Само връзката между нас! Без тази връзка между душите авторите на книгата „Зоар“ не биха могли нищо да постигнат. Всичко се постига в мрежата от връзки между нас.

Какво постигаме? – Силата на отдаването. Цялата съвкупност от тези сили на отдаване се нарича Творец (“Бо-Ре”, “Ела и Виж”), която ние разкриваме във връзката между нас – свойството отдаване и любов.

Ако ние постигаме това във вид на сила – това е наше желание, съсъд за разкриване на светлината. Ако ние постигаме в него впечатление, светлина – това е Творецът, светлината, разкриваща се в съсъда, в желанието. Освен това няма нищо друго.

Всичко, което четем в „Зоар“ или във всички кабалистични книги, това са само впечатления на човека, кабалистта, от неговите постижения на силата на отдаване вътре в своите желания, съгласно подобието на свойствата. За своите желания, за силата, която той постига, за своите впечатления, той и ни разказва на нас, обяснявайки това в такава външна форма.

Може да се изрази в музика, песни, красиви думи, и може да се обясни на езика на кабала, талмуда или сказанията. Но в крайна сметка кабалистите ни обясняват техните постижения.

От урока по книгата „Зоар“, 26.05.2011

[44043]

Точката, вместваща в себе си Безкрайността

Всичко започва от черна точка, „създадена от нищо”, върху която въздейства висшата светлина и развива творението. Цялото развитие, освен тази точка „еш ми аин“ (нещо от нищо), идва от светлината – от силата, действаща в творението, в „познатата” част.

Откъде във всеки един от нас се вземат такива различни свойства? От светлината! Точката на творението „от нищо” – е само точка. Но Творецът, разделяйки своето отношение на милиарди различни творения, а след това, съединявайки ги обратно с всевъзможни видове връзки така, че всяка се съединява с всяка от 7-те милиарда, иска да изрази себе си в материала, който е „създаден от нищо”.

Той не би могъл да изрази това по никакъв друг начин, а само чрез такова многократно увеличаване на броя на малките творения, всяко от които е създадено по своя особен, уникален начин, който не се повтаря в никое друго.

Всяко творение постига своето лично поправяне, отменяйки в себе си тази част „еш ми аин“ (нещо от нищо) и пожелавайки изцяло да се състои от свойствата „еш ми еш” (съществуващо от съществуващото), за сметка на което може да се съедини с останалите. По този начин, то увеличава своето „еш ми еш” от тази малка точка, дадена от Твореца – до Безкрайността, до висотата на самия Творец.

По какъв начин аз, малката точка, възникнала от нищото, създадена с почти нулево отношение към Твореца, стигам до Неговото разкриване? Аз се съединявам с всички останали точки (желания), отменяйки своето „създадено от нищото” и за сметка на това, израства моето „съществуващо от съществуващото”, до размера на цялото мироздание, което присъединявам към себе си.

Тоест за сметка на това съединение, създавам от точката целия духовен съсъд „еш ми аин”, напълнен с Безкрайното отношение на Твореца „еш ми еш” към всички. Това е възможно само чрез увеличаването на броя на тези малки части, всяка от които се съединява с всички, и всички те многостепенно се включват една в друга.

Един се съединява с друг, после тези двама, които са станали като един се свързват с трети и всички вътре помежду си, а тези тримата, които са като един – с още някого и т.н. Тоест това не е просто моето съединяване с всички останали, а система от връзки на много нива. И само чрез нея, Творецът може да изрази себе си вътре в общото творение, при завършването на тази работа в Края на поправянето (Гмар тикун).

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 26.05.2011

[44059]

Между два огъня

Баал а-Сулам, вестник ”Народ”: ”Единствената надежда: по основателен начин да разработим за себе си отново народното възпитание, отново да разкрием и възпламеним естествената народна любов, поизгаснала отвътре, отново да оживим тези народни мускули, които не действат в нас вече две хиляди години, използвайки за това всевъзможни подходящи средства”.

Въпрос: Какво е това – „народна любов”?

