Entries in the '' Category

От дълбините Те повиках

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как можем правилно да използваме силата на светлината, която привличаме, докато четем книгата „Зоар”, за да можем именно в паденията да разкрием връзката с духовния път и желание за тази връзка?

Отговор: Именно в паденията възниква истинската молитва. Казано е „От дълбините Те повиках”( Псалм, 130/1), тоест от падението.

Падението е много полезно време за човека, защото тогава той вижда и усеща недостиг от напълване, потребност, желание. Длъжен е да разпознае този недостиг от напълване, правилно да го оформи, да разбере какво именно не му достига и накъде да насочи това желание.

Ако той разкрива всички тези недостатъци от напълване, желание, стремежи, тъмнина и обърканост, насочвайки всичко това към свързване с другите, за да разкрие там свойството отдаване – това е добре.

Не ни достигат само желания и потребност. Най-големият проблем е, ако човек не разбира какво му липсва. Той може да се учи много години, да усеща голямо въодушевление и да чувства, че сякаш напредва и всичко е наред – той усеща, постига и напредва. Но той се задвижва само от една сила – силата на получаване, егоизмът – както в този свят и не напредва духовно.

Духовният напредък е възможен само чрез разочарования, падения, откъсване на човек от желанието да се свърже с другите хора. За разлика от желанието да се съедини, към което той изкуствено се стреми, строи го със собствените си усилия, но усеща отхвърляне от връзката с другите. Това отхвърляне вече правилно открива отсъствието на единство с останалите.Тогава той работи над това отхвърляне, за да се съедини с другите и така придобива истинско желание.

От урок по книгата „Зоар“, 11.05.2011

[42761]

Главното е да не проточваш времето

каббалист Михаэль ЛайтманСтатия на Рабаш „Състарил се Авраам и достигнал преклонни дни”: „Старец” се нарича човек, който е достигнал мъдростта (хахам), който иска да се учи при Мъдреца, защото Творецът се нарича Мъдрец и притежава свойството отдаване.

А човекът иска да се научи от Него на това, тоест също да стане отдаващ. И тогава се нарича мъдрец – „ученик на Мъдреца” (талмид хахам). Той не чака да получи падение, и след това вече, когато е загубил цялото въодушевление, да моли отново да се издигне. А още преди да е загубил приповдигнатото състояние, вече търси, как да го укрепи, като че вече го е изгубил. И за сметка на това печели време.

 

От мъдреците е казано, че „Исраел (човекът, стремящ се към Твореца) ускорява, освещава времето”. Програмата на творението, все пак, ще бъде изпълнена „за своето време” (беито), както я водят свише. И единственото, което можем да направим – е да я ускорим със своите усилия и да я превърнем в бърз и приятен път на светлината (ахишена).

За това се изисква само внимателно да се отнасяме към своите състояния. Защото развитият човек се отличава с това, че е по-чувствителен и бързо реагира на преминаваните от него състояния, с разбиране, като тънко чувства и като прави изводи от осъзнаването на своя егоизъм.

Цялата разлика между стъпалата е в осъзнаването на своето зло. Човекът се намира във всяко състояние дотогава, докато не постигне цялото свое зло и необходимостта да се издигне в следващото състояние, което му се струва по-добро, в сравнение с това.

Ето защо, ние трябва така да развием в себе си чувствителността към своя егоизъм, за да усещаме във всяко състояние неговото зло, толкова е силно нашето желание да достигнем целта. Като старец, който върви прегънат и търси, сякаш е загубил нещо – така и ние трябва постоянно да търсим, къде можем да добавим още към своята работа за достигане на чистото отдаване.

И тук всичко зависи от обкръжението, което трябва да създадем за себе си. Защото хората не чакат, кога природата сама ще ги снабди с продукти и кокошките ще снесат яйца и сами ще измътят пиленца. Човекът прави инкубатор и отглежда пиленца, съгласно своята програма – толкова, колкото му е необходимо. Магазините имат план по доставката на месо, яйца, мляко – откъде те знаят, колко ще даде животното? Но човекът има власт над животните и организира този процес така, за да получи всичко, което му е необходимо.

И точно така, трябва да се отнасяме към „животното” вътре в себе си – да го организираме така, за да ни позволява правилно да работим със своите състояния и да ускорим своето развитие до желаемата скорост. Тук всичко зависи от групата, от обкръжението, от неговата организация. Затова е необходимо през цялото време да мислим, как да подобрим влиянието на обкръжението върху себе си и по такъв начин да изострим възприятието си за зло, да повишим желанието си да реализираме върху себе си програмата на творението.

