Entries in the '' Категория

Зовът на самата Природа

Световен конгрес „NOI!“, Рим, урок №2

Започнах да преподавам много отдавна. С групата, дълги години изучавахме науката кабала. Но, дори четейки статиите на кабалистите, ние не ги реализирахме с пълна сила, докато преди няколко години не започна глобалната криза.

Някъде около 2005-та година, се съсредоточихме върху правилното изграждане на групата, почувствахме натиск от тази страна и осъзнахме, че именно там трябва да реализираме методиката, за да излезем в духовния свят.

Работата е там, че по-рано, светът все още не изпитваше криза. Ние не чувствахме защо и за кого е необходимо да правим това. Затова, със започването на кризата, в нашата група усетихме остра и дори драматична необходимост от незабавно претворяване на методиката в живота, за да станем пример за света.

Ден след ден, трябва да се грижим за усилването на нашето вътрешно единство и за външното разпространение. Макар и по капка, трябва да направим достояние на хората новината, че съществува методика за поправяне. Защото кризата, в която затъва светът е зов за помощ на Природата, насочен към нас призив за издигане на следващото стъпало.

Не трябва да се държим като упорити деца, които не искат да слушат майка си. Трябва да видим в случващото се невероятен шанс: пред нас се отваря врата, през която можем да излезем от този ограничен свят, който е пропит със страдания и завършва със смърт – да излезем във вечното битие, в озарения от светлина свят. Ето какво трябва да обясним показвайки, че в групата, заедно, ние можем да направим това.

Законите на групата се проявяват дори като примери в света. Защото той се разкрива като една интегрална система, в която всичко е взаимно свързано. Наблюдавайки го, можем нагледно да видим, какво се изисква от нас.

От 2-рия урок на конгреса „NOI!”, Рим, 21.05.2011

[43704]

Неговата ръка е върху всички – и ръцете на всички са върху него (Тора)

Мнение: Мартин Шафер, професор по екология. Статията „Ранното предупреждение за критичните преходи”: „Признакът за приближаването на всяка система (екологична, финансова, държавна, физиологична, обществена) към критично състояние, може да се види по скоковете на нейните параметри.

В зависимост от натиска на външните фактори, системата става нестабилна, нейните колебания стават все по-силни – тези закономерности са валидни за всички природни или създадени от човека явления и системи.

Днес наблюдаваме колебания, както в природните системи, така и в онези, които са създадени от нас. Както пристъпът от астма бива предшестван от синхронни свивания на дихателните пътища или преди епилептичен припадък започва синхронно активизиране на нервните клетки в главния мозък, така нестабилността на пазара е признак за предстояща бъдеща криза във финансовата система.”

Реплика: Виждаме резултатите от своите егоистични действия, наблюдаваме онова, което ни заобикаля, през нашето егоистично възприятие. Няма значение дали системите са природни или изкуствени, т.е. създадени от човека, защото той, като създание на природата, създавайки всичко, го прави според заложените в него анти – природни (егоистични) закони – точно против правилата на природата.

Затова, и в създадените от него изкуствени промишлени и обществени системи, и във всички зависещи от него системи на природата, също се разкриват еднакви явления.

Казано по друг начин – тъй като нашата вътрешна система влиза в криза (егоизмът стига до своя максимум и е необходимо да бъде поправен на интегрален алтруизъм), то чрез нея, ние усещаме целия наш свят в криза.

[43634]

Вкусът на наслаждението

Всичко, което трябва е да развиваме желанието. Помня, една от работничките в моята поликлиника носеше от дома си храна от йеменската  кухня .

Отначало  не можех да я вкуся, просто не разбирах какво е това – толкова далечен беше този вкус от това, с което съм свикнал. Но с течение на  времето започнах да помирисвам, да пробвам – и постепенно в мен възникна вкус към тези неща.

Така и  бебето, раждайки се в този свят, още няма никакви вкусове. След това, в зависимост от обичаите и пристрастията на обществото, то започва да свиква и получава вкус към храната. Та нали без вкус и без желание да опитаме именно това ястие, ние няма да можем да му се насладим.

Може, разбира се, да се храниш, за да не умреш от глад, но ние говорим за наслаждения. Ти можеш да получаваш като насъщна необходимост наслажденията в този свят, но всичко над това, е достъпно само ако се стремиш да се насладиш, при това – да се насладиш от отдаване.

