Огромно количество изследователи в света се занимават с изясняването на всички проблеми на мултикризата, която преживяваме и с възможността за нейното преодоляване. Но работата е в това, че да се разкрие и разбере кризата в цялата и многостранност е проблем, който всъщност е решим – а ето, че човечеството не е в състояние да стигне до неговото решение.

Като правило, ако погледнете материалите по тази тема ще видите, че се предлагат просто наивни решения, защото авторите на статиите не разбират замисъла на природата, който разкрива науката кабала. По принцип, решението се намира не на ниво проблем, а на друго ниво – на нивото на връзката между нас и проявяването на Висшата сила вътре в тази връзка.

С помощта на методиката на кабала, можем да привлечем в нашия свят тази Висша сила, да я добием – вместо злато, сребро, платина, елмази, въглища, нефт, газ. Можем да привлечем тази сила (енергия, напълване) в нашия свят в чист вид, необлечена в земните енергии или материали, да получим самата чиста енергия, която ще ни даде възможност да поправим себе си и така да поправим света.

Ако започнем да се обединяваме и да привличаме тази сила – ще имаме непресъхващ източник на енергия и ще отидем на друго ниво на съществуване. Това е единственото, което може да ни спаси. И затова, кризата е основно на земно ниво, енергийна. А на духовно ниво е егоистична, което се проявява в нашия свят като ненавист, фанатизъм, власт.

Тези два вида криза – енергийна и егоистична, все по-явно ще се проявяват, доказвайки ни, че от тях няма никакъв изход, че липсата на енергия и развитието на егоизма ни водят към война.

Затова ни е необходима сила, която би дала енергия на нивото на земното съществуване и възможност да поправим себе си от егоизъм на единство.

Силата, която може да доведе до равновесие и в енергията, и в отношенията между нас, се нарича Висша сила. Това е скритата сила на природата. Нея е необходимо да разкрием. И цялата криза е само, за да ни подтикне към нейното разкриване. А предназначението на кабала е да ни помогне да разкрием тази сила.

От виртуалния урок, 15.05.2011

[43628]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Световен конгрес „NOI”, Рим, урок №1

Въпрос: Кабала ме е научила да приемам всички удари с усмивка. Не е ли правилно това?

Отговор: Науката кабала дава на човека сила, след всички удари да почувства, че за тях има причина. И не е толкова важно, дали плачеш от ударите или се усмихваш – главното е, използваш ли ги ползотворно, за да направиш крачка напред. Ударът трябва да се възприема като сила, която те задължава да напредваш.

Но, необходимо е да се стараеш да успееш да напреднеш, още преди да получиш удар. Както в анимационните филми за Мики Маус, където голям котарак гони малка мишка.

И през цялото време показват, как мишката бяга от котарака, който всеки момент ще я хване, но мишката през цялото време му убягва. Ето така трябва да бягаме към целта, а проблемите ще ни преследват по петите през цялото време. Но ти се постарай да избягаш от тях!

И разбери, че именно благодарение на тях, ние бягаме към правилното място и то така бързо. Трябва да се постараем да бъдем като умната мишка.

От 1-вия урок на конгреса „NOI”, Рим, 21.05.2011

[43674]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

Михаил Беторнър (известен социо-критик): Виртуализацията на реалната икономика е свързана с разпространение на електронните медии и промяна на психологията на хората, които са готови да потребяват информацията без критично осмисляне и нейното прилагане в реалния свят.

Финансовите „балони” са неизбежен резултат от получаването на стойност при виртуалния обмен и обръщение на нематериални активи. Особености на виртуалната икономика са:

1 – отделяне на физическата стока от нейната пазарна оценка,

2 – зависимост от парична валута, която сама се явявя дълг по отношение на бъдещото производство, а не форма на спестяване, като златото.

3 – монетаризиране на икономиката с помощта на дълга.

Това е неустойчива система, неизбежният крах на която е бил очевиден още от начало, защото цялата система е основана на валута, която не е базираната на реален актив, и се оценява само относно други валути.

Днес има борба за това кому ще принадлежи нематериалната валута. Когато парите се състедоточават е едни ръце, системата ще се разклати както през 2009 г. Защото щом нейните собственици започнат да ги съхраняват или кешират в стоки, това ще предизвика неминуем крах, тъй като ще се установи тяхната необезпеченост.

