Entries in the '' Категория

Възможност за следваща стъпка

каббалист Михаэль ЛайтманВсички изменения са само за сметка на светлината и всеки път трябва да извършваме действия, съответстващи на нея, за да покажем на себе си, доколко сме подобни на нея. Тоест, трябва да извършвам такива действия, както и Той – и тогава ще видя, доколко в степента, на която се намирам, се различавам от Него.

Това е като малко дете, което се опитва да подражава на възрастните.Само когато опита само, се убеждава, доколко са правилни или неправилни действия му. Като упражнение, при което то учи, събирайки малки къщички от лего или прави домашните си за училище.

Всичко това е нужно, за да проверим себе си и да сравним резултатите. На разкрилите се граници между «желано и действително» се основава напредъка – между това на какво съм способен и какъв е трябвало вече да бъда.

Тоест, трябва да се старая през цялото време да изпълнявам действие по отдаване и по него да проверявам, да изяснявам, в какво още не съм постигнал успех. И да не се отчайвам на всяка крачка, а да обичам това състояние на изясняване.

То съвсем не означава, че съм направил нещо неправилно и че съм виновен за нещо – напротив, сдобил съм се с успех! Именно затова ми показват сега, в какво мога да напредна. Светлината винаги ми показва възможността да направя следващата стъпка. А ако не съм способен на нея, то светлината няма да ми я разкрие и аз ще попадна в мъгла, в неосъзнато състояние, няма да усещам нищо и ще се чувствам добре. Тъй като светлината няма да осветява недостатъците ми, няма да ми показва действията, които трябва да извърша.

Тя няма да има с кого да разговаря, ако не съм се подготвил за работа в групата, сериозно учене, с всички възможни средства. Затова светлината не ще ми позволи да изпълнявам следващи действия, за които нямам никаква опора. И тогава ще ми се струва, че всичко е наред и че нищо не трябва да правя. Аз навлизам в някаква илюзия, която може да продължи дълго – дори години!

Тъй като всичко зависи от подготовката, а тя зависи от обкръжението. Затова от нас се иска да изпълняваме редица материални действия: да се организираме в обучението, групата, връзката с другарите, всички изяснения, които се опитваме да направим заедно.

И ако се стремя да се съединя с останалите и да разкрия там свойството отдаване, то ще ми се наложи постепенно да определя отношението си към това вътрешно понятие: «група», «място» за разкриване на духовното пространство, общо желание, в което да се прояви свойството за взаимно отдаване между всички.

Светлината ни разкрива отдаването и когато това разкриване достигне до определена, пълна мяра на минималеното ниво, ще ни даде напълване. Ще почувстваме и самото отдаване и неговия корен, т.е. присъствието на висшата сила, която поддържа това свойство – ще разкрием и светлината и източника на светлината.

Както завършва Рабаш писмото си: «Да ни помогне Твореца да приемем властта на висшето управление над пространството и времето и да се прилепим към Него навеки..»

От урока по писмо на Рабаш, 15.05.2011

[43068]

Вътрешна група, а не външна

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как да си изясняваме нещата по отношение на групата – да разговаряме с приятелите, да действаме заедно, или физически да сме на едно място?

Отговор: „Всичко се проявява в мислите“, а отвън нище не трябва да се вижда. Може да ни се струва, че външно човек е безразличен, дори груб, нетърпелив, не показващ с нищо доброто си отношение към останалите. Може такъв да му е характера, или нарочно да се преструва на такъв, за да не отслабне вътрешното му усилие.

Трябва да търсим вътрешния образ на групата – това място, където се намират нашите желания, мисли, цел, общи надежди и към тях да се прикрепим. Защото може на тебе да ти е трудно да приемеш групата, съдейки по това как тя се проявява. Това ще дойде по-късно, когато престанеш да обръщаш внимание на външното, защото «любовта ще покрие всички престъпления».

Дошъл си на това место, защото тук са се събрали хора, в които има точка в сърцето – така че се сближи с тези вътрешни точки.

От урока по писмо на Рабаш, 15.05.2011

[43065]

Воали на съвършенството

каббалист Михаэль ЛайтманВсъщност след създаването на Малхут света на Безкрайност нищо повече не се е променило. Това е единствената форма в реалността- Малхут на Безкрайността, в която желанието и светлината се намират в съвършено сливане, хармония и съединение на принципа:”Той и Неговото име са единни”.

Всички останали състояния представляват нещо като воали на това съвършенство. Те го скриват от нас и затова се наричат „светове”(оламот),което означава ”скрития” (ааламот)-десет скриващи сфирот, нещо като „поглъщащи” светлината, закриващи го от нас, които се намираме в този свят.

