Entries in the '' Категория

Кой е с мен?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как можем ние, вашите ученици, да се включим във вашия разум?

Отговор: Какво означава „с мен”? Вие сте с мен, ако анулирате себе си, снижите своето желание пред моето. Ако идвате на уроци, това не означава обезателно, че сте с мен. Това все още не е ученето в истинския му смисъл.

В крайна сметка, обединението трябва да бъде вътрешно; не става дума за думите, които чувате. Ние се обединяваме чрез желания, цели и общи действия. Този, който извиква свойството отдаване в действие, е този, който го изучва. В случая ти наистина учиш мъдрост. Вие няма да можете да получите мъдростта, светлината Хохма (мъдрост) от мен, ако не активирате светлината Хасадим (милост) като съсъд. А Хасадим е себеанулиране и обединение, когато сте готови за това.

Вие освобождавате място за всяка душа в своето сърце и тогава всички души запълват този обем. Цялата реалност се връща към вас. Но тя се връща точно чрез вашето анулиране.

От урок по статията „Създаващият разум”, 28.04.2011

[41697]

Лесно като две по две

каббалист Михаэль ЛайтманКабала преди всичко е наука. А една наука не може да бъде усвоена,  докато си седиш на дивана с книга в ръка. Това със сигурност се брои, но една наука изисква учене.

Затова ние отваряме специални курсове, така че човек да може да придобие най-основни знания за няколко месеца. Първо, трябва да разбере какво е науката кабала. Ние не го притискаме; от човек не се очаква да започне да работи над себе си, да се поправя. За начало, той идва и получава определено количество информация, без която не може да разбере къде е.

Човек получава обяснение за структурата на нашия и на духовните светове, за връзката между тях, за прехода в духовното, за висшето управление, за произхода на корена на душата и за начина да бъде постигнат той. Той разбира какво е „късмет” (мазал), светлината, която се просмуква до нас (нозел); как кабала се отнася към религиите, вярванията, науката и други неща; какво е значението на времето, пространството и движението; как да подхожда правилно към възприемане на реалността; в какво се съдържа свободата на волята и много още.

Човек трябва да научи всичко това по сгъстен, прост и ясен начин, като задава въпроси на компетентен учител, който е учил с нас много години, завършил е необходимите курсове и е преминал изпити. Нашите учители са професионалисти в своята сфера. За кратко време те ще ви дадат цялото основно знание. Аз лично подкрепям това.

Ако обаче човек пренебрегне правилния ред на учене, това винаги няма да му достига. Той ще бъде като вишист, който е бил лош ученик в училище, и сега не може да си намери работа, понеже дори не знае таблицата за умножение.

Затова аз горещо препоръчвам да се запишете за тези курсове. Те се състоят от три семестъра: първите два дават основно знание, а третият  много допълнителни възможности, които са предназначени за продължително обучение. Някои ученици не желаят да свършват това обучение и продължават вече няколко години.

Успех!

От урок по статията „Свобода на волята”, 29.04.2011

[41778]

Зъбното колело съвсем не е „шестица”

Въпрос: В материалния свят, ние изобщо нямаме власт над своите желания. В отдаването, желанията са много повече – как ще се справим с тях?

Отговор: В отдаването, пред мен стои ближният. Присъединявайки се към него, аз сам определям степента, мощта и характера на желанието, от което формирам съсъда на душата. Аз решавам всичко.

Вярно е, че тук възниква друг въпрос: „Кой съм „аз”?”. Защото, аз имам определени начала и свойства, от които е съставена личността ми.

Вярно е, че част от параметрите не зависят от теб, защото в крайна сметка ти си зъбно колело в общата система и можеш да функционираш само в тази роля. В това спор няма, но ти сам решаваш как да нагаждаш връзката си с другите, как да действаш в общия механизъм, как да го проявяваш пред погледа си.

Излиза, че обединявайки се с другите, придобиваш цялата тази „машина”. Защото ако спреш – спира целият механизъм. Искаш да изгасиш мотора? Заповядай. Оказва се, че привеждайки в движение, усещаш цялата реалност и виждаш с коя нейна част, с коя плоскост можеш да се стиковаш.

