Entries in the '' Category

Свети завинаги, свети навсякъде!

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво трябва да искам от светлината, възвръщаща към източника?

Отговор: Всичко! Поправяне – чак до окончателното поправено състояние (Гмар Тикун). Ролята на тази светлина не е само да ни връща към нашето духовна степен – и край.

Винаги, на всяка една степен, където и да се намираме, в нас има вътрешна и обкръжаваща светлина – от следващата степен, която засега само ме обкръжава и не може да се облече вътре, поради отсъствието на екран. И затова аз винаги се стремя към нея, за да ме поправи, а след това се облича в мен.

От урока по книгата Зоар, 16.05.2011

[43202]

Малко платина за черни дни

каббалист Михаэль ЛайтманБаал а-Сулам, „Мир в света”: „Може да разделим обществото на строители и разрушители. Строителите се грижат за благото на обществото и са готови заради това да споделят с другите своето имущество.

За онзи, който по природа е склонен към разрушение е удобна категорията на истината, тоест принципа „моето е мое, твоето – твое”.

По своята природа, те се явяват разрушители и предпочитат да съхранят своето имущество, като не са готови на никакви жертви заради другите, дори ако това застрашава съществуването на обществото.”

Всички „силни в сегашния свят”, ръководещите правителствата, финансовите магнати, по своята същност се отнасят към категорията на „разрушителите”. Те не се интересуват от разпадането на света, в техните ръце е силата и разбира се, ще обезпечат себе си с всичко необходимо при настъпването на несгодите.

А слабите – какво могат да направят те? Нищо. Те се отнасят към „строителите” със своя стремеж за развитие на обществото.

За разлика от тях, хората, имащи силата, парите и властта, са готови да разрушават. Защото мирът в обществото изисква да се допълваме взаимно един друг – с други думи, да споделяме помежду си, а силните и богатите категорично не са съгласни с това. Обратно, човек, който е стигнал до висок пост, започва да краде по най-незаконен начин.Човек би си помислил – защо? За какво му е толкова много? Такава е неговата природата и не може да направи нищо с нея.

Например, според съобщения в пресата, бившият президент на Египет, Мубарак, е държал 19 тона платина в една от швейцарските банки. За какво му е било необходимо това? Такова количество би стигнало на цялото му семейство за хиляда години, а сред хората в неговата страна процъфтява бедността. Това е само малка част от запасите му, но като цяло, става дума не за него – в света няма властник без милиарди „в пазвата”. Това е ясно.

Откъде се вземат толкова хипертрофирани изисквания? Такава е човешката природа. Това не е просто някаква алчност, а именно природата на нещата. Човекът не може иначе. Кой ще го принуди да отдели, да откъсне нещо от себе си заради слабите? Защо тогава се е издигнал над тях, ако не за да извлече и последното, което имат?

Тук няма изключения. Само понякога, веднъж на няколко години, в този кръг попадат „бели врани”, макар че днес, и тях няма да срещнеш…

От урок по статията „Мир в света”, 15.05.2011

[43114]

Съвършенството, което води нагоре

каббалист Михаэль ЛайтманСветовен конгрес „We!”, Ню Джърси, урок №8

Въпрос: Как се усеща духовното?

Отговор: Духовното се усеща като свят без ограничения, защото ние ограничаваме себе си с получаването навътре, а духовното се чувства в отдаването/движението навън. Затова, нашият съсъд/кли не е ограничен. Ако е така, то ние не чувстваме началото на живота и неговия край.

Излизайки в отдаването, не усещаме нито времето (защото времето се определя от това, че нещо започва и завършва), нито пространството (защото пространството е ограничено), нито движението (защото неговите елементи се сменят и значи са ограничени).

Духовното се усеща като спокойствие и съвършенство. Но в това също има недостатък: аз съм постигнал своята духовност, съвсем напълнен съм и повече нищо не искам – на мен ми е хубаво! Аз съм като бебе в ръцете на майката –добре ми е и не искам повече да раста. Но в бебето се пробужда природната сила, принуждаваща го да расте.