И затова, ако искаме да се приближим към света на Безкрайност, то сме длъжни да се научим правилно да гледаме на себе си и на обкръжението, на света, в който се намираме, за да може тази картина всеки нов път да приема все по-голямо съответствие със света на Безкрайността. Това и означава, че „Той и Неговото име са единни”. В съответствие с възможностите ние си изясняваме, какъв е „Той”, какво е това „Неговото име” и как, с какви детайли на възприятието се сливат те в едно цяло. Така ние се придвижваме по стъпалата на стълбата на духовните светове назад в Безкрайността.

От тук става ясно, че стълбата и световете се намират не отвън а вътре – всички тези воали на Безкрайността, в които ние съществуваме и сега се наслояват в нас самите. И те са ни нужни, за да можем постепенно да разкриваме къде се намираме, да разкриваме сами, със собствени усилия. Колкото повече поумнявам, толкова повече ще са моите вълнения и въодушевления, толкова повече желания ще придобия, развивайки себе си, за да стана жител на „бъдещия свят”-света на Безкрайност.

За това ни се дава обкръжението в този свят. Ако човек правилно използва всички негови аспекти и елементи, тогава всичко е в неговата власт. Ако ли не, то съобразно с нивото на своето развитие той изпитва натиск: кризи, войни, проблеми, бедствия всякакви видове. Заедно те го притискат, като в „менгеме” и го отправят в правилната посока, за да започне да строи за себе си този свят във все по-голямо съответствие с Безкрайността.

Всичко зависи от отношението на човек: ако той се стреми към Безкрайността – добре, а ако не, тогава недостигът на сремеж, безразборните желания, които вече е трябвало да построи, създават за него беди в този свят. Нищо тук не идва от страна на светлината, която се намира в абсолютен покой – напротив, желанията на човек, неговите вътрешни и външни съсъди формират за него свят на радост и на беда.

И затова не ни остава нищо друго, освен да съдим самите себе си – с други думи, да се моли за да се измени.

Oт урока по статията „Мир в света“, 11.05.2011

[42776]

Усещам себе си творение

каббалист Михаэль ЛайтманМъдреците са казали: ”Както лицата на хората не са подобни едно на друго, така се отличават и техните мисли”.

Желанието, което се развива и усеща като някакъв недостатък от напълването, желае да получи повече, отколкото има в него, по количество или качество и развива около себе си разум, помагащ му да добие желаното. Затова, както желанията във всеки от нас се отличават, така и нашите мисли са различни, защото всеки мисли как да напълни себе си.

Висшата светлина се намира в абсолютен покой, тя е съвършено еднородна и проста. Но когато тя напълва желанието, състоящо се от 5 части, ние вече можем да различим в тази светлина 5-те части: Нефеш, Руах, Нешама , Хая и Ехида (НАРАНХАЙ).Защото всяка част от желанието получава различно усещане за светлината и тези разни усещания ги наричаме НАРАНХАЙ.

Напълването с проста светлина вътре в поправеното желание, което достига подобие на светлината и всичките негови части взаимодействат и се включват една в друга и ни дават всеки миг ново, постоянно променящо се усещане. Тези изменения на впечатленията човек нарича живот.

А повече в нас не може да има и никакво друго постижение. Ние не можем да възприемаме самата светлина, а само различията в своите усещания от нея. И ако тези различия изчезнат, то ние губим усещането за реалност, за живот – и вътре в нас и около нас.

Защото ние сме творения. И ако творението не чувства силата, която го е създала и поддържа неговото съществуване, то не усеща само себе си. То може да усеща себе си, само относно силата, даваща му живот.

От урока „Учението за Десетте Сфирот”  10.05.2011

[42690]

В ножицата на доброто и злото

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Възможно ли е да съществува „ злото начало”, ако съществува само Твореца и няма никой освен Него?

Отговор: А кой е създал „злото начало”, ако няма никой освен самия Творец? Той е създал това зло. Под негова власт съществува. Егото е синът му, както се казва ”Аз създадох злото начало”.

Въпрос: Но нали Творецът е добър и творящ добро, как може от Него да дойде зло?

Отговор: Безкрайно добрият и творящ добро Творец е създател на „злото начало”. Както е казано ”Краят на действието е в началото на замисъла”. Ако си решил да създадеш някой различен от себе си, за да достигне твоето ниво и можеш да му помагаш с цялото си сърце и душа, с всичката си сила, то ти нямаш избор – длъжен си да създадеш в него съсъд, желание, което трябва да бъде точно като твоето – по количество, качество, разбиране, постижение, по всичко – само че с обратен отпечатък. Именно това е създал Творецът.

