Entries in the '' Category

Единствени и неповторими

каббалист Михаэль ЛайтманВсеки от нас чувства, че той е особен и неповторим сякаш е единственият съществуващ в света и целият свят е за него.

С развитието на поколенията всеки човек изпъква повече и повече, егоизмът расте и изисква човек да става по – самобитен и да чувства, че е център на света.

Завистта, страхът и самонадеяността ни тласкат да действаме така, че другите да мислят, че сме над тях. Готови сме да се откажем от това само ако нямаме избор или ако сме твърде мързеливи, защото за да постигнеш нещо, трябва да водиш безкрайна битка. Но желанието и стремежът да изявиш себе си над всички все пак гори в човека.

Виждаме, че само усещането за собствената изключителност на човека, кара хората да „се катерят един над друг”, да стъпват по главите един над друг, като изграждат човешката пирамида от владетелите отгоре до най –  малките хора отдолу.

Всичко зависи от това, доколко човек изпъква със своята изключителност, както и условията и качествата, с които се е родил и които е получил от обкръжението в процеса на своето развитие.

По един или друг начин, накрая хората постигат нещо в човешкото общество само като използват качеството на своята собствена уникалност. Това качество идва от Твореца: Той е Един и затова всеки един от нас, отделен от общото желание, създадено от Твореца, също се чувства единствен.

Ние сме като холографска картина, където всяка част съдържа цялото. Били сме една душа, подобна на Твореца, но тя се е разбила на части и сега всяко от нейните парчета е заложена единната форма на общата душа, но в противоположен вид, поради разбиването. В мен има скрита интегрална форма на първичната душа и затова, притискан от силата на разбиването, аз се  чувствам цял и изисквам целият свят и Творецът да бъдат на мое разположение. Кой или какво може да бъде важно освен мен?

В резултат, нашето себеизразяване в този свят е изградено само на качеството изключителност, което движи всеки човек. Накъде насочвам всички мои желания, мисли и способности? Към това да стана дори по-неповторим и изключителен. Всеки човек напредва по този път според своите сили, свойства и скорост и според това, доколко обкръжението го пришпорва.

Най-важното нещо е: за чия полза използвам своето „Аз”, всички мои качества и като цяло – моята изключителност? Ако съм неповторим в този свят, тогава за кого действам? Накрая човек решава, че това да използва себе си правилно означава да служи на света точно както Творецът. Това е когато той става човек, подобен на Твореца, и светът се превръща в място за срещата между Твореца и творението. Тук те се обединяват и се сливат, като служат на всички души.

От тук виждаме, че качеството изключителност може да играе двойна роля: отначало човек се стреми на завладее целия свят като Наполеон и да го използва както иска, противоположно на Твореца, но накрая разкрива нуждата да се промени и да добие подобие с Твореца. Изключителността може да се използва или заради себе си, или заради ближния. Това определя мястото на човек на духовната стълба.

От урок по статията „Мир в света”, 17.05.2011

[43312]

Като безчувствен камък в океана на доброто

каббалист Михаэль ЛайтманАко не се обръщаш за помощ към Твореца – това е знак, че още не си вложил достатъчно усилия, за да се отчаяш и почувстваш, че съществува само Той – един, особен и единствен, който може да ти помогне да извършиш това действие.

Това обръщение се ражда вътре в теб, в края на твоите усилия. Щом не се обръщаш – значи, тези действия още не са стигнали до своя край.

След като човек вложи всички свои усилия, непременно ще си спомни за Твореца, защото вече се е разочаровал от своите сили и тогава чувства,  че има към кого да се обърне за помощ.

И целта на всички тези действия е да повиши чувствителността към съединяването, към отдаването, към желанията на ближния, за да усетиш колко се нуждаеш от връзката с него. Защото, благодарение на тази чувствителност, започваме да усещаме светлината, свойството отдаване, намиращо се помежду ни. И тогава ще разкрием светлината, която и досега е била между нас, но се е скривала.

Ние сме като камъните, които са свързани  помежду си от водата от едно море. Но аз не чувствам връзката, съединяваща ни в една система – липсва ми чувствителност, тънкост, свойството, което притежава  водата – свойството отдаване. Ако  придобия свойството отдаване, ще почувствам, че между нас има обща сила, запълваща цялото празно пространство.

Отделили сме се един от друг заради всеобщата ненавист, общия егоизъм – откъртили  сме се от една голяма скала и сме се разлетели на много отломки. И водата е запълнила цялото пространство между нас.

