Entries in the '' Category

Кабалистите – за Тора и Заповедите, ч.46

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Бележките в скобите са мои.

Работниците на Твореца правят Тора суха

Ако човек от народа на Израил принизява важността на кабала, разказваща за пътя на поправянето на душите, относително механичното изпълнение на религиозните обичаи, – с това той предизвиква унижение за синовете на Израил, и усилване на разрушителите на света в народите на света, които ще унижават синовете на Израил, считайки ги в нещо ненужни и вредни в света.

Баал аСулам. Предисловие към Книгата Зоар. п.69.

Срещал съм се с най-знаменитите кабалисти в Йерусалим. Те много години са изучавали трудовете на АРИ и ЗОАР и практически са ги знаели наизуст. На моят въпрос, имал ли е техният Учител постижение във вътрешната същност на текстовете, те ми отговориха, че няма никакво вътрешно постижение, а това което е написано, то се и предава от учител на ученик. А АРИ е получил знанието за вътрешната част от Елиаху, който е знаел, защото е бил ангел. И моето търпение да остана с тях се изчерпа.

Баал аСулам. Предисловие към книгата „Устата на мъдрия“.

Кабалистите – за Тора и Заповедите, ч.45

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Бележките в скобите са мои.

Работниците на Твореца правят Тора суха

Величието на Израил зависи само от изучаването на Кабала, а неговото падение – е само следствие от отдалечаването от Кабала, унижаването ѝ, и отсъствието от необходимост от нея.

Баал аСулам. Предисловие към Книгата Зоар, п.69.

Творецът ни е дал Кабала, методиката за поправяне, за да успеем ние с нейната помощ, да извършим действия с намерение заради Твореца. И ако не е занятието с Тора заради Твореца, то ни една хитрост в света не би ни помогнала  да променим нашата природа.

И ако намерението в занятията с Кабала е не заради Твореца, природата ни няма да се поправи, а ще се влоши – егоизмът ще стане много повече от получения от природата.

Баал аСулам. Статия към завършване на Книгата Зоар.

[42572]

Отдаване: да живееш в другите

каббалист Михаэль ЛайтманКабалистите обясняват, че ние трябва да живеем според закона за отдаване  – не заради обществото или за себе си, а за Твореца. Какво означава това? „Заради Твореца” е формула, определение, което означава, че отдаването трябва да бъде абсолютно.

Ние трябва да даваме не само заради оцеляване, не само за да живеем живота си комфортно и егоистично. Такова отдаване е за личен интерес: „нямаме избор, така че нека превъзпитаме себе си да станем добри, мили, съчувствени и отговорни”. Такова егоистично поправяне не е достатъчно, защото произлиза от нуждата за оцеляване.

„Заради Твореца” означава, че ти живееш според отдаване дори ако природата не те принуждава да постигнеш хармония и съдействие с други членове на обществото заради оцеляване. Природата може и да не изисква от теб да отдаваш и да получаваш в условия, които се наричат пълна връзка с другите, тоест да получаваш необходимото и да даваш максимално, което се нарича „от всеки според  възможностите му, на всеки според потребностите му”. Този лозунг не трябва да бъде за оцеляване на обществото, за победата на социализма по света или за която и да било партия. Той трябва да бъде „заради Твореца”.

Това означава, че моето отдаване трябва да бъде абсолютно, не заради нещо земно. Аз трябва да достигна състояние, в което свойството отдаване в мен напълно замества свойството получаване, моето его. Аз се прехвърлям в различна част на света, в друго измерение. Започвам да мисля, чувствам, възприемам от гледна точка на свойството отдаване, а не получаване.

Можем да сравним това състояние с майка, която не усеща, че и е топло или студено, че е тъмно или светло; тя чувства това само по отношение на нейното бебе. Тя живее вътре в него: дали на него му е топло или студено, дали е тъмно или светло, дали го боли нещо или е добре и т.н. Тя чувства всичко в него, а не в себе си. Тази „животинска” любов я има като пример в нашия свят : благодарение точно на нея ние наистина можем да се развиваме и да продължим да живеем.

Това е необходимо условие на живот в духовното. Ние продължаваме нашия живот на Земята, сковани от пространство, време и движение. Илюзията на живот в егоизма съществува само тук. Всъщност истинският живот в неговия безкраен, съвършен поток съществува в напълно противоположното свойство – отдаване.