И макар да си само малко колелце, но тъй като от теб зависи цялата тази огромна машина, придобиваш желанията на всички, на цялата система. Ти, миниатюрното зъбно колелце, ставаш абсолютно подобен на Твореца. Защото от теб зависи цялата система.

Интегралната система притежава удивително, невероятно за нас свойство: в нея всеки е важен толкова, колкото и цялото. Това се отнася и за онези, в които не се е събудила точката в сърцето. Такъв човек може да застане на мястото си в последния момент, за да запуши малката дупчица в общата лодка – но без него машината няма да работи както трябва. И накрая, той също ще получи от общата награда.

Но защо е дошъл последен? Защото е бил най-непоправен от всички. Едва след като другите са се поправили, е дошъл неговият ред да внесе своята лепта.

Възможно е да сме склонни да се отнасяме с пренебрежение към „хората от улицата”. А в същото време, именно те ще извършат най-голямата работа. Баал а-Сулам ни обяснява това в Предисловието към книгата „Зоар”: нашите праотци са направили много, но именни ние, долните елементи на общата конструкция носим светлина на техните съсъди.

От урока по статията „Свобода на волята”, 13.05.2011

[42971]

Нашият дом е на четири етажа

Когато започнем да изучаваме науката кабала ни се струва, че ще бъде лесно и през цялото време ще се намираме в необикновеното въодушевление, с което човек обикновено идва за първи път.

Но после идва време, когато трябва да влезем навътре, надълбоко в своя егоизъм и тогава в нас започват да се появяват неприятни усещания.

Тялото не иска да става сутрин за урока, да учи, да пренебрегва почивката, да мисли, да се чувства далеч от духовното, нежелаещо връзката с другите, немислещо за отдаването и разбиращо само получаването.

Така започваме да усещаме „рова”, който копаят в сърцето ни. А по-нататък всичко зависи от това, доколко ще успеем да се задълбочим в своето его с помощта на обкръжението, защото не е възможно сами, поотделно да го направим. И макар това да е неприятно и егоизмът да страда, човек ще бъде готов да разкрие, колко е противоположен на отдаването, нямайки нито едно негово свойство. И от отчаянието му от тези падения, от загубването на въодушевлението се изгражда неговия напредък.

Тоест основата, върху която се изгражда духовната сграда, не е много приятна. Това е празна „яма”, издълбана в сърцето; копаене вътре в „земята”, в своето желание, в тъмнината; осъзнаването на своя егоизъм и противоположността на отдаването. И само онзи, който е способен да издържи това, и е готов да работи методично, създавайки за себе си обкръжение, готово да го подкрепя, само той ще има сила и няма да се страхува да копае все по-дълбоко в себе си и да върви напред.

Тогава той ще положи основите, върху които ще може да издигне своята сграда, тоест ще поиска чрез групата светлината, връщаща към Източника, която ще го изгради. Колкото по-надълбоко и по- навътре копае, толкова по-висок дом ще може да построи. Защото е казано, че „Едното срещу другото е създал Творецът”.

 

Ние започваме от „нулевото” състояние и първо се спускаме едно стъпало, а след това можем да се издигнем също с едно стъпало. Спускаме се две стъпала – и също с толкова се издигаме. Така преминаваме всички стъпала: 0-1-2-3-4 и стигаме до края на поправянето, преминавайки през четири „изгнания” и четири „освобождения”.

Сега сме стигнали до последното състояние на изгнание, затова пред нас се намира последното, пълно освобождение.

От урока по статия на Рабаш, 13.05.2011

[42993]

Не пропускайте стъпалата, те тепърва ще ви потрябват

Въпрос: За какво са били необходими всички тези хилядолетия, кръгообороти, страдания? Нали главното се случва сега.

Отговор: Желанието за наслаждение е трябвало да премине  всички тези етапи и на всеки от тях, даже на най-малкия, да реши за себе си, че това състояние е лошо, че трябва да продължи пътя, да добави още един грам желание и да излезе на милиметър по-високо към новото качество.

