Entries in the '' Category

Кабалистите – за Тора и Заповедите, ч.43

Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпросите си по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите – са мои.

Само светлината, заключена в Тора възвръща човек към Източника

Казано е от мъдреците: “ Аз създадох злото начало, и Аз създадох Тора – като подправка“ (Бава Батра 16).

По въпросите за подправката мъдреците са казали “Мен може и да оставите, но главното е, да съблюдавате Моята Тора, защото Нейната светлина възвръща към Източника (Йерусалимския Талмуд. Трактат Хагига, 1:7)“. Получава се, че в Тора има средство, което възвръща човека към Източника, има се предвид това зло, което присъства в човека, тоест желанието да получава става отдаващо.

Рабаш. Даргот Сулам. Статия 267.

Виждаме, че главното в създаването на световете и душите, е било намерението да се поправи всичко на намерение заради отдаване, което се нарича сливане и подобие по свойствата. А за Тора е казал Твореца  “Аз създадох злото начало, и създадох Тора – подправката“. Тоест, след като човек е получил Тора в качеството на “подправка“ (или лекарство), ще бъде злото начало поправено на отдаване, както е казано: в бъдеще ангелът на смъртта ще стане ангел (на любовта).

Рабаш. Шлавей Сулам. 1988 г, статия 12. „Какво е това Тора и работа по пътя на Твореца „.

[42415]

Кабалистите – за Тора и Заповедите, ч.44

Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпросите си по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите – са мои

Работниците на Твореца правят Тора суха

Съществува мнение, че същността на Тора се заключава в действията, а затова е достатъчно изучаването само на откритите части на Тора. Но е казано от мъдреците: “Каква е разликата за Твореца, как се убива животното – откъм тила или от към шията? Защото заповедите са дадени единствено за поправянето на творенията“.

А ако действията не се явяват подготовка към поправянето на егоизма, е все едно, че нищо не си направил със всичките свои заповеди в течение на целия си живот. Защото  “Заповедта без намерение е мъртва, точно както тялото без душа“.

Баал аСулам. Науката Кабала и нейната същност.

Причината за затъмнението и незнанието в нашето поколение е в това, че дори и работещите за Твореца са се отдалечили от науката Кабала, и затова цялото поколение се обърква по тяхна вина.

Баал аСулам. Предисловие към Книгата Зоар. п. 57.

Ограничаващите се с изпълняване на обряди, не желаещи да разберат науката Кабала и смисълът на заповедите, правят Тора суха, предизвикват глад, бедност, жестокост, унижение, убийства и грабежи в света.

Баал Сулам. Предисловие към Книгата Зоар. п. 70.

[42487]

Светът през очилата на желанията

Книгата „Зоар”. Главата „Трума”, т.4: „…Яаков, притежаващ съвършенството, допринесъл за зараждането на любовта в двата свята – т.е. взел за жени двете сестри, Лея и Рахел, олицетворяващи двата свята, Бина и Малхут.”

Въпрос: Кои мои вътрешни желания се наричат сестри?

Отговор: В човека има неживо, растително, животинско и човешко ниво на желанията.

Целият свят, който виждам е моето желание, разделено на множество частни желания, всяко от които образува в усещането ми някакъв земен образ.

Ние „виждаме” нашите желания, гледаме вътре в себе си, в своето желание, разделено на части – на обектите на света. Виждаме света в 3 измерения – сякаш гледаме през триизмерни 3D – очила и дори не чувстваме, че се намираме в такава витруална реалност – и тъй като нямаме с какво да сравним своето усещане  ни се струва, че съществуваме в истински свят.

Тоест това, което усещаме в своите желания, сякаш виждаме отвън, пред себе си. Но ако освен този свят, виждахме друга действителност, тогава щяхме да установим, че реалността на този свят е относителна.

Частите на моето желание ми рисуват образите на неживата природа, на животните и хората. Но това не са хора, които застават пред мен в този свят, а моето желание на ниво „човек”, което се разделя на множество части и аз виждам всяка част от своето желание като образ на някакъв човек.