Така е и при нас: докато не пораснем до пълното духовно ниво от 125 стъпала, ние се издигаме от стъпало на стъпало, чрез силата, която ни задължава да растем и дори в доброто състояние се проявява недостатък.

И все пак, всяко духовно състояние е съвършено.

От 8-мия урок на конгреса „Wе!”, Ню Джърси, 03.04.2011

[43027]

Край на растежа

каббалист Михаэль ЛайтманР. Хайнберг в своята книга „End of Growth“ (Край на растежа) разглежда взаимовръзката между трите кризи:

1. Екологична – емисията на СО2 в атмосферата – засушаването, наводненията, глада.

2.Енергийна – изтощаване на възобновяемите и невъзобновяемите източници – обработваемата земя, водата, енергията.

3. Финансова – банкрут на банките и държавите, колапс на паричната система.

Всички тези кризи са резултат от природен закон, който установява твърди рамки на растеж на всяка популация, използваща природни ресурси.

Всяка от кризите обикновено се разглежда като частна – проблемът ще се реши така или иначе и ние ще можем да се «върнем към нормален живот». Но кризите са свързани, защото са следствие на нарастващото население и стремежът към нарастване на потреблението на ограничените невъзобновими ресурси на планетата.

Разиграваната в течение на десетилетия пирамида от кредити създаде условия за катастрофална финансова криза – банкрут в държавите и в целия свят – и ще доведе до война.

В резултат на кризата ще се създаде преломен момент в историята на човечеството – към рязка смяна на социалното устройство в глобалния свят.

Книгата се основава на 20 годишно научно изследване в областта на ограничаване ръста на индустриалните общества

Откъс от книгата „The End of Growth“

[43017]

Материалният свят има свои закони

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как трябва да се отнасяме към материалните проблеми?

Отговор: И материалните, и духовните проблеми идват при нас от един източник, защото „Няма никой, освен Него”. Всичко трябва да се разглежда като част от едно цяло.

Но в материалния свят съществуват негови си, допълнителни закони. И ако засега виждаме материалното, сме задължени да преодоляваме тези проблеми и да се борим с тях, съгласно законите, приети в този свят и в човешкото общество. Защото тези закони, също са следствие от нашата непоправеност и затова трябва да ги спазваме.

Ако живея в човешкото общество, не е важно какъв голям кабалист съм –  длъжен съм да се държа в това общество така, както се полага според установените от него закони. За всички нас е определено да им се подчиняваме въпреки, че те изобщо нямат отношение към духовното – не трябва да ги пренебрегваме. Например, ако някой има намерение да ме убие, аз трябва да се защитавам и да го надвия.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 16.05.2011

[43181]

Да възстановим разбития екран

Висшата светлина пребивава в абсолютен покой и нищо не пречи на творението да усеща, че то се намира във властта на една единствена и единна сила, изпълваща цялото сътворение. Само че свойствата на самото творение не му дават да усети това поради неговата противоположност на Твореца и на светлината.

Тъй като според условието на първото съкращение (цимцум алеф), е необходимо свойствата на творението да съответстват на свойствата на светлината – на нейното отдаване. Това условие съществува, защото Творецът иска да доведе творението до най-доброто състояние, в което се намира самият Той.

Излиза, че желанието на самото творение, в което няма намерение за отдаване – то и закрива Твореца от него, не му дава да усети Неговата светлина и напълване. Поправянето, което трябва да направим, за да се усетим вътре във висшата светлината – се нарича екран (масах) или намерение ”за отдаване”.

Затова съществува система на скриване на световете, скриващи от творението светлината (свят – олам, скриване – алама), зад които то разкрива своето егоистично желание. А след това в него се събужда искра от екрана и отразената светлина, която се нарича „точка в сърцето”. И ако творението я осъществява, то през цялото време се намира в такъв процес, че на него по малко му откриват нова дълбочина на желанието от страна на системата на световете, все повече и повече, започвайки от нулата, а то съгласно това, трябва да бъде готово да придобие намерение за отдаване за това желание.