На новото стъпало всичко ни се струва забележително, но минават няколко мига – и ето, че вече нещо не достига, нещо не е така. Отново се разкрива злото – чак до това, че е невъзможно да го понесем. Отначало всичко е било така прекрасно, а сега всичко е нетърпимо и се налага да се издигнеш на следващото стъпало.

По такъв начин ние преодоляваме огромно множество стъпала, умилявайки се в началото и мъчително кривейки се в края. Без тези впечатления у мен не възникват усещания за контраста между светлината и тъмнината, в мен няма да има съсъд, построен от тези два противоположни детайла на възприятието. А без съсъд няма да имам, в крайна сметка, с какво да се обръщам за светлината на Безкрайността.

И затова, аз трябва да премина целия този път, многото хиляди стъпала, усещайки цялата прелест и цялата нетърпимост на всяко от тях. Така ние стигаме до последното стъпало на стълбата и даже тук, в отдаването и любовта, падаме, подобно на раби Шимон, който е станал „пазарен търговец“, преди да достигне края на своето поправяне.

Какво е това състояние? Къде е паднал той? На предпоследното 124-то стъпало той е открил, че то е по-лошо от всички стъпала – като „Шимон от пазара“. И тогава, сравнявайки го със следващото стъпало, той се е издигнал до съвършенството.

Колкото по-високо си се издигнал, толкова по-лошо ти се струва стъпалото, от което е дошло време да се изкачиш на следващото. По-лошо до такава степен, че не е по силите ти да го понесеш.

В крайна сметка, събирайки всички позитивни и негативни впечатления, ти ги повдигаш на върха. Негативните стават дълбочината на твоя съсъд, а позитивните – твоя отклик на отдаването, и в теб се появява целият съсъд.

Ние се надяваме на някакъв „скок“, а скокове не се случват. Детето, което е на една година, не може да подскочи изведнъж към петгодишната възраст. Нима ще успее да отмине без бавното, постепенно развитие? Тези загубени години няма да му достигат после цял живот. Неговото възприятие във всички сфери ще бъде ощетено. Подготовката на съсъда е необходима и от това няма къде да се денеш.

От урок по статията „Свобода на волята“, 13.05.2011

[42961]

Парадокс на растежа

За възприемане на духовния свят аз трябва да формирам в себе си нов сетивен орган, който да осъзнае какво представлява злото начало. Сега аз нямам този сетивен орган и затова не мога да различа злото. Не съм запознат с него, не знам, кой е и какво е, и не мога да се проверя.

Така че, преди всичко, аз трябва да създам и укрепя в себе си сетивен орган за осъзнаване на злото. Как да го направя? Аз се обединявам с обкръжение, в което ме довеждат, започвам да създавам връзка с тях и постепенно достигам до нови детайли на възприятието, съществуващи между мен и другарите.

Аз си представям: какво ще стане ако ние бъдем свързани взаимно, ако в някакво наше желание се почувстваме като едно цяло? Засега само фантазирам, без реална основа, и напълно си давам сметка за това. Без да изпадам във „виртуалност“, аз живея в реалността – и все пак фантазирам: „Как би изглеждало това? Аз и те в единство, аз – на тях, а те – на мен. Аз прекланям глава, въздигам ги в своите очи като най–добрите хора на поколението. Те ми помагат, предизвикват в мен нови впечатления, заставят ме по нов начин да оценя важността на целта…“

О! Важността на целта, желанията, впечатленията, намеренията, които получавам от тях – това го нямаше в мен преди. И аз започвам да работя с това. Така както капката семе получава подхранване от майката: в нея прониква кръв от майчиния организъм и тя расте. Така и аз съм проникнат от нови детайли на възприятието, общи между мен и другарите. Проникват в самия мен, но аз чувствам това, което получавам от обкръжението – и от него раста.

Ако нищо не получавах от другарите, нямаше и да раста. А щом получам – израствам. Какъв парадокс: за да получа от тях храна, аз анулирам себе си, а когато получа храна – сам раста.