Както една майка живее в своя син, тя чувства и напълва него, а не себе си. Всички нейни усещания са в него, всичко е за него и тя самата е само за негово напълване. По същество, това състояние се нарича „да получаваш само необходимото и да даваш максимално”, но не за себе си, за да оцелееш по този начин, а заради него, заради нейното обичано дете.

От виртуалния урок, 15.05.2011

[43586]

Къде се дянаха истинските мъже?

каббалист Михаэль ЛайтманСъобщение: Книга на К.С. Химовиц. „Възмъжаване: как укрепването на жените превърна мъжете в момченца”.

Преди, след завършване на училище и получване на специалност, младежът се женеше, имаше деца – т.е. ставаше възрастен. Днес той предпочита да си остава юноша, който се увлича по игри и пътешествия.

Самият живот и култура пропагандират незрелостта като стил на живот. Главното е професията и кариерата, женитбата не влиза в плановете.

Жените също са станали самостоятелни и преуспяващи: по-често продължават образоването си, печелят повече от мъжете, могат да се издържат сами, не искат да търпят в къщи инфантилни мъже, предпочитат да възпитават децата  си сами.

Реплика: Жените са по-близки до природата и затова понасят по-спокойно, по-издръжливо всички ставащи промени. Мъжете получават цялото си предучилищно възпитание от майките и възпитателките, а училищното – в смесени с момичета класове  – от учителки, т.е. от жени. Постоянно са заобиколени от жени и затова не се научават да бъдат мъже, да бъдат самостоятелни. Не напразно Обама се застъпи за разделното училищно образование. Очевидно някой вече разбира…, и току виж –  повече да разберат!

Коренът на проблема е, че в наше време на мъжа, от детски години, трябва да се даде знание за неговото предназначение за собственото поправяне,  и за поправянето женската половина на човечеството. Едва тогава, когато се заеме със своята работа, той  ще стане възрастен! Иначе мъжът продължава да играе със своите „играчки”, а жената продължава търпеливо да наблюдава това.

[43770]

Кабала – чиста практика

каббалист Михаэль ЛайтманСветовен конгрес „NOI“, Рим, урок №2

Развитието става чрез „електрическа” сила, която осъществява циркулацията в системата. Когато се свързвам със системата чрез двете си сили: егоистичната и алтруистичната – нейната сила започва да преминава през мен.

Тогава системата работи заедно с мен и аз чувствам „тока”, който изцяло я пронизва, разкривам програмата ѝ, целта ѝ – и все повече се включвам в нея.

Така ние се изкачваме обратно по духовните стъпала към единната Сила. Плюсът и минусът, позитивното и негативното се обединяват и ние разкриваме своята вечност, своята крайна цел. Такава е програмата.

Оттук ние можем да видим причината за кризата и нейните последствия. Ние разбираме, защо не сме получили науката кабала и не сме открили група, докато егоизмът ни не се е разрастнал до краен предел. Едва сега, ден след ден, ние чувстваме как всичко се променя. Колко събития се случват в света – и всички те са призвани да разкрият кризата, да проявят отчаяното ни положение, безнадежността и неразбирането, които царят в света. Ден след ден, много бързо ние ще правим крачки по този път.

И затова трябва колкото се  може по-бързо да покажем на света, че ние разбираме програмата на творението. Разбира се, не цялата – защото я постигаме, издигайки се по стъпалата на развитието. И все пак, ние знаем как да я осъществим, как да започнем реализацията ѝ ,  а останалото учим в движение.

Сред нас няма хора, който са достигнали края на пътя, а и това не би било възможно. Всъщност, ние се учим от кабалистите, които са ни разказали за целия този процес, за цялата наша човешка история – и при това са го разказали преди хиляди години, и думите им до ден днешен вярно се претворяват в живота.

И така, ние само трябва да чуем какви закони си струва да спазваме, за да станем много бързо част от интегралната система. Щом аз се разкрия като такава част, в мен се проявяват всички закони. Аз започвам да разбирам, да усещам, какво става в нашия свят. Аз виждам през него, виждам силите, които преминават през мен, установявам техните причини и същността на въздействието им.

Казано е: „По делата Твои ще Те познаем”. Науката кабала е чисто практическа методика, която аз осъществявам само върху себе си. Аз не изучавам някакви бръмбърчета под микроскоп, не правя външно наблюдение – напротив, науката кабала и изобщо цялото творение аз разкривам в себе си. Няма по-емпирична и практична наука.

