Entries in the '' Category

Да обичаш „както себе си“ – обичаш себе си още повече

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как четенето на книгата „Зоар“ ще ми помогне да усетя нашето общо желание?

Отговор: „Зоар“ ни разказва за поправена система на връзката между нас. Ако аз усещам връзката си с другите непоправена и искам да я поправя, аз се захващам с четене на книгата Зоар и чрез това искам да се издигна на нейното ниво – нивото на поправената връзка.

Аз не знам, какво представлява поправеното състояние и по какъв начин мога да се издигна към него. Знам само едно: длъжен съм да достигна състояния, за които е написано в Зоар. Какво е написано в книгата, аз не разбирам и мога дори и да не знам езика на книгата – това съвсем не е важно.

Главното е, че се стремя да се поправя. Да се поправя означава да се съединя с групата, с обществото, с ближния, с постигането на любов към ближния като към самия себе си. Тъй като любов означава единение между нас, когато желанията на ближния и моите желания са същите. Тогава се съединяваме.

Както е казано: ако имаш една възглавница, длъжен си да постигнеш такова състояние, че да я отдадеш на ближния. Защо? Защото неговото желание е станало по-важно за теб, отколкото твоето собствено състояние. Защо се казва възлюби ближния както себе си? Докато по-рано ти си обичал себе си повече от него, сега трябва да го обичаш така, както по-рано си обичал себе си – т.е. повече от себе си. И това се нарича свойството отдаване, царящо в човека.

Това ни се струва нереално, ненавистно, нежелано. Защо го изучаваме – аз самият не знам. И така е със всеки. Но нямаме избор. Постепенно прониква в нас все по-дълбоко усещането за важността на свойството отдаване и ние започваме да виждаме в него висша, особена ценност – и постепенно се съгласяваме да бъдем в нея. Така ни въздейства светлината – особено по време на четене на Зоар. Тя идва и изменя в нас отношението ни към отдаването.

От урок по книгата „Зоар“, 13.05.2011

[42941]

Знаем какво правим

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как да разпространяваме сред масите, в които точката в сърцето още не се е пробудила? Как да се откажем от Тора, т.е. от методиката за поправяне на злото начало?

Отговор: В края на „Предисловието към книгата Зоар“ Баал а-Сулам пише, че по принцип във всички хора има точка в сърцето. След разбиването на общата душа, нейните части са се смесили и са се включили една в друга. Но някои точки са толкова велики, че се пробуждат и довеждат човек до правилното място, където той може да получи поправяне и напълване. Другите точки са стаени, и такива са 99% от хората в света.

Трябва да се обръщаме към тях съобразно техните сегашни желания. На хората, които удват да учат при нас, говорим за стремежа към Твореца и им даваме методиката за Неговото разкриване във взаимовръзката с ближния. Но останалите 99% нямат никаква връзка с това. На тях духовното не им е нужно.Те ни гледат учудено, без да разбират какво не ни стига: ето ви футбол, интернет – всичко е наред.

И въпреки това те имат проблеми и са нещастни. Целият свят днес е потопен във водовъртежа и това съвсем не е заради нас. Заради нас Творецът не би устройвал кризи, не би предизвиквал бедствия и подлагал хората на заплаха от изчепване на природните ресурси. Той прави това за тях!

Ние напредваме и без тези кризи – доколкото има сила, която ни тегли напред. А за тях е нужна сила, която да ги тласка отзад. Това са точно тези страдания.

Затова в обръщението ни към масите ние трябва да им предлагаме метод за решаване на глобалните кризи във всички сфери, включително във възпитанието, наркотиците, депресииите, икономиката и т.н. Ние имаме метод, който позволява да се поправи всичко лошо, за да ни бъде добре в този живот, в този свят.

И дума не казваме за бъдещия свят, защото на хората той е абсолютно безразличен. Като слушат за духовната страна на нещата, те ще ни впишат в мистиката или сред ненормалните. И затова трябва да се обръщаме към тях адекватно: без да споменаваме за кабала, Твореца и творението, целта на творението и т.н.

Просто ние имаме метод, средство за поправяне на сегашното лошо състояние, на кризата, в която е потопен целия свят. Имаме какво да предложим, ние знаем какво да правим. Никой друг не знае, само ние.

