Entries in the '' Категория

Люлка за духовните бебета

каббалист Михаэль ЛайтманКнигата „Зоар”. Глава „Итро”, п.537:Има две имена АВАЯ, които предшестват 13-те степени на милосърдие. АВАЯ при преместването „алеф” – „таф”, „бет” – „шин” – това е Мацпац. 13-те степени на милосърдие са в дикне (брадата) на Арих Анпин, а двата края коси на главата (пейсите), които предшестват дикне – това са двете имена Мацпац.

И свойството на тези две имена е, че празните келим, които останали в рош на Арих Анпин,  след излизане от световете де-ГАР де-ГАР, не са могли да останат в рош на Арих Анпин заради своя авиют, и са излезли от рош на Арих Анпин, и увиснали отвън на кожата на рош на Арих Анпин. И именно те се наричат коси (сеарот) де-Арих Анпин.”

В „Зоар”, ние четем за духовните действия – и нищо не разбираме. Става дума за измененията в сфирот, чрез които се разпространява светлината. Тези изменения са достатъчно стандартни. В духовното, както и в нашия свят, няма много различни действия.

В крайна сметка, ако има желание и светлина, четири нива на авиют/дебелина на желанието и съгласно тази светлина, те се променят в желанието – това е всичко. Но после, когато желанието започне да претърпява различни изменения в процеса на неговото разваляне, тогава се извършват допълнителни действия, но тези действия произтичат от непоправеността на желанието.

Например, високият, едър, силен и умен човек е готов за всичко – нищо не го вълнува. Но ако човекът е слаб, болен, са му необходими различни помощни устройства, специални условия.

„Зоар” описва тук много объркващи ни условия и много сложни механизми. Но всички те произтичат от слабостта на желанията. Силното желание стои срещу светлината – и няма нищо между тях, освен екранът, който ги свързва. Но колкото по-слабо, по-непоправено става желанието, толкова повече стават необходими различните спомагателни системи между него и светлината.

Но всички тези системи се изграждат за нисшите – за нас, за да се отслаби светлината, да намалее, за да можем да издържим идващата към нас светлина, и тогава постепенно да се поправим, и да се издигнем.

Затова, духовните системи са толкова велики. Както е с бебето: необходима му е специална храна, люлка, пеленки, хиляди различни неща. Едно бебе превръща целия дом в предприятие, работещо за него. А според степента му на израстване, се изискват все по-малко грижи.

Така е и в духовното – по отношение на нас. Ние не разбираме, но именно за нас работят грандиозни, огромни системи, за да ни дадат някакъв шанс да влезем в духовния живот. А после, вече е доста по-просто. Да се надяваме, че ще постигнем тази простота.

Ето защо, в „Предисловие към Учението за Десетте Сфирот”, Баал а-Сулам казва, че Тора започват да постигат от тайната (сод), а не от простото тълкуване (пшат), както мислят онези, които не разбират нищо от духовното постижение (ПаРДеС – пшат, ремез, друш, сод – просто тълкуване, намек, алегория, тайна).

Постижението започва именно от тайната, когато всичко за мен е тайна – нищо не усещам и не разбирам. А след това, чрез алегория (друш) и намек (ремез), постигам простото тълкуване (пшат). Простото тълкуване е вече в света Ацилут, когато всичко е разкрито, тъй като съм защитен – имам целия апарат за защита от светлината – мога да я получа и да се наслаждавам от нея.

От урок по книгата „Зоар”, 08.04.2011

[43556]

Поръчвали ли сте „вълшебна покривка”, която сервира каквото пожелаете?

Баал а-Сулам. „Предисловие към Птиха”, п.14: Когато в кабала се споменават светове, изменения, стъпала и т.н., се говори само по отношение на желанията/ келим, които отмерват за душите състоянията на скриване, за да могат тези души след това да получат светлина от света на Безкрайността, в съответствие със своето издигане по стъпалата.

Всички тези скриващи завеси въздействат само на този, към който трябва да бъде проведена светлината, а не върху онзи, който като Източник на светлината се скрива зад тях, тоест те не въздействат на самия Творец.”