Реплика: Това ще ни доведе до осъзнаването, че виртуалната икономика ще бъде сменена само от преход към разумно потребление.

[43649]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Защо творението е създадено егоистично? Защо човекът непрекъснато мисли за себе си? Защо природата не ни е създала така, че всички да се чувстваме един друг, да се обичаме един друг, както децата си, които са още по-близки към нас, отколкото сме самите ние? Защо не са ни дали такива свойства? Защо ние, както кукувиците, подхвърляме своите яйца в чужди гнезда?

Науката кабала обяснява, че това е направено нарочно, че неслучайно не желаем да чувстваме другия близък, а обратно, чувстваме го отблъскващ, непознат, чужд. Казано е: „Възлюби ближния като самия себе си”, – а какъв ближен ми е той!? Той е възможно най-далечен, най-омразен! Добре ще е, ако в целия свят останат двама души, за да обслужват моите потребности, а останалите ако ще да погинат, да потънат в дън земята. Ние бихме били само доволни от това, не е ли така? Всички ние така сме устроени.

А ето, кабала казва, че тази взаимна ненавист ни е дадена специално, за да можем да се насочим към обединение чрез връзките на любовта. А „любовта” – това е, че ние чувстваме другия, чувстваме неговите потребности преди своите, по-важни от своите, и ги обслужваме от все сили.

Между нас остава отблъскващата сила във формата на ненавист, подобно на резистор – елемент за съпротивление, който се намира между точките на електронна схема. А ние, въпреки това съпротивление между нас, полагаме път над него и го преминаваме с нашия стремеж, с нашия „ток“, влечението един към друг. И тогава проявяваме в това съпротивление енергия – енегрията на любовта, енергията на участие.

Тази енергия ще се отдели в нас, ще се усвои от нас, ще се осъзнае като постижение на цялата сила на природата, на всички нейни части, в нейната вечна хармония. В това състояние ще живеем не поотделно, всеки в своето елементче, а между тези елементи, израствайки върху това съпротивление, издигайки се над него. Взаимната ненавист и взаимната любов заедно ще създадат помежду ни мрежа от такива взаимоотношения, които ще са в порядък по-високи, отколкото сегашните.

Сега, помежду си, ние се намираме в състояние на отблъскване, като отделни разединени, счупени елементи. От друга страна, издигайки се, ние създаваме помежду си единание, сплотеност, единство и започваме да усещаме тази мрежа като висша, като ново висше измерение, в което от сега нататък протича нашия живот. И това е висшият живот – вечното, съвършено същестуване, което се намира над сегашното, ограничено от смъртта, всъщност умъртвяващо ни всеки ден.

Ето за това ни е необходимо егоистичното съпротивление от една страна и неговото поправяне със свойството на любовта от друга. Тук е необходимо именно съединение в себе си на тези две противоположни свойства – но свойството на любовта има превес пред свойството на ненависта и ни дава духовно извисяване, за да се изтръгнем от този свят нагоре, във вечността и съвършенството.

От виртуалния урок, 15.05.2011

[43582]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Криза, глобализация - Няма коментари→

Световен конгрес „NOI„, Рим, урок №2

Работата в групата е много важна. Без групата, напредъкът е невъзможен. Теоритичното изучаване на първоизточниците изобщо няма да помогне на човек, тъй като с това той не се променя.

Той трябва да влезе в «лабораторията»: да работи в групата, да се подложи на въздействието ѝ, път след път да скланя пред нея глава и да я възвисява в очите си, за да могат другарите му да му повлияят. А понякога – напротив, да възвисява себе си, извършвайки отдаване в групата, като вижда другарите си малки. Така се води работата, от две страни и подред, в зависимост от това, с каква сила човек се въоръжава.

Моята бъдеща душа – е «съпротивлението» в общата духовна система, разположена между «плюс» и «минус». Понякога действам в групата, като изхождам от своята положителна сила, а понякога – от отрицателната. И съответно, понякога получавам от групата добавка към положителната сила, а понякога – към отрицателната.

Така се развива моят «резистор» (R), ставайки все по-близо до групата, включвайки се в нея, докато не стана нейна вътрешна част.