От урока по статията „Свобода на волята“, 13.05.2011

[42958]

По-добре e да бъдеш прилежен, отколкото умен

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Защо най-големият напредък се случва именно по време на четене на книгата „Зоар“ – без разбиране, само с едното намерение?

Отговор: Изучаването на кабала не изисква превъзходни умствени способности, защото„се учи не с ума“. Дори обратно: хората, които смятат себе сиза умни и се учат отлично, схващатбързо, притежават остър ум, като правило не напредват много в кабала.

Защото разумът, усещането за умствени способности, ги забавя, увличайки ги в рационалното изучаване на тази наука, а не в постигането й по пътя на предаността към групата. В това е проблемът.

Бих казал, че именно обикновените, „средните“ хора, са по-успешни в духовното напредване.Блестящите умове, които достигат до изучаване на науката кабала, като правило веднага се препъват. Аз виждам, че тези хораскачат в дълбините на водата – и ще „изплуват“ оттам след много години, когато тези води с течение на годините измият от тях цялата им гордост, усещането за превъзходство и сила.

Да се надяваме, че ние сме отгрупата на успешните в напредването, а не от блестящите умове.

От урок по книгата „Зоар“, 11.05.2011

[42758]

Точно измерена Безкрайност

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Ако се издигаме към Безкрайността, то се получава, че никога не ще се удовлетворим и през цялото време ще искаме повече, отколкото имаме?

Отговор: Подемът не е безкраен, а строго определен: 125 стъпала, светлините Нефеш – Руах – Нешама – Хая – Ехида (НАРАНХАЙ), желаниятаКетер, Хохма, Бина, ЗеирАнпин, Малхут. Има граница, в която трябва да се съединя с останалите, докато не станем един човек с едно сърце, което се нарича Малхут на света на Безкрайността и там ние постигаме светлината на Безкрайността.

Всичко се намира в своите граници, всичко е измерено. Когато се казва: „Светлината на Безкрайността“ – това означава, че съсъда и светлината съответстват един на друг и няма ограничение. Това е безкрайно напълване със светлина от гледна точка на желанието.

Ако напълня изцяло чашата с вода – това означава, че тя е напълнена безкрайно. Тъй като няма никакви ограничения – колкото може да вмести чашата, толкова е налято. Това е безкрайно напълнение, защото не е ограничено на никакво ниво, което да не трябва да се надвишава. Тя е получила всичко, което е могла да приеме.

Затова нас понякога ни обзема такова усещане за цялостно напълнение, сякаш повече от това не можем да сенасладим! Това означава, че си постигнал съвършенно напълнение! Имало е 200 грама желание – и цялото е напълнено. Ако не трябва повече от това да нарастваш, значи си постигнал своето безкрайно напълнение. На някой друг може да му е нужно напълнение от 200 тона и докато не се напълни с тях, той ще се чувства ограничен. А когато се напълни – ще усети безкрайността.

Безкрайността не се определя от разстояния, тъй като в духовното няма разстояния. Но когато постигнем между себе си единство и всички изцяло се включим в интегралната идеална система,тогава висшата светлина, свойството отдаване, може напълно да се разкрие вътре в такова съвършено съединение – това се нарича Безкрайност. Това е качествено понятие, а не количествено.

От урок по статия на Рабаш, 12.05.2011

[42873]

А.Урсул, Т. Урсул „Устойчиво“ бъдеще и нов модел наука

каббалист Михаэль ЛайтманИдея: Преходът към устойчиво развитие е в съществуване на човечеството в условията на съхраняване на биосферата. Съвременноторазвитие на цивилизацията (модел за неустойчиво развитие) не допринася за реализирането на тези цели, затова се налага смяна на курса на развитие.

Пред науката са целите за преживяване, решенията на глобалните проблеми, отстраняване на негативите на глобализацията чрез преход към устойчиво развитие и установяване на ноосферата. „Изгнанието“ от обществените науки, природата, започна да си „отмъщава“ на човечеството и ознаменува края на историята на XXI век.