Кабалистите ни казват какви закони трябва да изпълняваме, за да станем активна част от голямото цяло. Защото човечеството е едва малка част от огромната система на света на Безкрайността. Става въпрос за прости закони, които трябва да спазваме в групата. Ние трябва да я градим като мини-модел на общата, грамадна реалност – така, че в този модел да искаме, да търсим възможност и да се стараем да изпълняваме основополагащите закони на творението, което се отнася към нашия егоизъм и към позитивната креативна Сила.

Тогава, за мен, групата става „работна територия”, „лаборатория”, в която аз проверявам себе си и другарите, в която ние работим заедно и изграждаме помежду си, създаваме, формираме бъдещия свят, висшия свят, човечеството на утрешния ден. Ние действаме съгласно съветите на кабалистите, но по опитен начин, отново и отново проверявайки резултатите от своята работа.

От 2-я урок на конгреса „NOI!” Рим, 21.05.2011

[43710]

През падението да видим подема

Всемирен конгрес “We!”, Ню Джърси, урок №8

Необходимо е да се разбере, че “хиляди пъти пада и се вдига праведника“. Невъзможно е да се разминем без падения, тъй като чрез тях, ние придобиваме потребност, стремеж към духовното.

Колкото повече работим по време на падението, за да се измъкнем от него, колкото повече се стараем със собствени сили да се вдигнем, толкова повече съкращаваме числото на подемите и паденията. Аз събирам всичко  в едно падение и подем.

И още един намек: нужно е да се постараем през падението да видим подема. Но не трябва да се забравя, че падение се нарича състоянието, в което ние още усещаме висшата светлина, тъй като под това ниво – всичко е в безсъзнателно състояние.

Затова в падението ние трябва някак да си представим какъв ще бъде подемът, какво ще постигна аз в него, по какъв начин аз ще виждам себе си, групата, Твореца – силата, която ще се разкрие помежду ни. Няма светлина без желание/съсъд/кли. Аз трябва винаги да виждам силата на Твореца, силата на отдаване, която се разкрива между нас, вътре в нашия общ духовен съсъд, във връзката между нас.

И след това от падението, когато аз чувствам, доколко ми пречи обединението, как не го желая, противоположен съм на него, не ценя другарите, групата и себе си в нея – от това състояние трябва да си представя духовното. Защото духовното – това не е да се рееш из облаците. Духовно означава, че аз постигам силата на единение между нас, а вътре в нея – духовния свят, взаимното отдаване, възвисяването над егоистичната материя. И така аз напредвам.

От 8-я урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 03.04.2011

[41835]

Всяко стъпало започва от нулата

Въпрос: Ако получаваме духовно постижение поради това, че от общото възприятие за този свят преминаваме към все по-вътрешното и детайлното, то защо се казва, че този свят е въображаем? Получава се, че ние просто увеличаваме разделителната способност (Zoom)?

Отговор: Но  детайлите, които постигаме, качествено се отличават от нашето предишно възприятие. Тъй като разкриваме елементи на отдаването, силата скрита вътре в нашия материал. Ние не разделяме съществуващия материал на по-малки части – молекули, атоми, милиардите връзки, които ги съединяват. Ние постигаме силата, действаща вътре в този материал – силата на отдаването.

Движим се от общото към частното, но разликата между тях не е в самото количество на детайлите, а и в тяхното качество.

На нас все още ни е дадено това временно особено усещане за съществуване – ние се намираме в “безсъзнание“. А когато започнем да разкриваме духовното, то постигаме своите корени, които са основани изцяло  на отдаване.

Нашият свят, действащ на основата на егоизма и получаването е въображаем, защото само по себе си, получаване изобщо не съществува. То е създадено само за да можем от него, от тази свойствена ни илюзия, да започнем строежа на истинската реалност, способна действително да съществува. Само заради това и живеем в реалността на този свят, ако можем да наречем това живот.

Т.е. нашия свят е наистина въображаем и съществува само като наша халюцинация от загубата на съзнание. И в  мигът, в който дойдем в съзнание, ще разберем каква е тази сила на въображението, рисуваща ни картината на този свят, и с каква цел го прави. Тя ни дава възможност да се издигнем по всичките 125 духовни стъпала, и да се изкачим дори на най-високото, последно стъпало, съвършено независимо и свободно, тъй като всеки път ние започваме с илюзия.