Какво расте в мен? Техният образ. Аз не само получавам „кръв“ – подобно на капката семе, която представлява само набор от решимот, информация. Аз започвам да придобивам и „плът“, но според собствените свойства. По принцип, капката семе може да получи подхранване от когото и да било и дори в искуствени условия, а духовния зародиш на човека получава намерения, и затова формата, която той придобива в процеса на развитие, зависи от обкръжението. 

Колкото повече завися от другарите, толкова по-добре и по-бързо израствам, придържайки се по-близо до истинската форма, по–близо до тях. Няма друг изход: формата, която приемам, е формата на моето обкръжение. Моята работа се състои в постоянното анулиране на себе си и приемане на тяхната форма, обличайки я на себе си – все повече и повече.

По такъв начин, в духовното, в процеса на израстване аз ставам подобен на родителя – висшето стъпало, и приемам формата на майчината утроба – групата.

От урока по статията „Мир в света“, 12.05.2011

[42898]

Могат ли различните да станат равни?

Баал а-Сулам, „Мир в света“: Категорията „истина“ няма практическа възможност да бъде решаващ фактор, определящ пътя на индивида и обществото. В нея няма онова, което да обезпечи напълно условията на живот при окончателното поправяне на света.

Творецът, сякаш си играе с нас. От една страна, Той говори, че всичко трябва да се прави според истината: всеки трябва да дава максимално възможното и да получава необходимото за живот, съгласно своя характер, своята природа, която той не е избирал. При това отдаването, даже от цялото сърце, също зависи от вродените свойства и отличия.

Излиза, че всеки е уникален в получаването и отдаването. По какъв начин да решим проблема и да се задържим в категорията „истина“? От какви критерии да се възползваме? Работни часове, заработка – всичко това не е подходящо, защото всички ние сме различни. Творецът ни е създал така, че ние просто не сме способни да направим сравнението помежду си. Как тогава да установим между нас правилната взаимовръзка?

Като пример, от един аз мога да не получавам усмивки с часове, а друг се усмихне веднага, дори преди да успея да го погледна. Всеки има свой нрав, свои навици, свои спадове на настроението и още хиляди други вътрешни параметри. Как да работим един с друг?

Творецът „ни подлага крак“: „Вие трябва да бъдете равни“, – казва Той. Но ние сме различни! Как да оценим човека относно някакви мерки? Къде да намерим подходящият критерий?

Вече е време да построим човешко общество, в което всички ще бъдат съединени както колелца. Но къде! Никой не знае, как трябва да общува с другите. От какъв пример да се възползваме? Как да го реализираме? Задачата ни се струва просто нереална, и това е много голям проблем.

Цялото човечество трябва да разбере трудността, която се крие тук, и нейната причина. Днес ние вече разбираме, че сме встъпили в новата епоха и трябва да се обединим с добро. Нямаме друг изход, необходимо ни е да съкратим потреблението, да ограничим своето зло начало, своят егоизъм, да започнем да снижаваме нивото на живот в един регион и да предаваме освободилите се ресурси на друг. Но как?

Всеки от тези, които преуспяват в икономиката, промишлеността, науката, културата и т.н., могат да станат и да кажат: „Всичко съм добил със своите ръце. Работил съм над своя успех – нека и те там да поработят“. И това ще звучи, сякаш справедливо.

С други думи, той казва: „Иди при Майстора, който ме е създал. Той ме е сложил в такива условия, и аз съм постигнал своето“. Тоест, всички ваши претенции по повод неравенството, обръщайте към Твореца. Той е създал хората различни и иска от тях да достигнат единството, без което е невъзможно да се продължи съществуването.

Този проблем още, ще ни се наложи да разрешим.

От урока по статията „Мир в света“, 12.05.2011

[42892]

Двувластие

Живеейки в нашия свят, изграден единствено върху егоистичното желание, не си даваме сметка, че сме обладани от единствената цел – неговото напълване. В момента, когато то се издигне в нас, ние веднага се втурваме да изпълним неговото искане. И колкото по–гръмогласно изисква то, толкова по-енергично действаме.