Човечеството винаги е поставяло акцент върху преобразуването на природата, а не върхуадаптация към нея. Необходимо е да изследваме системата „човек-общество-природа“ и даоптимизираме тази връзка. Трябва решително да се излезе от класическата схема на поглед върху историята като стихиен процес.

Реплика: И тук отсъства разбиране на главния проблем – как ще напълним постоянно нарастващия егоизъм в нас – както през съветската власт с терор и глад? Егоизмът е неунищожим. Така или иначе ще ни се наложи да го напълним – само че не с промишлени излишества, а с духовно напълване. Няма друго решение.

А духовното напълване, на което егоизмът ще се съгласи, не може да е по-малко от разкриването на бъдещия свят в този свят, в този живот. Това предлага кабала (по определение „кабала е методика за разкриване на Твореца от творението в този свят“).

[42904]

Здравият фундамент – основа на всяко здание

Статията на Рабаш ”На какъв фундамент се строи духовното”: В нашия свят ни е известно, че ако искаш да построиш сграда, то най-напред е необходимо да изкопаеш земята под нейната основа.

И тази основа зависи от това, каква къща искаме да построим: само на един етаж или многоетажна. Тоест по височината на сградата се измерва и дълбочината на изкопания в земята строителен изкоп, и не за един път полагат тази основа, а я строят ден след ден, за да бъде колкото е възможно по-дълбока и да позволи да се построи висока сграда.

По такъв ред се действа и в духовната работа. А ”изкопаната земя” в духовното означава търсенето на пустотата в сърцето, нали сърцето означава желание, Малхут, ”земя”. Тоест преди да се построи ”къща” нависоко, необходимо е в началото да се задълбочим в ”земята”, в желанието…

За да може творението да узнае условията, според които може да стане подобн0 на Твореца, и да изпълни целта на творението, необходимо е то да прибави в себе си всички свойства на Твореца, едно по едно. Затова, всички свойства на Твореца и всички свойства на творението се включват едно в друго, и се преплитат така, че в творението остава ”запис” (впечатление), какво означава да бъдеш подобен на Твореца. Това се постига по пътя на разбиването, което се разпространява отгоре надолу, по цялата дълбочина на желанието, от нулево до четвърто ниво.

Така се получава пълно взаимно включване на свойствата на Твореца и свойствата на творението във форма, обратна на целта. В нея вече има всички детайли – абсолютно противоположни разбира се на окончателно поправеното състояние. И тук възниква настоящото творение,”човекът” – призван в бъдеще да стане подобен на Твореца. И от това състояние той започва сам да се поправя и да достига Твореца, истинското свойство отдаване. Така от началото на творението той достига до неговия край, края на поправянето.

Всичко се строи върху желанието за наслаждение, върху материала на творението. И колкото повече го използваме, толкова повече ще успеем да построим, тоест преди всичко е нужно да се задълбочим в него и да почувстваме колко сме противоположни на Твореца. Това означава, че ние копаем в него на дълбоко и не се страхуваме да разкрием неговата противоположност, макар това да е неприятно усещане и обикновено ни причинява страдания. Тъй като разкриваме свойство, което е противоположно на доброто.

И след това се приближаваме към необходимостта от поправяне – започваме да молим светлината, свойството на Твореца, да поправи свойството на творението. Това се нарича ”да построиш здание” . Но човек не е способен сам да го построи – строи го светлината. А ние трябва да обезпечим съсъда, желанието и точно да изразим молбата си. Ако разбираме и молим именно за това, което ни е нужно, за да се придвижим още едно стъпало нагоре, още на един ”етаж”, тогава светлината идва и го строи. Така се придвижваме все по-нататък.

Фундаментът, на който се строи духовното здание – е желанието да се насладиш, усещането на собствената си противоположност. И колкото по-надълбоко копаем, толкова повече можем да се издигнем нагоре.

Из урока по статье Рабаша, 13.05.2011

[42996]

Тази неуловима „вяра над знанието“

Шамати, статия 13 – „Същността на нара“: И колкото повече се извисява човек над знанието, толкова повече се запълва това опустошено място. Т.е. празнотата се запълва с извисяване, вървейки с вяра над знанието.