И тогава системата за скриване ще му донесе поправяне – анти-егоистичен екран, намерение за отдаване. На цялата дебелина на желанието (авиют), което му разкрива системата на световете от лявата страна, творението изисква поправяне чрез екрана, отдаващ намерение от дясната страна. И съединявайки заедно тези две сили: желание и намерение, творението гради само себе си, по подобие на висшата светлина.

Според степента на своето развитие, творението усеща себе си различно под впечатлението на висшата светлина. На него може да му се струва, че то е свободно да се разпорежда само със себе си, а освен това може да се замисля за това или не. То може повече или по-малко да се стреми към свобода или да не схваща това – т.е. да се намира по-далече или по-близо до животинското или човешкото ниво.

А когато в човек започва да се разтваря точката в сърцето, искрата на разбития екран и отразената светлина, това му дават възможност да отгледа тази искра и да измоли за нея светлината, възвръщаща го към източника. Отначало тази искра, разбитият екран, го кара да желае духовното егоистично и да се наслаждава от Твореца и духовния свят за себе си – а сега иска всичко това да превърне в отдаване.

Така той идва в кабалистична група и започва там да се упражнява в отдаване. Няма значение дали това му се отдава или не, но всичко това е необходима съставна част за раждането на молитвата, молбата. Ако в него узрее правилна потребност, то висшата светлина, която му донася усещането за отделяне – ще му даде усещане за близост.

От урок по книгата ”Шамати”, 16.05.2011

[43195]

Нотите са едни – мелодиите са различни

Ние всички сме различни. Творецът е създал желания за наслаждение – многостранни и сложни. Във всеки човек 613-те желания се намират в различни съчетания – този същият Творец ни е разделил и ни е изправил пред голям проблем: ние не си приличаме един с друг.

Никой не може да разбере другия, да се сравни с другите, да почувства, да види това, което и другият. Всеки е уникален, всеки във свой собствен свят, и този свят никога не е сходен със света на другия, понеже във всеки желанията се съчетават и комбинират различно.

От едни и същи ноти всеки съчинява своя мелодия, във всеки от нас цветовете на една и съща палитра рисуват своя картина.

Като следствие, не е в силите ни да установим идеално равенство, понеже първоначално се различаваме един от друг. От какви общи критерии бихме могли да се възползваме?

„Нека всеки получава това, което му се полага” – казваме ние. Много добре. ”И нека всеки да даде това, което е способен да даде, а ние ще изчислим относителен коефициент”. Забележително. Но нима можем да укрепим човешкото общество на тези принципи? Възможно ли е всеки да получава съгласно потребностите си и да дава съгласно възможностите си по относително изчисление?

Но нашите желания не просто са различни – те още са и егоистични. Как да осъществим това в живота? Различно е, когато майката готви на всяко дете това, което то обича, при това в необходимото количество, а в отговор е необходимо само усмивка или ”Благодаря”, тъй като разбира, чувства, на какъв отклик са способни децата й. Обаче ние всички живеем в егоизъм, и всеки иска да получи повече. Гледайки на другите, човек иска да погълне и тях – струва му се, че другите имат тези наслаждения, които на него му липсват и завистта увеличава желанието.

Ако не беше егоизмът ни, ние бихме заживели дружно. Анулирайки го, ние бихме могли да се съгласим всеки да получава съгласно своите потребности и да дава, според възможностите си. Проблемът се състои именно в егоизма, на който му е нужно повече от насъщно необходимото, и не ни позволява да отстъпим, да отдадем нещо на другия.

От урока по статията „Мир в света“, 15.05.2011

[43125]

Банкова хартийка за един милион долара

Въпрос: Днес човечеството стои пред глобална заплаха за съществуването си. Ще пораздвижи ли това силните в света към промени?