В мен има желания, намиращи се на животинско ниво – затова виждам в този свят различни животни. Има желания, които се намират в мен сега, а има и такива, които са били в миналото или ще се появят в бъдеще – затова виждам свят, който се развива, изчезнали видове животни или внезапно появяващи се пред мен. Това означава, че те изплуват в моето осъзнаване и изчезват. По същия начин е на неживото и растителното ниво.

Няма свят – това са просто моите усещания вътре в желанията ми, когато едни решимот (информационни гени) се издигат, сменяйки други и така, усещайки реализацията на своите решимот, аз чувствам, че живея в тях – всъщност, че живея в света. Това е някакъв виртуален филм, който постоянната светлина ми проектира, пробуждайки сменящите се едно с друго решимот.

В процеса на развитие на решимот (решимо – информационен запис в моята памет), част от тях зависят от моята готовност да обработвам нови решимот, а част от решимот се пробуждат сами. Целият този процес на развитие, който върви сам по себе, си се нарича „беито” (в своето време), а ако искам да го ускоря и съм способен на това – такъв път на развитие се нарича „ахишена” (ускорявайки времето).

Но става дума само за пробуждащите се в мен решимот, които усещам като света, себе си и целия процес на развитие.

От урока по книгата „Зоар”, 25.05.2011

[43960]

Многоликото желание

каббалист Михаэль ЛайтманЕдно и също получаващо желание ни се представя в различни форми – чак до сегашната, последна форма, в която се усещаме в момента.

Всичките ни усещания – не са нищо повече от желание за наслаждение, в което има всевъзможни плоскости. Аз виждам свят, изпълнен с хора, себе си в него, множество неща, действия, причини, следствия… Като цяло, това е все същото получаващо желание, която се намира в духовния свят.

Но в дадения случай то приема „материална” форма, която ние наричаме човешко тяло. По-висшата форма ние наричаме душа, но така или иначе, става дума изключително за желание за наслаждение.

Всички стъпала са еднакви по своя материал – желанието – и по своето напълване – светлината. И само последното, най-долното стъпало се различава по това, че дава на човек усещането за откъсване от всички останали стъпала или го оставя дори без това усещане, в реалността на нашия свят. На това стъпало има дадени детайли на възприятието, но те се възприемат само относно получаващото желание и светлината, които се намират в своето най-ниско състояние.

От урока по „Въведение в науката кабала” (Птиха), 24.05.2011

[43883]

Изхождащото от сърцето влиза отново в сърцето

каббалист Михаэль ЛайтманОт статия на “Шамати”: Изхождащото от сърцето влиза в сърцето. Когато човек слуша своя Рав, той веднага се съгласява с него и приема върху себе си задължението да изпълва всичко със сърце и душа.

Но след това, когато попадне в друго обкръжение, се смесва  с желанията и мислите на болшинството, занимаващи се с глупости, и тогава неговите мисли, желания и сърце се подчиняват на болшинството, и той става като “стадо, водено да пасе”.

И в него няма никакъв избор – той е задължен да мисли, желае и изисква това, което изисква болшинството. В такъв случай, за него има един съвет – да се придържа към своя Рав и книгите (на вътрешно ниво), както се казва, “ храни се от книгите и техните автори”.

Човек, който се ражда и живее в този материален свят, развива се в обкръжение, далеч от духовното, разбира се, нищо не може да проумее от духовния път. Дори в него да има стремеж към духовното, то тази точка е потопена в егоистично желание, обкръжена от егоистично общество, и в нея няма никакви шансове да се развие правилно.

С духовно развитие се удостоява този, който попада в правилно обкръжение, където има учител и група, изпълняващи неговите съвети. А освен това, тази група е длъжна да се занимава с оригинални кабалистични източници, но това вече следва, как те приемат ръководството на своя учител.

Поради това, в крайна сметка, развитието на групата зависи от учителя, Рава ( “рав” означава “ голям” ). Доколкото учениците са способни да отменят своето мнение пред неговото мнение, така и ще се развиват. Нали духовната среда се основава на мнения, мисли, методика, признаване авторитета на учителя

Необходимо условие за ученика – постоянно да проверява, кой и какво определя неговото мнение. Нали той се намира под влияние на две сили и през цялото време е длъжен да решава, че мнението на учителя има по-голяма сила, от мнението на ученика. А ако той не чувства тук никаква борба и противодействие, това означава, че въобще не прави никаква проверка, а мисли, че всичко и така е добре.