Въпрос: Баал а-Сулам пише, че за това е необходим само психологически преход. Какво значи това?

Отговор: Ние не разбираме как може да се наслаждаваш на това, че обичаш и напълваш любимия. “Любим“ – това не е просто моето дете, грижата за което ми доставя удоволствие “по определение”. Не, става въпрос за някой чужд, много чужд, далечен, противоположен и ненавистен.

Това е като храната от чужда кухня, която ме отблъсква. И ето, аз съзнателно започвам да развивам в себе си вкус, да търся подход, близост, разбиране. Постепенно в мен се зараждат съответните желания – и тогава внезапно чувствам, че аз обичам този човек.

Тук възниква въпросът: ако аз го обичам – тогава моето отдаване към него не е ли все пак егоистично? Нали аз се наслаждавам от това?

Вярно, но обичайки, аз не отменям предишната ненавист. Тя постоянно е с мен, тя расте, както е при учениците на раби Шимон, които пишат в книгата „Зоар”, че в началото те се ненавиждат един друг, а след това стигат до любов. Всеки път ние напредваме в две линии, издигайки се над ненавистта с любов, която както е казано,“ще покрие всички престъпления”.

Именно заедно ненавистта и любовта придават вкус, “сок”, сила на наслаждението.

Те са като двама водачи. Ако анулираш ненавистта, то от цялата висота на наслаждението в теб ще остане само малка материална полза. Затова, ако се издигаш над ненавистта, всеки път покривайки я с екрана на любовта, ще имаш голям съсъд с огромно наслаждение.

От урока по “Въведение в науката кабала” ( Птиха), 23.05.2011

[ 43755]

 

Ключове от книгата „Зоар“

Въпрос: С какво е толкова особена книгата „Зоар“, защо именно тя се ползва с такава известност и се счита за източник на голяма сила?

Отговор: Баал а-Сулам пише, че нито до книгата „Зоар“, нито след нея, е имало кабалистично произведение с такава огромна мощ, с такова голямо разкритие. Тъй като за написването на тази книга са се събрали заедно 10 кабалисти, подходящи за създаване на един съсъд ( кли ), и са се съединили в пълните 10 сфирот на стъпалото  на Края на поправянето ( Гмар Тикун ), тоест всичките 125 стъпала, по-които трябва да се издигне душата, за да поправи напълно себе си .

Те са се издигнали до състоянието на окончателно поправяне, Гмар Тикун, и оттук са написали за това разкритие. Затова тази книга се нарича  “Зоар “ – висше сияние ( зеира илаа ) – повече от което няма и не може да има.

Тази книга е написана като коментарии на цялото Петокнижие на Тора. Тоест всичко, което е било разкрито от всички велики кабалисти, от Първия и до Втория Храм, е представено в тази книга на нивото на  Края на поправянето.

А също, тя е била написана в много необичайна форма: Раби Шимон е говорил, Раби Аба е записвал, а всички останали другари са разказвали за своите разкрития. Това означава, че тя дава описание от различни гледни точки, и поради това, подхожда за всички души, които някога ще я разкрият и ще поискат да поправят себе си за сметка на светлината, връщаща към източника.

Самата история на  Книгата е особена и трагична – тя дълго време е била скрита и се е разкрила през 11 век в Испания, благодарение на Раби Моше де Леону. А след това последвали още няколко етапа на скриване и разкриване, докато през 20 век не се  появил Баал а-Сулам.

През това време вече е започнало завръщането в земята на Израел, и всички кабалисти започнали да чувстват, че е дошло време за реализацията на тази книга – т.е. поправянето на душите и изхода от последното изгнание, към окончателното освобождение. Поради това Баал а-Сулам получил разрешение да напише коментарите на тази книга, под названието “ Сулам “ ( Стълба ).

Самата книга “Зоар“ е заключена с множество различни ключове, на множество различни катинари, и написана така, че обикновения човек изобщо не може да я докосне. Можеш да купиш книгата “ Зоар “ и да я четеш – но ти няма да знаеш, какво да правиш с нея, как правилно да я използваш. Със своите четири предисловия, написани към тази книга, своите коментари “ Сулам “, в чест на които той получил своето име, Баал а-Сулам ни дава ключ, определя отношение, направление, как да я разкриеш, как да гледаш в нея.

И от този момент вече може да се каже, че ние действително сме получили книгата “Зоар ” за да може да я реализираме. Тя става източник на огромна светлина, която може да се използва ден след ден.