Всяко стъпало започва с осъзнаване  недостатъка на осъзнаване на самото стъпало – с осъзнаване на злото. И тогава ние го поправяме и постигаме свойството отдаване – самото стъпало. Ние действаме абсолютно независимо, защото още не се намираме в духовното и то с нищо не ни задължава . И затова можем да започнем с пълно откъсване от него, от неосъзнато състояние. И така,  по свой свободен избор, ние  можем да се издигаме от стъпало на стъпало.

От урока по статия на Рабаш, 29.04.2011

[41766]

 

Да се издигнеш с помощта на Фараона

Въпрос: Колкото и да се опитвам да се издигна над разума си, къде е гаранцията, че всичко което направя, в крайна сметка няма да се окаже вътре в  знанието? Как мога да проверя, че съм се издигнал над  него и какво ще ми помогне да се издигна?

Отговор: Разумът винаги се стреми към знание и получаване, а над разума са вярата и отдаването. И сега аз трябва да си изясня дали отивам към отдаване, защото разумът ме задължава или заради вярата?

Ако се намирам само в една от двете точки, в зависимост от състоянието си, то аз безусловно ще действам вътрешно или по-ниско от разума си, т.е. ще работя за своя егоизъм. Винаги са необходими, едновременно, две точки.

Представи си, че ненавиждаш учителя си, целият кипиш срещу него, мислейки че той не е прав и същевременно градиш с него отношения на любов, отдаване, тотална отмяна на самия себе си и се прилепяш към него. Именно между тези две точки, се развива твоето ново желание – благодарение на тяхното различие, ти се задържаш в едното, в противоположност на другото.

А иначе, каква полза от Фараона, ако ти не изградиш над него своята любов – над цялата тази ненавист и увереност в собствената правота, въпреки всичките си знания, мнения и разума си, да приемеш мнението на учителя?

Но ако загубиш една от тези две точки, то вече няма да се издигнеш. Обикновено, в такъв случай се спускаш под знанието.

От урока по статията от книгата „Шамати“, 13.04.2011

40632

Разтопено сърце

Да изпратиш любовни стрели, в сърцето на другаря си, е нужно в своите вътрешни намерения, а външно просто трябва да покажа на всички колко съм духовно вдъхновен и да се постарая да ги пробудя към същото. Но вътрешно, за себе си, аз съм длъжен, през цялото време, да мисля как да проникна в сърцето на другаря си.

Разбира се, затова няма да навредят и материални подаръци, но само те да не са заместител на моите вътрешни усилия, на истинското ми желание за обединение.

В края на краищата, цялата наша работа е в това да пробудим, в себе си, вътрешните сили – мрежата от сили, т.е. полето на единствената сила – Твореца, с когото ние искаме да се обединим, да се включим към вътрешността и така да проникнем, чрез всички сърца, във всички души.

В това ще ни помогнат и външните подаръци, но главната цел е да се постараем да се включим в тази свързваща система, съединяваща ни един с друг и там да разкрием нашата връзка, прониквайки вътре в нея. Това се нарича да влезеш в сърцето на другаря си.

Колкото по-дълбоко искам да навляза в сърцето на  другаря, толкова повече разтопявам своето собствено сърце. И колкото по-меко става то, аз разкривам, че и сърцето на приятеля ми се открива все повече и повече, и аз вече мога да вляза вътре в него, за да се слеем в едно сърце.

Когато започвам да работя със сърцето на  другаря, той ми се струва чужд, но постепенно започвам да виждам, че това не е чужд човек, а разпален котел, в който мога да разтопя и своето сърце. Обръщайки се към него и искайки да се съединим, извършвам работа над собственото си сърце. В това съединяване, аз завися не от него и не от това, доколко той се е разкрил пред мен, а от своето сърце, доколкото ми се е отдало да го омекотя, за да може то да влезе в „чуждото“ сърце.

И в края на работата аз разкривам, че няма мое сърце или негово сърце, а има само едно място, едно желание, едно сърце, което от самото начало е било такова и на мен само ми се е струвало, че сякаш това са отделни сърца – чужди и различни, отдалечени преди едно от друго.