Понякога ученикът върви против мнението на учителя и на него му се струва, че той по-добре разбира, как е нужно да постъпи, от гледна точка на своята логика и разум. Тоест той не отменя себе си. А да отмениш себе си означава, че той върви против своето желание, против цялата своя логика.

Ако той остава в това противостоене, означава, че избира духовния път и върви по-него. А ако тук няма никакво противостоене, вътрешна борба, то възниква въпросът:

а може би, той изобщо не разбира, че през цялото време следва своето мнение, при това мислейки, че правилно се придвижва.

От урок по статия от книгата “ Шамати “, 25.05.2011

[43949]

Да пътуваме комфортно или да се влачим под ударите на камшика?

Въпрос: Преди седмица, когато празнувахме 14-тия рожден ден на моята дъщеря, аз я попитах иска ли да порасне? Тя ми отговори, че би искала да си остане малка. Чие е желанието за порастване? Светлината ли иска желанието да порасне? Или самото желание иска да порасне?

Отговор: В нас се пробуждат решимот. Правилно ли ги реализираме? Ако не го правим правилно и нещо повече – ако изобщо не желаем да им обърнем внимание, тогава се развиваме подобно на животните, със забавено темпо на оборотите на природния двигател – както е било досега.

Но днес, започва нов етап: дойде време да превключим на втора предавка на пет степенната скоростна кутия – да се издигнем на второ ниво. Нямаме изход при това – то не зависи от нас. Би могло да се каже, че става дума за автоматична скоростна кутия.

А на втора предавка, трябва да работим в по-голямо обединение. По-рано сме били разделени, а сега, естествените процеси ни свързват един с друг. Дори не сме си и помисляли за това, но скоростта се увеличава и нашата взаимна връзка претърпява промени. И сега, заради безисходицата, в която се намираме, ни се налага да се съобразяваме с всички, защото по друг начин няма да оцелеем в съвременния свят.

От какво зависи това? – питаш ти. От решимот, пробуждащи се от темпото, с което работи двигателят и скоростната кутия – в съответствие с общия процес. Но ти имаш възможност да участваш в този процес осъзнато, осмислено, и по този начин облекчаваш живота си, избягваш различните проблеми – „пътуваш комфортно”, започваш да разбираш за какво и защо пътуваш, как да натискаш педалите…

Творецът е създал около теб такива условия, в които разбираш какво е за предпочитане. В началото ти искаш да се спасиш от бедите, но после разкриваш, че и без да те принуждават, си струва да приемеш програмата на творението – защо тя обещава благо и на този свят, и на бъдещия – обещава велики дела. Така, постепенно напредваш.

Но, възможно ли е да „захвърлиш всичко” и да не искаш да растеш? И какво ще правиш тогава? Ще се движиш като животно – под ударите на камшика?

Или стадото върви само зад пастира, или пастирът удря с камшик своите подчинени отзад – и те въпреки всичко вървят напред. Ти не виждаш пред себе си Твореца и замисъла на творението – струва ти се, че напредваш самостоятелно, а не следвайки някого. А всъщност вървиш, защото Той те подкарва отзад, а също така отдясно и отляво, когато твоето „магаре” иска да се отклони встрани от пътя.

Това означава, че си струва да видиш Твореца отпред и да вървиш след Него към целта, по един добър и приятен начин. При това, по този път сам избираш целта.

А в противен случай – очакват те ударите на камшика.

От урока по „Въведение в науката кабала“ (Птиха), 25.05.2011

[43973]

Двете страни на Замисъла на творението

Въпрос: В какво е разликата между Замисъла на творението и самия Творец?

Отговор: Ние говорим само относно нас. На нас, не ни е известно нищо, освен случващото се в нашето желание. И така, когато ние разкриваме, че има светлина – ”нещо от същността”, създало желанието – ”нещо от нищото”, ние също изхождаме от желанието което така се разкрива сякаш се е случило преди нас. Всичките ни постижения – произтичат от усещанията в нашето желание – материя.