Когато съм включен в групата, аз ставам като капка семе в утробата и там започвам да се развивам. Ако с целият си изначален егоизъм мога да анулирам себе си в групата, като нейна интегрална част, то аз се наричам «зародиш».

И веднага моето егоистично желание започва да расте по експоненциала. Така преминавам етапите на развитие в самоотричане пред групата.

1. Първият етап се нарича : „девет месеца зараждане“. Това е първата част от развитието, която когато завърши, аз се раждам.

2. Тогава настъпва втората част: егоизмът ми нараства още повече и аз още повече анулирам себе си пред групата, но вече активно: работя в отдаване на другите. Този период на «детството», на малкото състояние се нарича «две години кърмачески период».

3. По-нататък аз преминавам през третата част на егоистичното развитие и достигам до «тринайсет годишна възраст».

4. След това аз мога постепенно вече да действам в отдаване на целия си егоизъм, докато не стана цялостен човек (адам) – от 20 години и нагоре.

Целият този път аз преминавам посредством егоизма, развиващ се според моите действия, които представляват на чертежа скалата на времето (t).

По такъв начин, чрез включване в групата, а след това – в целия свят, когато той вземе пример от нас и по такъв начин започне да се развива – това е всъщност практическата реализация ная науката кабала.

От 2-я урок на конгреса „NOI!“, Рим, 21.05.2011

[43707]

Filed under: Духовна работа, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Световен конгрес „NOI„, Рим, урок №2

Досега ние сме се развивали под въздействието на двете противоположни сили. Днес, когато сблъсъка на тези сили става опасен, наша задача е да ги приведем във взаимна хармония.

А за това ние трябва да създадем между тях съпротивление – нещо като „резистор“ (R), разположен между плюс и минус. Тогава ще получим «лампичка» или «мотор», поставяйки съпротивление между двете противоположности, ще получим известно разкриване, което ще усетим в себе си като проявление на плюса и минуса заедно.

Как да направим такъв „резистор“? Затова ние искаме правилно да използваме двете сили: положителната и отрицателната, като едно цяло.

Ето защо човек се състои от две сили. Докато отрицателната сила – нашият егоизъм, не се е развил в нас отначало докрай, ние не можем да пристъпим към тази работа, без да сме усетили конфликт, съпротивление. Но днес ние започнахме да го разкриваме. Нашият свят, животът ни, нашата природа се оказва между менгемето на двете сили и ние не знаем къде да се денем от тях. От една страна стои егоизмът със знак минус, а от друга страна – силата на Природата, силата на Твореца със знак плюс.

Положителната сила на Природата извършва отдаване, дава живот, развива. А силата на нашия егоизъм иска да погълне всичко в себе си за наслада, да унищожава и разрушава. В нашия свят ние виждаме достатъчно резултати от неговата дейност. Ако не беше силата на Природата, която ни възпира и не ни позволява да правим всичко, което си наумим, ние бързо бихме разрушили целия свят още във времето, когато сме воювали с пръчки и камъни.

Задача на силата на Природата е да ни води напред, за да натрупаме разум, да станем по-развити и в същото време все по–опасни. Това вселява в нас страх от безразборно прилагане на своето оръжие.

Така достигнахме до сегашното положение на нещата и сега трябва да създадем съпротивление между двете сили.

Честно казано, това съпротивление се нарича «човек» (адам). То ще стане наше свойство, включващо двете сили. Ние трябва да формираме, да моделираме себе си, като от пластелин, да изваем, да отделим излишния материал, за да остане нужната форма. Ние очертаваме нейните граници, между двете противоположни сили – и науката кабала ни обучава на това, как да го направим.

От 2-я урок на конгреса „NOI!“, Рим, 21.05.2011

[43694]

Filed under: Духовна работа, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Световен конгрес ”NOI”, Рим, урок № 1

Въпрос: Кабала ни учи, че Творецът е добър и твори добро, но как да съвместим това с живота, който е изпълнен с всякакви проблеми и болка?

Отговор: Творецът е добър и твори благо, но до това трябва да се достигне, да достигнем подобие на свойствата с Него. Но ако аз съм лошо и непослушно дете и не желая да чуя онова, което ми казва мама, то тя първо вика, а след това ме наказва.