От урока по статията от книга „Шамати“, 12.04.2011

40448

Пулт за управление на всички души

Въпрос: От момента, когато започнахме да изучаваме статията „Няма никой, освен Него”, аз съвсем се обърках във всичко, отнасящо се към намерението. Ако висшата светлина действа постоянно, на 100%, то какво е „светлина възвръщаща се към източника“? Къде да я търся? От кого да я искам?  Какво работи тук, ако всичко е вътре в мене?

Отговор: Да допуснем, че имам пулт за управление. Натискам бутон и пускам някакъв механизъм. В днешно време има много подобни устройства, но ако преди 100 години беше показал това на някого, той щеше да помисли, че просто си ангел, творящ чудеса – ти натискаш бутон и изведнъж стъклото се превръща в картина…

Т.е. чрез дистанционно управление, аз мога да привеждам в действие различни системи. Да кажем, че натисна копчето, а ти гледаш в екрана и започваш да се впечатляваш – да плачеш или да се смееш, да изпитваш тревога или радост. Оказва се, че посредством едно обикновено натискане на бутон, оказвам върху теб толкова силно въздействие. Аз съм повлиял на своя приятел.

Кабалистите казват, че четейки Зоар, ти все едно, че държиш в ръцете си пулт за управление на всички души и те зависят от тебе. Мисли, че ги пробуждаш! Това се нарича „натискане на копчето”. Ако ти мислиш за това, то „натискаш копчето” и задвижваш такова въздействие, от което те започват да се пробуждат.

Всичко зависи от силата на твоето желанието това да се случи и колко още хора също се стремят да пробудят другите. Наистина, усилията трябва да бъдат качествени и количествени.

По този начин, ние се пробуждаме един друг. И никой не може да се пробуди сам. Всеки може да постигне тази духовна общност наречена „група”, само за да пробуди другите. Иначе той дори няма да се докосне до групата, подобно на Малхут в света Ацилут.

От урока по  Книгата Зоар, 27.04.2011

41610

Кабалистите – за Тора и Заповедите, ч.47

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Бележките в скобите са мои.

Работниците на Твореца правят Тора суха

Има условие, че светлината на отдаване и любов няма да се разкрие, докато синовете на Израил не придобият в занятията си с Тора намерение да усладят. По такъв начин, завършването на страданията зависи само от нашето решение да достигнем в нашите действия намерение за отдаване.

Баал аСулам. Предисловие към ТЕС. п.36.

Човек е роден с желание да получава, и ако желае да го поправи на отдаване, което е против неговата природа, то има само едно средство – светлината на Тора. Занимаващите се с Тора не заради опознаването на законите и изпълнението на заповедите, а заради поправяне на сърцето се наричат “мъдри сърца“.

Рабаш. Шлавей Сулам. Какво означава Тора и работа по пътя на Твореца.

Занимаващите се само с външната Тора – грешат и не знаят нейното предназначение. Защото целта на Тора според тяхното мнение, е в споровете за Алах, които спорове не освещават нашите души.

Рав Кук. Писма 2, стр.153 и стр.8

[42748]

Кабалистите – за Тора и Заповедите, ч.48

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Бележките в скобите са мои.

Работниците на Твореца правят Тора суха

Падението на поколението в наши дни е достигнало своя най-нисък предел и затова никой не усеща никакво задължение в поправянето на природата си. А който се занива с това, го изпълнява, защото е приучен на това в детството си, а не защото се стреми да разкрие висшето знание. И дори и да видят такава възможност, предпочитат да си останат на нивото на простото изпълнение.

Баал аСулам. При Хахам. Статия „Ценността на запаметяването“.

Горко на унижаващите Тора, с това, че се занимават само с простата Тора и нейните разкази. А народите на света говорят на Израил: с какво се отличава вашият Творец от нашия, и вашата Тора, защото нашата – също се състои от разкази за нашия свят. Няма по-голямо унижение за Тора, говорещата за висшия свят. И затова, горко на унижаващите Тора, със своите занятия, удължаващи изгнанието и страданията в света.

Рав Хаим Витал, „Въведение към книгата Ец Хаим“, част 1, 11-12

[42850]

Кабалистите – за подходът към изучаването на науката кабала ч.1

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Чудодейното свойство при изучаването на науката

Защо всички ние сме задължени да изучаваме науката Кабала? Защото занимаващият се с нея, даже и да не разбира онова, което учи, само със своето желание да разбере, предизвиква на себе си светлината, обкръжаваща душата му.