Във „Въведение в книгата „Зоар” Баал а-Сулам обяснява също, че цялото възприемане на реалността е само по отношение на получаващия, на човека, на наблюдателя. Всичко е относително и зависи от свойствата на човека, и само съгласно своите свойства той възприема онова, което му се струва, че е извън него.

Съществува ли извън него реалност или не? Не знаем. От науката кабала знаем, че извън нас се намира просто обкръжаващата светлина. Нямаме никаква възможност да я усетим отвън. Ние сме чувстващи същества. Това означава, че можем да усещаме онова, което възприемаме вътре в нас.

Ако усещам, че отвън съществува нещо, аз го възприемам във всички свои сетивни органи (зрение, слух, вкус, обоняние, осезание). Но възприемам това вътре в своя осезателен орган, и ако съм лишен от него, тогава не възприемам намиращото се извън мен.

Нашият общ сетивен орган се нарича „желание за наслаждение”. Той се разделя на пет части, съгласно нивата на авиют/дебелина на желанието. Тези нива  (шореш/0, алеф/1, бет/2, гимел/3 и далет/4), можем да наречем духовни или земни сетивни органи – зрение, слух, вкус, обоняние, осезание.

Тоест в нашето желание има пет части – пет форми на възприятие: зрение, слух, вкус, обоняние, осезание – както в нашия свят. Аз възприемам нещо, което в мен вече приема формата на желанието, на съсъда.

Това е като „ман”, с който се е хранил народът на Израел в пустинята. Вземам този „ман”, и усещам вкус на „барбекю”, друг чувства вкус на риба, трети – на салата, четвърти – на кокошка или каша. Всеки получава според своето желание. Но всичко това се нарича „ман”.

Какво е „ман”? Нещо от небесата, което не притежава никакви свойства. Кой възприема тези свойства? Получаващият. В момента, в който хапна от този „ман”, желаейки да усетя стек, аз чувствам стек. Искам чай – чувствам чай. Искам по-солена храна – тя веднага става по-солена, малко по-остра – веднага става по-остра. Нима е истина?… „Направи своето желание като Неговото” – и тогава „Той ще направи твоето желание като Своето”.

Висшата светлина, намираща се извън нас, няма никаква форма – тя има само желание да отдава. Ако искаш да се наслаждаваш от нея по правилния начини, Той веднага ще ти даде това усещане. Няма никакви проблеми. Затова всичко зависи от творението. И цялата форма на реалността зависи от нашите желания, съсъди, възприятия. Затова, няма на кой да се молим, към кого да се обръщаме – само към самите себе си, в степента на нашата непоправеност и способността ни да се поправим. Колкото повече се поправим, толкова по-добре ще се чувстваме. Всъщност това е и целият процес, през който преминаваме.

От урока по статията „Предисловие към Птиха“, 13.05.2011

[43576]

Ти самият искаше това

”Учение за Десетте Сфирот”, ч.1, глава ”Вътрешно съзерцание”, т.14: ”Съкращаване означава, че Малхут от света на Безкрайността е намалила своето желание да получава – и светлината изчезнала, тъй като няма светлина без кли. …Защото вече е известно, че светлината зависи от желанието, а желанието – това е място за светлината. Доколкото няма насилие в духовното”.

Няма насилие в духовното! Това означава, че ако творението желае някакво състояние, то ще се осъществи. Затова, ние винаги се намираме в онова състояние, което съответства на нашето желание, и каквото сме искали, това и сме получили. Това, че светлината не ни въздейства (съгласно нашето желание ) и в резултат на това ние се чувстваме нещастни – това вече е резултат от нашето решение.

Каквото желание ти се иска да осъществиш – там и се намираш. Творецът, не се бърка в нашите желания и не ги сменя без нашата молба. Това и означава, че в духовното – няма насилие.

Това е много тънък момент. След първото съкращаване (цимцум алеф), Малхут от света на Безкрайността става отговорна за своите желания. Както сама пожелае – така и ще бъде. Светлината идва съгласно нейното желание, и от това Малхут се усеща добре или зле. Но всичко това е резултат на собственото ѝ желание. А върху желанието – няма насилие в духовното. Искаш друго желание, заповядай! Висшата светлина ще дойде и ще те поправи, и тогава ти ще се чувстваш по друг начин: може по-добре или по-зле – Но само като следствие на твоето желание.