А аз казвам, че мама е лоша, както обикновено мисли наказаното дете. Нейните викове и удари са били целенасочени, понеже тя е искала аз да постъпвам добре. И как да видя зад всичко това, което се случва с мен, доброто отношение към мен – даже ако го възприемам като лошо, като дете?

Как да разбера, че именно там, където аз се усещам зле, аз трябва да се попълня и да поправя своето отношение към природата, към човека, към групата – да поправя своето его, за да усетя, че това е било доброто.

Този, който се старае това да се случи, колкото се може по-бързо и е готов да намери в себе си това място, той, нуждаещият се от поправка започва да вярва, че светът наистина е изпълнен с добро и че Творецът е добър.

Там, на онова същото място, където сега откриваме този свят – ние започваме да усешаме разкриващите се сили на природата, които пронизват всичко и съединяват всичките части на творението: неживата, растителната, животинската и човешката.

Изведнъж започваме да виждаме, че това не е този свят, а е духовния! Започваме да откриваме в него все повече и повече сили – вечни сили под управлението на които ние съществуваме.

И тогава сякаш този свят изчезва – той става съвсем прозрачен, неустойчив.Той и сега е виртуален и целият се намира в моя мозък и на мен само ми се струва, че го виждам отвън. Така ние поправяме своето възприятие.

Получава се, че всички проблеми и неприятности са индикации за твоята непоправеност, и посочват направо мястото на повредата, казвайки: «Ето тук поправи» «И още ето тука», и ако направиш това бързо, то ще поправиш несъвършенното.

И ако не знаеш към какво да се обърнеш, веднага се ориентирай към групата. Ако ти се свързваш с тях и си готов да дадеш онова, което им трябва за вашето съединение, и да приемеш тяхното влияние, ти никога няма да сгрешиш.

От 1-я урок на конгреса ”NOI”, Рим, урок № 1

[43666]

Filed under: Възприемане на реалността, Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Баал a-Сулам. От статията ”Мир”: Много е важно да разбереш законите на природата, да разбереш, какво тя иска от нас и да не бъдеш безжалостно наказан от нея.

…Природата задължава всеки човек да получава всичко, което му е необходимо от обществото и да го отдава после на обществото, работейки за неговото благо.

Ние трябва да постигнем равновесие с природата. Равновесие с природата означава, че аз получавам и отдавам еднакъв обем, явявайки се нормален член от обществото, – т.е. аз получавам за себе си толкова, колкото е необходимо за моето съществувание, а отдавам толкова, колкото съм в състояние, до отказ.

Това се нарича равен обем, тъй като само в този случай аз поддържам нормалното функциониране на целия обществен организъм, като клетка в здраво тяло.

Представете си, доколко такъв принцип на получаване и отдаване ни се струва неравнозначен. Да допуснем, аз получавам две хиляди калории на ден за поддръжка на своя организъм, отпуска, почивка, медицинска помощ и др. Получавам обслужване за мен и семейството ми – всичко, което е минимално необходимо за моето напредване. Но затова, аз съм задължен да дам всичко от себе си, всичко на което съм способен, максимално ефективно за полза на обществото.

При това тук няма и не може да има никакви сметки. Сметката е много проста – до изнемогване. Ти трябва просто всичко да отдаваш, като на най-обичания от теб. Тогава ти се броиш за хармоничен член на обществото, само таково общество ще може да функционира.

Всъщност ние към това се стремим: нашето човешко общество ще се проявява все повече, като затворена интегрална система и тогава от всеки ще се изисква все по-голямо включване един в друг, по подобие на клетките в човешкото тяло, където всяка живее и функционира само, за да дава всичко на тялото, за да живее. Ето, до такова състояние трябва да достигнем – съзнателно!

Тази добавка е стряскаща – много стряскаща. Та нали ако ме бяха накарали да правя това, изхождайки от егоистически сметки – да речем ми покажат, че всички хора на земята са мои най-любимите деца, ако са ми дали такова усещане – тогава аз ден и нощ бих се грижил за тях, като родители за любимото си дете. Аз нямаше да имам с това никакви проблеми.

Тъкмо обратното, на мен ми показват, че те са ми напълно безразлични и даже ги ненавиждам, абсолютно не ме вълнуват, нито пък какво ще им се случи. И аз трябва да превъзмогна своето пренебрежение и ненавист, и да започна да се отнасям към тях с любов и нежност. Това звучи ужасно, като несправедливо искане от страна на природата относно човека, който тя е създала такъв дребнав, нищожен, жалък, егоистичен.”И ние трябва така да се променим? С каква сила? За какво? С каква цел?”