Необходимо е да молим Твореца да ни даде сили за извисяване. Тъй като, празнотата е създадена и дадена на човек не за да усеща своята опустошеност, а за да я запълни с величието на Твореца и  да приеме всичко с вяра над знанието.

Ние не знаем какво е това „вяра над знанието“. Това е пълно откъсване от всички наши сметки. Аз си спомням как 3-4 месеца след като започнах да уча при Рабаш, го попитах какво е това „вяра над знанието“. Написано е, че човек през цялото време трябва да бъде в нея. Тогава, аз дори си записах на ръката, че трябва да не забравям да мисля за вярата над знанието, даже без да разбирам какво е това. И ето, седнал зад волана на автомобила, поглеждайки написаното на ръката ми, аз попитах Рабаш какво означава това понятие.

Тогава той ми даде такъв пример, разбира се, ограничен в рамките на този свят: „Да предположим, че си дал на приятел 1000 долара назаем, а после той ти върне пакет, като че ли с цялата сума. Но ти откриваш в него само 1 долар. Т.е. приятелят ти казва, че там са 1000 долара, а ти виждаш 1 долар. Къде са останалите 999?“

И тук идва вярата над знанието, т.е. постигаш такова поправяне (а не просто опрощаваш дълга), че възприемаш този 1 долар като 1000 и приятелят ти не ти дължи нищо.

Как ще си върнеш останалите 999? Това се нарича сила на вярата над знанието. Какво е това – невъзможно е да се разбере веднага. Само когато тази сила се разкрие в нас, в резултат на вътрешните ни усилия, вътре в нашите желания, когато се променим, тогава ще видим, че действително може да запълним знанието с вяра и тази вяра е отдаване вместо получаване. Във всеки случай това ще е неразбираемо, докато човек не придобие това свойство.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 26.04.2011

[41537]

От мнозинството към единството

Баал a-Сулам, ”Свобода на волята”: В началото бил сътворен човека като ”земен прах”, т.е. като съвкупност от определен брой частици, в които се съхранява човешката същност – неговото желание да се наслаждава.

Силата на това желание се намира във всичките частици от реалността, и от тях били създадени и образувани всичките четири типа: нежив, растителен, животински, говорящ.

Желанието за наслаждение е разделено, раздробено, пръснато на парченца, и затова ние усещаме реалността толкова богата, обемна и сложна. Цялата работа е в това, че нашето желание е негодно. Ако не беше така – ние щяхме да усещаме всичко като едно цяло.

По такъв начин постигаме Твореца – единната действаща Сила, една единствена и уникална – от общото. Друг изход за нас няма, ние се учим да свързваме многото форми в една, в едно неразделно постижение.

От урока” Свобода на волята”, 13.05.2011

[42983]

Да не съжаляваме за пропуснатото

Въпрос: Вчера един приятел ми изпрати откъс, от който аз много се впечатлих. В него се казваше следното, че човек, след като неговия Рав е напуснал този свят, изведнъж е разбрал, колко му е било леко докато е бил жив и това е било най-доброто време за неговия пробив в духовния свят, – но той не го е използвал…

А сега, когато Рав си е тръгнал от този свят, човекът вижда, че му е станало още по-тежко и практически невъзможно да достигне духовното…

Отговор: Вярно, така е. Всъщност така се случва. Ние виждаме от примера на кабалистическите групи, че ако Рав напуска този свят, то с него изчезва силата на групата, поддържаща учениците. Така се е случило с групата на Ари, Баал а-Сулам и много други.

След заминаването на Рав, неговите ученици преминават през други трудни състояния. Висшата сила вече не властва над тях, Учителят с нещо се е отделил от тях. И макар едното да няма връзка с другото – духовната връзка, не се определя от физическата близост, но за учениците, които още не са достигнали духовното, те са взаимосвързани.

Самият Учител, не ги е напуснал, той се намира в тях, но те не могат да го използват както по-рано, доколкото са биле свързани с неговото външно облекло, с тялото на парцуфа, с физическото му присъствие. И ако физическото присъствие отсъства, – Учителят сякаш не съществува. И тогава те отслабват.