А в зависимост от това, ще разбереш своите задължения пред групата, която от своя страна също си длъжен да пробуждаш и да влагаш сили в нея. Главното е да се достигне състояние, когато във всеки момент, само като го познаеш, веднага да пробудиш в себе си ново желание и да искаш да достигнеш повече (в отдаване)! Не си струва да се удовлетворяваш от своето текущо състояние, ако то продължава по-дълго от един миг.

Това е най-важният критерий за проверката на нашето напредване. Не трябва да се съгласяваме с това, че времето преминава, просто така. Защото, като протакаш времето, се спускаш от пътя на светлината (ахишена), върху пътя на естественото развитие (беито) и вече с нищо не се различаваш от обикновения еснаф.

От урок по статия на Рабаш, 12.05.2011

[42880]

Очаквам срещи!

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Вие казахте, че виртуалното присъствие е равностойно на физическото.Затова ние, новосибирската група, сме решили да останем у дома и да се съединим с всички виртуално. Правилно ли постъпваме?

Отговор: Ето, такъв въпрос съвсем не съм очаквал! Ако имате възможността да се срещнете с мен и с всички други регионални групи, заедно физически да се включим в единството НИЕ, а вие не правите това – то губите.

Само ако човек няма възможност, защото така му е организирал Творецът, защото „Няма никой освен Него”, в такъв случай виртуалното му присъствие заменя неговото физическо присъствие на конгреса.

Но ако имате възможност, а вие не се възползвате от нея, това се смята за пренебрежение към възможността да се обединим – и вие губите!

Аз съветвам ВСИЧКИ от Източна Европа до Далечния Изток да се съберат на конгреса.

До срещата!

[42801]

Расти по собствено желание

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Работейки в групата, търсейки връзка с общата мрежа, аз използвам своите сетива. Ще помогне ли изострянето на техните възприятия при формирането на шестото, духовно чувство?

Отговор: Ние възприемаме света със своите животински сетива – за да сме свободни от духовното, както в положителеното, така и в отрицателното му проявяване. Защото злото начало е също така духовно, както и доброто. Всичко това са сили на Твореца. Ситуацията преднамерено е изградена така, за да сме свободни от духовното и  да се развиваме независимо.

Такъв подготвителен етап е предназначен  за да подготвим самостоятелната точка. После, когато се издигнем над махсом в духовното пространство, тази самостоятелност се изразява в придобиване свойството, формата на Твореца. Затова, човек се  нарича подобен на Твореца.

Ето, сегашното мое възприятие чрез животинските сетива е само подготовка за това,  да стана независим от Твореца. Разкривайки всъщност, че всичко идва от Него, аз мога да се съпротивлявам на това и да склонявам себе си по собствено желание, а не по волята на природата.

Казано е: „Както и да се възвисява човек над другите, злото начало се възвисява над него”. На нас винаги ни дават допълнително желание да се съпротивляваме, да упорстваме, да държим на своето пред Твореца. Иначе ние просто „ще се стопим”, ще се лишим от своята „самостоятелност” в духовното.

От урок по статията „Мир в света”, 12.05.2011

[42895]

Триста и десет свята за награда

”Учение за Десетте Сфирот”, ч.1 ” Вътрешно съзерцаване”, т.7 Пишат мъдреците, че Творецът е приготвил за всеки праведник награда от 310 свята (ША”Й)…

И прилича това на един човек, който казва на друг: поработи за мен един кратък миг, и за награда ще ти дам всичките наслаждения на този свят и удовлетворение да края на дните ти.

И няма безплатен подарък, по-голям от този, тъй като наградата не може да се сравни с работата, доколкото работата се осъществява в този преходен свят, и няма никаква стойност относно наградите и наслажденията във вечния свят…

Въпрос: Та има ли възнаграждение след смъртта или не?

Отговор: След коя смърт? Ако умира животинското тяло, погребват го. А ако умира егоистичното желание, то това още не е всичко. След това е необходимо ”да възкресим мъртвите” – мъртвото желание.

Първо трябва да ”погребем” своето егоистично желание, да прочетем над него молитва за помен (Кадиш), да благословим Твореца за това, че моят егоизъм е умрял. Аз казвам: ”Ти уби моето егоистическо желание, и аз съм Ти много благодарен за това! А сега давай да продължим работата. Давай да оживим мъртвия и да му дадем намерение за отдаване!” 

От урока ” Учение за Десетте Сфирот”, 12.052011

[42869]

Единство за всички

Въпрос от Москва: Какво означава да желаеш да се обединиш? Какво представлява само по себе си усещането за единство?