Тъй като егоизмът е единствената сила, действаща в нашия свят, и ние не чувстваме, че сме управлявани от нея, напълно зависими от това желание и живеем вътре в него. Това животно е наш господар, властващ над нас. Така сме се родили и така продължаваме целия си живот, дори неподозирайки, че сме под чужда власт.

Първия път, аз започвам малко да се отделям от него, когато в мен възниква въпросът: „В какво е смисълът на моя живот?“ Всъщност, аз питам: „Къде се намирам? Кой ме управлява? Защо? Има ли нещо извън тази власт?“ Това ме заставя да питам втората сила – силата на отдаване, която започва да се пробужда в мен.

Това все още не е истинската сила на отдаване, но вече е нейният зародиш, нещо, противоположно на получаването. И затова започвам да питам, каква е причината егоистичното желание изцяло да властва над мен, и започвам да се чувствам не много приятно.

Тъй като, ако ме управлява само един господар – всичко е наред. Така е прието в света, тук всичко е ясно, и всички се намират под негова власт. Човечеството се развива така хиляди години, изпълнявайки всеки път изискванията на своето егоистично желание, без да задава излишни въпроси. То е като цар, и на всички е ясно, че всичко е в негова власт, а ти си му подчинен.

На човек му става даже по–удобно и по–приятно, ако забелязва и разбира вида на силите, заповедите и указанията, които идват при него от егото му и го задължават да действа. Тогава вече той знае, че няма избор, и това го освобождава от излишни съмнения и угризения на съвестта.

Много по-трудно и сложно е човек да чувства, че съществуват две сили, борещи се една с друга. И не е ясно – на чия страна е истината? Това е вече трудно да се реши.

Но е невозможно да се расте под влияние на една единствена сила. Невозможно е да бъдеш независим и да усетиш истинската действителност. Тъй като, ако си под управлението на една сила, ти ще живееш, като мравката, и няма да се издигнеш над животинското съществуване – както всички животни, които чувстват само дадения им миг от живота. 

Дори и ако питаш нещо за своя живот, то не е за неговата същност, а за същността на управлението, тоест защо в момента съм завладян именно от това желание, а не от друго.

Тъй като желанията в човека постоянно растат, струва му се, като че ли това е неговото истинско развитие. Той не разбира, че променяйки желанията, всъщност не променя нищо. Ако вчера съм жадувал пари, то днес сменям парите за власт, а утре – за почест и т.н.

И това не означава, че излизам извън природата си! Просто природата се променя и ми показва, под влияние на моите вътрешни информационни гени, или външното обкръжение, че моето егоистично желание се е изменило, и сега аз се подчинявам на господаря, който се е въплътил в друг образ.

Идва посланник от царя и казва: „Днес ще работиш на полето ми“. Утре идва друг посланник и казва: „А днес ще работиш в моята фабрика“. Вдругиден, още някъде, и така – всеки ден. А на мен ще ми се струва, като че ли това е мой личен напредък и развитие. Но, разбира се, че тук няма никакво истинско развитие, тъй като аз пак си оставам роб, неразбиращ, безчувствен и без никаква свобода.

Свободата от своя егоизъм започва, когато аз се запозная с противоположността на силата, властваща над мен сега. В мен поставят искрата на свойството отдаване, противоположно на моето его, и ме водят в група, където мога да започна да я реализирам – с помощта на учител, учене, книги и група. Всички тези средства са ми дадени за да развия тази втора сила, която ще може да ме защити от моя господар – желанието за наслаждение.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 11.05.2011

[42790]

Всяко нещо има своето място

Дори в материалния свят ние нямаме никаква възможност да станем народ, живеещ в своя страна, на своя земя, ако първо не се поправим духовно. Само свише се спускат сили, които нареждат тук за нас материалните условия.

А изобщо, трябва да се стараем колкото може по-добре да си изясним, че материалният свят не е цел, а най–малкото и най-външното средство, чрез което започва издигането. В тази напълно неизправна материална действителност, лежаща на най-ниско ниво, ние трябва да извършим работата по обединението, за да излезем в духовния свят.