Затова „злото начало”- е цялото творение, освен него няма нужда от нищо друго. Ние не разбираме това, мислейки, че съществуват материални обекти – да речем молив. Защо не? Защото ти виждаш, че предметът съществува – има форма, цвят, тегло. Но в духовното това не съществува.  В духовното съществува само това, което има собствена същност – нещо от него самия, а не някой, че направил нещо и затова това нещо съществува.

Ако искате да създадете творение, тогава ще трябва да заложите в него способност за собствено, независимо движение. Какво творение със собствено движение е създал Твореца? – „Злото начало”. Но има ли в „злото начало“ собствено движение? Дали е независимо и е толкова уважаемо? – Да.

Злото начало се нарича лявата линия в духовното, която се противопоставя на Твореца, разбира Го и иска да бъде против. Оттук започва всичко. Злото начало не започва с това, че аз искам да се обединя или да спя.

След всичко това, веднага след като преминем подготовката в този свят и преминем махсом, от една страна към нас идва „злото начало”, лявата линия, получаването, и от друга страна, „доброто начало” – дясната линия, отдаването. А ние създаваме между тях средната линия.

От лявата страна е „злото начало”, Фараонът, който казва: „Аз властвам” и това е над махсом. А срещу него е висшата сила, отдаването. А ние сме в средната линия.

Именно това „зло начало” е създал Творецът. Докато всичко, което имаме в процеса на подготовка в нашия свят е животинско съществуване – не е зло и не е добро. Изобщо не става дума за това. И затова този свят не съществува – той е въображаем, и в него няма противопоставяне на доброто и злото.

Само в духовния свят има „зло начало” и „добро начало” – два ангела, две сили, двама слуги. На кого служат те? На човека, който изгражда себе си от тези две сили – тоест своето желание, своето „Аз“. Именно това иска Творецът.

Поради това, как може да се реализира моето „Аз”, ако в мен не се намират двете сили, от които аз градя себе си – по средата между „за“ и „против“, вземайки собствено решение? И затова Творецът е създал „злото начало”, противостоящата Му сила, защото отдаването, „доброто начало“ – е самият Творец.

Затова по средата, между двете сили има място за човека, в средната третина на теферет, между горната и долната третина.

Само по такъв начин можеш да построиш свободно пространство или точката на свободата на избора. Свободата е именно между двете строго определени състояния, които те притискат от двете страни и ти трябва да избираш между тях.

Точката на свободата, точката на избора, свободният избор – това е избор в свиващото се около теб тясно пространство между остриетата на ножицата.

Представете си две стени около вас, които се движат и ви притискат… Това се нарича свобода. И колкото по-високо се изкачваме по стъпалата, толкова по-тясно става пространството между тях, и толкова по-силно оказват натиск върху нас. Но именно от това движение и от страшното напрежение между нас, ти намираш своята себеизява.

От урок по книгата Зоар, 12.05.2011

[42860]

Благотворителността е в полза на силните

Въпрос: Един от основните странични ефекти на социалното неравенство е разочарованието, фрустрацията. Как да използваме науката кабала и да достигнем до равенство? Та ние си оставаме различни, както преди?

Отговор: Днес ние се сблъскваме с много по–сериозни проблеми, отколкото неравенството между богати и бедни. Мисля, че работата не е в разочарованието. Днес е под заплаха самото съществуване на човечеството. Имаме проблеми с енергетиката, с климата, с питейната вода, с горивото и т.н. – като при това стоим на прага на големи промени. Така че, качеството на живот – не е основният проблем в дневния ред.

А и нямаме изход. Обществото всеки път се опитва да смегчи ситуацията, но честно казано, наред с общата криза, ще открием, че всички тези дребни, козметични поправяния не помагат: нуждаещите се, все едно, си остават бедни, а богатите умножават своя капитал.

Просто е удивително: след такъв мощен социален прогрес в развитите държави, те не могат да ни покажат добър пример. Напротив, разривът между богати и бедни не само че не се намалява, но често даже се увеличава, превишавайки аналогичните показатели в по-слабо развитите страни.

Това е един от признаците на общата криза, който още ще се прояви. И тогава ще видим изведнъж огромна бедност и социални лишения в страни, които винаги са се смятали за „образцови демокрации“.

Това не може да се поправи. В резултат ще открием, че всички усилия на обществото, всички старания на различни организации са били в полза на силните – тези, които живеят според егоистичната пистина, на принципа „моето е мое, твоето – твое“. Досега това е оставало в тайна, но скоро ще се разкрие – заедно със социалната пропаст.

Но заедно с това ще видим, че това е само една от бедите на обществото и че има проблеми от много по-голям мащаб. Глобалната заплаха като че ли измества социалната на втори план – тъй като на слабите все пак дават възможност да съществуват.