Отговор: Видимо, тези въпроси възникват в московската група във връзка с предстоящия конгрес в Москва: ”Какво означава да се обединиш?” За какво? За какво провеждаме този конгрес? Въпросът е правилен.

За какво да се обединяваме? В действителност, това е невъзможно да се обясни. Ако в човека е заложено решимо (информационен ген), останало в него от единството в което той е пребивавал някога в общото желание, в което е разкривал Твореца и е загубил това усещане, а сега това решимо се пробужда отново, – то той желае да се върне в това състояние:”Аз желая!”.

Да речем някои хора обичат да ядат жаби. Какво да се прави… Аз нямам такова желание, а за тях това е райско наслаждение. Точно така възниква желанието към духовното, то се пробужда – и това е всичко. Какво ще направиш?… В един възниква желание към жабите, а у другия към духовното. То се пробужда отвътре и не зависи от нас.

Защо при някои възниква желанието да ядат жаби? – Защото той веднъж е опитал, усетил е приятния вкус, привикнал е към него, получил е съответствуващо възпитание – и желае това.

А друг някога е пребивавал в духовното, в него е останало решимо – и сега то се пробужда.

За това на хората, които нямат решимо от пребиваване в духовното е невъзможно да  се обясни, какво е това усещане за единство. Но може да им се покаже, че си струва да се обединят един с друг, с това ние ще излезем от общата кризата, и затова и на тях ще им е от полза да се присъединят към онези, които възнамеряват да поправят сегашното състояние на света. Защото и те ще спечелят от това.

Това трябва да казваме на хората. Тъй като те не разбират, какво означава духовно, Творец, сливане, единство, постигане на съвършеното, на вечността, хармония с природата, висшите сфери… Това не им говори нищо: «Остави ме намира!» Дай ми нещо сега в този живот – спокойствие, безопасност, здраве … И повече нищо не ми трябва!». Всеки говори изхождайки от своето желание.

Но трябва да се покаже на такъв човек, че не може да напълни желание си, ако не тръгне заедно с всички към всеобщо обединение, тъкмо това изисква от нас глобалната, интегрална природа. Ние имаме на какво да се опрем, как да му обясним.

Затова му казваш, че светът иска обединение, природата иска единство. Ти говориш с човека на неговото ниво, а не му разказваш за духовното и Твореца. Безизходицата ще го подтикне да се присъедени. Но към всички трябва да подхождаме съгласно тяхното желание.

От урока по книгата „Зоар“, 11.05.2011

[42754]

А промяна и до сега няма!

Намерих в бележките си заявлението на ”Ванкувърската делегация на ЮНЕСКО (септември 1990г.)”. Човечеството е достигнало крайния предел за използването на продуктите от заобикалящият ни свят и усвояването на социалната и културна среда.

Ситуацията се нуждае от нови идеи. Всяко забавяне в установяването на еко- културен свят на земята увеличава цената за оцеляване.

Реплика: Оттогава изминаха повече от 20 години, а какво е направено от тях /а от нас…?

[42907]

Учене – не е за нас?

В крайна сметка, в търсенето на щастие, човечеството още не е направило и една истинска стъпка. Щом като се стремя към щастие, то аз трябва преди всичко да разбера какво е това. Какво толкова в природата се явява щастието, което аз трябва да достигна. Аз трябва да разбера – всичко е така програмирано, че всички средства и закони на природата са на мое разположение. Само трябва правилно да ги използвам – и ще достигна щастието.

 Вместо това, обаче, човечеството си поставя изкуствени ориентири и се опитва да действа по свой си начин, като дете, на което просто му се иска –  и толкова. Ние не изучаваме природните закони и не желаем да ги спазваме, не искаме да приемем факта за съществуването на единна, глобална система. Физическите закони и другите дадени естествени науки ги признаваме, но законите за човешките взаимоотношения за нас са безсмислица. Тях ние безразборно отричаме.

Разваля се семейството, настъпва депресия, но ние, кой знае защо, сме уверени, че тук не става въпрос за природни закони. “Не аз съм го изпуснал – само си падна!“

На човек му е много трудно да се примири с този факт, че се намира в някаква система, която му въздейства и го оковава с хиляди окови. Нищо не може да се направи, остава само да изучиш тези закони. Колкото повече ни се удава да ги съблюдаваме, толкова повече получаваме. Когато човек изцяло ги изпълнява, той достига точката на хармония и съвършенство. Обаче той не иска да слуша за това:”Ще го правя по моя си начин – учене не ми трябва!”