Съществува система от духовни стъпала, т.е. нива на отношението между светлината и желанието. Ако желанието се променя – съгласно това в него се появява друга светлина. Затова, от страна на Твореца никога няма никакво принуждаване – Той не променя нашите желания без наше знание, незабележимо за нас и без наша молба. Ние сме задължени да го помолим!

Съгласно нашето желание – ние усещаме светлината. И ако ние не Го усещаме, то сме недоволни и затова променяме своето желание. Но ние сами трябва да го променим, Творецът въобще не се докосва до нашето желание.

От урока по ”Учение за Десетте Сфирот”, 16.05.2011

[43560]

Молете Твореца

Световен конгрес ”WE!”, Ню Джърси, урок № 8

Въпрос: Вие казахте, че за да могат да изпълнят жените възложената им функция, те трябва да се обърнат към Твореца с молба. Какво означава това?

Отговор: Жените трябва да се постараят да се обединят, за да създадат голяма и обща сила и да предадат своето желание на мъжете. Но жените, не трябва да се съединяват помежду си –те не са способни на това. Те могат да се обединят в противовес на мъжете, ”да воюват” срещу тях. Това е в природата на жената, това тя го може, в добрия смисъл.

И когато вие започнете да се занимавате с това , то ще почувствате, че когато подтиквате мъжете в духовно отношение, и тогава не сте способни да се обедините. В материалния свят вие може би ще съумеете да планирате някакво съвместно действие срещу мъжете, а в духовното – вие нямате сили. Защо? Творецът желае, вие да Го помолите да участва в това заедно с вас, за да ви помогне Той да се обедините и правилно да въздействате на мъжете.

Ето че се получава така, че още в самото начало, изпълнявайки правилно духовното действие, вие ще усетите, че се нуждаете от помощта на Твореца.

От 8-я урок от Световен конгрес” WE!”, Ню Джърси 03.04.2011

[43540]

Кабалистите – за подходът към изучаването на науката кабала ч.5

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Важността на намерението по време на учене

Творецът, сътворилия злото начало е създал правилното лекарство, за да го унищожи. И ако занимаващият се с Тора не е успял да изтрие своя егоизъм, то е само заради това, че не е положил необходимите усилия, както е казано: “Не положил усилия и намерил – не вярвай“.

Или е положил нужното количество усилия, но ги е пренебрегнал по качество – т.е. по време на занятията с Тора не е подтиквал разумът и сърцето си да притеглят заключената в занятията с Тора светлина, носеща вярата (свойството отдаване) в сърцето на човека, а се е отвличал от искането на светлината на  поправянето, въпреки че първоначално е бил устремен към нея.

Баал аСулам. Предисловие к ТЕС, п.18.

[43361]

Кабалистите – за подходът към изучаването на науката кабала ч.6

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Важността на намерението по време на учене

Преди учене е необходимо да се изясни, поради достигането на каква цел той сега започва да учи Тора, т.е. да изясни намерението си.

Рабаш. Шлавей Сулам. Какво е Тора и работа по пътя на Твореца

От човек се изисква да положи големи усилия преди началото на ученето, за да ми принесе това учене светлината на Тора, за да се върна той към Източника.

Рабаш. Шлавей Сулам. Какво е Тора и работа по пътя на Твореца

Целта на изучаването на Тора – да почувства даващия Тора. Такъв ученик се нарича „Исраел“.

Рабаш. Шлавей Сулам. Какво е Тора и работа по пътя на Твореца

[43456]

Кабалистите – за подходът към изучаването на науката кабала ч.7

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Важността на намерението по време на учене

Ако изучава Тора заради възнаграждението на поправящата светлина, неговото учене е ефективно. Но ако забравя за тази цел в изучаването на Тора, то Тора не помага в създаването на желание за отдаване. Защото Тора без работа (по намерението да се поправи чрез светлината на Тора) е пуста (без светлина в нея).

Рабаш. Шлавей Сулам. Какво е Тора и работа по пътя на Твореца

Чудото при изучаване тайните на Тора е в това, че изучавайки я с понятие за любов, дори и човек да не я разбира с раума си, но нейното разбиране го възвишава, а след това го и просветлява със своята светлина.

Рав Кук. Орот Тора. Раздел 10, п.10.

[43572]