Отговор: Братската любов. Във всеки народ е заложена своя любов, понеже народите произхождат от седемдесет корена на Зеир Анпин. Всеки народ има място в тези корени, и затова всички хора чувстват своето участие в общия корен.

Въпреки егоизма и индивидуализма, ярко проявяващи се днес у всеки, в човека все едно има чувство за принадлежност към определен народ. Това чувство е присъщо на всеки народ, освен на еврейския. Защото Исраел – това не е народ, той няма корен сред седемдесетте корена. От всички народи, населяващи Древния Вавилон, Исраел са съставили хората с точки в сърцето. Те са се отделили от другите и са се обединили помежду си, благодарение на тази искра.

Когато искрата пламти отвътре и ги обединява, те живеят на духовно ниво, със своите сплотени точки в една душа. Когато тази душа се разбие, техните съсъди изчезват, и те падат в обикновени желания – желанията на народа. И тогава Исраел – не е народ, защото нищо не ги обединява, освен ненавистта на останалите.

Единствено външният натиск ги държи заедно. Ако натискът спадне, те веднага се разпръскват колкото е възможно по-далеч един от друг. На тях им е добре и комфортно, имено тогава, когато връзката отслабва. Ние виждаме това по евреите, живеещи сред другите народи.

Кога Исраел отново ще стане народ? Единствено тогава, когато се обединят около посланието, което Авраам е заложил в основата му:”Възлюби ближния, както себе си”. При това трябва да го направят не за себе си, а за света.

Защото ние се намираме на етапа на последното избавление, последното поправяне, което трябва да обхване целия свят. Баал а-Сулам пише за това в статиите ”Дарованието на Тора” и ”Поръчителство”: Исраел трябва да бъдат сплотени, за да поправят всички, посредством Твореца.

Желаейки да поправят себе си, Исраел издигат МАН, молба за целия свят – и тогава получават висшата светлина, възвръщаща ги към Източника. Тази светлина минава през ”шаблон” под названието ”Исраел” и приема правилната форма на единството. Защото сама по себе си светлината е абстрактна, безформена, а сега тя придобива форма, която се нарича ”Машиах”(Месия), и тогава поправя цялото огромно желание на народите на света.

Ако ние действаме по такъв начин, тогава – ние сме Исраел. А, ако ли не, тогава ние ще получаваме беди и удари – както от висшата светлина, така и от народите на света. Защото ние сме по средата между тях. Или ще изпълняваме задачата на координатор, или ние сме по-лоши от всички и ще страдаме от всички: направо от Твореца, а също така и косвено чрез другите.

Светлината трябва да си намери съсъд, а дотогава няма да се успокои.

От урока по вестник „Народ“, 08.05.2011

[42505]

Да промениш Висшия или да промениш себе си

Молитвата – това е връзката на човека с висшата сила, която изразява цялото му възприятие за тази сила. Има хора, които се молят, искайки за по-добър живот в този свят, има хора, които се молят за бъдещето на света, има и такива, които въобще не се молят и не вярват във висшата сила.

Но все пак те мислят за бъдещето си, а всяка такава мисъл се нарича молитва. А към кого да се обръщам, това вече е друг въпрос: към природата, към съдбата, към някаква неизвестност, към бъдещото си състояние или към висшата сила, която днес може да бъде лоша, а утре добра в зависимост от моята молба.

Молитвата – това е моето действие по отношение на следващия миг, надеждата да достигна определено състояние. В това определение влизат множество състояния, но все пак те се разделят на две, в зависимост от това на кого се моля: на Този ли, който се променя, и е в моите възможности да го накарам да се промени?

И тук хората започват да търсят тайни методи, позволяващи им да управляват висшата сила, за да стане тя по-добра, да измени реалността, света. На тази надежда да подобриш висшето са основани всички мистични и религиозни търсения. Човекът от този свят, живеещ със своя егоизъм си мисли, че това е възможно.

Но има и друг, много рядко срещан подход, който казва, че висшата сила не се променя – а ти трябва да знаеш, как да промениш самия себе си, използвайки силите, заложени в теб от природата! Това е кабалистичният подход, противопоставящ се на всички останали подходи.