От телевизионната програма, посветена на празника Лаг ба-Омер, 17.05.2011

[ 43619 ]

Вечният двигател на творението

Нашето желание за наслаждение през цялото време се мени и расте.

В него има вътрешен двигател, който постоянно се върти, разкривайки пласт след пласт желанието за наслаждение.

Ако, съгласно този двигател, аз не поправям своето желание за наслаждение, за да може то да се напълни със светлина, това желание ми разкрива тъмнината и аз се чувствам зле.

А двигателят продължава да се върти по-нататък. Но аз, непоправил предишното си желание, закъснявам и не мога да поправя сегашното си състояние. И тогава целият ми живот преминава с цената на много по-големи разочарования и трудности. От ден на ден  ми става все по-зле.

Затова, ако човек разбира, че не трябва да чака нищо от Твореца, а всичко трябва да дойде от творението, че природата е организирана така, че да ни  разкрие всички наши желания за наслаждение, и ние трябва само да се стараем да достигнем поправяне – тогава той се отнася правилно към реалността.

Всичко зависи от нас. Топката  е в нашите ръце.

От урока по статията “ Предисловие към Птиха “, 13.05.2011

[ 43568 ]

 

Изход от лабиринта на страданията

Световен конгрес „NOI„, Рим, урок №1

каббалист Михаэль ЛайтманНауката кабала ни се разкрива от дълбоката древност. Всъщност това е първата наука, разкрита на човечеството под формата учение за  устройство на света. Но както и днес, така  и в предишните поколения, повечето от хората не са се нуждаели от нея, тъй като нашето его все още се е развивало.

Ние сме преминавали през всичките тези кръгообороти, развивайки се от поколение в поколение, и като че ли, че ни е било добре. Постоянно сме се стремили към нови достижения, желаейки да напълним себе си с все по-големи наслаждения.

Науката кабала още преди хиляди години е говорила за това, че тази гонитба за наслаждения – е само гонитба за вътрешния двигател, който работи в нас и не ни доставя истинско напълване, всичко това е лъжа, ние само си играем с нашите желания, с тези мимолетни, мигновено изчезващи наслаждения. Каква е ползата от това?..

Но хората не искали да слушат това. Само единици са се замисляли за смисъла на живота: за какво е целия този живот, този бяг между раждането и смъртта. Те са развивали науката кабала все повече и повече. Те са разкрили, че в действителност това е игра, която нашето его, нашата природа играе с нас – просто убийствена игра, попаднали сме в месомелачка, която ни смила, подтиквайки ни през цялото време към нежелателни действия: или наслаждения, от които нямаме сила да се откажем, или страдания, от които бягаме от безизходност.

И така, под въздействието на тези две сили, аз постоянно бягам, като малко животно. Бият ме  и аз бягам, за да се отдалеча от ударите. Показват ми къде има наслаждение – аз се втурвам към него. И така завършвам целия си живот, изпълвайки дните си с гонитба.

Като са наблюдавали такова едно развитие на човечеството тези хора са търсели изход от тази безсмислена гонитба, докато не разкрили, че в целия този процес има край, че ние не живеем в безкрайния поток на живота, между двете сили – добро и зло, във вечната гонитба за наслаждение и бягство от безкрайните страдания, стараейки се да подобрим живота си и да избегнем злото. Те открили, че в крайна сметка ние достигаме до края на това развитие.

Този край става именно в наши дни, след едно толкова дълго развитие на човешкото общество. Ние сме първото поколение, което след многобройни кръгообороти, в резултат на развитието на всички предшестващи поколения, вече започва да разбира какво става с него.

Ние започваме да осъзнаваме, че сме достигнали до някакво насищане, много хора вече са се разочаровали от тази гонитба. И макар и да не осъзнават, че през целия си живот са били в гонитба за наслаждения и бягство от страданията, те усещат неудовлетвореност, потъват в депресия. Много хора вече разбират, че това е лудост, а не е живот, да дойдеш в този свят заради някаква си гонитба, а след това да си тръгнеш от него, сякаш си дошъл в казино, поиграл си и си тръгваш, без да си направил нещо, защото си бил принуден да бягаш от страданията и да тичаш след наслажденията.

Оттук те идват до разбирането, че очевидно,  не е така, тъй като в природата нищо не става безцелно, всичко е много отмерено, в порядъка на причините и следствията и видимо целият този процес е продиктуван от закона за развитието, който трябва да ни доведе до някаква цел.