Баал аСулам. Предисловие към ТЕС. п.155

Казано е в Зоар: “Благодарение на книгата Зоар ще излязат синовете на Израил (устремените към Неговото разкритие) от изгнанието (Неговото скритие)“. Само чрез разпространение на науката Кабала в масите, ще се удостоим ние с пълното освобождение (от страданията в този свят).

Баал аСулам. Предисловие към книгата „Паним Меирот“. п.5

Когато човек се занимава с науката Кабала, упоменавайки светлината и силата на неговата душа, те влияят на него и малко по малко по време на занятията приближават човек към разкриване на съвършенството.

Баал аСулам. Предисловие към ТЕС. п.155

[42945]

Кабалистите – за подходът към изучаването на науката кабала ч.2

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Чудодейното свойство при изучаването на науката

Дадено ни е да изучаваме науката  кабала само като средство за достигане на Твореца, чрез изучаване на свойството отдаване. Изучавайки тези възвишени понятия, така че те да ни приближат към свойството отдаване, към светлината. И благодарение на ученето да се удостоим да поправим всички свои действия с намерение да отдаваме. Това е подготвителната работа да станем достойни за сливане с Твореца.

Рабаш. Даргот Сулам. Трите линии. Статия 875.

Тора притежава свойството да връща човека към източника, към доброто – когато злото, желанието за наслаждение става насочено на отдаване.

Рабаш. Даргот Сулам. Статия 267

[43078]

Кой е той – който предизвиква молитва

По статията на Рабаш ”Кой е той – който предизвиква молитва”: Когато човек усеща, колко е далече от усещането за важността на духовната работа, то той започва да се пробужда и да мисли, че обезателно трябва да направи неща със себе си, за да не остане в това нищожно състояние до края на живота си.

И тогава той започва да се моли на Твореца, да го доближи до себе си и да му даде мощ свише, както са казали мъдреците: ”Дошлият да се поправи – му помагат”.

Човек знае, че трябва да постигне онова усещане, че Твореца е добър и твори благо и да се прелипи към него. Тоест целта – това е да разкрие Твореца, защото иначе няма да изпълни предназначението си.

Това може да се реализира само за сметка на подобието по свойства и затова на човек му е болно, че той още не е достигнал до вярата, свойството отдаване, с което би могъл да разкрие Твореца и тогава да Му благодари. Т.е. той, не търси това разкритие с егоистическа цел, – а само за да постигне величието на Твореца.

И тогава той вижда, че вътре в него се намират ”народите на света”, които спорят с неговата част ”Исраел” (стремящите се към Твореца), и едните засега, не могат да надделеят над другите, да вземат властта – свойствата за отдаване, не могат да победят свойствата за получаване.

Но човек изобщо, не е господар на мислите и чувствата си, той не властва над чувствата в сърцето и разума. Всяко състояние се формира свише, т.е., не от човека, а от висшата сила, която го поставя в определена ситуация и иска от него някакво действие, реакция на онова, което тя е създала. Това се нарича: ”АЗ – първият”.

Урок по статия на Рабаш, 24.05.2011

[43846]

Ако искаш да виждаш по-добре – купи си очила

Въпрос: Във „Въведението в науката кабала”, Баал а-Сулам пише, че и желанието, и неговото напълване идват от Твореца. Какво тогава е било създадено като „нещо от нищото”?

Отговор: „Нещо от нищото” също произхожда от Твореца, но не пряко. Няма действие, което да не изхожда от Него. „Нещо от съществуващото” – това е самото изобилие, самият Творец, нашият корен. А по-високо се намира Неговата същност, за която не можем нищо да кажем. Започваме отброяването от определен източник, точно както човекът произхожда от родителите си.

По такъв начин, „нещо от съществуващото” произхожда от Твореца – това е самият Творец по отношение на нас: изобилието, желанието за отдаване, Добрият и Творящ добро, замисълът на творението, целта на творението – всичко се намира там.

И ето, в това изобилие възниква „нещо от нищото”. Откъде? От нищото. Как? Не е известно? Става дума за действие на Твореца, което може да извърши само Той: изобилието започва да създава в себе си ответното желание за получаване. Ние не си задаваме въпроси за този момент, защото именно това е творението, създадено като „нещо от нищото”. Засега не постигаме тази точка, а изучаваме всичко освен нея.

Необходимо е да развием своите желания, да ги поправим докрай. Тогава, нашият съсъд ще бъде точно като изобилието и може би ще стане възможно да разберем, какво е „нещо от нищото”. Кабалистите не говорят за това, но както изглежда – така и ще бъде.