Затова, говорейки за възприятието, за усещанията вътре в желанието, ние разделяме нашето възприятие на три съставни:

  1. кой усеща (аз като усещащ)
  2. какво усеща (какво усещам от Твореца)
  3. от кого усеща ( източника на усещане – Твореца ).

Изучавайки, доколко ми е дадено да променя моето впечатление от Твореца, когото аз усещам, че Той желае връзка с мен, аз започвам да влизам във връзка с Него и да променям отношенията между нас.

Откъде знам, че се променям? – Чрез своето усещане. Откъде ми е известно, какво Той усеща, как реагира? – също от моето усещане. Всичко е само от моите усещания, нямам никакви други свойства и възприятия. Всичко е само вътре в желанието.

Затова ние казваме, че АВАЯ (четирибуквеното име на Твореца – ”юд–кей–вав-кей”) – това са четирите стадия на развитие – на желанието, а след това разкриването на Твореца вътре в човека (Творец/”Бо–ре” означава ”ела и виж”). 

Светът също съществува само в нашето възприятие – като скритие или разкритие (свят/олам – от думата аалама/скритие). Стълбата на духовните стъпала – също е вътре в човека. Групата, човечеството цялата реалност, света на безкрайността – всичко е вътре в нас.

А какво постигаме ние за сметка на нашите усилия, желаейки да знаем, кой съм аз, какво представлявам, кой е Твореца, какво Той иска от мен, в каква връзка се намираме с Него? 

В резултат на всичките тези усилия и дългия път, когато реализираме всичките ни дадени възможности, ние достигаме, едно разбиране, едно възприятие, едно усещане, наричано ”Замисълът на творението е да се насладят сътворените”. В този Замисъл е включено всичко: кой е Той, наслаждаващият творението, с какво благо, кои са тези творения, получаващи благото,- всичко заедно.

Това състояние в което постигаме Замисъла на творението, се нарича ”точка на сливането” или ” капката на сливането”, защото всичко се концентрира в онази същата точка на Замисъла на творението. Ние я достигаме със собствените си усилия, желаейки да се слеем с Твореца – и затова за нас тя се казва ”капката на сливането”.

От урока ”Учение за Десетте Сфероти”,  25.05.2011

[43964]

Мястото, в което сме единни

Въпрос: Каква капка остана да влея в моето желание, за да го излекува тя и да ме доведе донякъде?

Отговор: Твоето желание – това е само твое желание. А нали то трябва да бъде обединено с другите желания. В това се състоят всички наши проблеми: ние не сме достатъчно обединени. Отделните сили са достатъчно, а общата сила на единството – не. Всеки вече е прочел всички книги, знае всички премъдрости, разбира първоизточниците, работи в група, занимава се с разпространение, участва в конгреси…

Въпросът е в това – ще създадем ли мястото, в което трябва да разкрием нашата бъдеща степен? Това място – е нашето общо желание. Единството на желанието – е и това място, където ние ще разкрием бъдещия свят. Има ли у нас такова място? Чувстваме ли се ние вътрешно сплотени – така че в нашето единство да разкрием Твореца?

Имено това липсва, имено тук не ни достигат усилия. На нас не ни достига напрежението на полето, напрежението между нас, стремежа към тясна взаимовръзка. Само в нея, само в това поле, ние ще разкрием Твореца.

Във всеки са заложени огромни сили, всеки до предела е натъпкан с премъдрости, преизпълнен със старания – но ето, че единството между нас все още е недостатъчно. Ние все още недостатъчно сме работили, за да създадем самото място.

Всички души се издигат към Малхут на света Ацилут, а свише към нея слиза светлината. Имено към нея пристъпва нашата молба (МАН) – сума, общност (∑) от нашите желания, устремени само към единството. И само това не ни достига.

 

Отделните викове не се издигат към Малхут на света Ацилут и остават напразни призиви. Към нея трябва да се издигне общата потребност, защото духовното се разкрива във връзката между хората.