И макар този процес да е много дълъг и да ни се струва нелогичен, всъщност в него се крие особена вътрешна логика: трябва да осъзнаем злото, заложено в нашата природа, за да постигнем от него благо. Възможността да достигнем това благо ще се появи сега, ако ускорим осъзнаването на злото.

Затова се е разкрила науката кабала, за да не ходим както по-рано, по дълъг или случаен път, в безкрайно люлеене между злото и доброто и сблъсквайки се всеки ден с проблеми, оправяйки се с тях и в бягство към нещо по-добро, а за да можем след много търсене, вече разочаровали се от предишния път, да пожелаем да видим какво ни предстои и да напреднем съзнателно.

На такива хора се разкрива науката кабала. В тях се пробужда точката в сърцето, която не им позволява да се успокоят и те идват тук – не по криволичещ, а по пряк път, съгласно закона на природата, като стават подобни на него и го използват правилно.

Всъщност с това не се удостояваме с чудо, не получаваме протекция, а просто знаем закона – и вместо да достигнем целта по зиг-заг, ние вървим към нея направо, ако искаме да изпълним този закон. Това е наистина по-къс и лек път, но в същото време и по-сложен. Тъй като ние трябва да изучим и реализираме този закон върху себе си – вместо силите на природата да ни месят като тесто, придавайки ни своята форма. Ние сами трябва да участваме в това, да изваем от себе си формата, която иска природата. Ако това ни се отдаде, то ние ще предадем на себе си същата  форма, която трябва да приемем в края, когато достигнем целта на творението.

От 1-я урок на конгреса „NOI!“, Рим, 21.05.2011

[43743]

Как да станем равни, ако сме различни?

Световен конгрес ”NOI”, Рим, урок №2

Човечеството е изправено пред голям проблем на социалното устройство. Провилното общество – това е обществото, в което всички са равни, обаче трудността е в това, че всички по природа сме различни, и затова е безполезно да ни настаняват в еднакви условия:осемчасов работен ден, равна заплата и т.н.

Нашите природни различия водят до това, че за едни това е малко, а за други е много. Ако аз съм мързелив, на мен ми е много трудно да работя всеки ден по осем часа, а човек, който е работлив и сръчен, не вижда в това никакъв проблем.

За какво ни е равенство? Как да построим равно общество? Хората са искали да направят това отдавна и, ако са имали такава възможност биха създали такава структура. Но, не се получава. Природата не ни позволява да бъдем равни.

Защо изначално се различаваме един от друг, противоположни сме един на друг, не можем да съжителстваме заедно? Всеки си има различен вкус, сили, условия, способности, вродени свойства, подход към живота – и затова, не се разбираме помежду си.

Всъщтност, ние няма да успеем да постигнем равенство, струва ни се, че равноправното общество ще ни спаси от войните, но това, не е в плановете на природата. Нейният план е да ни доведе до осъзнаване на факта, че никога и в нищо, не ще постигнем равенство помежду си. Никога няма да намерим възможност да разделим нещо поравно между всички. Ако днес направим това, то утре излизаме на война.

В Русия беше изпробвано равното разпределение, в израелските кибуци също и тези опити претърпяха неуспех. Природата иска с всичката си егоистическа сила да се преобразим, по неин образ, към тотално отдаване. Тогава ще ми бъде безразлично, кой колко получава – важно то е , че аз давам от себе си максимума, 100%. Това не е равенство и справедливо разпределение, а разпределение без каквато и да е проверка.

В такъв случай всеки получава съобразно с нивото на своето развитие, колкото му трябва. А в случая човек ще се развие до такова стъпало, когато ще получава толкова, колкото му е нужно за съществуване, а с останалото, от цяло сърце ще служи на другите, без всякакви проверки: на кого и в каква степен.

Ето защо хората не разбират, когато им обясняваме какво говори кабалата за бъдещето на човека. Това ни се струва фантазия, много нереално. Но иначе човешкото общество, няма да може да съществува, та нали всяко друго разпределение няма да е справедливо.

Аз не мога да измеря относителното тегло на всеки за да реша колко е заслужил. Природата няма да позволи по такъв начин да се съгласуват в човека две сили: положителна и отрицателна.

