Entries in the '' Category

Кабалистите – за любовта към ближния и любовта към Твореца, ч.2

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Любовта към ближния – средството за достигане любовта към Твореца

Човекът започва поправянето на егоизма с намерение “заради себе си“. След това, под въздействие на поправящата светлина, придбива намерение “заради Твореца“. При усилието да достигне отдаването и любовта към ближния, се достига отдаването и любовта към Твореца, защото няма разлика между ближния и Твореца, тъй като всичко, намиращо се извън желанието на човека, извън изгодата за себе си, се усеща като несъществуващо.

Баал аСулам. Любовта към Твореца и творенията

Отдаващият на Твореца, усеща такова вдъхновение, както отдаващия на ближния. Защото и в двата случая извършва отдаване, без разчет за получаване на каквото и да е възнаграждение. И затова в действието отдаване се съединяват любовта към Твореца и любовта към ближния, ставайки едно цяло.

Баал аСулам. Поръчителство, п.22

В поправянето на човек има два етапа: в поправянето отношението на човек към другарите, той придобива навици как да поправи своите  отношения с Твореца.

Баал аСулам. Една заповед

[43867]

Отслабваме по неволя

каббалист Михаэль ЛайтманРичард Хейнберг (водещ специалист по нефтените находища):

Фактите: Изобретяването на бензиновия двигател увеличи обработваемите земи, с откриването на пестицидите се увеличи продуктивността, храната стана повече и по-евтина, гладът изчезна, а износът на хранителни продукти в целия свят, доведе до увеличаване на населението в света 6 пъти! Промишлените методи за производството на храни, внасяни в „третия свят” и производителноста на продоволстивя се е повишила 3 пъти.

Проблемът: Не е далече времето, когато ще изпитваме недостиг на храна, поради изчерпване на изкопаемите горива – петрол, въглища и природен газ. Необходимо е създаването на селско стопанство, независимо от изкопаемите горива.

Предложение: Транспортът на продоволствени стоки трябва да бъде съкратен, да се вкара в порядък земеделското производство в градовете и околностите, а потребителите да живеят по-близо до производителите, да се съкрати употребата на пестициди, да се върнем към използването на впрегатни животни, да върнат хората към селския труд, на малки парцели и във фермерски кооперации, да се ограничи демографския ръст.

Коментар: Никакви други проблеми, освен необходимостта от обединяване, природата не ни поставя. Ние сме длъжни да се впишем в интегралната и система. Чрез обединението, в общо съгласие, ние ще можем да решим всички проблеми. Без да се устремим към единство, никой проблем не ще можем да решим.

[43890]

МОЛИТВА И БЛАГОДАРНОСТ

каббалист Михаэль ЛайтманОт писмo №25 на Рабаш: „Винаги трябва да вървиш по два пътя отричащи се един друг; с усещането за недостатък и съвършенство, т.е. молитва и благодарност”.

Главното е да придобиеш правилно желание. Започваме с малката искрица  без да знаем какво именно искаме. Нас ни отвеждат в някакво място, където изучават кабала, а ние още не разбираме, какво учат и защо ни е нужно да се стараем да го направим свое.

Но постепенно, от много разбрани и неразбрани действия, започваме да получаваме някаква представа, усещане, знание, проясняваме своето отношение към всичко това и на нас ни се струва ясно: кои сме ние и какво искат от нас, къде се намираме и какъв е този процес, през който преминаваме.

Така от безсъзнателно състояние, от незнание и неразбиране, от неосъзнат инстинктивен стремеж ние постепенно преминаваме към състояние, в което ни се проясняват все повече детайли, тяхната причина и необходимост.

Ние вече започваме да сортираме: по-важното или маловажното за себе си, а четейки книги, търсим прочетеното в себе си и си го изясняваме, намират ли се в нас тези понятия: отдаване, получаване, желание за отдаване на Твореца, дори и привидно малко изкуствено и нереално. Ние не разбираме  за каква любов и връзка с другите става дума.

И единственото нещо, на което трябва да се надяваме е светлината възвръщаща към източника. Всички изменения на духовния път от самото начало, тоест от точката в сърцето и по нататък, стават благодарение на светлината. А ако човек мисли, че може да направи нещо друго и някак си по иначе да напредне, то това е огромна грешка, която може да го спре по пътя му и дори да се оттегли от него.

Затова е нужно  колкото се може по-ясно да разкрия за себе си връзката с групата: доколко не съм способен на такава връзка, не усещам потребност от нея и забравям, защото ми е неприятно да мисля за това и ме отблъсква.