Не е важно, мисли ли човек, че Бог е един или много, представя ли си се стоящ пред природата или пред някаква друга висша сила – главното е неговото отношение към нея. Тоест, търси ли той, как да използва силите на природата и собствената си промяна, за да постигне избраната цел – и, следователно всичко да зависи от него и от връзката му с тази сила?

Или той не гледа себе си, а гледа навън и търси някакви начини за да промени висшата сила. Така, както той егоистически иска да промени целия свят и да използва всичко за своя изгода – така той подхожда и към висшата сила, търсейки, как да Я използва за своите интереси, и какво да направи, за да му се отплати Тя с добро.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 09.05.2011

[42598]

Заплати с желанието – и ще получиш всичко

Въпрос: Всеки път, когато четем Зоар, мен сякаш ме притиска тежест, и ми е много трудно да остана бодър. Означава ли това, че Зоар ме поправя?

Отговор: Ти мислиш, че теб те поправят в съня? Прекрасно! На нас ни остава само да спим.

Ако по време на четенето на книгата „Зоар” ти чувстваш, че заспиваш, – това е само защото ти не се стремиш към поправянето, теб не те боли.

Представи си: ако ти сега страдаш от силно главоболие или болка в корема, и ти беше уверен, че Зоар веднага ще те излекува, – нима би заспал? Не, защото би усещал болката в тялото си.

А сега болката не се усеща непосредствено в органите на тялото. Ако ме вълнуваше съединението с другарите, ако аз исках това, и мен действително ме болеше от това, че у мен го няма това единение с групата, в която аз разкривам духовното, Твореца… Но нали вчера исках да я разкрия! Какво се е случило с мен сега? Вчера у мен имаше желание, а сега го няма…

Представи си: сега на теб ти дават възможност да влезеш в такова място, където можеш да получиш всичко. Но ти идваш – и трябва да заплатиш с потребността, с желанието си. Зад тезгяха стоят продавачи: ”Какво уважаеми желаеш?”- Ти трябва да им покажеш желание, да демонстрираш какво имено искаш. На тези същите ти сякаш им подаваш съсъд, който те да напълнят с това, което искаш.

Следователно, ти идваш на това място, на теб ти позволяват да влезеш тук, да се приближиш към продавача и той поглежда към теб: ”Какво желаете?”- А ти произнасяш със сънен глас: ”Искам да спя…”

Неясно, какво правиш тук, за какво си дошъл, как си дошъл към ”тезгяха”… Ясно, че на теб са ти дали възможност за сметка на минали заслуги. Но сега какво?

Затова, ако човек чувства, че заспива, – това говори за отсъствие на подготовка, пробуждане, за недостатъчна работа на обкръжението над него. Той действително се нуждае от помощ. Аз го разбирам. На нас не ни достига всеобщо пробуждане, за да може по време на четенето на Зоар всички да пребивават в усилие, в тревога, в напрежение. И така беше в началото, когато ние започнахме да четем Зоар. А после навикът притъпи вкуса. Трябва да се стараем да го върнем.

От урока по Книгата „Зоар”, 10.05.2011

[42677]

Като стрела, летяща право към целта…

Аз трябва да развия в себе си достатъчно чувствителност към злото, за да не се изключа и да не избягам от него, когато ми е зле, и да не търся приятното за себе си. Ще мога ли аз, с помощта на обкръжението да реша и със сърцето, и с разума си, че доброто – това е нашето съединение, а злото – е разделянето?

Ако аз чувствам, че някъде в сърцето или в разума не ми достига такова отношение, то това усещане за недостиг и поражда у мен молитва. Това е единствената молитва, на която висшата светлина реагира, защото това желание е насочено точно към нея. Тогава висшата светлина започва да ми въздейства, и ние започваме да работим съвместно с нея, съединявайки се.

Аз искам от нея да ми даде все по-голямо осъзнаване на злото в мен, което се нарича откъсване от ближния. А висшата светлина действа в отговор на тази моя потребност. Защото Тя се намира в абсолютен покой и е винаги готова – а моето искане точно съответства на нейната природа. И колкото повече аз се пробуждам, толкова по-силно става моето впечатление от висшата светлина. Тя не се променя – аз се променям!