Но,  бедите и без това ще ни научат. В този смисъл човечеството не е по-умно от едно упорито, непослушно дете. Още преди тридесет години по международните форуми предупреждаваха за необходимостта от спешни промени в обществото и в отношението ни към околната среда, обаче до този момент така и нищо не е направено. По своята същност детето е упорито, на него не му достига още разбиране, но „великите в света“, които би трябвало да са излезли от детската възраст – напротив, демонстрират своята ограниченост.

От урока по статията „Мир в света“, 11.05.2011

[42767]

Не е ли вече време ”човекът да стане разумен”?

Усилието да оцелее води човека към поправяне.

Е. Янч ”Опит за създаване на принципи за световно планиране от позицията за обща теория на системите”: Понастоящем ние започваме да осъзнаваме човешкото общество и околната  среда като единна система, неконтролираният ръст на която е причина за нейната нестабилност. Неконтролируемият ръст снижава гъвкавостта на системата, нейната способност да се изменя и приспособява.

Човекът е елемент от управлението на системата, на нашата планета. Той е способен активно да въздейства за формирането на своето бъдеще. Обаче, това е осъществимо само при контрол върху цялата динамична система на човешкото общество във връзка с обкръжаващата го среда. Това ще въведе човечеството в нова фаза на психологическа еволюция”.

Реплика: Но да се учим от собствените си грешки – това е пътят на страданието! Предлага се да осъзнаем програмата на природата и да я следваме, както подобава на ”разумния човек”.

[42796]

Всичко е между нас, и никъде повече

Ние искаме да разкрием пътя към Твореца, добрия и творящия добро, към единната Сила, действаща в света. Науката кабала – това е методиката за разкриване  силата на Твореца, която човек трябва да постигне, живеейки в този свят, тук и сега.

Да разкрием добрия и творящия добро, можем само от двете противоположности. Усещайки, измервайки доброто и злото, определяме едното относно другото. Ние, творенията, не можем да изпитваме само зло или само добро, нашите усещания и измервания винаги лежат между тези две сили, които и ни придават чувството за живот, за битие.

И затова, за да разкрия, да усетя Твореца, преди всичко, трябва да си набавя „съсъди“, желанията, усещащи двете противоположности: добро и зло, горчивина и сладост, плюс и минус. А след това тези два полюса трябва да станат за мен силата на Твореца и противостоящата Му сила, за да мога посредством тях двете да разкрия, да придобия Висшето измерение и да започна да живея в него.

Как да направя това? Тези две сили действат в света на Безкрайността, както в началото на творението, така и в неговия край. При това, ако в началото съвършенството произтича от Твореца, то в края идва от творението, завършило своето поправяне.

Тези две форми на съвършенство, вече съществуващи в Безкрайността, преднамерено се спускат в нашия свят, формирайки по пътя си стъпалата от светове с всички техни външни форми на обкръжение, по които душата трябва да се издига и усъвършенства, докато не разкрие Твореца, приобщил се, прилепил се, присъединил се към нея.

В крайна сметка, ние виждаме, че нашият свят е създаден по забележителен начин: той е най-много отделен от духовното съвършенство и хармонията на сливането с Твореца, но от друга страна, независимо от максималното отделяне, във всички детайли на нашия свят има всички необходими условия за духовен подем, и нищо освен тях. Трябва само да се възползваме от тези средства на пътя и да достигнем света на Безкрайността.

Как да разкрия този правилен ред? Как да видя, че целият свят ми е нужен, че в мен няма нищо излишно? Как да построя всичките тези елементи на света, придавайки на всеки от тях правилната тежест и вид?

Защото, тогава ще започна да се издигам от този свят по духовните стъпала, все по-вярно да подреждам силите, детайлите на възприятието и свойствата в себе си, и в обкръжението. Със своето правилно отношение аз ще изграждам, ще създавам, ще съставям от елементите на този свят всичко повече, и по-висок свят, докато не достигна Безкрайността.

Така, кабалистите ми казват, че изходната точка, от която започвам правилно да изграждам себе си – това е разбирането на основополагащия принцип: всичко, което ще се случи с мен по пътя към Безкрайността, и самата Безкрайност аз ще разкрия само във взаимоотношенията между хората.

Ако след години учене, участвайки в живота на групата и в разпространението, човек достига до такова решение, ако осъзнае, че всичко се реализира само във взаимоотношенията между хората – по този начин той поставя крака си на основата на стълбата.

Това не е просто, става въпрос за много ценно състояние. Изискват се много години на развитие след идването в науката кабала, преди човек да се докосне до долния край на стълбата. Затова Баал а-Сулам и пише в статията „Мир в света“: „Доброто и злото се оценяват по действията на личността в отношенията на обществото“.

От урок по статията „Мир в света“, 11.05.2011

[42779]