Затова е казано – че минималното множество – е двама. Достатъчно е даже двама – аз и ти – и връзката между нас. Ако ние създадем тази връзка, желаейки да разкрием Твореца – и тя ще стане мястото на Неговото разкритие.

 

В това е целият проблем. Ако ти не работиш над обединението – претенциите ти не се приемат. Теб те питат две неща:

1. Занимавал ли си се с Тора? С други думи, опивал ли си се да възлюбиш ближния си, както себе си, посредством висшата светлина, която се и нарича „Тора”? Стремил ли си се да установиш връзка с ближния и да пристъпиш към любовта? Това означава, че ти си се занимавал с ”Тора”.

2. Чакал ли си избавление? С други думи, въпреки старанията, ти не си постигнал резултат – но ти чакал ли си го? Молил ли си се за поправяне? Защото поправянето идва от Твореца в един миг.

Тези две условия ние трябва да изпълним. Друго решение няма. Не става въпрос за някакви си прищевки, а за закони. В реалността има всичко на всичко две сили: свойството отдаване и свойството получаване. И връзката между тях построява за нас цялата закономерност на мирозданието.

Аз не мога да предявявам претенции към закона, към природата, част от която се явявам. И затова науката Кабала ни обяснява, как правилно да използваме тези сили на природата.

От урока по писмото на Баал а-Сулам, 18.04.2011

[40978]

Въстанието на робите на егоизма

Из писмото на Баал а-Сулам: ”Фараонът изсмуква целия свят, който започва да се спуска за Исраел (стремящите се към Твореца), и затова е казано, че ”нито един роб не може да избяга от Египет”.

Нашето напредване е сякаш ”отрицателно”, защото ние се приближаваме с много усилия и мислим, че се приближаваме и достигаме до някакви успехи по този път – и изведнъж всичко изчезва. Фараонът изсмуква ”цялата светлина” за себе си и всичко изчезва в него, не оставяйки нищо от нашите усилия. Така става напредването.

Това е акумулиращ процес, и нашето разочарование все повече се натрупва и расте, докато човек не почувства, че повече не може да работи над егоизма си, който изсмуква от него всички достижения. Когато у него се появява някакво вдъхновение, пробуждане, връзка с другарите, готовност да върви по този път и да се издигне над цялата тази нищожност, празния живот – и на другия ден отново се оказва, че трябва да започне всичко наново, сякаш нищо не е било. И ден след ден той не усеща никакъв напредък. Къде изчезва всичко?

Защо ставайки сутрин, аз трябва да започвам всичко от нулата или даже под нулата? Защо ми се налага да се повдигам от животинското състояние, с мъка да разбирам къде се намирам, да се пробуждам физически, душевно, отново да започвам да работя над важността над целта, за да разбера къде съм попаднал, защо, и какво се случва тук. Всичко това е работата в робство при Фараона.

Няма нищо ”случайно” в духовното или действие на ”сляпата природа”. Природата – това е съчетание на силите на Твореца, от страната на Неговото лице или от обратната страна, това е Творецът или Фараонът. Но това е една и съща сила:”Няма никого другиго освен Него”, а ние винаги се намираме между неговите две въздействия. В това, което се случва с мен, няма нищо случайно и безсмислено – а просто балансът между тези две сили се променя, за да ми дадат възможност да положа усилия.

Творецът специално е направил така, че Фараонът изцяло ни е владеел, изтривал е всички наши усилия, показвал ни е нищожността ни и пълната безнадеждност, когато сме постигали целта. И тогава, благодарение на Фараона – ние започваме да се нуждаем от Твореца.

От урока по писмото на Баал а-Сулам, 20.04.2011

[41103]

Няма обиколен път нагоре

Ученикът сам трябва да търси как да се прилепи към учителя. И разбира се, не става дума за преклонение и почитане на личността, а за приемане на неговото мнение. Това е напълно различно и се отнася към духовното.

Но тук има опасност – ще ти се струва, че слушаш учителя, а в същото време, слушаш своето его. Затова, трябва да почувстваш в себе си – къде е твоето мнение и къде е мнението на учителя, как ги поставяш едно срещу друго и преценяш едното спрямо другото.