Не чувствам тази вода, тъй като тя има свойството отдаване. Докато сам не постигна това свойство, няма да я почувствам. Затова, всички мои усилия са насочени към пробуждане в себе си чувствителността към свойството отдаване – самият аз да придобия това свойство.

При някой става по-бързо, а за друг е необходимо много дълго време. Тук всичко зависи от обкръжението, от усилията, от корена на душата. Никаква протекция не може да има. Докато не стигнеш до последния, четвърти стадий (400 години) – няма да престанеш да полагаш усилия. Но ако обкръжението те поддържа, тогава този път може много да се ускори.

От урок по писмо на Баал а-Сулам, 18.05.2011

[43386]

Да изградим закон за поръчителството

За да ускорим нашето развитие, на нас ни дават всевъзможни препятствия, отблъскват ни, объркват ни, сякаш няма смисъл да прилагаме усилия и можем просто да почакаме, докато не се промени нещо от само себе си.

Или започвам да си мисля, че съм приложил вече достатъчно усилия, но  така и не съм намерил духовното разкритие. А може би Творецът  е изоставил творението, или това сега не ми се полага и трябва да почакам някой друг удобен момент, възможно в друг живот? Човек си намира всякакви оправдания само и само да си намери някакво оправдание и да не приложи нужните усилия.

Но е казано, че ”Законът е даден и не може да се нарушава”. Висшата светлина си остава в абсолютен покой, и ние се намираме вътре в нея. И само за сметка на своите усилия можем да развием своите желания. От приложените усилия зависи поправянето на желанията, а значи и разкриващата се в него светлина. Това е обикновен закон.

Не трябва да се забравя това и през цялото време трябва да си напомняме, за да живее този принцип в групата, неоставящ място за спорове и съмнения: ”защо аз нищо не получавам?” Къде е заплатата за моята работа, къде е разкритието, къде е очакваната награда?” Ти питаш, къде е всичко това? – Ето го, то е пред теб – вземай! А ако ти все още не го виждаш, не може да го вземеш – това означава, че още не си готов. Тогава продължавай да прилагаш усилия – какво да се направи, ако ти не можеш да съзреш онова което стои редом с теб.

Затова, не си струва да мислим, че можем да постигнем духовното с помощта на някакви вълшебни средства, съхранявани в тайна. Нищо няма да ни помогне освен работа. Недостиг на чувствителност – това скрива от нас Твореца и висшата светлина. А, чувствителността можем да увеличим само с падения и подеми, само за сметка на приложените усилия и търсения.

Забранено е да се слушат разговори за умора и разочарования. Разказват, че някога на урок на Баал а-Сулам някой си тежко въздъхнал, Баал а-Сулам много се разсърдил и му казал, никога повече да не чува такова нещо . Човек може физически да бъде изморен, но не може да има умора в духовната работа, във вътрешните усилия! Недопустимо е да се показва такова настроение навън.

Разбираемо е, че човек може да преминава през различни състояния – той не е техен господар. Но той не трябва да показва това на обкръжаващите го – тъкмо обратното, колкото и тежко да се чувства, той винаги трябва да изглежда пълен с въодушевление и готов да приложи усилие във всякаква работа. Такова е изискването на нашето взаимно поръчителство.

От урока от писмо на Баал а-Сулам, 18.05.2011

[43383]

Светът не вижда решение

Въпрос: Дори намерението ми да е егоистично, ако започна да мисля за ползата за другите, за благото на света, може ли да се каже, че това вече е действие?

Отговор: Разбира се. А може би смяташ, че раздаването на хляб на бедните е действие? От това в света ще се появят още повече бедни.

Твоето действие се състои в това да привлечеш светлината. Именно тя връща към Източника – и нищо друго. Така че, за какво още има да мислим? Още повече, когато целият свят се намира в беда и положението му става опасно. Необходима ни е само светлината. Нейният недостиг е причината за всички войни, кризи, катастрофи и за останалите проблеми.

Именно недостигът от добрите действия на светлината предизвиква беди в четирите стадия на развитие – нежив, растителен, животински и човешки. Злото, с което се сблъскваме, е проекция на недостига от светлина.

Наказанието не идва свише. Ако трябва да стигна до определената награда – до разкриването на Твореца, до подобието, до сливането с Него – и не го правя, тогава създалият се разрив се усеща от мен като наказание, като недостиг на добро. И обратно – постигайки това, аз чувствам наградата.

По този начин усещам наградата и наказанието в едни и същи желания. Ако съм поправил и напълнил своето желание – това е и наградата, а ако не съм успял да го поправя и напълня – това е наказание. Няма никакво възмездие свише – не ми изпращат и троха повече от онова, което сам си причинявам. Аз създавам сам своето наказание. Затова имаме само една работа – да привличаме светлината. Още повече днес, отчитайки всичко, което се случва и акумулира в света. Няма други средства.