Този проблем, стои пред нас – всъщност изключително важен, сериозен, неразрешим на нашето ниво. Но все пак той съществува и заплашвайки ни приближава.

Законът за подобие в природата, който ни обяснява науката кабала, ни изглежда просто неизпълним – да бъдем в пълна хармония с природата, като клетките на здравия организъм или частите на интегралната аналогова система, в която всичко е уравновесено: всичките входове и изходи, всичките и вътрешни звена и елементи работещи в съзвучие помежду си. Затова задачата се решава комплексно вътре в цялата система едновременно.

От виртуалния урок, 15.05.2011

[43624]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

”Учение за Десетте Сфирот”, т.1 п.8: Действията на Твореца, не са били във вид на множество мисли, както това е свойствено за нас, доколкото Той е – Един, Единствен и Единен.

И подобно на това, както Той е прост, така и светлините излизащи от Него, са прости и единни, без всякакво множество от форми и свойства. Както е написано: не се явяват вашите мисли Мои мисли и ваши пътища Мои пътища.

И затова се замисли и разбери, че всички имена и названия, всичките светове, висшите и нисшите, всичко това е проста светлина – Една, Единствена и Единна. В Творецът – и излизащата светлина, и замисъла и действието, и всичко, каквото сърцето може да си помисли и да си представи, всичко в Него е Едно Единно.

Въпрос: Как може да се разбере, кое у Твореца е замисъл и действие – това едно и също ли е?

Отговор: Само по отношение на нас то се разделя на няколко действия, а при Твореца няма никакво разделяне и изобщо няма никакво действие. Ние усещаме различни действия, защото се намираме в нечисти желания, в клипот. Клипа създава времето, тя го разтяга като ластик. Ти имаш едно действие и ти го разтягаш и отделяш неговите части една от друга сякаш опъваш ластик – това действие е на клипа.

При Твореца няма такова, и затова при Него мисълта, действието, началото на творението и неговия край – всичко е заключено в един замисъл. И в този замисъл няма никакъв детайл – и това е само относно нас и той започва да се проявява, като 4- те стадия на пряката светлина и цялото последвало развитие. Но при Твореца всичко е заключено в корена: в ”крайчеца на буквата йуд” – и даже, не в самата нея, а още по високо над нея, там съществуваме в неговия замисъл.

А цялото останало развитие, произтича вече относно творението, за да разберат те, за да почувстват и постигнат къде се намират и къде съществуват.

Коренът на нечистото желание, клипа – също се намира в Твореца, защото тя му е противоположна, като отпечатък. Светлината създава тъмнината, своята обратна страна (на иврит ”ор”- светлина, а на арамит ”орта”- нощ). Няма никой друг, освен Твореца! Но той се обръща към теб, ту с лице ту с обратната си страна, по такъв начин, че ти да го изучиш. Той сякаш казва:”Ти не искаше да се запознаеш с Мен в добро състояние, затова сега ще ти уредя приключения и ще те накарам да се запознаеш с Моята лоша страна, за да разбереш, че по рано Аз се отнасях към теб с добро. Ако сега разбереш това, то Аз отново ще се върна към доброто, но след този кръговрат, ти ще започнеш да цениш Моето отношение. И това, не означава, че ми трябва твоето отношение – но тогава ти ще започнеш да разбираш, какво свойство си придобил – свойството на любов и отдаване.”

На нас ни се струва, сякаш нарочно ни прави така на инат. Но Творецът, не иска да ни учи по такъв начин, само ние така го усещаме.

От урока ”Учение за Десетте Сфирот”, 15.05.2011

[43465]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Цялата криза идва от там, че светът се съединява егоистически и става сблъсък на свойствата на интегралната природа и взаимната ненавист между всички страни и народи.

Затова, ако се изправим между тях, като някаква сила създаваща буфер и амортизираща това стълкновение, това ще отслаби кризата. Когато тези две противоположности се сблъскат, те вече не се удрят една друга с всичка сила, а се омекотяват чрез буфера, амортисьора, който поглъща удара.