Да изясня за себе си всички тези отрицателни неща, но не да потъвам в тях, а всеки път, когато ми се открива такава възможност да се издигам над тях. Дори ако не умея истински да преодолея това отблъскване и да го използвам за работа  не е фатално. Главното е да го усетиш, дори и за миг,  и да не се спираш, да вървиш напред.

В тези мои усилия да напредвам, независимо от своето отвращение, отблъскване, неприемане – вече се намирам в молба, в молитва, която привлича към мен обкръжаващата светлина. Под влиянието на светлината, моята ненавист става все по-конкретна и определена и аз започвам все повече да разбирам, какво и защо толкова не приемам и ненавиждам. Тоест  започвам да се запознавам със своята природа.

Всъщност, ние винаги изочаваме себе си спрямо силата, която се нарича висша светлина. Ние изучаваме не самата светлина, а себе си на фона на тази светлина, усещаме не нея, а своята противоположност на светлината, и по този начин достигаме готовност към молитва, към молба. Виждаме необходимост да поправим в себе си тези недостатъци, да се издигнем по-високо от тях и да вървим напред. Затова нашето търсене на светлината става все по-определено и насочено.

Така светлината изпълнява своята мисия и разкрива в нас егоистичното желание, „злото начало”. Това желание аз съм усещал и по-рано, но съм знаел, че то е зло – това трябва още да разбера. И всичко това проявява светлината, отглеждаща в нас желанията и качествено, и количествено  и по този начин ни предвижва напред.

По урока по писмо на Рабаш, 15.05.2011

[43071]

Заедно с Него работим над мен

каббалист Михаэль ЛайтманКъм състоянията, в които ние усещаме себе си всеки миг, не трябва да се отнасяме критично, нали ние не знаем защо са ни дадени и от къде идват.

Tрябва само да разберем, как сега да използваме това състояние, което ни се дава. Да го приемем с разбиране, че няма по-добро състояние за нашето напредване, за поправянето на душите, освен това, в което се намираме и да благодарим на Твореца както за лошото, така и за доброто.

Защото аз оценявам състоянието си съгласно моята неизправност. А ако бях изправен, то във всяко състояние  бих усещал Безкрайността. А ако у мен в нещо има обратно чувство, значи трябва да усетя тази форма на неизправността и да работя над нея, докато не стане съвършена.

Получава се, че имено Творецът предизвиква молитвата на човек – причината е в Него. Но между Неговия призив и действието на човека стои свободният избор на самия човек, как той се е организирал и как е реагирал:

1)      изяснил е от кого е получил това състояние;

2)     какво трябва да направи с него;

3)     за сметка на какво той може да промени себе си;

4)     в какво състояние трябва да се приведе;

Всичко това се намира в ръцете на самия човек: в изяснението на разликата между състоянието, в което той се усеща  и там, където би искал да види себе си. Така от неговото усещана на недостиг ще зависи следващото му състояние.

От нас самите нищо повече не се изисква – само правилно желание. Докато то не стане насочено направо към достигане на крайната цел – свойството на отдаване на такава висота и сила, каквато е висшата, като че ли в корена на душата ни, от който ние сме излезли първоначално.

Така ние работим заедно: Творецът ни пробужда, а ние във всеки миг сме длъжни преди всичко да разберем, че всичко произхожда от Него, да насочим себе си към правилното действие: ”Израел, Тора и Творецът са едно цяло”. И за сметка на това ние пристъпваме към молитва, която изразява вече нашето собствено желание.

Двамата сме и аз, и Творецът, занимаваме се с желанието! За светлината въобще не говорим, само за желанието. Той ми дава желание, с което започвам работата си. А аз, поработвайки и полагайки усилия, довеждам желанието получено от него  към друго желание, което вече се нарича молитва.

Според това, доколко желанието ми е правилно или неправилно, Творецът ме поправя и ми дава ново желание, с помощта на което аз отново трябва да се поправя, още по-точно и по-правилно определям своето желание, което отново се нарича молитва.

Така ние през цялото време работим заедно с Него над моето желание, докато то по величина, мощност, характер, в целия свой вид не стане такова каквото е нужно, за да достигне Малхут на света на Безкрайността, включващо в себе си желанията на всички души. И тогава, съгласно постигнатото от мен величие на силата на отдаване и собствената нищожност, аз правилно формирам молитвата си, своето истинско желание и в него  разкривам целта на творението.

От урока по статия на Рабаш, 24.05.2011

[43842]