Аз поддържам постоянни контакти с компетентни хора, чета различни статии, посещавам сайтове, следя пресата – никъде няма решение. Те не могат да предложат нищо и дори не искат да мислят за това, защото са лишени от каквато и да е връзка с поправянето.

Вчера разговарях с известен писател – той не каза нищо, изплъзна се от отговора. Това свидетелства за нечувствителността, за неразбирането на поправянето.

– Светът е кръгъл – казах аз – и трябва да се обединим.

Да, да, ние също действаме в тази посока…

Хората не осъзнават, че всъщност вървят противоположно. Защото всеки в крайна сметка само укрепва своята партия, своето движение и т.н. Няма с кого да се говори.

И затова в нашата среда трябва да създадем условия за възникване на позитивната сила. Само тогава нейните вълни ще се разлеят по целия свят. Нищо друго няма да помогне. Ние не зависим от другите, но трябва да им помогнем, за да могат след това хората да уловят тези вълни, да разберат тяхното послание и да почувстват, че идват от нас.

Необходимо е материалите да се разпространяват предварително, но всъщност, източникът на тези вълни сме ние самите. И затова най-важно е да се обединяваме, да се спояваме един с друг – още и още.

Възлагам големи надежди на предстоящите конгреси, посредством които трябва да дадем живот на единството, сплотяването, взаимната грижа за света, на нашето поправяне, което ще помогне на света.

Дойде време Творецът да се разкрие в творенията. Средството е просто – и то е в нашите ръце. Необходимо е само да се възползваме от него. Искаме от света да се пробуди – а дали самите ние се пробуждаме?

От урока по статията „Мир в света“, 17.05.2011

[43306]

Шифрованите текстове на кабалистите

От статията на Рабаш „Помощ в работата, която трябва да молим от Твореца“: Има човек, който се бои от Твореца, заради живота на синовете си, или се страхува  за своето телесно или материално благополучие.

И затова страхът не го оставя , но не е насочен към висшия корен, защото в корена му лежи собственото благо, от което и се ражда страхът.

А има човек, който се бои от Твореца заради наказанията в този свят и в ада. И  двата страха не се считат за истински страхове пред Твореца.

Истинският страх – това е трепетът пред своя Господар, пред Неговото величие и силата, управляваща всички светове.

И в това е огромната разлика, между масите и избраните личности, стремящи се към истината. И затова желаят да стигнат до това, всички техни действия да са заради Твореца.

И не чакат за това никаква награда, а служат на Царя, тоест изпълняват Тора и заповедите заради величието на Твореца, а не заради собственото си благо.

За нас  е много трудно да свикнем с езика на кабалистите, който автоматично сме готови да преведем с обикновените за нашия свят, религиозни термини. Но кабалистите са използвали този език в продължение на много поколения, за да може с негова помощ да се отделят и защитят от хората, които не заслужава да се приближават към духовната работа. Защото само единици получават пробуждане свише и чувстват в себе си потребността да разкрият причината за своя живот, неговия корен, целта на своето съществуване.

Те усещат, че в природата съществува вътрешна сила, която е създала нея и нас, и дава на някои от нас желанието да я разкрие, да се приближи до нея и да я разбере. И кабалистите пишат само за тези хора !  А за всички останали искат да направят тези текстове скрити, така, че да е невъзможно да ги разберат.

Но как е възможно нещо да се скрие, ако тези книги се предават от поколение на поколение и носят разкритие? Ето затова, кабалистите обличат методиката на постигането на Твореца – тоест науката кабала, разкриването на Твореца от творението, в такива думи, които всеки човек ще прочете и ще помисли, че ги е разбрал!

И в зависимост от желанията на човека, той ще разшифрова за себе си тези записи. Един ще види в тях религиозни предписания, друг – морал, трети – исторически документи, четвърти ще ги отнесе към философията, възпитанието, законите на живота на човека и обществото, отношението на човека към Бог и към другите хора.

Всичките книги на кабалистите: Тора, Танах и всички свети книги, които говорят изключително за това, как да се разкрие висшата сила на природата – всеки ще трактува така, както на него му се иска, създавайки около това множество разкази. И само тези хора, които получават пробуждането да разкрият Твореца, ще използват тези записи по тяхното правилно предназначение – тоест за разкриването на висшата сила, на вътрешната природа. И тогава, те ще намерят вътре в тези текстове указанията, как да напредват.