Моето желание увеличава впечатлението ми от светлината и затова се казва, че светлината по-силно ме осветява. Така получавам отговор на молитвата си. Каквато е била молитвата, такъв и отговор е получен, нито по-малко, нито повече…

Затова човек трябва да изясни и да подреди всички свои желания, да ги погледне отстрани, като външен, обективен изследовател относително самия себе си, да се издигне над тези желания и да се ориентира какво желание му е необходимо, за да влезе в контакт със светлината. И това ще бъде само желанието за съединяване!

Защото светлината нарочно е разбила общия ”съсъд”, желанието, и единствено с тази цел действа, за да съедини обратно всички негови части. И ако у човека има такова желание, или той се приближава към него, това означава, че той идва към светлината. А докато се разпилява във всички други направления, то нека знае, че там няма какво да търси – там няма светлина!

Казано е:”Исраел (човекът, устремен ”направо към Твореца”), Тора (светлината на поправянето) и Творецът” трябва да се съединят в едно цяло. Тоест, стрелата трябва да бъде насочена право към целта, съгласно усещането и изясняването на човека.

Всеки път трябва да се старая да се насоча колкото е възможно по-точно по посока на светлината, за да може моето желание и Нейното желание да стоят точно едно срещу друго. Тогава ние ще работим на една и съща вълна, и аз ще Я помоля имено за това, което Тя може да ми даде. И тогава това ще се случи…

Ето това и ще бъде истинска молитва и най-бързият начин за моя напредък. Моето прицелване ще съвпадне с целта и аз ще изстрелям стрелата.

От урока по статията на Рабаш, 10.05.2011

[42740]

Да няма богати или да няма бедни?

Цялата методика се заключава в това, как да се пробудим за по-бързо напредване – да вземем в свои ръце силата на развитието и да го управляваме.

За тази цел, организирам за себе си обкръжение от хора като мен, за да ми въздейства и да ми даде допълнителна сила. Тоест всичко зависи от моето впечатление от обкръжението – в тази степен и ще мога да напредна.

Но аз се намирам в система от сили и трябва да знам, как да получа от нея най-доброто, ефективно въздействие, за да не нанеса вреда на себе си и на обкръжението. Защото тази вреда, отново ще се върне от обкръжението към мен.

В това въздействие съществува такава сила, която се нарича „лошо око” – още непоправен човешки егоизъм, който не е скрит с екран и може да бъде задействан  несъзнателно от човека. А възможно е и той да осъзнава какво прави, но да не може да се сдържа.

Ако човекът вижда, че някой е по-успешен от него, по неволя започва да завижда. Може да бъде добра, продуктивна завист, тласкаща към развитие. Тоест „добро око”, когато завиждам на другия си и се старая също да напредна. А може да бъде „лошо око”,  когато от завист съм готов да го убия, защото той е повече от мен и с това ми отравя настроението.

Както е в анекдота: „Вие правите революция, за да няма повече богати ли? А ние мечтаехме да няма повече бедни”. В това е цялата разлика – какво състояние искаш: да няма бедни или да няма богати? С какви очи гледаш на това?

Същото е в духовната работа: когато гледаш другаря, който е по-високо от теб – искаш ли да го свалиш или искаш да се издигнеш?

От урок по статия на Рабаш, 26.05.2011

[44024]

Да усетиш всички форми на висшия и да се съгласиш

Желанието не се разкрива до онова време, докато не измине с помощта на светлината всичките 4–ри стадия на разкритието, и достигне осъзнаването да усеща себе си и тогава ще може само да взема решения и да реагира някак си на светлината.

Т.е. навсякъде в мирозданието, където и да срещнеш ”коренната” (нулевата) степен – тя означава отдаване от Твореца, който иска да предизвика някаква реакция в творението, в ”създадения от нищото” (еш ми аин).

Трябва да се измине от този нулев стадий, от така наречения ”крайчето на буквата йюд”, всичките 4 –ри стадия на АВАЯ (йюд кей вав кей) степените 1-2-3-4, и само в 4–ти стадий ( бхина далет) възниква реакция от страна на желанието.