Ако те разбираха и се стараеха да задържат усещането, че той присъства сред тях много повече, отколкото преди, тъй като сега се намира на много по-високо стъпало и може още повече да им помогне… Но съответствено на това стъпало те са длъжни още повече да укрепят връзките си с него и помежду си. Ако те бяха задържали усещанията си, че той присъства в тях повече от когато и да било, – те биха напреднали. Но това е много трудно… Нищо не можеш да направиш. Така се израства.

От урока по книга Зоар, 13.05.2011

[42947]

„Направи вместо мен”

Въпрос: Има ли ”злото начало” собствено движение?

Отговор: ”Злото начало” и светлината работят заедно, защото обратната страна на света това е ”зло начало”. Това не е просто някакво желание, което прави това, което му хрумне. Такова няма в реалността.

Напротив, Творецът, с помощта на светлината пробужда в човека всевъзможни усещания или състояния на тъмнината – точно те се наричат ”зло начало”. Кой може да има собствено движение в този свят?! У кого? Никой не се движи по собствено желание.

Само според това как човек може правилно да разпознае ”злото” и ”доброто” начало, да се намира във ”вяра над знанието”, той разкрива някаква възможност да бъде свободен. Свободен от какво? От Твореца? От ”злото” или ”доброто” начало? Да бъде свободен – означава, че човек сам се съгласява да извърши действие, което така или иначе се осъществява от Твореца.

Няма никаква реалност, която би съществувала сама по себе си. Светлината работи над всички решително и безвъзвратно и няма какво повече да се говори. Всяка добавка, наричаща се ”човек” се заключава в това, че той разбира, усеща и се съгласява с действията на Твореца. Ние добавяме единствено съгласието си, до такава степен, че Твореца ни показва:”Направи вместо мен!” и ние правим същото това, което и Твореца. Това зависи от нивото на разбиране, от висотата на постиженията.

Но, ако не това, то какъв избор ти остава?… Всичко е предрешено, както е казано: ”И отвергнатият, не ще бъде отхвърлен от Него”. Всичко – е в пълната му власт. Нищо не работи, освен светлината. Ние добавяме отъждествяването си със светлината, с Твореца. И затова, за да ни доведе до това съзнание е създадено ”злото начало” – в негов противовес, за да възникне у нас желание да кажем напук: ”Аз не искам!”

Специално така е направено, за да ни се даде възможност да изследваме и да разберем – от борбата между доброто и злото, от нашето нежелание и несъгласие, подобно на упорито дете, противопоставящо се на родителите си.

Но постепенно ние изследваме, съгласяваме се и виждаме, колко е съвършено всичко. И тогава, даже ако не беше Твореца и я нямаше неговата власт – аз искам, всичко да се осъществява така, както Той е направил. Това се нарича ”съвършен праведник” – той изцяло оправдава Твореца. Да се надяваме, че ние ще се доближим до това.

От урока по Книгата „Зоар”, 12.05.2011

[42857]

Човек или животинска душа?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво чувства човекът, получаващ духовно наслаждение?

Отговор: Духовното или човешко наслаждение е наслаждението от отдаването. Ние все още не сме излезли на това стъпало и се намираме на „животинското” ниво. Човешкото наслаждение произтича от това, че аз усещам себе си споен с другите. Наслаждаваме се от това, че сме обединени помежду си, наслаждаваме се от единството и от отдаването.

Такова е и човешкото наслаждение, което е възможно само в човешкото общество – споено, даващо и получаващо, извършващо, както се казва, „духовна покупко-продажба”. Наслаждаваме се от светлината, преминаваща между нас – с други думи, от действията на отдаване помежду ни.

Ако не се намираме във взаимно отдаване макар и в минимална степен, тогава сме подобни на животни, изяждащи се едно друго – и това е нашият живот.

Така че, решавай кой си ти: човек, подобен на Твореца, или животинска душа? Човекът, с егоистично по рождение желание, още непоправено на любов към ближния, стремящ се да се наслаждава на живота в този свят, да го използва целия за свое благо, се нарича „животинска душа”.

А онзи, който се издига над това към отдаването на ближния, към единението с ближния, към общото усещане между тях, се нарича „Човек” (Адам), защото в тази степен, той вече е подобен (доме) на Твореца.

От урок по статията „Свобода на волята”, 13.05.2011

[42970]