И така, „нещо от съществуващото” идва при нас пряко от Твореца и се представя във вид на дясна линия, на отдаване, на поправяне и напълване. А „нещо от нищото”, идва от Него непряко. Казано по друг начин, за да можем ние, творенията да Го познаем, Той ни е създал противоположни на Себе си и постепенно разкрива в нас тази противоположност.

Според степента на нейното разкриване, получаваме възможност да разберем „преимуществото на светлината от тъмнината”.  Защото виждаме двете плоскости: противоположността на отдаването, любовта и цялото благо, криещо се в изобилието, а също и самото изобилие. Когато тези две свойства се сблъскат в нас, получаваме впечатления, които се наричат съсъди, желания.

Недостигът и напълването в мен, отново и отново се сменят едно с друго и от тяхното търкане се получават искри, които стават съсъди. Цялата наука кабала е методика за изграждането на съсъда, съответстващ на изобилието.

А самото изобилие не предизвиква въпроси – няма смисъл да се задават въпроси за нещо, което е неограничено. Изобилието е цялото благо, всемогъществото, изхождащо от Твореца – то вече съществува. Недостига само съсъда. И затова, всички наши въпроси, молитви и обращения, нашият плач, нашият път е само „монтиране” на правилното желание, което ще ни позволи да усетим изобилието.

Не можем да се заблуждаваме по отношение на този въпрос – в противен случай ще бъдем като деца, плачещи за нещо, което не могат да получат, и което са неспособни да усетят заради липсата на правилно желание. По същия начин, късогледият човек не може да види нищо без очила. Ето защо имаме нужда от науката кабала, обясняваща как поетапно да формираме желанията в причинно-следствена последователност, докато творението не успее да възприеме цялото изобилие.

От урока по „Въведение в науката кабала“ (Птиха), 23.05.2011

[43762]

Мозайката на мирозданието, в която липсваш ти

Световен конгрес „NOI“, Рим, урок №1

Целта на нашето развитие e да станем подобни на общата сила на Природата, една велика интегрална сила, въздействаща на всичко.

Тази сила включва в себе си силите на Природата, които ние разкриваме в нашите науки – физика, химия, биология, зоология, ботаника, геология, астрономия – всичко се включва в този единен закон. Това е интегралният закон, който ние разкриваме като добрата взаимна връзка, обединяваща всички части на реалността, свързани помежду си с взаимна любов и отдаване.

И в цялата тази система – интегрална, аналогова, абсолютно всичко пребивава в съвършена хармония – освен човека. В цялата тази система, с една дума като в огромна сфера, съществува част наречена ”човек или човечество”, която е несъвършена. Това е най-важната част, най-силно развита и в същото време не развита, защото трябва осъзнато да изпълни цялата природа. Неживата, растителната природа и животинския свят съществуват вътре в тази сфера инстинктивно и изпълняват този закон, доколкото не размишляват как да живеят – в тях действуват силите на природата, без да им оставя какъвто и да е избор, никаква вътрешна свобода. Тези сили ги задвижват във всичко и те изпълняват командите на природата на всичките 100%.

Тогава, каква свобода има човек? На него му оставят празна част в тази сфера, за да я изпълни със себе си. Като парче тесто, от което трябва да създаде форма, която точно ще попълни мозайката на цялата природа, съединявайки се с всичките останали части с хиляди видове връзки.

Тази мозайка – не е плоска, даже не е триизмерна, а многосенна – на психологически, психосоматически, духовни и материални нива, във всевъзможни връзки с всичките форми на природата. С науката ние разкриваме една малка част от цялата система закони на тази сфера. И с всичко това ние трябва да се запознаем.

От Първия урок на конгреса “ NOI”, Рим, 21.05.2011

[43740]

Кабалистите – за подходът към изучаването на науката кабала ч.3

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Важността на подготовката за учене

Изучаващият е задължан преди учене да се украпва във вярата в Твореца и в Неговото управление чрез възнаграждение и наказание. И да устреми своите усилия заради заповедите на Тора (своето поправяне). И с това ще достигне въздействието на скритата в нея светлина, и вярата негова (в токова действие на поправянето) ще се увеличи.