На всяко място в творението, в цялото мироздание, в каквато и точка да се превърнем, ние откриваме там нулевата степен – отношението на Твореца към някаква си точка ”от нищото” (еш ми айн). А от нея, под влиянието на светлината, вече се разкрива желанието, което трябва да измине 4 –те степени, за да се оформи творението, започнало да усеща и да реагира на въздействието на светлината.

И така всичко започва от ”крайчето на буква  йюд”, ”същност от същността” – замисъла на творението, мислите на Твореца. След това тя започва да действа и се раждат степените 1-2-3-4 или йюд кей вав кей. Докато не достигнем 4 –та степен (далет), която вече се усеща съществуваща.

Тук има водеща сила и сила която не е съгласна, и всяка от тях – е в потенциал и в действие. Първите три степени (0-1-2 Кетер, Хохма и Бина) се отнасят към Твореца, а останалите степени 3-4- ( Зеир Анпин, Малхут) се отнасят вече към творението.

Такова отделяне ние после наблюдаваме във всичките духовни обекта, парцуфим, светове. Първите три степени – ГА”Р, се отнасят към замисъла, към програмата на висшия. А ЗА”Т (З”А и Малхут) се отнасят към долното творение, където З”А служи за адаптер между висшия и низшия.

Висшия – това е Кетер. Неговото свойство е отдаването – това е Хохма. В каква форма иска да отдава – това е Бина. В каква форма Той се отнася към низшия – това е Зеир Анпин. Това отношение е многостепенно: Хесед, Гвура, Тиферет, Нецах, Ход, Есод, Малхут – това е материал избиращ всичките предходни форми, желаещ да ги усвои и построи в себе си, за да приеме такава форма, като предходните стадии.

И така, Малхут реализира това действие вътре сама в себе си, затова и трябва да усети всичките предходни стадии, да получи от тях впечатление, да се съгласи с тях и да им стане подобна. И тогава тя, в отговор от своя страна, построява такова отношение спрямо корена и самата става корен.

Не е възможно да се разкрие творението, ако преди това не е преминало през 4 –те степени на развитие. Само от последната степен на развитие ”далет”, когато аз имам намерение и желание т.е. всичко изхожда от мен – оттук нататък може да се говори за творение. А преди това, съществуват само свойствата на Твореца, с които той гради творението.

От урока от ”Учение за Десетте Сфероти”, 26.05.2011

[44062]

Не вярвай на очите си

В Кабала става въпрос за вътрешната работа на човека – трябва да се задълбочиш в себе си и там да изградиш образа на другарите, на групата, на самия себе си, на вътрешния си свят, своето духовно впечатление. И да не обръщаш внимание на външните впечатления, които даже могат да бъдат обратни.

Аз получавам някакви впечатления от обкръжението, които могат да бъдат неверни – защото това са единствено мои лични усещания, вследствие на пробуждащите се в мен състояния, ”решимот”. Но аз трябва да работя, опирайки се не на тях, а на този образ, който съм изградил в себе си за другарите, за групата, за самия себе си, за Твореца и за връзката между нас.

Аз не се доверявам много на това, което чувствам днес и което виждам около себе си. Защото кой вижда това? Самият аз, който съм целият в заблуда. Значи, какво е значението, какво виждам сега – аз трябва да изградя вътре в себе си модел на бъдещия свят, където ние всички сме свързани с взаимно отдаване и любов, вътре в когото ние разкриваме Твореца.

От урока по статията на Рабаш, 26.05.2011

[44027]

Обърни тъгата в радост

Въпрос: Вие казвате, че признак в духовното – това е радостта, защо тогава, за да влезем в духовния свят, трябва първо да стигнем до отчаяние?

Отговор: Не е необходимо изкуствено да се вкарваш в депресия, това въобще е против нашата природа. Но ако човек усеща отчаяние – това вече е възможност да се започне нов живот, причина, за да започне ново развитие.