Затова нашето място е почетно и се намира в самия център – между положителните и отрицателните сили на природата. И намирайки се в центъра, ние трябва да присъединим към нас цялата негативна природа на човечеството и да я свържем с цялата положителна природа на системата на мирозданието. Нашата световна група – това е този амортизатор, свързващата сила.

По света вече проговориха за близкия край на света, но ние трябва да изпълним възложената ни работа. От една страна, ние трябва да установим връзка с общата природа, цялото мироздание, посредством това съединяване между нас. А от друга страна, ние трябва да излезем в света чрез разпространение на знанието за Кабала за всички. Тези две части трябва да ги свържем.

Нашата група се намира по средата, вляво от нас – цялата останала част на човечеството, а вдясно – цялата природа, която се намира в равновесие. Затова, от една страна ние трябва да се съединим заедно и тогава да се присъединим към цялата природа, към цялото мироздание. А от друга страна ние трябва да разпространяваме кабала по света.

В това се заключава нашето предназначение и без него света не ще тръгне към поправяне. Силата на съвършената природа не може да премине в този ”обратен свят” – в неизправеното човечество, ако ние не стоим между тях, като буфер.

Тази част, която ние свързващи се между нас, искаме да присъединим към съвършената природа, се нарича Галгалта ве Ейнаим (Г‘‘Е), ГАР де-Бина. Тази част, която ние се свързваме с цялото човечество, се нарича АХА“П, ЗАТ де-Бина.

И по такъв начин ние всички се обединяваме в една система и съживяваме всичко.

Равновесната част на природата – това са Кетер и Хохма. Ние се намираме по средата, в средната третина на Тиферет. А под нас се намират АХА‘‘П – Нецах, Ход, Есод, Малхут. Само при нас, в средната част на Тиферет имаме свобода на избора. И по този начин ние свързваме заедно цялото мироздание в 10 сфирот.

Затова, всичко зависи от нас! Не е нужно да се чака, докато светът разбере и почувства. Със силата на нашата любов, ние трябва да му помогнем да осъзнае доколко това е възможно. И не някаква шумна акция в средствата за масова информация (СМИ), а чрез все по-дълбоко проникване във вътрешната система на света, във връзката между всички души. Затова, всичко зависи не от президентите и от премиер-министрите – а само от нас.

Из 1-го урока конгресса „NOI!“, Рим, 21.05.2011

[43678]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Криза, глобализация - Няма коментари→

Баал а-Сулам. Статията „Мир“: Задължението за сериозно отношение към законите на природата.

Представете си – това е писано от човек, който е живял преди 100 години в Полша, в захвърлена селскостопанска страна, накрая на Европа.

Той пише, че едва днес ние започваме да усщаме с пълна сила, че трябва да се отнасяме много внимателно към законите на природата, в противен случай тя ще ни тласне към своите условия, ще предяви такива предизвикателства, че няма да можем нищо да направим против нея.

Ние виждаме какви стихийни бедствия се случват по цял свят: внезапни наводнения в Америка, пожари в Русия, земетресения и цунами на различни континенти. И това е само лекия духовен гребен на буреносна вълна, която ни приближава.

Затова трябва да разберем в какво се състои причината за тези проблеми. Както казва Баал а-Сулам тя е в нашето неразбиране на законите на природата. А тяхното неспазване води до катастрофи.

Като наблюдаваме случващото се, ние виждаме, че правителствата и средствата за масова информация ни отвличат от възникващите глобални проблеми. Причината е в това, че те нямат решение за тях.

Няма отговор за икономическата криза, защото всички правителства имат дългове, защото зад хартиените пари не стои покритие. А ние трябва да се разплащаме с многократно понижаване на стандарта на живот.

Такъв е проблемът и с възпитанието, и с наркотиците, с депресиите, разводите и т.н. Но най-големият проблем е с енергията, защото енергията, която е останала ще ни позволи само да загладим кризата, да се спуснем от пика бавно, а не рязко да усетим недостига на енергия, който ще възникне вбъдеще.

Ние не можем да заменим въглищата, газта и нефта, – нито със слънчевата енергия, нито с енергията на вятъра, на приливите, атомната, химическата енергия. Няма други източници с такова енергийно налягане, с такова количество енергия, което да можем да получим, да предадем, да преобразуваме в нужната ни форма.