И точно тогава изясняваш, с какво си съгласен, и с какво – не. И там, където ти е ясно, че изобщо не можеш да се съгласиш с неговото мнение, с радост вземаш това свое несъгласие и започваш да го реализираш в живота си. Именно това се нарича – да приемеш мнението на учителя.

Но ако срещу това не е било твоето собствено мнение, което ти се е наложило да потиснеш, то това не се нарича решение. Трябва да ти е ясно, с какво не си съгласен и какво по-различно би направил!

Ако няма два варианта, когато би искал да направиш нещата по единия начин, а си принуден да направиш обратното – това не е вяра над знанието. Само ако знаеш точно, как учителят би искал да постъпиш, а самият ти желаеш да направиш обратното – тогава вече имаш възможност да отидеш над своя разум. 

Защото, за да постигнеш подобието на свойствата, трябва да знаеш какво означава тяхната противоположност. Само тогава ще можеш точно да разбереш, какво трябва да бъде подобието. Защото подобието е винаги обратно на моята форма – срещу моето мнение е. А аз, един вид държа на своето мнение и над него, срещу него, противостоя сам на себе си и изграждам в себе си нов, по-висок разум.

Не можем нищо да направим – такъв е законът на природата. Висшият се намира на своята позиция, а нисшият – на своята, и за да се издигнеш на висшето стъпало, ти си длъжен да приемеш вярата над знанието, мнението на висшия. И разбира се, струва ти се, че той се държи някак странно и не разбира всичко. Но дали това е важно за твоето духовно напредване – доколко разбираш неговите действия?

Нямаш никакъв друг шанс да се издигнеш на следващото стъпало, освен с помощта на учителя, на висшия, който Творецът е поставил срещу теб. Тук не са възможни никакви компромиси или обиколни пътища.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 25.05.2011

[43942]

Нагласа за разкриване

Преди четенето на Книгата „Зоар” ние трябва да се настроим така, че да имаме полза от четенето. Зоар разказва за поправянето на душите, т.е. за поправка на връзките между нас – и затова, четейки го трябва да се стараем описаното там състояние да бъде усетено в нас. Това означава, че ние желаем да разкрием за какво се разказва в „Зоар”.

Разкриването, това не е разбиране от разума. Как изобщо мога да разбера онова, което никога не съм виждал?… Мога да видя само при условие, че в мен се формират нови модели от усещания, понеже виждането е усещане в нашите желания, в съдовете на нашето възприятие. А усещанията могат да възникнат само съгласно моето особено вътрешно състояние, когато то ще съответствува на описаното в „Зоар”.

Да се постигне това може само в случай, че аз се издигна на нивото на отдаващия, както изисква това „Зоар”. Как е възможно това? Ако аз се съединя с обкръжението, относно което мога да изразя мярката на своето отдаване. Затова още преди да сме отворили Книгата „Зоар”, ние трябва да се стремим да се съединим в едно цяло – в такова състояние, на такова ниво, с такава сила, които ще бъдат подходящи за разкриването на „Зоар” и връзката между нас.

В зависимост от това, как всеки отменя себе си и се съединяваме заедно във взаимно отдаване и поръчителство – в такова количество ние можем да достигнем състояние в което да усетим за какво ни говори „Зоар”, дори в минимална степен. И всичко това зависи само от силата на обединението между нас, което задължително трябва да бъде на висотата на първа духовна степен. Тогава ние ще усетим за какво се разказва в „Зоар”.

Затова говори Баал а-Сулам в „Предисловие на Учението за Десетте Сфирот”, п. 155: стремящият се да познае изучаваното, притегля върху себе си светлината възвръщаща го към източника. Всъщност, цялата работа е да се стремим да бъдем в това състояние, и да го усетим. От нас се иска желание да усетим потребност от разкриването.

От урока от Книгата „Зоар”, 24.05.2011

[43858]

Същност на науката кабала

каббалист Михаэль ЛайтманСветовен конгрес „NOI”, Рим, урок №1

Въпрос: Откъде в такъв малък човек като мен, може да има разум, разбиране, възприятие, за да съм свързан с всички части на природата, на всички нива, от различни страни, с милиардите нишки, излизащи от мен към всички нейни най-дребни детайли? Не съм способен за това!