А след това ще се обърнем към всички останали народи и ще им покажем тази работа, за да се обединят и те помежду си. В резултат всички ние, целият свят ще стане едно цяло, едно семейство и тогава ще се издигне на своето духовно стъпало. Само така ние ще  реализираме своето предназначение, целта, заради която и съществуваме.

На всяко нещо трябва да се даде правилната тежест: на нашия свят в сравнение с духовния свят, на материалния народ Исраел в сравнение с неговия духовен аналог, на материалната държава Израел в сравнение с духовната земя Исраел. Всяко нещо трябва да има своето място, съобразно крайната цел. Именно тя определя важността на това нещо и начина на неговото приложение.

От урока по статията „Наследяване на земята“, 10.05.2011

[42701]

Специално място на картата на човечеството

Въпрос: Знаем, че „Исраел“ – това е призвание, а не печат в личната карта. И все пак, имат ли някаква задача тези, които живеят в държавата Израел?

Отговор: В бъдеще тази земя, тази страна трябва да стане своеобразен символ на държава, която изцяло ще бъде изградена на силите отдаване, взаимна любов, поръчителство, на принципите „възлюби ближния, като себе си“, „не прави на другия това, което е омразно на теб“, на сплотяване в „един човек с едно сърце“.

Тук точно е това място и тези са условията, които са най-подходящи за това. И затова, ако човек се стреми към духовното, по някакъв начин той се стреми насам. Невозможно е да се създаде държавата Израел на Мадагаскар или в Уганда. Тук действа законът за клоните и духовния корен, и това трябва да се вземе предвид.

Така че, нямаме друг изход. Намираме се тук и тук трябва да построим държавата на отдаването и любовта, давайки с това пример на целия свят. Само така ще победим всички врагове, ще постигнем независимост и ще избегнем нови жертви.

Урок на тема „Народът на Израел“, 09.05.2011

[42613]

Кукла, която сама оживява

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Защо сме подложени на толкова дълъг, заплетен и неясен процес, който противоречи на нашата логика и здрав разум?

Отговор: Работата е там, че накрая към създанията, сътворени от Твореца ние трябва да добавим нашите собствени желания, нашата нужда да Го усетим, да получим Висша светлина и духовно напълване. Трябва да дойда с нетърпение, глад и със свое собствено желание.

И за да получа свое собствено желание, аз трябва да започна от обратната страна, от това да не искам нищо от това! Само достигайки до това желание от неговата обратна страна, мога да кажа, че то е мое. В противен случай, не е.

Да предположим, че искам нещо в момента. От къде идва това желание? Ако ровя надълбоко в него, ще разбера, че то действително не е мое, а по-скоро произтича от някакви вътрешни причини: гени, хормони, информация, натрупана в паметта ми, обкръжението и нуждите на моето тяло и характер. Това означава, че съм бил пробуден отвътре, а това изобщо не е мое желание, а е призив на моя характер. И като роб на природния инстинкт, започвам да работя, за да получа това, което искам.

Това, което искам в момента, е храна, секс, семейство, богатство, власт, слава и знание. Но дали наистина ги желая? Не! Бил съм роден така или съм повлиян от обкръжението във всеки миг чрез насаждане на тези видове желания в мен. Но не съм „Себе си”.

Така че, изглежда съм кукла на конци и дори не го забелязвам. Мисля си, че съм господар на живота си и като герой се боря да достигна това, което искам. Но се оказва, че това изобщо не е, което искам. Кой в действителност съм Аз, ако действам като робот? Плача, стремя се и се трудя, а излиза, че напълвам желанията на някой друг и дори не знам, че съм роб. Напълно съм зависим от „конците”, чрез които ме движат и контролират всеки момент.

Ако имахме възможност да видим себе си отстрани, щяхме да видим това: Ние сме кукли на конци, които нямат нищо свое, нито лични желания, нито възможност да ги напълнят. Не определяме сами нашата цел и очевидно дори не сме хора, а по-скоро някакви парцалени кукли, свързани с конци, които ни движат нагоре-надолу.

Въпреки това, когато усетя желание в себе си, не го ли усещам аз? Това също е голям въпрос, тъй като усещането възниква в материала, който ми е даден. Някакви вътрешни смущения възникват в куклата на конци, някакви електрически импулси преминават през нея и тя започва да реагира и да действа.