Затова сме изправени пред огромна криза – защото без енергия ще спрат лифтовете, движението, колите, доставката на храна за хората.

Затова ще създадем портал, който ще покаже проблема в цялост – не за да изплашим хората, а напротив, за възможността да преодолеем този процес на развитие по пътя на доброто. Затова нашият нов портал ще се занимава изцяло с широкомащабно разясняване на всички проблеми на мулти-кризата и тяхното решаване.

От виртуалния урок, 15.05.2011

[43630]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Вопрос: Какво значи, че всеки от деветте ученика на раби Шимон представлява отделна сфира?

Отговор: Десетте кабалиста, които са написали книгата Зоар са 10 основни сфирот. Всеки от тях, постигайки корена на своята душа, разбира, че се отнася към една от техните основни 10 сфирот, и тогава тяхното вътрешно съединение дава такава огромна сила, че те могат напълно да разкрият висшата светлина и да я предадат на нас. Затова тази книга се нарича «Зоар» – по името на светлината, която свети в горната част на света Ацилут (ГА“Р де-Ацилут).

Аз не мисля, че днес са ни нужни такива висши кабалисти. Те вече са разкрили всичко, осветили са системата от душите, а след това към същата тази система са присъединили към себе си и останалите кабалисти. Получило се е цялостното поправяне на мрежата вътре в общата система от души, които засега са все още непоправени.

Сега, ако искаме да поправим себе си, то за нас е достатъчно да четем книгата «Зоар» с всички сили, колкото е възможно, да се статаем да се присъединим към нейните автори, към техните души, а също и към тези кабалисти, които са тръгнали след тях.

Те са станали поправени части в общата система от души и, ако ние поискаме да се присъединим към тях, то ще можем да се възползваме от светлината и силата, които действат в тяхното взаимно съединение. Така можем да използваме светлината на Книгата «Зоар».

Ние всъщност вече сме получили всичко! Вече съществува поправената система от души вътре в системата от още не поправили себе си, на наше разположение е самата книга, и въобще цялата наука кабала, изучавана по метода на Баал а-Сулам. Това ни е достатъчно!

Ясно е, че ще има още нови разкрития и ние все повече ще си я обясняваме и по-добре ще разбираме, написаното в нея. Но свише ние вече сме получили всичко за да завършим своето поправяне.

Кабала се изучава в група. И всеки човек в света, усещащ, че трябва да поправи душата си и стремящ се да разкрие това, което съществува, да разкрие корена на живота си и неговата причина, в крайна сметка ще попадне в тази мрежа – в една от нашите групи.

Там той ще започне да разкрива с какво се занимаваме и как да разкрие корена на душата, да разкрие духовната система, в която се намираме, но засега се намира в безсъзнателно състояние. Как да се достигне до тази система?

Когато идваме в група и започнем да се учим, то отначало виждаме пред себе си хора. А след това, когато се учим известно време, ние започваме да разбираме, че това не са хора, а вътрешно свързана мрежа, която ни съединява.

Тази система засега не е поправена, а ние се стремим да открием в нея някаква връзка, търсим сила, която би ни поправила, би ни направила един човек, с едно сърце, би ни довела до любовта към ближния, към поръчителството, към взаимно съединение.

Този взаимен стремеж един към друг е за да се съединят сърцата ни и да разкрием връзката между нас, да ни доведе до усещане за мрежата. Ние чувстваме, че тя съществува. Изведнъж започваме да усещаме нейното присъствие. И тогава виждаме вътре в тази свързваща ни система и себе си и всички тези велики кабалисти, които влизат в тази система като поправени нейни елементи и я поддържат, прокарват светлина в тази система, подхранват я със светлината на единението, на любовта, на взаимното участие на всички нейни елементи.

Не е важно как седим заедно: физически или виртуално. Главното е, че се усещаме заедно и искаме да се включим в същата тази система, искаме да се присъединим към кабалистите. А ако четем Книгата «Зоар», то извличаме от тези души, от техните поправени решетки – храна, сила, разбиране, духовно усещане, какато деца от възрастни. Това ни дава възможност самите ние да се включим в същата тази система и да постигнем взаимност, връзка, отстъпки, отмяна от самите себе си и съединение между всички.

От телевизионната програма, посветена на празника Лаг ба-Омер, 17.05.2011

[43614]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→