Отговор: Вярно е. Но това не се изисква от нас. От нас се изисква само да пожелаем да се включим в тази система на природата. Възможно е, някои да мислят, че науката кабала е много трудна, че трябва да разкрием всички закони на природата, да ги осъществяваме. И ако всеки трябва да учи, то къде ще учи цялото човечество, защото мнозинството от хората в света, са все още по-малко развити, не желаят и не са способни да учат.

Работата е в това, че не е необходимо нищо да се учи! Тези закони действат. Трябва само да се уподобим на тях в своето желание, да разкрием истинската система от закони – законите за добрата взаимна връзка.

Затова, щом човек започне да си задава въпроса, как може правилно да се впише във всеобхватната природа, той разкрива науката кабала. Понякога, това се случва след много търсения в най-различни посоки, след криволичения по пътя. Разбира се, не само в този кръгооборот, но и в много свои минали животи, той вече се е намирал в съмнения и търсения – как да се развива и какво да прави.

В крайна сметка, открива науката кабала и намира мястото, където може да я реализира. Защото за тази цел, не трябва много да учи – важното е да намерим онази сила, която да  моделира от нас, като от безформено тесто правилната форма. Тоест не ние сами трябва да си придадем правилната форма, а да дадем възможност на тази обща сила на природата да я извае от нас.

Цялата сфера на природата е съвършена и пълна със светлина, и в нея има само едно празно място, което трябва да допълним със себе си. Необходимо е само да се поставим под въздействието на тези външни сили на сферата, за да ни придадат те правилната форма.

Всъщност, в това се състои цялата същност на науката кабала: дай на реалността, на света да направи от теб форма, подходяща за света – не само за този свят, а за всички сили, действащи в реалността, дори още да не са разкрити за нас.

Ако им позволиш да направят всичко, като напълно се анулираш – това означава, че си станал зародиш, отменяйки себе си като капката семе вътре в майката. И тъй като майчиният организъм не чувства тази капка като чужда, той я развива.

Обикновено, нашият организъм е много чувствителен към чуждото тяло и иска да го изхвърли, а към зародиша – не е, тъй като това чуждо тяло анулира себе си, желаейки да е свързано с майката и да получава от нея всичко, сякаш самото то не съществува. За сметка на това, възрастният организъм може да го развива, придавайки му правилната форма.

Така и ние. Ако влезем в обкръжение, в група, която ни управлява, развива ни и получим от нея системата от ценности, важността на целта – да се съединим помежду си, тогава групата ни развива, придава ни именно тази форма, като обезпечава точно онова напълване и развитие, които са необходими, за да запълним празното място. В това се и състои цялото решение.

От 1-вия урок на конгреса „NOI!”, Рим, 21.05.2011

[43737]

В минутите на връзка с висшата сила

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво да направя, ако по време на четенето на книгата „Зоар”, не мога да се съсредоточа върху самия текст, обхващат ме много странични мисли, които изобщо не са свързани с него – картини от вчерашни събития?

Отговор: Преди човек да пристъпи към учене, трябва да се постарае да му придаде по-голяма значимост, в сравнение с всичко, което става отвън. Всичко, което се е случило вчера, днес и ще бъде утре – нищо не струва в сравнение с ученето, защото сега, аз се свързвам с висшата сила, която организира за мен целият ми живот и се нуждая от това дори егоистично, в материален план.

Ето защо, сега си струва да се съсредоточа върху четенето на „Зоар” и да бъда във връзка с висшата сила, защото завися от нея. Ето, такъв е обичайният, външният подход, но все пак…

А когато, по време на учене идват всевъзможни чужди мисли – това вече са пречки, свързани с нашето непоправено его. Те са пречките по пътя, с които трябва да работя.