От урока по статия на Рабаш, 17.05.2011

[43295]

Три часа – и целия живот

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Къде трябва да съсредоточа основните усилия – по време на четенето на книгата „Зоар“ или преди урока?

Отговор: Преди урока е задължително да има подготовка: ”Какво правя аз? Защо живея? Каква цел достигам? За какво?” Това е обща подготовка, в течение на която човек трябва постепенно да се приближи от своето сегашно състояние, от отделянето от духовното – към готовността да влезеш сега в духовното. И тогава започва урока.

На урока той вече се намира вътре в системата. Какво се случва в идеалното състояние? В мен ще има такива вътрешни желания, че по време на четенето на книгата „Зоар“ аз ще изпълнявам действия със светлината и желанията, описани в нея.

Защото „Зоар“  е книга с инструкции. Тора означава инструкция (ораа). Иначе за какво ми са всички тези текстове? За какво „Зоар“ трябва да се състои от двадесет тома? И това е само малка част, достигнала до нас от всички книги „Зоар“, написана от нейните автори – групата на Раби Шимон.

Защо въобще кабалистите са написали толкова много книги? Нима не би ми стигнала и една страница, ако трябва да я чета в качеството на ”чудодейно свойство”, на ”специално въздействие на светлината”( сгула)? Но не е. Това е инструкция.

Впоследствие, когато ”душата на човек го учи”, аз откривам Книгата – и съгласно нея, работя с желанията си, поправям отношението си. Тогава Книгата ми служи като ръководство за действие, описваща ми с всички подробности всички системи на душата.

А засега, четейки „Зоар“, аз трябва да прилагам всички усилия, за да си представя тази система, която сега трябва да ми се разкрие – системата на отдаване и любов, връзката между всички нейни части. Аз искам да я разкрия! Да я разкрия – означава, че аз съм трябва  да се отнеса към нея със същото това отдаване и любов.

Но урока трае три часа – и това е достатъчно, а останалата част от денонощието ти си длъжен да пребиваваш в духа на урока, да го продължиш, да го реализираш. Именно във връзка с всички, намиращи се в обществото, в среда от обикновени хора, въпреки всички пречки и на моето участие заедно с тях в земните дела и занятия, ти трябва да продължиш да оставаш в това намерение, съединявайки  двата свята.

Това е работата. Отвсякъде ще получиш препятствия, допълнителен авиют/ маса желания, на основата на които след това ще дойде светлината и ще ги поправи. Това ще ти даде сила да се издигнеш над тях.

Така ти постепенно изграждаш мощта на своя съсъд/ желание, докато не разкриеш в нея духовната реалност. Тогава от текста  на „Зоар“ ще ти стане ясно какво да правиш и ти ще започнеш да виждаш чрез света и чрез Книгата общата система от души и същия този свят като външна част на същата тази система.

От урока по книгата „Зоар“, 18.05.2011

[43370]

Искам да стана голям

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: ”Има ли някаква връзка между мрежата от отношения между нас и мрежата от връзки между великите кабалисти, чиито трудове изучаваме?”

Отговор: ”Ние сме длъжни колкото е възможно повече да се уподобим на тази мрежа от връзки, която съединява тези велики кабалисти помежду си. Малкият расте за сметка на това, че иска да прилича на големия.

Този ”големият”- това е мрежата от връзки, която са създали помежду си кабалистите. ”Малкият” – това сме ние, желаещите да се включат в нея, да бъдем в нея, да станем подобни на нея.

От урока по книгата „Зоар“, 17.05.2011

[43268]

Мигове от светлина

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Аз разбирам и се въодушевявам в началото на урока по книгата „Зоар”, когато Вие говорите за намерението. Но когато започнем да четем „Зоар”, в мен надделяват много външни мисли и не успявам да се върна към правилното намерение.Какво да правя?

Отговор: Да съжаляваш! Постепенно в човек идва необходимостта от усещане на материала. Тъй като става дума за възможността за възприемане на духовното. Нашите желания/съсъди – това са усещания, желания.

Ако в човека все още няма желание да разкрие висшето – силата на отдаване,  въз основа на низшето – силата на получаване, за сметка на това, че низшият ще се уподоби на висшия по свойства, то човек все още не изпитва въодушевление от постоянното духовно търсене.

Нищо не можеш да направиш, освен да съжаляваш, доколкото е възможно. А групата трябва  да поощрява постоянно правилното намерение по време на ученето.

Само  миговете, в които човек си спомня за намерението, се считат за изучаване на Тора/ кабала, светлината, връщаща към източника. Ако събере всички тези моменти, той може да изчисли  колко минути в своя живот е изучавал Тора …

Но това, което не прави разума, го прави времето. Постепенно и това ще дойде.