Недостигът на радост – това е стимулатор за напредък, но това не означава, че е добре да сме печални. Трябва да се постараем да обърнем тъгата в радост. Ако ние усещаме тежест и мъка – това означава недостиг във връзката с обкръжението.

И никой не идва вече радостен и напълнен, защото хората идват в Кабала в търсене на ново напълване, вече разочаровали се от този живот и чувствайки неговата пустота. Но лекарството е в това, да се оцени имено това състояние на мъка – и не да оставаш в него, а да го възприемеш като трамплин за духовния напредък.

От урока по статия на Рабаш, 18.03.2011

[38440]

Вярата води до… атрофия на мозъка

каббалист Михаэль ЛайтманСъобщение: Независимо от религиозната принадлежност, нерелигиозните хора с възрастта страдат по-малко от атрофия на мозъка, в сравнение с вярващите.

Образованието, социалната поддръжка, видът на религията – не оказват влияние на това явление. Но от друга страна, религията дава утешение, особено в напреднала възраст…

Реплика: Разбира се, че религията е опиум, но в нашето, толкова нелеко време обикновено изборът е между два вида наркотика…

Каббала ни предлага разкриване на силата, която управлява нашия свят и как да изменим себе си, за да постигнем хармония с нея. По такъв начин, няма да се нуждаем от „успокоителни“ и „обезболяващи“, а ще придобием радост и напълване.

[43988]

Самоотмяна по закона на любовта

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Вие винаги казвате, че искате да видите учениците си по-самостоятелни. Как самостоятелността се съчетава със самоотмяната пред мнението на учителя?

Отговор: Самостоятелността – е способността сам да вземаш правилни решения и да се държиш правилно, чувствайки и разбирайки как аз бих направил това на твое място.

А още по-просто е да се работи съгласно принципа на голямото общество. Тъй като за неговото управление е нужна голяма сила. И ако всеки направи максимално възможното за да съответства на мнението на духовния лидер, а след това търси каква може да бъде неговата собствена дан в общото дело ние ще се сдобием с успех.

Невъзможно е от един мозъчен център да се управлява всяка клетка на тялото, би било прекалено сложно. В една интегрална система всеки управлява всеки в своята работа. И всеки трябва да проверява, доколко неговото мнение съответства на останалите, да приеме мнението на обществото вместо своето мнение и да действа съгласно него.

Това се нарича: „възлюби ближния както себе си“. Аз не правя така, както на мен ми се струва по-добре – а така, както на другия му е добре. Аз работя съгласно неговото желание. В това е същността на сливането, на единството.

Не можем да бъдем като един човек с едно сърце, ако не приемаме общото мнение над личното. А за много хора това е голям проблем, особено за хората, притежаващи организаторски способности. На тях им се струва, че те разбират как трябва да организират това общество и как да го управляват и се ръководят от собствения си разум.

И тук се крие голямата опасност, как ще напредват те самите и обществото като цяло. Тъй като може да се отиде към направление, противоположно на духовното. И външно ще им се струва, че ги съпътстват материалните успехи – но духовен напредък няма да има.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 25.05.2011

[43939]

Духовното не се изразява с думи

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Ако е необходимо да се отмениш пред мнението на учителя, тогава значи е правилно, когато някои казват, че са готови да изпълняват указания само от самия учител и от никакво друго ръководство?

Отговор: Учителят не трябва да става началник над всеки. На него не му е нужно да обяснява на всеки какво той иска. Той може да бъде скрит почти така, както и Твореца, и да не говори нищо. Този, който иска, сам трябва да се отмени и да разкрие мнението на учителя.

Това се вижда от поведението на кабалистите от миналото – например Коцка или Баал а-Сулам, който е давал урок на учениците си веднъж седмично или даже веднъж в месеца. Учителят малко пооткрехва мнението си, а всичко останало – това е работа на ученика.

Ако ученикът разбира, че е необходимо да търси, как да разкрие мнението на учителя, за да насочи себе си към целта, съгласно него, то той ще направи това. А ако ли не, значи- не.

Духовното не се изразява с думи – нима може да се обясни как да насочиш сърцето си към целта?

От урока по статия от книгата „Шамати“, 25.05.2011

[43952]