Но самият разказ на „Зоар”, не ме вълнува. Преди всичко, трябва да се настроя така, че всичко написано в него да се случи вътре в мен. И дори ако не разбирам нито дума – това не е важно, трябва да се старая да ги разпозная в себе си. Важното е, че ги усещам като външни образи, а трябва да ги разпозная вътрешно. А какво точно – това не е важно. Главното е да премина от външното съзерцаване към вътрешното, да поправя грешния начин, по който ги виждам..

От урок по книгата „Зоар”, 24.05.2011

[43864]

Срамът – е противоположността на съвършенството

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво представлява срамът, за който е казано, че е нещо като творение?

Отговор: Срамът е това, което отличава човека от маймуната. В неговият корен лежи усещането за различие между отдаващия и получаващия.

По-нататък всичко зависи само от причината, от ситуацията, в която чувствам себе си като отдаващ или получаващ и съгласно това усещам съвършенство или срам. Срамът е противоположност на съвършенството.

Забравете всичко, с което сте свързвали тази дума „срам“ в този свят – то е съвсем друго. Срамът е усещането за разрив между отдаващия и получаващия в духовното. Истинският срам е духовно чувство, а материалният срам винаги може да бъде някак си заглушен, да го скрием.

Истинският срам идва само при условие, че усещам Твореца като даващ, любящ, а себе си – обвиняващ, ругаещ Го, желаещ да открадна от Него, накратко – всичко на обратно! И в тази степен, в която разкривам едното против другото – аз усещам срам и това ме задължава незабавно да се скрия, да скрия егоизма си и да започна да го поправям.

Тоест срамът е чувство, което е необикновено полезно за поправянето! Затова то се разкрива при условие, че човек е готов да поправи себе си. А иначе, няма за какво. Срамът няма смисъл за котарака, изял чуждата сметана и е нелепо да призоваваме за неговата съвест. Той няма да почувства никакъв срам. Той може да почувства само, ако са го набили за това и следващият път ще го е страх пак да го направи.

Тоест той ще се ръководи не от срама, а от страха от страдание. Срамът идва като резултат от развитието, когато усещаш степента, която е над теб – колко тя е по-съвършена от теб и с каква любов се отнася към теб, а ти към нея – на обратно! И нищо не можеш да направиш със себе си!

За да почувства такъв разрив, човек трябва да притежава някаква вътрешна интелигентност, а не просто материален ум и емоции. Всичко зависи от това, доколко той цени свойството отдаване и съвсем не по отношение на себе си. Тъй като той може да се чувства като младенец, който не се стеснява да получава от майка си.

И само когато се издига над нивото на младенец при майка си, и иска да почувства себе си независим, ако не му достига тази свобода – тогава усеща срам. Роб, който не се стреми към свобода не усеща срам, защото той принадлежи на господаря си. Но този, който иска да се развие като свободен човек – незабавно започва да чувства срам и благодарение на това постига свободата.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 24.05.2011

[43871]

Разкрийте Зоар в своето сърце

каббалист Михаэль ЛайтманКнигата Зоар. Глава „Мишпатим“, п.561: …на казаното: „И ще изпратя Аз пред тебе ангела„, не веднага е възразил Моисей.

А когато е отговорил: „Ако Ти сам не дойдеш с нас, по-добре не ни изкарвай оттук” то чул в отговор: „Аз самия ще дойда, за да те успокоя“.

Човек трябва да търси в себе си всички тези свойства, описани в Зоар: кой е Моисей, кой е ангела, кой е Твореца, какво представляват сами по себе си всички тези неживи обекти, растения, животни, хора, как съществуват те и как живеят вътре в човека.

Трябва да се стараем да изнамерим в себе си, да приложим усилие, за да преминем от външната картина, която ни се представя – към вътрешно съзерцание: къде в мен се намират всички тези свойства, сили и желания. Тези усилия са важни.

По този начин аз поправям егоистичното си зрение, заради което на мен ми се струва, че има нещо, което се случва извън мен, а не вътре. Точно тогава се обръщам към своите вътрешни свойства и „оживявам“ Тора в себе си, като искам да я разпозная в нейното истинско място.

Затова сме задължени постоянно да се стараем правилно да тълкуваме написаното в Зоар, като наши свойства.

От урока по книгата Зоар, 24.05.2011

[43855]