От урок по  книгата „Зоар“, 17.05.2011

[43265]

Помогни ми да Те намеря

каббалист Михаэль ЛайтманНапредваме заради същата тази сила, която ни е пробудила, за да я потърсим. Написано е, че «Няма никой друг освен Него» и само Той действа.

Но ако цялата природа напредва по точна, предварително зададена програма, то по отношение на личността действа друга програма, в която е заложено участието на самите хора, призвани да разкрият Твореца. За сметка на своето участие те Го разкриват.

Тоест, разликата между двете групи хора е в това, че на едните не им е даден стремеж да разкрият Твореца и те преминават през кръгооборотите на живота под пълното управление на силите на природата. Но хората, в които е заложена потребността да разкрият Твореца, са длъжни да построят връзка с Него, отношения, участвайки лично в тази програма. А това участие се проявява така, че ние започваме да чувстваме на всеки етап нейната реализация все по-преданно и в тясна връзка с висшата сила.

Ние чувстваме, че се нуждаем от Него по всевъзможни причини:  да ни помогне да разкрием своето състояние, да напреднем, да разберем, да почувстваме, да изменим себе си, да станем подобни Нему! Но главното е – на всяка наша стъпка да разкриваме все по-голяма необходимост от връзка с Него.

Тогава започваме да използваме целия свят с тази цел, чрез всички дадени ни възможности. На езика на кабалистите това се нарича: «изпълнявам Тора и заповедите!» Ние започваме правилно да разшифроваме думите, които четем, а не като хората, които не приемат собственото си участие в разкриването на Твореца, които възприемат тези книги едва ли не като религиозна етика, закони и предписания за това, как да живеем в този свят, като някакви материални действия, като традиция.

Само единици се опитват да разберат истинския смисъл на тези книги и това, което ни съветват да направим. Така те ни разкриват, че ние трябва да се изменим, за да съответстваме на висшата сила – и тогава ще Го разкрием, ще знаем как да се свържем с Него и да приемем да участваме в Неговата работа по изпълнение програмата на творението. Затова Го молим за желание, за поправяне на желанията или за напълване. Всичко това става вече етап от нашата вътрешна работа.

От урока по статия на Рабаш, 17.05.2011

[43292]

Молитвата – средство да изменим самите себе си

каббалист Михаэль ЛайтманПостоянният диалог, молбите към Твореца, са хубави с това, че към Него е невъзможно да се обърнем изкуствено, с молитва прочетена в книга.

Човек започва да разбира, че ако не ги чувства, те не се смятат за призив. Така Творецът няма да ни чуе, трябва да се обръщаме към Него по-сърдечно, разшифровайки думите, които отправяме към самите себе си по-близо до сърцето ни.

И тогава, вместо  човек да чете молитви от молитвеника, с думи, които засега нищо не му говорят: «заради себе си», «заради отдаване», «над знанието», «Тора и заповедите», «добри постъпки», «Свят и Благословен» – същите термини и цитати, които използват кабалистите – той започва да говори на по-чувствен език. Дори без думи, а във вътрешни усещания и така се доближава до молитва, до молба.

За каква помощ трябва да моля Твореца? – За да ни помогне да се обърнем с молба към себе си! Тази молба ще се превърне в духовен съсъд, в «място» за разкриване на Твореца.

Но на всеки етап трябва да се стараем да проверяваме себе си – обръщаш ли се със собствени думи към Твореца, а не просто да повтаряш стандартни фрази от книгите, без да ги разбираш. Тъй като това означава, че не разбираш към кого, как и за какво се обръщаш и че си все още откъснат от самата молба.

Способността да се обръщаме с молба е всъщност огромна помощ, която позволява на човек да се измени, да поправи себе си. Обръщането към Твореца е като устройство, посредством което човек се променя. Главното не е в търсене на отговор на молбите ни,   а в самите тези молби, които строят човека.

И тогава той започва да разбира, че се намира срещу неизменна, постоянна висша светлина. А неговата молба е онова, което го променя, изгражда го все по-близо по подобие на простата, абстрактна висша светлина. Вътре в своята молба той ще разкрие собствения си образ, все повече съотвестващ на висшата светлина, на нивото на Твореца. Тоест човек постига формите на Твореца вътре в молбата си към Него и така напредва.

Затова е написано: «Дай Бог той да се моли през целия ден!» Тъй като цялата работа е основана на молба и молитва.

От урока по статия на Рабаш, 17.05.2011

[43285]