Отговор: Не. Егоизмът ще стои решително на своето.

А освен това, представи си, какво ще стане, когато се изясни, че техните пари са загубили стойността си. Преди парите са били метал, а днес те представляват хартийки, зад които няма нито злато, нито сребро. В един прекрасен ден ти ще дойдеш в банката, и ще ти кажат:

– Красива хартийка, но няма какво на направиш с нея. Ние нямаме тези десет милиарда долара, които са нарисувани на нея. Макар, че почакайте, имаме все нещо – и ти ще получиш, да кажем, десет грама сребро или даже злато.

Защото цените книжа ще са въздух, зад тях нищо няма да стои. Къде са богатите и силните? Къде са се дянали? Кризата ще доведе до това, че огромните капитали и гигантските дългове ще се обърнат в нищо, тъй като те с нищо не са подкрепени.

Ние вече отдавна търгуваме не толкова със стоки за пари, колкото с пари за пари. Банките и техните клиенти си обменят хартийки, играят си на своите „професионални обвивки“, които никак не са свързани с реалността. Точно като страстни играчи на „Монополи“, те се кичат с натрупаните „активи“, сякаш те са нещо истинско.

И все пак, не мисля, че това ще доведе до голям взрив. Става въпрос само за една от плоскостите на кризата. Такъв колапс ние не можем да си позволим и затова ще го отлагаме до последно. Защото гражданите, съставляващи по-голямата част от света, оставайки без пари, няма да могат да се изхранят, те нямат зеленчукови градини и домашни животни. И затова, такова развитие на събитията е невъзможно да си представим.

От урока по статията „Мир в света“, 15.05.2011

[43111]

Всичко е създадено от една мисъл

Всичко е създадено от една мисъл и тя обхваща и включва в себе си всичко – от началото на творението до неговия край. Там е заключено всичко, което изхожда оттам заради нашата непоправеност, и ние се виждаме като разделени на части и противоречащи си един на друг до крайна степен.

Но цялото това разделяне и отдалечаване, целият „антагонизъм“, разделящ тези части и тяхната противоположност, съществува само в нас самите, в нашето възприятие. На нас просто не ни достига единство, за да ги видим като едно цяло, където всички детайли се допълват взаимно.

Ако поправим своето желание, въоръжавайки го с намерение „заради отдаване”, то тези два полюса (левият и десният) ще се свържат и ще се съединят в средната линия. И тогава за нас всичко ще се съедини в едно – и силата на Твореца, и силата на творението. И така ще разберем, че всички сили на разделянето, които са ни разкъсали на части, са били необходими само, за да се разкрие нашето единство. Иначе не бихме могли да го постигнем! Защото преимуществото на светлината ще се узнае от тъмнината.

Преимуществото на светлината – единството, отдаването, любовта, се постига от тъмнината – от обратните състояния. В противен случай няма да мога да постигна това, да разбера и усетя вкуса на сливането. Човек разбира всичко само от контраста на двете противоположности.

Затова в замисъла на творението има само едно свойство, а в творението има две противоположности – за да може да поправи себе си и да ги съедини в едно. Тогава то ще стане подобно на Твореца.

Съвършенството на Твореца е в едно Негово свойство – в отдаването. А творението е съвършено, ако съдържа в себе си двете качества – желанието за получаване, но заради отдаване. Неговото намерение е отдаването, а като противоположност на това то притежава желание да получава напълване. И заради разликата между тях постига единство.

Затова е казано, че „колкото е по-голям човек – толкова е по-голям неговият егоизъм”. А най-голямата разлика и противостояние се проявяват преди постигането на самата Безкрайност. Там човекът чувства безкрайния разрив между получаването и отдаването, невъзможността да ги съедини и допълни едно с друго. По този начин усеща нещата, преди да направи своето последно поправяне.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 15.05.2011

[43098]