От урока по статията „Мир в света“, 15.05.2011

[43119]

Нека светлината да ни води

Въпрос: Какво означава, ”необходимото”, за което винаги ни се налага да се грижим?

Отговор: Необходимото за мен – това е винаги да усещам своята връзка със светлината, която ме води, както възрастният, който хваща детето за ръката, и го води напред. Точно тъка и аз искам през цялото време да бъда свързан със светлината, за да чувствам постоянно, как тя ме дърпа напред.

Нали помниш, как майка ти те е дърпала за ръка? Нека така и светлината да ни поведе!

Из урока по писмото на Рабаш. 15.05.2011

[43062]

Как да излъжа своето его

Въпрос: През последните седмици по време на четенето на Книгата „Зоар” аз бях много силно концентриран върху вътрешната духовна работа. И изведнъж усетих, че не мога да задържа това усещане повече от 10 секунди. В такава ситуация, как трябва да постъпя?

Отговор: Да се постараеш да се задържиш 15 секунди… Други съвети няма. Случват се такива моменти, особено при начинаещите в изучаване на науката кабала, когато човек е още неспособен да работи със себе си, той още не е придобил достатъчно опит и не знае как да излъжи своето его.

Можете да опитате да чертаете нещо наред с четенето на Зоар, да отбелязвате и подчертавате – да работите с текста съвсем механически, ако на нищо друго не сте способен.

Понякога така се случва, че човек напълно се откъсва от духовното. В такива състояния аз мога да се свържа с него само работейки с текста, обработвайки го чисто механически – променяйки мястото на запетаите, разделяйки го на подзаглавия, размествайки текста или като го подреждате.

Не е от значение какво ще правиш с текста, може само да броиш буквите – най-главното е да го четеш. И нека да знае, че с това обърква себе си, но да го чете. Това е вече работа.

От урока от Книгата „Зоар”, 15.05.2011

[43085]

Кога ще се отвори Вратата на сълзите

Световен конгрес „We!“, Ню-Джърси, урок №8

Въпрос: Какви сили препятстват подема на моята молитва към Вратата на сълзите?

Отговор: Преди всичко, ние няма към кого да се обръщаме, освен към общата сила на групата – там се намира Творецът. ”Вратата на сълзите” означава, че ние разбиваме своя егоизъм и се обединяваме заедно.

Това състояние се нарича ”Врата на сълзите” затова защото, когато го достигнем, не усещаме нито сили, нито желание, нито способност за обединяване. Чак тогава, – ако наистина достигнем такова състояние, ние придобиваме сили да плачем и да се молим, защото сме обединени като съсъди в едно общо желание. От слабостта и безсилието се поражда вик, който се нарича ”сълзи”, и тогава” Вратата” се отваря.

Това се случва само по време на обединение, а обединението изхожда от центъра на групата. Затова не е важно, къде се намирате – в Детройт или някъде на друго място. Състоянието, когато вие искате да се слеете в едно цяло, за да постигнете любовта, но не сте способни на това, се нарича Врата на сълзите.

От 8- мия урок на конгреса ”Wе”, Ню-Джърси, 03.04.2011

[43036]

Оценката на изпита

Световен конгрес „We!“, Ню Джърси, урок №8

Въпрос: Когато чета вашите книги, чувствам разкриването на новия свят. Но в момента, в който ги затворя, помня само себе си. Как да направя така, че да съхраня за по-дълго време усещането, което изпитвам при четенето на книгите?

Отговор: Не е нужно нищо да помните, необходимо е да забравяте. Прекрасно е, че забравяте! Защото ако не забравяте, тогава ще действате съгласно онова, което съм написал в книгите, в съответствие с моя разум и чувство.

Ако много четете, повтаряте прочетеното и го забравяте, вие натрупвате свои вътрешни усещания. Така трябва да правите – и това е ваше постижение.

Колкото повече забравите, толкова по-добре. Човек трябва да излезе от урока и нищо да не помни, защото науката кабала не е подобна на науките от нашия свят, които изискват да се помни. Занимавайки се в университета, аз трябва да запомня някакво знание, а след това да го демонстрирам на изпита. Тук, на изпита трябва да покажа, какво съм изградил в себе си в резултат на прочетеното и чутото.

Затова настоятелно препоръчвам всеки да има пълен комплект от нашите книги. Четете ги у дома, когато пътувате, в обедната почивка – всеки път, когато имате възможност да отворите книга. Чрез нея вие се свързвате с духовния корен!

От 8-мия урок на конгреса „We!“, Ню Джърси, 03.04.2011

[43033]