И затова пристъпвайки към реализация ние трябва да разпространяваме науката кабала по съвършено друга система. Засега трябва да се обединим в групи, които са образувани от хора, вече получили желание, вече разбиращи, че друг път няма, понеже такава е повелята на Природата. Тези хора имат две сили: силата на собствения егоизъм и силата на Твореца – искра, подтикваща към позитивен ключ на развитие. Когато тези две сили се срещат в човека, той започва да чува за какво говори науката кабала.

Процесът върви постепенно, с темпото на вътрешното развитие на човека. Ние преминаваме през нежива, растителна, животинска, човешка степен, чрез този процес вътре в нас все по-силно се сблъскват двете сили, между които ние създаваме съпротивление, резистор. Поставяйки между тях своето чувство и разум, ние се удържаме в техния противовес: от едната страна обуздаваме силата на своя егоизъм, а от друга страна привеждаме в действие силата на отдаване. Използвайки тези две сили заедно ние действаме в обкръжение – и тогава чувстваме себе си като резистори във веригата, съпротивление в общата система, като нейна работеща част.

От 2-я урок на конгреса ”NOI”, Рим, 21.05.2011

[43691]

Кой стои зад кормилото на творението

каббалист Михаэль ЛайтманАко Творецът иска да бъде Творец – то на него му е необходимо творение. Такова творение, което съществува отделно от Твореца, чувства себе си независимо от Него, получава от Твореца и реагира – с което то сякаш отдава обратно. Значи тези двамата трябва да се намират помежду си в някакви взаимни отношения, усещания, мисли, действия.

Трябва да бъдат двамата! Затова трябва да се създаде творение, отделено от Твореца, и означава, че то трябва да се състои от желание за получаване на наслаждение – това е единственото, което не му достига, за да бъде творение. Това означава да усеща себе си жив, съществуващ, получаващ – а после, за сметка на използването на това желание да получи, то също може да стане отдаващ и правилно да отговори на любовта на Твореца.

Излиза, че освен желанието да се наслади, творението трябва също така да има ”кормило”, което може да обърне това желание и да промени посоката му: от 100% заради самото себе си – до 100% заради Твореца, а на всички останали интервали между тях ще има разни съчетания между тези две крайности: част от Твореца и част от мен.

Това се определя от всяко стъпало на духовната степен. Започвам със 100% за самия себе си и постепенно обръщам кормилото на 180 градуса, на 100% отдаване на Твореца или на други хора. Не е важно на кого – главното е как аз използвам себе си.

„Аз”- това е моето желание. А ”кормилото” – е намерението, това заради когото аз се старая. То се определя от моето състояние и сега въпросът е само в това, на кое място от този кръг се намирам: започваме от нула(„0”), а завършваме  с Окончателно поправяне (Гмар Тикун)  – състояние на абсолютно отдаване.

Следователно, Творецът, съгласно замисъла за творението ”да наслади сътвореното”, създава това желание, което се явява задължително. И дава на творението условия, за сметка на които може да управлява това желание и да обръща себе си в това направление където аз искам. Ако аз искам да ”отида” към по-високо стъпало, по стълбата на 125-те степени, от нулата на ”този свят” до света на Безкрайността. Така действа замисълът за творението.

За да се ”изкача”, аз трябва да видя пред себе си път. Трябва да знам при какви условия мога да се изкача, да получа ”гориво”. Трябва да знам как да обръщам кормилото, за да променя посоката, как да се грижа за безопасността по този път. Трябва да изясня за себе си всички тези условия и да проверя, да ги съблюдавам или не, мога ли аз да ги променям и да ги управлявам.

И тогава по малко ще започна да виждам във всички тези условия ”пътното движение”, че все повече и повече се губя из полезрението. Аз съм длъжен да се изкача единствено при условие, че по всяко време съм готов, че всеки път в мен се ”облича” нова форма, все по-близка и по-близка до тази на Твореца. Сменяйки етап след етап, пункт след пункт на това пътуване, когато съвсем малко съм пропътувал и съм се приближил – и всичко за сметка на това, че се променям вътрешно, аз все повече се ”обличам” в образа на Твореца. Това означава, че аз ”вървя” и се приближавам към него.

Съответно, ние трябва да си създадем собствено желание за наслаждение готово за такова изменение – да е съгласно да приеме в себе си такива форми на висшето. А това предполага неговото съкращение, замяна на собственото егоистично намерение – докато не започне да приема формата на отдаване, формата на Твореца и все повече да се приближава към Него.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 17.05.2011

[43608]