И неговото сърце ще бъде готово да премине от занятия “ло лишма“ (заради себе си) към занятия “лишма“ (заради отдаване/Твореца). И даже още да не е достигнал вярата (свойството отдаване), има увереност да я достигне чрез занятията с Тора.  Тъй като ако само насочи сърцето и разума посредством Тора ще достигне вярата (отдаването) – няма заповед по-голяма от тази.

Баал аСулам. Предисловие към ТЕС, п.17.

[43174]

Кабалистите – за подходът към изучаването на науката кабала ч.4

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Важността на намерението по време на учене

По време на занятията с Тора е длъжен да настройва разума и сърцето към разкриване на Твореца (свойството отдаване и любов). И всеки може да достигне това, както е казано: “Трудил се и не намерил – не вярвай“.  И само усилията са, които не достигат на човека, за да постигне това.

Баал аСулам. Предисловие към ТЕС. п.97.

Съществува чудесен резултат у занимаващите се с науката Кабала: въпреки че не разбират изучаемото, но със своето силно желание да разберат, възбуждат на себе си светлината, обкръжаваща душите им.

Баал аСулам. Предисловие към ТЕС. п.155.

[43302]

Предпоставки на съвременната криза: кратък очерк от началото на сътворението

Световен конгрес “ NOI “, Рим, урок 2

Науката кабала е повест за цялата действителност. Започвайки със самите стадии на развитие, тя ни води през всичките етапи до завършването.

Отправна точка – Висша сила, която се нарича “Природа” или “Творец“ .Без да имаме представа за нещо, което да Я предшества, ние се запознаваме с Нея, както с майка.

До Нея няма нищо. Нашата история води началото от този миг, когато Висшата сила започнала да създава материя: нежива, растителна, животинска и човешка.

Отначало под своята собствена сила Тя започва да сформира спомагателни сили, които Я съдържат и Я съставляват. Тези сили веднага са се разделили на две: материал на творението и въздействащата върху него сила на Твореца – с други думи, плюс и минус, светлина и тъмнина, въздействащи на материята, за да съобщават нейното развитие. Под въздействието на тези две сили материята започва да реагира, изпитва отзвук, усещания – и по такъв начин се развива.

Едната от тези две сили, наричаща се “права линия“, е проникната от природата на самия Творец, от любов и отдаване – и затова е способна да внесе живот в материята.

А другата сила – това е силата на егоизма, противоположна на Твореца и действаща сякаш въпреки Него. Но, в действителност двете заедно действат съгласно висшата програма.

Свише Творецът действа чрез своята единна сила, която се дели на две: силата на отдаване и силата на получаване. А по-средата между тях – нашата материя. По-такъв начин тези сили ни привеждат в движение. Те въздействат на материята и я пробуждат към развитие на неживо, животинско и човешко ниво.

Отначало, това развитие засяга само сили, които постепенно формират материята, докато с тяхна помощ тя не премине на последната степен. И тогава материята се взривява. Благодарение на този взрив произтича нещо особено: двете сили – плюс и минус – се смесват помежду си. Преди те са въздействали на материята от две страни, а сега идват към разбиване, включвайки се една в друга и съществуват в материята, смесвайки се до такава степен, че е невъзможно да ги различиш една от друга – една голяма бъркотия.

До този момент процесът е вървял на ниво сили, помисли, програми. Но, сега силата става материя на този свят. Посредством големия взрив ( Биг Банг ) възниква, преди всичко, място за нашето пространство –  като преди това не е имало място за Вселената. А след това в нея започва да се развива материята – от искрата духовна енергия, от една малка точка в света. Това натрупване на духовна светлина е достатъчна за създаването на цялата материя на Вселената.

По- нататък материята в своето развитие образува галактики, Слънчевата система и Земното кълбо, на което ние се развиваме по-същата схема: на неживо, растително, животинско и човешко ниво – паралелно с духовното развитие.

В резултат, на четвъртата степен на развитие силата на Твореца и противоположната на нея сила се смесват окончателно – и ние се оказваме в днешната ситуация.

Подготовката е завършена. Отсега ние сме длъжни да проверяваме, какво ще правим по-нататък. В нас има две сили, смесени помежду си, така, че ние не знаем, как ще бъде. На нас ни е зле.

Затова и разкриваме науката кабала – методика, позволяваща да се балансират и обединят тези сили, установявайки между тях равновесие и хармония.

От втория урок  на конгреса “ NOI “ , Рим, 21.05.2011

[ 43698 ]