Ако проверяваме себе си в такава дълбочина, ще видим, че няма творение тук! Това е, когато започваме да разбираме каква е била целта на Твореца: как да сътвори основно, начално желание, което да не идва от Него. Как да направи кукла, която въпреки че е пластмасова, да получи живот и да започне да мисли и желае сама? Освен това, как да направи нейните желания, мисли и действия лично нейни? В противен случай, цялото творение  е просто играчка, пълна измислица.

Ние дори не осъзнаваме, до колко е трудно да бъдем създадени, така че да можем да построим в себе си нещо самостоятелно, нещо, което може да бъде наречено „човек” (Адам), което означава „подобно” (Доме) на Твореца, самостоятелно и независимо в своя избор, действия и желания, а не просто „самолетче”.

Затова е предназначено да преминем през странни и необикновени състояния, докато не получим наше собствено желание. И само когато този момент е достигнат, ние ще бъдем наречени „хора”, „Исраел”. Тези, които все още са контролирани Отгоре, се считат за „народите на света”. Но тези, които вече са се развили и имат свое собствено желание, което ги приближава към Твореца, се считат за Исраел (Яшар Ел, „право към Твореца”).

Така че, целта на създанията е да получат такова желание и да го използват, и това е, към което Висшата светлина ни води. Тя може да ни донесе само информацията колко необходима е тази цел, докато наша работа е да получим това желание. Тук ние не можем да получим нищо наготово, тъй като то няма да бъде наша собствена заслуга.

Следователно, Творецът ни пробужда веднъж с наслада, а друг път със страдание, използвайки тези две конкретни юзди да ни води към създаване на нещо ново в нас.

От урока по статия на Баал а-Сулам „Въведение в Птиха „, 06.05.2011

[42446]

Поривът към единение

каббалист Михаэль ЛайтманДнес човечеството се опитва да се обедини. Хората инстинктивно разбират, че да са заедно е по-добре, отколкото да бъдат сами. Различни страни се опитват отново и отново да сключват съгласия, да влизат в съюз, който да ги направи по-силни и по-успешни. Но успяват ли да го направят? Накрая виждаме, че това води до конфликти и дори войни.

Проблемът остава: ние не знаем как да се обединим.

Но поривът да се обединим естествено се е просмуквал в човечеството в продължение вече на много години. Това е партньорството, присъщо на всички народи и хора: аз пазя себе си и все пак виждам, че си струва да се свържа с другите. Заедно ние ще създадем монопол и ще станем по-силни от всеки друг.

Този порив, който изобщо не е отслабнал, накрая ще ни доведе до такива огромни проблеми, че самата природа ще ни покаже нуждата да се обединим. Тя ни разкрива, че трябва да се слеем в едно глобално, интегрално цяло, напълно да се допълним един друг, да станем съвършени, цели и да приемем „кръглия свят”, където всички части са взаимосвързани.

Ако природата ни постави предизвикателството по такъв начин, как тогава трябва да изградим човешкото общество? В крайна сметка, проблемът за егоизма е концентриран само в човешкото общество. Това е единственото място, където егоизмът работи против съединение. В резултат ние разкриваме, че не сме способни да се обединим.

Защо Творецът е поставил пречка пред нас, като ни е направил различни един от друг? Ако бяхме еднакви, всичко щеше да бъде ясно: всеки човек дава определено количество и получава определено количество, и въпросът е решен. Но ние сме различни и затова трябва да се издигнем над егоизма и да активираме намерението заради отдаване, без никаква връзка с лична изгода. Само при това условие човек ще бъде напълно способен да се свърже с другите. Тогава той ще достигне отдаване заради отдаване, а после до получаване заради отдаване.

Само ако всеки човек поеме по този път, между нас ще се появи съвършено обединение. Затова не сме били създадени еднакви: защото иначе щяхме да разрешим проблема на материално, животинско ниво и щяхме да станем равностойни на мравки в мравуняк.

От урок по статията „Мир в света”, 12.05.2011

[42889]